Решение по дело №361/2018 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 172 / 27.12.2018г.,                     град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  І наказателен състав

На трети декември,                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                    

                                                  Председател :   ТАТЯНА СТАНЧЕВА

                                  Съдебни заседатели :1.

                                                                        2.

Секретар: Веска Христова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Станчева

АНД № 361  по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба „Фей Фан“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от Х.Л. против наказателно постановление № 02-0001798/27.07.2018 г., издадено от директора на Д “ИТ“-Бургас на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.  Алтернативно моли да бъде намалена имуществената санкция в минималния предвиден в закона размер.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.

        Въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         На 14.06.2018г., около 12.15 часа е извършена проверка в обект китайски магазин „Мода“, находящ се в гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 73, стопанисван от „Фей Фан“ ООД . При проверката е установено, че лицето Г.С.С. полага труд като „продавач-консултант“, но работодателят „Фей Фан“ ООД не ѝ е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. В справка по чл.402, ал.1 т.3, чл.402, ал.2 от КТ Г.С.С. собственоръчно е декларирала, че работи с работно време от 8 до 17 часа, с трудово възнаграждения в размер на 500 лева. На 22.06.2018г. и на 25.06.2018г. била извършена проверка от свидетелката Р. на представени от дружеството-жалбоподател документи. При проверката на представените документи (трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП) се установило, че между лицето Г.С.С. и дружеството – жалбоподател е бил сключен трудов договор на 12.06.2018 г., който е бил регистриран в НАП на 14.06.2018 г. в 22:37:05 часа. Установило се, че на 14.06.2018 г., към момента на проверката в 12:15 часа Г.С.С. е била допусната да полага труд в обект китайски магазин „Мода“ в гр.Карнобат, стопанисван от дружеството-жалбоподател преди да ѝ бъде предоставено копие на уведомлението за регистриран в НАП трудов договор.

         За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0001798 от 25.06.2018 г. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно доказан по делото фактът на извършване на твърдяното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ от дружеството-жалбоподател, изразяващо се във фактическото допускане на 14.06.2018г. до работа по трудово правоотношение на лицето Г.С.С., без да ѝ бъде предоставено заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, от ТД на НАП. С чл.63, ал.2 от КТ, е въведено задължение за работодателя да разреши на работника започване на работа, едва след като му се връчи посочения по-горе документ.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

         Няма спор, а и от приложеният по делото трудов договор се установява, че към датата на проверката между дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател и лицето Г.С.С. е бил налице валиден трудов договор, по силата на който тя е приел да изпълнява длъжността "продавач-консултант" на горепосочения обект. Св. Р. посочва, че по време на проверката Г.С.С. е полагала труд. При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 414, ал.3 вр. чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП.

         В конкретния случай дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е допуснало до работа служителката Селим преди да ѝ връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

За извършеното нарушение по  чл. 63, ал. 2 КТ в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В разпоредбата на чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал привилегирован състав, който предвижда по-ниски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни, като изрично в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че нарушение по  чл. 63, ал. 2 КТ, каквото е процесното нарушение, не представлява маловажен случай.

За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание за необосновано висок, с оглед липсата на посочени в наказателното постановление отегчаващи отговорността обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в размер над предвидения в закона минимум. Съдът счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения, на жалбоподателя следва да се наложи наказание "имуществена санкция" в предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ минимум от 1 500 лв. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание "имуществена санкция", като размерът се намали от 3000 лв. на 1 500 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001798/27.07.2018 г., издадено от директора на Д “ИТ“-Бургас, с което на „Фей Фан“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, **********, представлявано от Х.Л., на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: