Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.09.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5222 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от А.В.В. против ЗД „Е.“ АД гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 40 400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 586лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди  на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 30.05.2016г. до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 30.05.2016г. на път на територията на общ.Ситово, обл.Силистра, настъпило ПТП причинено виновно от П.Р., като водач на автобус Мерцедес с ДК № *******, в който била пътник. От произшествието получила травматични увреждания-контузия на главата, разкъсно-контузна рана на брадата, счупване тялото на първи поясен прешлен, счупване напречни израстъци на 2,3 поясни прешлени, травми по зъбите. Постъпила в болнично заведение с извършена операция по поставяне на винтова стабилизационна система, декомпресия на гръбначния мозък и съответните коренчета с инспекция на гръбначния мозък с ултразвук. Във връзка с увреждането в областта на брадата и зъбите била осъществена екстракция на седем зъба, наложило поставянето на изкуствени протези на горно и долно чене. Твърди като последица от уврежданията да е претърпяла неимуществени вреди-изживяла силен шок и уплаха от самия инцидент, уврежданията били съпроводени със силни болки в увредените части, като в болницата била предимно на лежащ режим, а след това болките продължили с различна интензивност и ги изпитва и понастоящем; била в невъзможност да се обслужва сама, поради което обгрижвана предимно от своя син; в периода на възстановяване и след това се придвижвала трудно; поради извършената операция с поставяне на импланти изпитвала затруднения при навеждане, при извършване на елементарни движения, не може да стои седнала повече от 10-15 минути, понякога получавала изтръпване на крайниците и промяна в походката, което повлияло негативно на начина й на живот; в продължение на месеци страдала от неспокоен сън, развила чувство на страх при движение по улиците и преминаване на автомобили; болките в зъбите довели до затруднено хранене, а от операцията останал загрозяващ белег. Претърпените неимуществени вреди оценява на сумата 60 000лв. Твърди също да е направила разходи от 7162.26лв. за закупуване на медицински изделия и медикаменти за лечението, които счита да съставляват имуществени вреди в причинна връзка с произшествието. Въз основа предявена извънсъдебна претенция ответникът определил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди от 19 600лв. и обезщетение за имуществени вреди от 7162.26лв. С исковата молба изразява несъгласие с така  определеното обезщетение за неимуществени вреди, като предявява иск за сумата 40 400лв., а по отношение имуществените твърди да е направила допълнително разходи от 586лв. във връзка с лечението, които не били обезщетени. Претендира законната лихва от деня на увреждането до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът признава да е страна по валидна и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на водача на автобуса, но оспорва исковете с доводи платеното извънсъдебно да е съответно на претърпените вреди. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Оспорва да дължи законна лихва от деня на увреждането с позоваване на чл.497 КЗ. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба ищцата оспорва възражението за съпричиняване с твърдението, че автобусът не е бил оборудван с предпазни колани и непоставянето на такъв в случая обективно не би  могло да допринесе за настъпването на вредите.

Ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус Мерцедес с ДК № *******, покриваща отговорността на водача П.Р., страна по която е ответникът.

Не е спорно и настъпването на 30.05.2016г. на път в района на общ.Ситово, обл.Силистра, пътно-транспортно произшествие, при което поради несъобразена скорост водача на автобуса изгубил контрол върху управлението, излязъл извън пътното платно и навлязъл в гориста местност. Ищцата била пътник в автобуса, който осъществявал превоз до гр.Силистра.

С одобрено споразумение от 27.09.2017г. по НОХД № 541/2017г. по описа на Районен съд-Силистра, П.Р. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на автобуса нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 Здв.П и чл.21, ал.1 ЗДв.П и като последица по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК с наложено наказание.

На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното споразумение съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от застрахования при ответника водач.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Ответникът е навел възражение ищцата да е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

По делото не е спорно, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан, като спорния въпрос е дали автобусът към деня на произшествието е бил оборудван с такива.

Вещото лице-автоексперт по изслушаната комплексна СМЕАТЕ сочи, че автобусът е оборудван с двуточкови предпазни колани на всички седалки, което заключение дава не на база оглед на автобуса /изрично изявление в съдебно заседание/, а въз основа данни за същия модел и марка. В показанията си разпитаните по реда на чл.25 ГПК свидетели С.Д. и С.Й., които също са били пътници в автобуса, единодушно заявяват, че не е имало обезопасителни колани, като този факт дори бил тема на обсъждане между св.Й. и друг пътник. Двамата сочат също, че при качването и по време на пътуването водачът не ги уведомил за наличието на колани, нито били инструктирани да поставят такива. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, доколкото е основано не на обективни факти, а на данни, че автобусите от тази марка и модел по начало фабрично се оборудват с обезопасителни колани. Липсата им в конкретния случай се установява от свидетелските показания, тъй като възприятията им по този въпрос са непосредствени и обективни. След като автобусът не е бил с обезопасителни колани за местата на пътниците очевидно ищцата не е могла да ползва такъв, а това изключва поведение обективно допринесло за настъпване на вредните последици, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебна експертиза се установява, че като последица от ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: нестабилно многофрагментно спучване на тялото на 1-ви поясен прешлен; счупване на напречните израстъци на 2-ри и 3-ти поясни прешлени; разкъсно-контузна рана на брадата. Фрактурата на 1-ви поясен прешлен е причинила обездвижване поясната част на гръбначния стълб, което не е състояние опасно за живота, но съставлява постоянно разстройство на здравето. Фрактурата на 2-ри и 3-ти прешлени са причинили трайно затруднение в движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до 2 месеца/, а контузията в областта на брадата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след катастрофата била приета в болнично заведение с извършена на 01.06.2016г. операция по трайно обездвижване счупения 1-ви поясен прешлен  чрез винтова стабилизационна система. След стабилизиране на състоянието е  изписана на 06.06.2016г. с продължаващо лечение амбулаторно и контролни прегледи. Вещото лице сочи, че общият лечебен и възстановителен период е продължил повече от 6 месеца, в които ищцата е търпяла болки и страдания с най-голяма интензивност 2 месеца след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпяла периодично явяващи се болки в поясната област на гръбнака, което налагало ползването на обезболяващи средства. Постепенно болките са намалели и останали спорадични в областта на фрактурираните прешлени най-вече при обща преумора на гръбначния стълб, както и при внезапна промяна на времето /студено и влажно/, които отшумяват след употреба на аналгетици. При извършения личен преглед към настоящия момент сочи, че състоянието на ищцата е стабилизирано, но в поясната област на гръбначния стълб вече не е възможно извършването на движения в зоната от 11-ти гръден до 2-ри поясен прешлени, тъй като те са трайно обездвижени от стабилизиращата система. Извършва движенията в тази област чрез подвижните прешлени над и под увредата. Не се наблюдават смущения в циркулацията, сетивността или обема на движенията на долните крайници, придвижва се самостоятелно, без помощни средства, но с щадяща походка. Не са установени данни за настъпили негативни последици или неврологични усложнения от претърпяната гръбначна травма. От операцията е останал голям траен кожен белег, а получената рана на брадата е зараснала с малък остатъчен белег.  

Като доказателство е приет амбулаторен лист /стр.35/, видно от който на ищцата са извършени стоматологични манипулации по изваждане на 7бр. зъби в периода 30.09.2016г.-19.10.2016г. В издадената от МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна епикриза /стр.27/ е отбелязано като придружаващо заболяване „изкълчени зъби“ без да е посочено от кога е това страдание и по какъв механизъм е получено.

В показанията си разпитания св.Николай Великов сочи, че непосредствено след катастрофата ищцата била настанена в болницата в гр.Силистра, но впоследствие се наложило да бъде преместена в гр.Варна. Когато за първи път я видял лицето й било в кръв, зъбите й изкривени, брадата сцепена, не можела да се движи, да говори, нито да се храни. След като я изписали била превозена с линейка до дома си в гр.Силистра, където възстановяването продължило дълго и била в пълна невъзможност да се обслужва сама. След около 3-4 месеца започнала да става с помощ, а за извършването на обикновени дейности можела да се придвижва само с придружител. От удара няколко зъба били изкоренени от гнездата, като в болницата била посетена от лицево-челюстен хирург, който казал, че трябва да се извадят, но след операцията в поясната област. Това било направено известно време след като се прибрала в къщи-посетила стоматолог с изваждането на 7 зъба, след което поставено чене. Свидетелства, че и към момента изпитва болки, особено при студено време, трудно се изправя от леглото, походката й е леко прегърбена  с изнасяне тялото настрана и подмятане на единия крак, не може да ходи повече от 10-15 минути. Преди катастрофата била жизнена и с активна двигателна дейност, което се променило и травмите повлияли на нормалния й начин на живот. В емоционално отношение била много уплашена, развила чувство на страх при пътуване като отказвала такова с изключения на свидетеля и то само при положение, че се движи бавно.

