№ 660
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209654 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ЕАД, ЕИК *** против
наказателно постановление № С-14-3068 от 19.05.2021 г., издадено от Директор на
Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София, с което на
основание чл.69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), вр. чл.20, ал.1 от
Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения, вр. Заповед № РД-734/06.08.2010 г. на
министъра на околната среда и водите, на дружеството-жалбоподател е наложена
текуща месечна санкция в размер на 2931,47 лева за наднормено съдържание на азотни
оксиди в емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от ВК № 4
към Изпускащо устройство № 1, считано от 12.02.2021 г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Процесуалният представител на АНО оспорва така депозираната жалба и моли
за цялостно потвърждаване на издаденото НП. Счита нарушението за доказано по
категоричен начин. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството пред СРС е надлежно образувано.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2021 г. било извършено контролно измерване на емисиите на вредни
вещества изпускани в атмосферния въздух по показатели азотни оксиди (NOx), серни
оксиди (SOx), въглероден оксид (СО) и прах на водогреен котел (ВК) № 4 към
Изпускащо устройство № 1 на Отоплителна централа (ОЦ) „Л.“ към „***“ ЕАД. При
измерването било констатирано, че концентрацията на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от дейността на ВК № 4 към Изпускащо устройство № 1 на ОЦ
„Л.“ към „***“ ЕАД, като оператор на Комплексно разрешително № 36/2005 г.,
превишава нормата за допустима емисия (НДЕ), определена в Част 1, т. 6 към чл. 5, ал.
1 от Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах,
изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, по показател азотни оксиди
(NOх) - измерена стойност 205±7,72 mg/Nm3 при НДЕ - 100 mg/Nm3 и дебит на газа -
72 705 Nm3/h.
За нарушението бил съставен Констативен протокол № 18 от 30.03.2021 г. от
свидетеля Б. М.. Протоколът бил връчен на представляващ дружеството-жалбоподател,
който отбелязал, че ще бъдат направени възражения в срок. На основание Констативен
протокол № 18 от 30.03.2021 г. било изготвено Предложение по чл.69а, ал.1, т.4 ЗООС
от 05.04.2021 г. за налагане на текуща месечна санкция на „***“ ЕАД в размер на
2931,47 лева за наднормено съдържание на азотни оксиди в емисиите от вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от ВК № 4 към Изпускащо устройство № 1,
считано от 12.02.2021 г., тоест за извършено административно нарушение по 69, ал.1
от ЗООС и чл.20, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения.
Въз основа на така съставения Констативен протокол № 18 от 30.03.2021 г. и
изготвеното Предложение по чл.69а, ал.1, т.4 ЗООС от 05.04.2021 г., било издадено
атакуваното понастоящем наказателно постановление № С-14-3068 от 19.05.2021 г., с
което на основание чл.69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), вр.
чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
2
на определените емисионни норми и ограничения, вр. Заповед № РД-734/06.08.2010 г.
на министъра на околната среда и водите, на дружеството-жалбоподател е наложена
текуща месечна санкция в размер на 2931,47 лева за наднормено съдържание на азотни
оксиди в емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от ВК № 4
към Изпускащо устройство № 1, считано от 12.02.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Б. М., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят М. подробно разказва за извършената проверка и
констатациите от нея, като съдът напълно кредитира показанията му, тъй като същите
са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по
делото писмен доказателствен материал. Свидетелят дава показания за обстоятелства,
които непосредствено е възприел и се явява напълно непредубеден.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира следното от правна страна:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на
защита на наказаното лице и възможността му да разбере за какво нарушение е било
наказано и как е бил определен размерът на наложената му текуща месечна санкция.
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая се
твърди, че дружеството-жалбоподател е превишило нормата за допустима емисия
(НДЕ), определена в Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за допустими
емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи
горивни инсталации, по показател азотни оксиди (NOх) - измерена стойност 205±7,72
mg/Nm3 при НДЕ - 100 mg/Nm3 и дебит на газа - 72 705 Nm3/h. В посочената Част 1, т.
6 от Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах,
изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации е налице таблица с норми за
допустими емисии (в mg/Nm3) на NOx и СО за горивни инсталации, използващи
газообразно гориво, като са посочени различни норми в зависимост дали става въпрос
за: горивни инсталации, изгарящи природен газ; горивни инсталации, изгарящи газ от
доменни пещи, коксови газове или нискокалорични газове от газифицирането от
остатъци от рафиниране; горивни инсталации, изгарящи други газове; газови турбини,
3
включително инсталации с комбиниран цикъл (CCGT), използващи за гориво природен
газ (1); газови турбини, включително инсталации с комбиниран цикъл (CCGT),
използващи за гориво други газове и газови двигатели. При така даденото описание на
нарушението в издаденото НП, то за съда и за наказаното лице не става ясно, как е била
приета норма от 100 mg/Nm3, след като не е описано водогреен котел (ВК) № 4 към
Изпускащо устройство № 1 на Отоплителна централа (ОЦ) „Л.“ към „***“ ЕАД какъв
вид горивна инсталация представлява - горивна инсталация, изгаряща природен газ;
горивна инсталация, изгаряща газ от доменни пещи, коксови газове или
нискокалорични газове от газифицирането от остатъци от рафиниране; горивна
инсталация, изгаряща други газове; газова турбина, включително инсталация с
комбиниран цикъл (CCGT), използваща за гориво природен газ (1); газова турбина,
включително инсталация с комбиниран цикъл (CCGT), използваща за гориво други
газове или газов двигател. Простото посочване на Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от
Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах,
изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, без ясно описание на вида на
горивната инсталация, може спокойно да доведе до извод, че се касае примерно за
горивна инсталация, изгаряща газ от доменни пещи, коксови газове или
нискокалорични газове от газифицирането от остатъци от рафиниране, или за горивна
инсталация, изгаряща други газове, при които нормата за допустими емисии е 200
mg/Nm3, а може да е и 300 mg/Nm3, при което и с оглед така измерената стойност от
205±7,72 mg/Nm3, то не би било налице нарушение от обективна страна, защото при
възможната грешка от минус 7,72 mg/Nm3, то измерената стойност би паднала под 200
единици. След като от даденото описание не става ясно какъв вид е горивната
инсталация, то е налице и неяснота относно това, коя стойност от таблицата за
допустими емисии следва да се вземе предвид. Посочената липса на релевантни факти
при описание на нарушението не само ограничава правото на защита на
жалбоподателя, но и препятства съда да извърши проверка за законосъобразността на
издаденото НП, понеже на съда не става ясна волята на наказващия орган.
На следващо място за съда и за наказаното лице не става ясно и как наказващият
орган е определил размера на наложената текуща месечна санкция. Посочените като
основание за налагане на санкцията разпоредби гласят: чл.69, ал.1 от ЗООС – „При
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци
и на юридическите лица се налагат санкции“, а чл.20. ал.1 от Наредба за вида, размера
и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения – „На лицата по чл. 1, ал. 1, които при осъществяване на своята дейност
изпускат в атмосферния въздух отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества
(замърсители) над нормите за допустими емисии (концентрации на вредни вещества в
4
отпадъчни газове) и/или над определените емисионни норми и ограничения, се налагат
санкции“, тоест в нито една от двете цитирани разпореди не се съдържа конкретен
размер на санкцията или начин за нейното определяне, а просто се казва, че се
санкционират лицата, които замърсяват околната среда, в случая атмосферния въздух.
Изведнъж на дружеството се налага текуща месечна санкция в размер на 2931,47 лева,
като дори не е посочена формулата или начинът, по който е определен размерът на
тази санкция, нито разпоредбата или приложението, където се съдържа тази формула.
Едва в следващите алинеи на чл.20 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, се
посочва, как се определят санкциите за замърсяване на атмосферния въздух, но нито
една от тези разпоредби не е цитирана в издаденото НП. Отделно те препращат към
формули за изчисление съдържащи се в таблици към Приложения № 2 и 3, но за съда и
за наказаното лице не става ясно, коя таблица или коя формула от съдържащите се в
тези приложения е била използвана за определяне размера на наложената текуща
месечна санкция, тоест отново от една страна е нарушено правото на защита на
наказаното лице да разбере как е определен размерът на наложено му наказание, а от
друга страна се препятства съдът да извърши проверка за законосъобразност на
издаденото НП във връзка с размера на санкцията. За пореден път остава неясна волята
на наказващия орган при определяне размера на наказанието, тоест по какъв начин го е
изчислил и съответно съдът няма как да извърши проверка, дали това е било сторено
по правилния метод.
Чрез даденото описание на административно нарушение се очертава рамката на
обвинението. То следва да бъде описано по начин, който безпротиворечиво и ясно да
сочи всички елементи от обективната и субективна страна на нарушението. По този
начин жалбоподателят узнава фактическата обстановка относно вмененото му
административно нарушение. След като АНО не е извършил дължимото описание на
нарушението от гледна точка на всички съставомерни елементи от обективна страна,
както и на механизма на определяне на текущата месечна санкция, той е лишил
жалбоподателя от възможността да оспори изводите на АНО в тази насока. Правото на
защита в случая е нарушено, тъй като описанието на деянието е непълно, некоректно и
неясно, като санкционираният субект е лишен изначално от възможността да разбере
повдигнатото му обвинение и начина на формиране на санкцията. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по идентичен казус, а именно Решение № 3769
от 05.06.2018 г., постановено по КНАХД № 4342/2018 г. по описа на АССГ, XIV
касационен състав и др.
Въз основа на изложеното съдът намира, че издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
5
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът
намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева,
тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, беше проведено само
едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел.
Предвид изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.3
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № С-14-3068 от 19.05.2021 г., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София, с
което на основание чл.69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), вр.
чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения, вр. Заповед № РД-734/06.08.2010 г.
на министъра на околната среда и водите, на „***“ ЕАД, ЕИК *** е наложена текуща
месечна санкция в размер на 2931,47 /две хиляди деветстотин тридесет и един лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева за наднормено съдържание на азотни оксиди в
емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от ВК № 4 към
Изпускащо устройство № 1, считано от 12.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН Регионална инспекция по околна
среда и водите (РИОСВ) – София да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6