Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260020
гр.Бургас, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 4729 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.В.Д. с ЕГН: **********,
адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */18.09.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което
за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с
чл. 461, т.1 КЗ на жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в размер на 250
лева.
С жалбата се моли за намаляване на размера на глобата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „Пътна полиция“- надлежно призован не се представлява. В писмено
становище се прави искане за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6
– НП е връчено на жалбоподателя на 20.10.2020г., а жалбата е депозирана на 23.10.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.07.2020 г. жалбоподателят Д.
закупил лек автомобил марка „Волво С 40“ с рег. № *.
На 14.08.2020г., около 12.20 часа
в гр. Бургас, в ж.к. „*“, пред бл. 39, жалбоподателят управлявал горепосочения
автомобил, като бил спрян от служители на МВР, които извикали екип на сектор
„Пътна полиция“, сред който бил и св. Р.Д.. Свидетелят извършил проверка и
установил, че за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, като самият автомобил е регистриран на територията на страната и
не е спрян от движение.
Във връзка с горното св. Д. съставил АУАН с
бланков № *, срещу жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 483,
ал.1, т.1 КЗ. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил
копие от него.
Впоследствие, на 17.08.2020г.
жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна
полица № BG/30/120002333384, в която
било посочено че същият е собственик на автомобила, както и че застраховката
влиза в сила от 17:20 часа на същия ден.
Въз основа на АУАН-а,
на 18.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, поради
което и на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 КЗ наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 250 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя. На практика и самият жалбоподател не оспорва
фактическата обстановка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, Секто „Пътна полиция“, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 251з-1776/31.05.2016г. на Директора на
ОДМВР-гр.Бургас. Съгласно чл. 647, ал.2 от КЗ
наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за
нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 КЗ - от Директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено
нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая е налице
заповед на директора на ОД на МВР – Бургас, от която се установява, че
издателят на процесното НП е притежавал съответната материална и териториална
компетентност за издаване на административнонаказателния акт.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество съдът намира следното:
Задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква
"А", т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото §1, т.ЗЗ от КЗ легално определение за
понятието "автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или
водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното
постановление е разпоредбата на чл. 638,
ал.1, т.1 от КЗ, според която, на лице по чл. 483, ал.1, т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо
лице. Установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма сключена
застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, потвърждава се от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от непосредствените
възприятия на контролните длъжностни лица.
Видно от приложената полица
застраховката е сключена едва три дни след проверката. Това потвърждава извода,
че действително към момента на проверката водачът не е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Фактът, че след проверката и
констатираното нарушение собственикът на автомобила е решил да сключи
застраховка не може да се приравни на липса на нарушение и да доведе до
отпадане на наказателната му отговорност, а евентуално може да се вземе предвид
при индивидуализация на наказанието. В конкретния
случай обаче - наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.1 КЗ - глоба в размер на 250 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване
му.
Случаят не може да се
квалифицира и като „маловажен” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". Процесното нарушение е
формално, за неговата довършеност и степен на обществена опасност не се изиска
настъпването на други вредоносни последици, освен самата липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Законодателят е приел, че
такова нарушение поначало разкрива висока степен на опасност. Конкретният
случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не
обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. На първо място, видно
от представения договор за полупко-продажба на л. 4, автомобилът е придобит още
на 22.07.2020 г., а застраховката е сключена едва на 17.08.2020 г. Също така е
било възможно преди да отиде в КАТ, собственикът да сключи застраховка, вместо
да управлява въпросното МПС. Накрая, не е вярно твърдението в жалбата, че
липсвали нарушения по ЗДвП. Видно от справката за нарушител водач, на
жалбоподателя са налагани наказания за нарушение на закона.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */18.09.2020г., издадено от
Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. с чл.
461, т.1 КЗ на Д.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено наказание – „глоба” в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.