Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 21.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 06 октомври, Две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 153/2021 г. по описа на РС – Бяла Слатина,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила искова
молба от „А.Б.“ ЕАД(правоприемник
на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., заедно,
чрез пълномощник адв.А.В.П. от САК със съдебен адрес ***, пл.“Св.Неделя“ № 4,
ет.3, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника С.Р.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес ***, за сумата от 470,78 лв.
главница дължима по договор № *********/
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника
С.Р.К.
не е намерена на посоченият в и.м. адрес: гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“Тодор Каблешков“
№ 38, като по данни на живущ на адреса Илияна Иванова няма такова лице.
С определение постановено в з.з. на 11.05.2021г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.И.И.Г. от ВрАК за особен
представител на ответника С.Р.К. с ЕГН **********
***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в
исковия процес по гр.д.№ 153/2021г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено
адвокатско възнаграждение в размер на 319,83 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.И.И.Г. от ВрАК не е
депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание особеният
представител на ответницата оспорва иска за неустойка относно невърнатите
устройства и неустойката за предсрочно прекратяване на процесните договори за
мобилни услуги, както и че фактурите издадени от ищцовото дружество не са
достигнали до ответницата.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 195/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба, твърденията
на ответницата в писменото възражение и след преценка на доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 195/2020г. по
описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника С.Р.К. с ЕГН **********
*** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 106/28.02.2020г.
за сумата от 470,78 лв. главница дължима по договор
№ *********/
Заповедта
е връчена по реда на л.47 от ГПК на длъжника.
С разпореждане от 28.02.2020г. съдът е
отхвърлил заявлението подадено от „А.Б.“
ЕАД(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., заедно, чрез пълномощник
адв.А.В.П. от САК със съдебен адрес ***, пл.“Св.Неделя“ № 4, ет.3, с която се
иска издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК, за издаване на
заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника С.Р.К.
с ЕГН **********, с
постоянен адрес и настоящ адрес *** за сумата
690,08 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги,
като неоснователно.
Разпореждането е обжалвано пред ОС-В. и въззивната инстанция с
Определение от 31.07.2020г. по в.ч.гр.д.№ 290/2020г. по описа на ВрОС е отменил
първоинстанционното разпореждане на БСлРС,
с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата 690,08 лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилни услуги. Върнал е делото на БСлРС
за изпълнение на процедурата по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съобразно изложените
мотивите в разпореждането му относно начина на формиране претенцията за неустойка.
С уточнителна молба вх. 260182/08.09.2020г.
заявителя „А.Б.“ ЕАД *** е изпълнил указанията, като е посочил подробно
формиране на неустойката в претендиращият общ размер от 690,08 лв.
Въз
основа на нея с разпореждане от 09.09.2020г. съдът разпоредил да се издаде допълнителна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и такава е
издадена с № 260004/09.09.2020г. по ч.гр.д.№ 195/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина в полза на „А.Б.“ ЕАД(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и
М.М., заедно, чрез пълномощник адв.А.В.П. от САК със съдебен адрес ***,
пл.“Св.Неделя“ № 4, ет.3, срещу длъжника С.Р.К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес *** за сумата 690,08 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по Договори за
мобилни услуги от 20.10.2016г. и Приложенията към него, договор за мобилна
услуга от 08.12.2016г., договор за продажба на изплащане от 08.12.2016г. и
приложеният към тях.
Поради връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК е бил предявен установителен иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът сочи, че между него и
ответницата бил сключен договор за електронни съобщителни услуги №
********* от 20.10.2016 г., който е с рамков характер и имал за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Отделните услуги и продукти по него били предоставяни чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и приложения към същия. Съгласно Общите
условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По
тези клиентски номера се издавали месечните сметки/фактури.
С Приложение № 1/20.10.2016г.
ищеца предоставил на ответницата
мобилна интернет абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в
размер на 24,90 лв. с ДДС (20,75 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложението.
Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1, който изтекъл
на 20.10.2018 г.
На същата дата 20.10.2016 г. ищеца чрез договор за
покупко-продажба продал на ответницата продукт
- Пак Huawei Т1 7 „MediaPadSìl+Pspd48KTrio Сърф L 23м“, представляващо устройството
предоставено в пакет с мобилната интернет услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1/20.10.2016 г., изводимо от чл.3 от договора за
продажба на изплащане и гаранционната карта на устройството с посочен номерът
на SIM картата - **********. Договора бил сключен за срок от 23 месеца, с
месечна такса, всяка в размер на 1,00 лв.(чл. 4 вр.чл.11 от договора), като вещта
е предадена на купувача с приемо-предавателен протокол.
