№ 772
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103966 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен регресен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр. чл.49 ЗЗД за съществуване на вземането по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 25.11.2020г. по ч.гр.д.
№52800/2020г. на Софийски районен съд, в размер на 467.84лв., включващо
457.84лв. - застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от ответника
поради неупражнен надзор по поддържането на път от републиканската пътна
мрежа, както и 10лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
29.10.2020г., до плащането.
Ищецът ЗК „*с“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: * твърди,
че по силата на застрахователна полица №93001510088586 със срок на
валидност 31.12.2015г. – 30.12.2016г. е бил застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ с предмет л.а. „т“, модел „а“, с рег. № **. Поддържа, че в
срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие,
реализирано на 20.03.2016г., около 20:00ч. в гр.Пазарджик на бул. „Георги
Бенковски“ след кръстовището с ул. „Стоян Ангелов“ в посока АМ „Тракия“,
1
при което застрахованият автомобил по време на движение попаднал в
необезопасена шахта без капак на пътното платно. Твърди, че в резултат на
описаното ПТП били повредени задната лява джанта и гума, за което на
21.04.2016г. е изплатил на увредения застрахователно обезщетение в размер
на 467.84лв.
Ищецът поддържа, че пътят, на който е настъпило произшествието е
част от републиканската пътна мрежа, а отговорността за неговото поправяне
и поддържане е на ответника Агенция „*“, ЕИК: *, адрес: гр.София, пл.
„Македония“ №3. Твърди, че неизпълнението на това задължение е довело до
увреждане на застрахованото имущество. Твърди, че след изплащането на
обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
вредата до размера на платеното и на обичайните разноски за определяне на
обезщетението. Твърди, че за събиране на претендираното вземане се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването
на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане
на разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът Агенция „*“ оспорва иска при твърдение, че процесният
пътен участък не е част от републиканската пътна мрежа /в съдебно заседание
на 19.05.2022г. това възражение не се поддържа/. Твърди, че отговорността за
негово поддържане е на Община Пазарджик, с която на основание чл.30, ал.3
ЗП и чл.48, т.2, б. „в“ ППЗП е сключил споразумение, регламентиращо тази
дейност през календарната 2016г. Поддържа да е изправна страна по
споразумението, тъй като е осигурила необходимото финансиране, а
общината не е изпълнила задълженията си да организира, възлага и
контролира дейностите по поддържането на пътния участък, поради което тя
следва да отговаря за настъпването на вредите. При условията на
евентуалност оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-
следствена връзка между него и вредите. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Третото лице – помагач Община Пазарджик оспорва иска при
твърдение, че отговорността за увреждането на застрахованото имущество не
е негова, нито на ответника, а евентуално на „*„ ЕООД, гр.Пазарджик, ако
шахтата с липсващ капак е ревизионна, или на дружеството „Б.“ ООД, което
2
отговаря за почистването и сметоизвозването на града, ако шахтата е
дъждоприемна. Оспорва механизма за настъпване на ПТП, неговата
причинно-следствена връзка с вредата, както и размерът на същата. Твърди,
че увреденият е допринесъл за увреждането на застрахованото имущество
поради несъобразената скорост на движение. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
намира от фактическа и от правна страна следното:
Активно легитимиран да предяви процесния иск по реда на чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице – видно от приложеното
ч.гр.д. №52800/2020г. на Софийски районен съд, по него в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал в срок
възражение по чл.414 ГПК. Искът е предявен в законоустановения срок,
поради което е допустим.
За уважаването на иска ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване настъпило в срока на покритие по валидна
имуществена застраховка застрахователно събитие, отговорността за което е
на ответника, размера на имуществените вреди и че е изплатил
застрахователно обезщетение на увредения, както неговия размер.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е
предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за
поддържането на участъка от републиканския път, в който е настъпило
застрахователното събитие.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие
повреденото имущество е било застраховано при ищеца, както и че
последният е изплатил застрахователно обезщетение на собственика в размер
на 467.84лв., в т.ч. и ликвидационни разноски в размер на 10лв.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
3
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 -
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г. Доколкото от ищеца се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва
да е по чл.49 ЗЗД.
От показанията на свидетеля Н. Р. П. се установява, че при управление
на процесния автомобил в гр.Пазарджик на излизане от града в посока към
АМ „Тракия“, малко преди сградата на затвора е попаднал в шахта с липсващ
капак на пътното платно. От удара били повредени задните леви гума и
джанта. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите се
подкрепят от събраните писмени доказателства, както и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза. Наличието на причинната връзка
между ПТП и вредите, както и техния размера се установяват от експертното
заключение.
Неоснователно е възражението на третото лице-помагач за
съпричиняване от страна на пострадалия поради избраната от него скорост на
движение, която не му е позволявала да спре преди да попадне в шахтата.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на необозначените неравности по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана
дупка/шахта не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че
да може да спре.
Съдът намира за установени по категоричен начин както механизмът на
възникване на ПТП, така и видът и размерът на щетите по автомобила.
