Решение по дело №61/2021 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 63
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20211860200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря Мария Н. Николова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200061 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от Ф. Г. Д. с ЕГН:**********, гр.С., бул. „*******” №27, ет.2, ап.8,
срещу Електронен фиш серия К №********/********* г., издаден от ОДМВР гр. С. за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в
размер на 400,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, за нарушение по
чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното
административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че не може да се
управлява с такава скорост в колона от автомобили, тъй кат она тази дата имало голямо
задръстване, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, в писмена защита заявява становище за неоснователност на жалбата,
претендира разноски.
Районна прокуратура-П. не взима становище по жалбата.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, както следва: приети по
приложената към писмо рег.№ 433200-67291 от 08.07.2020 г. на ОДМВР-С.
административно-наказателна преписка, съдържаща писмени доказателства по опис, а
именно: Жалба, Електронен фиш, Снимков материал с конкретно отчетени стойности,
Справка за собственост, Копие от Заповед № ***************** г. на Министъра на
1
вътрешните работи, Копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823, като ЕФ е обжалван на 08.07.2021 г., за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на жалбородателя, е наложена глоба в размер на 400,00 лв., на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2,вр.чл.21, ал.1
ЗДвП, затова, че на 23.06.2019 г. в 08,12 часа на ГП І-6 б-я Мирково 179+158, с посока гр.С.
при ограничение на скоростта 60 км/ч. за извъннаселено място, въведено с пътен знак В-26,
с МПС ********** С 600 с регистрационен № *****************, жалбоподателя е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №*****************, като установената скорост е 107 км/час, при разрешена
скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 47 км/час. В ЕФ е
отразен приспаднатия толеранс от 3%.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на жалбоподателя
ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок, като жалбата срещу същия е подадена на
08.07.2020г., входирана в СРС на 26.11.2020 г.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания
електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено
превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е
определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на
вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от
ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната
инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се
отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите
на електронния фиш. Доколкото същото е индивидуализирано макар и само с номер до
степен, до която да може да бъде направена справка за вида му, за вписването му в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и за
извършената периодична проверка и срокът на валидност на същатата, съдът не може да
2
сподели доводите на жалбоподателя, наведени в жалбата. Видно от приетото като
доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в
процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство може да
бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на
жалбоподателя. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направените с жалбата
възражения в тази насока се явяват неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до
техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е установено и
заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява техническата
изправност на автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето
нарушението, както и факта, че същото е преминало съответна последваща проверка. Факт
е, че е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по
електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като е отбелязан
допустимият толеранс. По делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс, в
представения към снима опис на нарушението, пренесен в ЕФ К №33322264, е посочена
възможна грешка при измерването на скоростта - 3 % над 100 km.h.), като съдът приема, че
разликата се дължи именно на приспадната допустима грешка, и в този смисъл правото на
защита на санкционираното лице не е нарушено, защото „разминаването” не води до
приложение на по – тежък състав на нарушение. Правилно е посочена санкционната
разпоредба в електронния фиш. Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з-1725 от 29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
изменена и допълнена със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г., образец. Смисълът на
специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изразява в следното: когато е налице
нарушение, което е установено и заснето с техническо средство /независимо стационарно
или не/, тогава се издава електронен фиш, като издаването му става в отсъствие на
контролен орган и на нарушител. Макар и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият
в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила наказателни постановление и електронни фишове. Това е така, защото законодателният
смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна
връзка с дефиницията на понятието „електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП,
3
съгл. която „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.
Нарушението в случая се установява с електронна система. Следователно е неправилно
правилата и процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления по ЗАНН
механично да се пренасят и по отношение на електронния фиш, тъй като това би било в
противоречие с технологията на тази система и би направило всеки един електронен фиш
незаконосъобразен. От текста на електронния фиш и приложения към
административнонаказателната преписка снимков материал, се установява, че мястото на
извършване на нарушението е бензиностанция „Мирково” в посока гр.П., където
ограничението на скоростта е било 60 км /ч, въведено с пътен знак В-26. Не е допуснато
съществено процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на
нарушението в електронния фиш. Не съществува възможност да се извърши проверка със
задна дата дали през 2019г. на интернет страницата на МВР е имало публикация относно
местата на контрол с АТСС, но индиция за спазване и на задължението на органа за
оповестяване на конкретното място за пътен контрол е фактът, че към настоящия момент то
фигурира на интернет страницата на ОДМВР С. сред местата, посочени за разположение на
стационарни автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта.
Безспорно е, че жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита, като е
упражнил предоставената му правна възможност на обжалва санкционния акт - електронен
фиш пред настоящата съдебна инстанция, а съдебното производство, развило се на тази
инстанция ще приключи за по-малко от 3 месеца, т.е. в разумен срок. Няма съмнение, тъй
като от снимката, макар и трудно, се вижда номерът на превозното средство, че
автомобилът, който е заснет, е управляван именно от посоченото лице, което потвърждава
горното и в жалбата си. Датата и часът, отразени на снимката към фиша отговарят на датата
и часа, отразени във фиша. От посочените на снимката данни може да се установи, че
мястото на заснемане е същото, като вписаното в електронния фиш. Мястото на
нарушението се явява главен път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч
е въведено с пътен знак B26. Правилно и законосъобразно е наложена предвидената в тази
санкционна разпоредба „глоба“ в размер на 400,00 лв.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди
електронен фиш К №******.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
4
защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
минимум, а именно 80,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №******, издаден от ОД на МВР С., с който е
наложена глоба в размер на 400,00 лв, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП, на Ф. Г. Д. с ЕГН:**********, гр.С., бул. „*******” №27, ет.2, ап.8, за извършено
нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ф. Г. Д. с ЕГН:********** да заплати на ОДМВР-С., сумата 80,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд С. – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5