Горното установява по безспорен начин получени от ищцата травматични увреждания като последица от произшествието, от които претърпяла неимуществени вреди. Освен тези в областта на брадата и поясния отдел съдът намира за доказано и увреждане в областта на зъбите, наложило изваждане на част от тях. Такова пряко не се установява от медицинската документация съставена при приемането й в болничното заведение, в която е отбелязано като придружаващо заболяване под формата на „изкълчване на зъби”, а от събраните в останалата част доказателства-показанията на свидетеля, амбулаторен лист за извършени след катастрофата стоматологични манипулации и експертното заключение в частта относно механизма на получаване на всички увреди, съвкупно сочещи, че травмата в тази част е получена вследствие понесените удари при движение на тялото в автобуса и конкретно на главата и брадата.

Уврежданията са причинили болки и страдания за различен период от време поради различната им тежест и естество, като най-тежко е счупването на поясен прешлен наложило извършването на операция и довело до трайно затруднение в движенията на снагата за срок около 6 месеца и този период е общ лечебен и оздравителен. В рамките на същия ищцата е била в обективна невъзможност да се придвижва самостоятелно и да осъществява елементарни ежедневни дейности, за което ползвала чужда помощ, а като последица от травмата в областта на зъбите и необходимостта от изваждането на част от тях не е можела да се храни нормално. Въпреки възстановеното понастоящем състояние има остатъчни явления с трайно ограничение в движенията в областта на поясния отдел на гръбначния стълб поради поставените импланти водещо и до промяна в походката, които безспорно ще оказват негативно влияние върху нормалния начин на живот и особено във възможността за активни дейности, каквито ищцата е имала преди катастрофата. Останали са и два загрозяващи белега на брадата и от операцията, както и продължава да изпитва спорадично болки и неудобства в областта на кръста. Предвид това и при съобразяване начина на получаване на уврежданията, възрастта на ищцата /към деня на ПТП на 66г./, продължителността на търпените болки и страдания, техния интензитет-в първите два месеца след инцидента и два месеца на рехабилитацията по-интензивни, а впоследствие отшумяващи и периодично явяващи се, негативните емоционални изживявания, както и остатъчните негативни последици, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 40 000лв. При отчитане извънсъдебно платената част от 19 600лв. искът следва да се уважи за сумата 20 400лв.

Върху това обезщетение следва да се присъди законната лихва, считано от 31.05.2016г., когато ищцата е предявила претенцията си пред ответника, до окончателното изплащане.

С исковата молба се претендира и сумата 586 лв., представляваща претърпени от ПТП имуществени вреди, представляваща разходи по закупуване на плакови протези, процедура по изваждане на зъби и снимки на челюст.

Не е спорно, че във връзка с лечението ищцата направила разходи от 7162.26лв. за закупуване на медицински изделия и медикаменти, заявени за обезщетяване и заплатени от ответника по извънсъдебната претенция. Представено е съпроводително писмо  от 09.12.2016г. /стр.31/, видно от което на застрахователя са били предадени допълнително четири фактури издадени в периода 08.12.2016г.-13.10.2016г.  на обща стойност 586лв. и абмулаторен лист за зъбен статус с искане за плащане и на тази сума, при липса на данни застрахователят да се е произнесъл в тази част. Твърденията са тези разходи да са допълнително направени и да касаят лечението във връзка с травмата в областта на зъбите. При установеното, че действително в тази област ищцата е получила травма, не е доказано да е направила тези разходи. Фактурите не са представени по делото и тяхното съдържание остава неизвестно за съда. Само от обстоятелството, че  такива документи са съставени и от факта на предаването им на застрахователя не може да се направи извод за реално направени разходи в причинна връзка с произшествието, поради което този иск подлежи на отхвърляне.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, каквито във връзка с предявените искове и събиране на доказателства не е направила.

Представлявана е от адвокат с уговорено и платено възнаграждение от 2500лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за неговата прекомерност е неоснователно. Минимално предвиденото по Наредба № 1/09.07.2004г. възнаграждение с оглед броя на исковете и техния материален интерес възлиза на 2042лв., като платеното не надвишава значително този размер. Отделно от това е обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото при проявена активност в процесуалното представителство на адвоката в събирането на доказателства по релевантните факти и в оборване възраженията на ответника. Предвид това и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение от 1256.59лв. съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 200лв. за депозит за вещо лице и представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя на 100лв. или общо разноски от 120лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 60.87лв., пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск за неимуществени вреди от 816лв., както и сумата 180.95лв. платени от бюджетните средства на съда разноски за свидетели и вещо лице, или общо сумата 996.95лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 20 400лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 30.05.2016г. и  причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автобус Мерцедес с ДК № *******, ведно със законната лихва от 31.05.2016г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 40 400лв. и иска за имуществени вреди от 586лв.

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на А.В.В., ЕГН **********, от гр.Силистра, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 1256.59лв.

ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН **********, от гр.Силистра, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 60.87лв.

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,  гр.София,  да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 996.95лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: