РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Търговище, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100977 по описа за 2022 година
Предявен е иск за сумата от 197.59 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди, с правно основание чл.410 ал.1
от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ и във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.45 ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.12.2020 г. между ищеца - ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр. София и Д.И.И. е сключен договор за застраховка
„Каско“ със застрахователна полица № № 4704210800000061 с период на валидност
04.01.2021г. - 03.01.2022г. за собствения му лек автомобил - “Киа Мажентис” с per.No ........
На 25.03.2021г., Д.И.И. управлявал лек автомобил “Киа Мажентис” с per.No ........ по
републикански път 1-4, в посока гр.Варна. По време на движението си, на около 1,5км след
с.Кьосевци, общ.Антоново, Илиев преминал през дупка на пътното платно, вследствие на
което се повредили предна и задна десни гуми Nexen 215/50/R17.
По подадено заявление при застрахователя е била образувана застрахователна
преписка № 470421212114122. Общата стойност на причинените от длъжника имуществени
вреди на застрахования лек автомобил “Киа Мажентис” с per.No ........ представляваща сбор
на стойностите на вложените за възстановяването им части, консумативи и труд възлязла на
197,59лв., която сума ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД изплатило на
05.04.2021г. на собственика, чрез превод по банкова сметка.
Пътят, на който е станало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и по силата
на чл.8 ал.2 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнил задължението си по чл.30
ал.1 и ал.4 от ЗП и във вр. с чл.10 ал.2 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. Служителите
1
на АПИ са проявили бездействие, като не са отстранили образувалата се неравност, но и не
са сигнализирали за образувалото се препятствие, не са изпълнили задълженията си по чл.3
ал.1 ЗДвП и чл.167 ЗДвП във вр. §1 т.19 от ППЗДвП и във вр. чл.52 ал.1 ППЗДвП. ПТП е
настъпило по пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа. Ответникът не
е поддържал или поне не е обезопасил този пътен участък и така с виновното бездействие
на служителите си е създал предпоставки за настъпване на ПТП и причиняване на
имуществени вреди на застрахования.
С плащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на увредения кредитор – собственика на увреденото МПС- Д.И.И. от гр. Варна и има право
да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника – Агенция
„Пътна инфраструктура“ да му заплати сумата от 197.59 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.07.2022 г. до окончателното
изплащане, както и направените в исковото производство разноски. В откритото съдебно
заседание ищецът, редовно призован няма упълномощен процесуален представител.
Постъпили са писмени молби от 11.01.2023г. и от 28.02.2023г., в които се поддържа иска
така, както е предявен, ведно с разноските по делото, като е направено процесуално искане
за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, редовно уведомен за
исковата молба, няма писмен отговор на исковата молба. Подавани са молби за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с писмени доказателства и с
предложения за спогодба. Редовно призован, ответникът се представлява от изрично
упълномощен на осн. чл.32 т.3 във вр. чл.34 ал.3 и във вр. чл.237 от ГПК процесуален
представител – юрк. С.С. която във второто открито заседание заяви категорично, че
ответникът признава иска и моли да се постанови решение при признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК. Ответникът преценява, че е по-добре при главница от 197.59 лв. да се
постанови решение при признание на иска, отколкото да се стигне до назначаването на две
експертизи – съдебна автотехническа и съдебна икономическа и до призоваване на
свидетели /двама, посочени в исковата молба, един от гр. Варна и един от гр. София/.
Съдът установи следното: Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, не
подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, но се яви изрично упълномощен
процесуален представител в открито заседание и заяви непосредствено пред съда, че
признава иска. В хода на устните състезания ответникът, чрез своя изрично упълномощен
процесуален представител, моли да се постанови решение при признание на иска. Ищецът с
писменото си становище е направил искане по реда на чл.237 ал.1 от ГПК съдът да се
произнесе с решение при признание на иска. С протоколно определение в същото съдебно
заседание съдът прекрати съдебното дирене и даде ход на устните състезания. Съгласно
чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и
2
ответникът може да се разпорежда с него.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да постанови
решение, което се основава на признанието на иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, действително
направените разноски в размер на общо 350 лв., от които 50 лв. – за държавна такса по
предявения иск /л.19/ и 300 лв. – адвокатско възнаграждение /л.17/, на осн. чл.78 ал.1 ГПК
във вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакция с изм. и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020г./.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лв. е в минималния размер по
наредбата, към момента на завеждане на иска и е действително заплатено предвид
писмените доказателства.
Неоснователно е възражението на ответника по чл.78 ал.2 от ГПК. Съгласно
визираната разпоредба: 1. ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и 2. ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки
следва кумулативно да са налице т.е. не е достатъчно само признание от ответната страна. В
конкретния случай, не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение-
на ищеца, а е важно поведението на ответника. По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК следва да
бъде изследвано поведението на ответника преди и след датата на подаване на исковата
молба в съда и доколко последното е станало причина ищецът да търси правата си в съда. В
този смисъл е и практиката на ВКС по определение 626/ 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010
г., Г. К., IV г.о. на ВКС, определение 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г., Г. К., I г.о. на
ВКС; както и - Решение № 744 от 28.11.2022 г. на САС по в. т. д. № 833/2022 г.; Решение
№ 461 от 7.11.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 469/2022 г. и др. В конкретния случай се касае за
осъдителен иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, като
ищецът като застраховател след като е заплатил дължимо застрахователно обезщетение на
пострадалия и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор е уведомил изрично
ответника за извършеното плащане, представил е писмени доказателства и е отправил
регресна покана за плащане, получена на 19.04.2022г. Ответникът не е предприел действия
до завеждане на иска – 29.07.2022г., а ищецът не би могъл да реализира правата си без
завеждане на делото. Съобразявайки това, че не е налице първата от двете предпоставки по
чл.78 ал.2 от ГПК, съдът счита, че ответникът следва да заплати направените по делото
разноски на ищеца.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,ЕИК *********,
представлявана от инж. В.А. -Председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София-1606, бул. „Македония“ № 3 и съдебен адрес: гр. Т., ул. „Х. Б.“ № .., чрез поделение
– Областно пътно управление-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно Акционерно
Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори
Т.И.И. и И.И.Г. и чрез пълномощник адв. К. Х. от АК-Русе, съдебен адрес гр. Р., ул. „Д.“ №
..., сумата от 197.59 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
увредения за причинени имуществени вреди на МПС- “Киа Мажентис” с per.No ........ ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -29.07.2022г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ - чл.213 ал.1 КЗ
/отм./ във вр. с чл.49 и чл.45 ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 350 лв., представляваща
направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4