С Приложение № 1/08.12.2016 г. ищеца предоставил на ответницата мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, по тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на
23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1.1 от Приложението. Срокът
за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1, който изтекъл на 08.12.2018 г.
С Допълнение към Приложение №
1/08.12.2016 г. ищеца предоставил на ответницата допълнителен пакет за мобилна интернет абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********** по тарифен план с месечна абонаментна
такса в размер на 4,00 лв. с ДДС (3,33 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от
допълнителното приложение. Срокът за ползване на тази услуга бил 24 месеца,
видно от чл. 5.1.1 от приложението, който изтекъл на 08.12.2018 г.
С
Договор за продажба на изплащане от 08.12.2016
г. ищеца продал на ответницата продукт - Пак Huawei Y5 II DS Gold+Pspd48KTrio MAT 25, с 23м. представляващо
устройството предоставено в пакет с мобилната интернет услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** по Приложение № 1/08.12.2016 г., изводимо от чл.3 от
договора за продажба на изплащане и гаранционната карта на устройството с посочен
номерът на SIM картата - **********. Договора бил сключен за срок от 23 месеца,
с месечна такса, всяка в размер на 4,50 лв.(чл. 4 вр.чл.11 от договора), като
вещта е предадена на купувача с приемо-предавателен протокол.
С Приложение № 1/19.01.2017г. ищеца
предоставил на ответницата пакетна абонаментна услуга „фиксиран интернет“ през
мобилна мрежа (Net Box) с телефонен номер **********, телевизия през сателитна
технология (Мтел ТВ) с № 201000597169 и мобилна услуга (Мтел Безкрай) с
телефонен номер **********, по тарифен план с обща месечна абонаментна такса в
размер на 33,99 лв. с ДДС (28,32 лв. без ДДС), формирана както следва:
- 16,99
лв. (14,16 лв. без ДДС) - месечна такса за мобилна услуга „Мтел
Безкрай" от пакета с телефонен номер **********.
- 5,10 лв. (4,25 без ДДС) -
месечна такса за фиксиран интернет през мобилна
мрежа (NetBox), предоставен в
пакета с номер **********.
- 11,90 лв. (9,91 лв. без ДДС) -
месечна такса за услугата телевизия през
сателитна технология (Мтел ТВ) от пакета с № 201000597169.
Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца,
видно от чл. 6.2.1 от приложението, който изтекъл на 19.01.2019 г.
Ищецът посочва, че за
неуредените в индивидуалния договор въпроси се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, които имат задължителна сила за абонатите и това се удостоверявало чрез
полагане на подписи в договорите.
Съгласно чл.26.4 от
Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, А1
България, издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на
абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за
заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите.
В настоящия случай
били налице незаплатени задължения по горепосочените договори от К. в общ
размер 470,78 лв. подробно описани в таблица № 1 и № 2 в исковата молба и
приложенията към нея.
Задължения по
издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 26.5 от Общите
условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
На следващо място,
издадените от ищеца фактури относно задълженията на потребителя за процесния
период, не били оспорени в дадения срок, съгласно чл.26.6 от Общите условия,
според която месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред
мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на
фактурата, каквото оспорване в случая не било налице.
По отношение на договора за
продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същия се прекратявал при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача(чл.12.3 от договорите). В настоящия случай била налице тази хипотеза и
всички суми, дължими до края на срока на гореописания договор/и за продажба на
изплащане, ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми /в
случая фактура № *********/26.10.2017
г./ с която са прекратени договорите за продажба на изплащане от 20.10.2016г. и от 08.12.2016г. Договорът
се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
При неплащане на
дължимите суми по фактурите след изтичане на
срока им за плащане, горепосочените договори за услуги били прекратени
едностранно от страна на „А1 България“,
съгласно чл. 40 ж, във връзка с чл. 54.1 от Общите условия.
В тази връзка била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 ЗЗД, в общ
размер на 690,08 лв.