Следва да се даде отговор на въпроса дали ответникът отговаря за
неизправността на пътя, в резултат на която е настъпило застрахователното
събитие.
Съгласно чл.8, ал.2 ЗП, републиканските пътища са изключителна
държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗП,
републиканските пътища се управляват от Агенция “*”, която е юридическо
4
лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от
Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция
“*”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 ЗП, Фонд “Републиканска *”
поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда, както и
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническа отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от
ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни
с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. В разпоредбата на §1,т.19 от
ППЗДвП се сочи, че „препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират
на пътя и създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя,
цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция “*” чрез
съответните длъжностни лица.
Според настоящия състав на съда, задължението на ответника да
гарантира безопасното придвижване не отпада дори ако цялостта на пътното
покритие е нарушена поради повреда на попадащи в обхвата на пътя
подземни или надземни съоръжения, които са собственост или се стопанисват
от трети лица. Изграждането и експлоатацията на тези съоръжения се
контролира от ответника – чл.26, ал.3 вр. ал.2 ЗП. Това е така, именно защото
отделни елементи от тях оказван влияние върху изправността на пътя. Ето
защо ответникът е този, който трябва да следи, че тези съоръжения не
повреждат пътното покритие. Без съмнение, лисващият капак на шахтата
нарушава цялостта на покритието, което поражда за ответника задължението
на първо място да обозначи препятствието, след което да предприеме
необходимите действия за поправянето на пътя, вкл. като сигнализира
собственика на съоръжението и издаде необходимите разрешения за ремонта
– чл.26, ал.5 ЗП.
5
Ответникът твърди, че е превъзложил тези свои задължения на Община
Пазарджик и това го освобождава от отговорност. Като доказателство е
представил споразумителен протокол от 07.10.2015 г. и приложение 1 към
него, от които е видно, че между Агенция „*“ и Община Пазарджик е
постигната договореност за съвместно финансиране и поддържане на
републиканския път в границите на гр.Пазарджик през календарната 2016г.
Задължението на агенцията е да финансира поддържането на платната на
пътя, а задължението на общината е да организира текущия ремонт и
поддържането на платната, вкл. зимното поддържане – чл.2 и чл.4 от
споразумението. Представени са бюджетни платежни нареждания, от които е
видно, че агенцията е предоставила на общината договорените средства.
Според съда, наличието на това споразумение не изключена деликтната
отговорност на собственика на пътя за вредите, които са произтекли от
неговата неизправност.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители или на трети лица, на които е
възложил изпълнението на работата.
В конкретния случай третото лице-помагач Община Пазарджик, на
която е възложено поддържането и ремонтирането на пътя, на който е
възникнал инцидентът, е проявила бездействие, изразяващо се в бездействие
на нейни служители, натоварени с тези функции, да се изпълни задължението
за поддръжка на пътя в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато,
удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време
на денонощието. От страна на третото лице-помагач е налице проява на
бездействие при изпълнение на задълженията да сигнализира препятствието и
да организира движението по начин, осигуряващ безопасността му -
задължения, произтичащи от закона и подписаното споразумение между
страните. Неизпълнението именно на тези задължения е довело до
настъпването на процесното ПТП, което е в причинно-следствена връзка с
6
настъпилите вреди на застрахованото МПС и изплатеното на това основание
застрахователно обезщетение. Обстоятелството, че ответникът е изправна
страна в договорните си отношения с Община Пазарджик е ирелевантно за
ангажиране на неговата отговорност по чл.49 ЗЗД /в т. см. Решение от
11.12.2019г. по в.гр.д. №781/2019г. на ОС – Пазарджик/.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати съдебните разноски на ищеца. В случая ищецът е
представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото и неговата продължителност следва да се определи
възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Освен това е представил доказателства за
направени разноски в размер на 25лв. – внесена държавна такса и 200 лв. -
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Общият размер на
дължимите разноски е 425лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв.
На третото лице помагач не се присъждат разноски – чл.78, ал.10 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Агенция „*“, ЕИК: *, адрес: , дължи на ищеца ЗК „*с“ АД, ЕИК:
*, седалище и адрес на управление: *, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД, сумата от 467.84лв., от която 457.84лв. - платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет л.а. марка „т“,
модел „а“, с рег. № **, за имуществени вреди, причинени на 20.03.2016г.,
около 20:00ч. в гр.Пазарджик на бул. „Георги Бенковски“, след кръстовището
с ул. „Стоян Ангелов“ в посока АМ „Тракия“, както и 10лв. - ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за
7
забава върху цялата главница от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда - 29.10.2020г. до плащането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на
25.11.2020г. по ч.гр.д. №52800/2020г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА ответника Агенция „*“, ЕИК: * да заплати на ищеца ЗК „*с“
АД, ЕИК: * съдебни разноски в исковото производство в размер на 425лв. и
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №52800/2020г. по
описа на Софийски районен съд в размер на 75лв.
Производството е проведено с участието на Община Пазарджик като
трето лице - помагач на страната на ответника Агенция „*“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8