Решение по дело №2515/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 80/29.01.2020 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тринадесети януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2515 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Дочев П и Сие" ЕООД против Н.И.Н..

Ищецът твърди, че на 09.05.2019 г. между него като заемодател и ответника, като заемополучател, бил сключен неформален безсрочен договор за заем за сумата от 2 000 лева, която на същата дата била предадена чрез банков превод от сметката на „Дочев П и Сие" ЕООД в „Уникредит Булбанк“ по сметката на Н.И.Н. в същата банка, като последният се задължил да я върне. Още в началото на месец юни 2019 г. ищцовото дружество поканило ответника да върне заетата сума, но въпреки това и последвалите многократните покани, до момента това не било сторено. С настоящата искова молба се отправя изрично поредна покана към ответника за връщане на сумата от 2 000 лева. Поддържа се, че дори и да не се установяло сключването на процесния договор, то той му я дължал на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като се обогатил неоснователно с нея за сметка на ищцовото дружество, което обедняло, като обогатяването и обедняването произтичат от един и същ факт - предаването, респ. получаването на сумата. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключения между тях неформален безсрочен договор за заем от 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност да му заплати същата, като получена без правно основание сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. на 13.01.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и прави искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 2444/04.12.2019 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, предявеният главен иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени и гласни доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че евентуалният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предявен под вътрешнопроцесуално условие – отхвърляне на главната претенция, което не се сбъдна и съдът не следва да го разглежда и да се произнася по него.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 680,00 лева за внесена държавна такса и платено възнаграждение на един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Дочев П и Сие" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Костадинкино, ж.к. Махала Полиовци, общ. Ихтиман, обл. София, съдебен адрес:***, адв. Славина Анастасова, сумата от 2 000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключения между тях неформален безсрочен договор за заем от 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Дочев П и Сие" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Костадинкино, ж.к. Махала Полиовци, общ. Ихтиман, обл. София, съдебен адрес:***, адв. Славина Анастасова, сумата от 680,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка – „Уникредит Булбанк" АД, IBAN: ***.

Препис от решението да се връчи на страните.

           

                                                                                               СЪДИЯ:

    /Петър Вунов/