По отношение на
договорите след 01.07.2016 г. било определено, че максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Тази клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната
спогодба, подписана между КЗП и „Мобилтел“ ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа
на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г., приложен
към настоящата искова молба. В
т.1 от същата се посочвали правилата за изчисляване на неустойката, като било
уговорено в т.2 тези правила да се въведели в
договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 01.07.2016 г.
В тази връзка,
неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора
била начислена за всяка от предоставяните услуги, в общ размер от 253,80 лв., както следва:
1/ 62,25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
договор за мобилна услуга с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от
Приложение № 1 от 20.10.2016 г. (3х20,75 лв.) за която е издадена сметка №
********* от 29.09.2017 г.;
2/ 59,97 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
договор за мобилна услуга с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 08.12.2016 г. (3х19,99 лв.) за която е издадена сметка №
********* от 29.09.2017 г;
3/ 46,62 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение
допълнителен пакет за мобилна интернет абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, съгласно чл. 5.2.1 от Допълнение към Приложение № 1/08.12.2016
г.(14 х 3,33 лв.) за периода от
29.09.2017 г. до 08.12.2018 г. за която е издадена сметка № ********* от
29.09.2017 г;
4/ 42,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
договор за пакетната услуга „Мтел
Безкрай" с номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1/19.01.2017 г.(3х14,16
лв.) за която е издадена сметка № ********* от 29.09.2017г.
5/ 12,75 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
договор за пакетната услуга „фиксиран интернет през мобилна мрежа
(NetBox)", c номер
**********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1/19.01.2017 г.(3х4,25 лв.) за
която е издадена сметка № ********* от
29.09.2017г. ;
6/ 29,73 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
договор за пакетната услуга „телевизия
през сателитна технология
(Мтел ТВ") с
номер
201000597169, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1/19.01.2017 г.(3х9,91 лв.) за
която е издадена сметка № ********* от 29.09.2017 г.
При предсрочно
прекратяване на договора по вина на Абоната се дължало възстановяване и на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. В настоящия случай, част от тази сума е 436,28 лв.
разпределена, както следва:
7/ 66,75 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпката от
абонаментния план за услугата с телефонен номер **********, съгласно 5.3.1 от
Приложение № 1/20.10.2016 г. предоставена с Приложение № 1/20.10.2016 г. за
която е издадена сметка № ********* от 29.09.2017 г.;
8/ 74,08 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната
цена на крайно устройство „Пак Huawei Т1 7"MediaPadSil+Pspd48KTrio Сърф L
23м", по Договор за продажба на изплащане от 20.10.2016 г. в пакет с
мобилна услуга с телефонен номер **********, съгласно 5.3.1 от Приложение №
1/20.10.2016 г. за която е издадена сметка № ********* от 29.09.2017 г;
9/ 55,45 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната
цена на крайно устройство „Пак Huawei Y5 II DS Gold+Pspd48KTrio MAT 25 23м", по Договор за
продажба на изплащане от 08.12.2016 г. в пакет с мобилна услуга с
телефонен номер **********, съгласно 6.3.2 от Приложение № 1/08.12.2016 г.
за която е издадена сметка № ********* от 29.09.2017 г.;
10/ 140,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване "Net Box 4G Wi-Fi рутер", предоставено за
временно ползване по договор за пакетна услуга с номер ********** съгласно чл.
6.3.4 от Приложение № 1 от 19.01.2017 г. за която е издадена сметка № *********
от 29.09.2017г.;
11/ 100,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване (медиен център, сателитен приемник и смарт, карта),
предоставени за временно ползване към телевизионната пакетна услуга с номер
201000597169 съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1/19.01.2017 г. за която е издадена
сметка № ********* от 29.09.2017 г.
При неизпълнение в
срок на задълженията си, потребителят(ответницата К.) дължал на „А1 България“
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа по фактурите, до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на „А1 България“ или 122,44 лв. за периода 12.05.2017 г.
– 21.02.2020 г.
Моли съда да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 470,78
лв. - главница дължима по договор № *********/
Претендира разноски.
В съдебно заседание особеният
представител на ответницата К. заявил, че не оспорва размера на задължението на
ответницата за ползвани и незаплатени от нея далекосъобщителни услуги. Оспорва
иска за неустойка относно невърнатите устройства и неустойката за предсрочно
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, както и че фактурите
издадени от ищцовото дружество не са достигнали до ответницата.
С оглед фактическата обстановка
по делото, съдът прави следните правни изводи:
І. ПО ИСКА по чл.415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД –главница.
Установителният иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като
се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на валидно
възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените
договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа,
на които се претендират процесните сумите; 2/ ответницата е потребила
съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на
абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3/ стойността на
доставените далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да
установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
По претенцията за
заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги и вноски за продажба на
изплащане по време на действие на посочените договори за
/чиято дължимост е обективирана в процесните фактури приложени по настоящето
дело на обща стойност 470,78 лв./ и от представените по делото договори за
електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане, сключени между страните
по спора се установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки
по процесните договори. Тези договори сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представляват ненаименовани,
консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в
момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни
права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани
договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответницата електронни съобщителни услуги и мобилни устройства, посочени в
договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя-заплащане
на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи,
че процесните договори съставляват индивидуални договори при общи условия по смисъла на чл. 228 ЗЕС,
като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска
дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла
на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо
лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, поради което има качеството на
„Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на
защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото
на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. В
тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени доказателства се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключени между
тях договори № *********/
В този смисъл не са
налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите,
поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите са редовни от
външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Отделно от това
ответницата има задължението да заплаща цената за предоставените й услуги, като
в нейна тежест е да установи, че го е изпълнила, но по делото въобще не се
ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали
дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство,
което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните
услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за
вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури,
но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които
абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или
подписана от клиента.
В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.
След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той
следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова
страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на оператора, същото е предвидено в чл.54.1 от ОУ
при неплащане на дължими суми след изтичане срока на плащане от абоната, като
това прекратяване настъпва по силата на договора, без да е необходима форма за
валидност или за доказването му.
В случая прекратяването на
услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати
договора едностранно. Клаузата дерогира общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора
да бъде отправено към длъжника.
Т.е. може
да бъде и конклудентно – с действията
по прекратяване на услугите, които стават неминуемо достояние на абоната. Освен
това самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В
този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№
1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответницата не е изпълнила паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че й е предоставен достатъчен срок от кредитора.
В настоящият казус не
се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е
предоставил посочените далекосъобщителни услуги и мобилни устройства, от което
следва, че в тежест на ответницата възниква задължението за заплащане на
цената. Ответницата не е оспорила нито размера на потребените от нея услуги,
нито тяхната цена, нито стойността на мобилните устройства. Не са представени
доказателства, от които може да се направи извод, че не са ползвани услугите от
ответницата, подробно описани в приложенията към фактурите или мобилните
устройства не са й били предоставени. Ответницата
не е оспорила фактурираните цени на доставените услуги, поради което съдът
приема, че данъчните фактури, издадени от ищеца /в които са посочени
незаплатените фактури по процесните договори/ като тях са обективирани
претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за
използване на клетъчната обществена мрежа на ищеца за процесните периоди и
предоставянето на мобилните устройства.
С процесните договори
страните са поели насрещни права и задължения, като основното задължение поето
от ответницата е именно заплащането на месечните абонаментни такси, използвани
далекосъобщителни услуги и цената на мобилните устройства, което не е изпълнено
от нея. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав приема предявения иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за основателен и като такъв
следва да се уважи.
II./ По иска по чл.92 от ЗЗД- присъждане на
неустойки.
Основателен е иска за неустойка
за предсрочно прекратяване на договор № *********/
Освен това в Решение № 260026/03.02.2021
г. по в.гр.д.№ 566/2020г. по описа на ОС-В. също
е заета категоричната позиция, че неустойка в размер
на тримесечните абонаментни такси е действителна не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката, като
настоящият съд споделя аргументите изложени от Врачански окръжен съд.
Основателно е
искането и за неустойка относно задължението на абоната за предсрочно
прекратяване на договор № *********/
Основателно е
искането и за неустойка относно задължението на абоната за предсрочно
прекратяване на договор
*********/
Или общият размер на
уваженият иск за неустойка възлиза на 450,08
лв.
Единствено искането
за присъждане на сумата от 140,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване "Net Box
4G Wi-Fi рутер", предоставено за временно ползване по договор за пакетна
услуга с номер ********** съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 19.01.2017 г.
за която е издадена сметка № ********* от 29.09.2017г., както и за сумата от 100,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване (медиен център,
сателитен приемник и смарт, карта), предоставени за временно ползване към
телевизионната пакетна услуга с номер 201000597169 съгласно чл. 6.3.4 от
Приложение № 1/19.01.2017 г. за която е издадена сметка № ********* от
29.09.2017 г., следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
За да възникне това вземане, е
необходимо на първо място да се установи по категоричен и безспорен начин, че
потребителят на услугата е получил устройствата, чиято стойност се претендира.
Както бе посочено във фактическата обстановка, в Приложение
№ 1 към Договор от 19.01.2017г. за предоставяне
на услугата фиксиран интернет с техническо оборудване "Net Box 4G Wi-Fi
рутер" и медиен център, сателитен приемник и смарт, карта е предвидено, че
предоставянето на оборудването се удостоверява с протокол при инсталация на
оборудването. Такъв документ като доказателство по делото не е ангажиран при
наличие на изрично възражение от страна на особения представител в с.з. от
13.07.2021г. С оглед на това, ищецът не е установил предаването на
устройствата, за чието невръщане претендира
неустойка. Наред с изложеното, размерът на претенцията за неустойка в тази й
част е обусловена от представяне на действащия ценоразпис на оператора с оглед
установяване предвидената в него стойност на оборудването, респективно размера
на претендираната неустойка. Такъв документ – ценоразпис за устройства, също не
е представен като доказателство по делото. Поради изложеното, искът за сумата
от 100,00 лв. и за сумата от 140,00 лв. неустойка за невърнати устройства, като
недоказан по основание и размер, подлежи на отхвърляне.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези
разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а
представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска.
Ищеца с
исковата молба и с молба вх.№ 263686/12.07.2021г. /л.128129 от делото/ е
поискал ответницата да му заплати следните разноски: 76,10 лв. държавна такса в
т.ч. и комисионна за банков превод/л.76
от делото/, 51,10 лв. допълнителна държавна такса в т.ч. и комисионна за банков превод/л.90 от делото/,
383,80 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС/л.84 от делото/ и 319,83 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение на особеният представител на ответницата /л.107 от
делото/.
От приложените
с и.м. преводни нареждания за плащане на държавните такси е видно, че е внесена
сумата от 75.00 в. и довнесена сумата от 50,00 лв., но размера на комисионна за
банков превод не е отразен. Поради тази причина за съдът е невъзможно да
присъдите поисканата комисионна за банков превод.
В заповедното
производство са направени разноски в размер на 25,67 лв. заплатена държавна
такса и 360,00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата С.Р.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 195/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Бяла Слатина в
общ размер от 313,54 лв. (385,67 лв.х 1043,30 лв./1283,30 лв. = 313,54
лв.), за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, съразмерно с уважената
част от исковете.
При този изход
на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата К. ще следва да заплати
на ищеца направените в настоящото исково производство по гр.д.№ 153/2021г. по
описа на БСлРС разноски в общ размер от 673,66 лв.(828,63 лв.х 1043,30 лв./1283,30 лв.= 673,66 лв.) съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Р.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес и
настоящ адрес ***, ЧЕ
СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „А.Б.“ ЕАД(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., заедно, чрез
пълномощник адв.А.В.П. от САК със съдебен адрес ***, пл.“Св.Неделя“ № 4, ет.3, на основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, сумата от 470,78 лв.
главница дължима по договор № *********/
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Р.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес и
настоящ адрес ***, ЧЕ
СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „А.Б.“ ЕАД(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., заедно, чрез
пълномощник адв.А.В.П. от САК със съдебен адрес ***, пл.“Св.Неделя“ № 4, ет.3, на основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.92 от ЗЗД, общата сума от 450,08 лв.
представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по договор №
*********/
В останалата част над този размер
от 450,08 лв. до пълният предявен
размер от 690,08 лв. (общо за сумата
240,00 лв.) ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Р.К. с ЕГН **********,
с
постоянен адрес и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., заедно, чрез пълномощник
адв.А.В.П. от САК със съдебен адрес ***, пл.“Св.Неделя“ № 4, ет.3, направените разноски по исковото производство
по гр.д.№ 153/2021г. по описа на
БСлРС в общ размер от 673,66 лв./Шестстотин
седемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№
195/2020г. по описа на БСлРС в общ размер от 313,54 лв. /Триста и тринадесет лева и петдесет и четири стотинки/, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 195/2020 г. по описа на
РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: