Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 443

29.06.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                         2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №125 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба от Д.В.Б. против Решение №261/29.12.2021 г., постановено по АНД №1250 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.  

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение противоречало на фактическата обстановка, въз основа на която било издадено. Сочи се, че от съществено значение било кой е собственик на МПС, в случая автобуса, и какъв вид превоз извършвал. Автобусите били собственост на съответното училище и извършвали безплатни превози на деца и ученици до средищни детски градини и училища от съседни населени места. Средищните детски градини и училища се предлагали от РУ на МОН, съгласували се с Общината и се утвърждавали от МОН. Средищните училища имали училищни автобуси, с които превозвали безплатно своите деца и ученици. Маршрутите и километрите били ясни и били данните за планиране и заявяване на необходимите за тази дейност средства. Тези средства били включени в общинския бюджет и приети от Общинския съвет. Средствата се превеждали на училищата, които извършват превозите, по утвърдена методика и от комисия в Общината, т.е. училищата имали автобуси и средства и извършвали регламентираните превози за своя сметка. Излагат се съображения, че между Министерството на образованието и науката, и съответния получател на училищния автобус, се подписвал договор за начина на използване на прехвърленото им в собственост моторно превозно средство. Със сключения договор училищата (директорите) като собственици назначавали водачите на автобусите и извършвали превозите. Общината превеждала средствата, получени от държавния бюджет, на училищата. Те, като собственици на автобуси, изразходвали целевите средства за извършването на превози по утвърдените маршрути на своите ученици. Съгласно закона собственикът носел отговорността за спазване на правилата за извършване на превози, поддържане на автобусите в техническа изправност, правоспособни водачи и т.н. Твърди се, че в периода на мандата на касатора Общината не била получавала училищни автобуси. Училищата, които са имали нужда от училищни автобуси, чрез РУО директно са правили заявки до МОН. Училищата, като собственици на автобусите, били превозвачи, които имали определени маршрути. Със заповед им превеждали средствата за извършване на тези превози, което замествало договора за превози, които били по утвърдени маршрути и не били променени. Отговорните експерти в Общината осъществявали контрола, подготвяли необходимите справки и информирали касатора да се вземат необходимите мерки. Предвид изложеното, и факта, че нарушението (ако се приемело, че има такова), било извършено за първи път, касаторът считал, че то имало белези на маловажен случай и не било довело до нецелево разходване на публични средства. Констатираното нарушение било за 2017 година и следвало да се приеме, че е с изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН, при което АДФИ не следвало да съставят акт за административно нарушение.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) –  гр.София, чрез пълномощника си, излага писмено становище за законосъобразност на оспореното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление (НП) №11-01-503 от 26.10.2021 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр.София, с което на Д.В.Б. ***, за нарушаване на чл.20, ал.7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), на основание чл.32, ал.1, т.1, във връзка с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че през проверяваната 2017 г. Д.В.Б. ***. Установил е, че през тази година за училищата в община Хасково били извършвани безплатни превози, за които директорите сключили съответните договори, и за което на Община Хасково били преведени средства от централния бюджет, предоставени от Общината на училищата. За 2017 г. обаче не бил сключен нито един договор между кмета и директорите на училищата за делегиране на правото за организиране на безплатни превози за деца и ученици от община Хасково по реда на Наредбата. Съдът е мотивирал становище, че собствеността на автобусите била без значение в случая, тъй като дори и те да били собственост на училищата, приложение намирала Наредбата. Приел е описаното в акта за установяване на административно нарушение деяние за извършено и обсъдил размера на наложеното наказание, което преценил за правилно определено от АНО, при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Развил е съображения, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че районният съд е извършил преценка на  необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, но не споделя крайния извод за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая при издаване на Наказателното постановление е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в липса на коректно посочване на задължителен реквизит, предвиден в нормата на чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно точната дата на извършване на нарушението, като от посоченото в АУАН и НП се създава пълна неяснота относно момента на осъществяване на противоправното деяние.

Установената пред районния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните. В резюме, от последната става ясно, че в проверявания от финансовите инспектори към АДФИ период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. касаторът Д.В.Б. ***, през същия период е имало осъществявани безплатни превози на деца и ученици от Община Хасково, за които задължително се осигуряват средства за транспорт от държавния бюджет съгласно чл.283, ал.2 от ЗПУО, и стойността на които безплатни превози се компенсира на превозвачите със средствата от централния бюджет чрез бюджетите на общините, съгласно чл.43, ал.1 от Наредбата. Установено е също, че през 2017 г. в тази връзка на 22 броя училища на територията на община Хасково са преведени общо 374 295 лв., съответно на дати 23.03.2017 г., 26.05.2017 г. и 19.12.2017 г. Няма спор и по обстоятелството, че при извършената в Община Хасково проверка, документирана с Констативен протокол от 19.04.2021 г., е установено, че не са налице доказателства за сключени договори на основание чл.20, ал.7 от Наредбата, между кмета на общината и училищата на територията на общината, чрез техните директори, за делегиране на право за организиране на безплатните превози на децата и учениците по чл.19, т.8 от Наредбата, за 2017 година.

На Д.В.Б., в качеството му на кмет на Община Хасково, е вменено извършването на административно нарушение на чл.20, ал.7 от Наредбата, изразяващо се в това, че не е сключил договори, с които да делегира правото му да организира безплатни превози на деца и ученици от Община Хасково за 2017 г. на директорите на училищата по реда на Наредбата.

Същевременно многото на брой посочени в Акта за установяване на административното нарушение и в Наказателното постановление дати не дават възможност да се установи еднозначно датата, на която административнонаказващият орган е приел да е извършено нарушението. Несъмнено крайният срок, в който кметът на общината е следвало да изпълни задължението за сключване на договор, е от съществено значение за установяване датата на извършване на административното нарушение, осъществено чрез бездействие. В процесния случай такъв срок не се сочи нито в АУАН, нито в НП, съответно не е посочено ясно и недвусмислено кога е извършено нарушението. Отделно от това, посочването на 22 броя училища и три отделни дати на превеждане на субсидиите от централния бюджет чрез бюджета на общината, води на извод за несключване на повече от един от визираните договори по чл.20, ал.7 от Наредбата.

Настоящата инстанция счита, че в случая има допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, и конкретно относно визиране на датата на извършване на нарушението, които опорочават административнонаказателното производство и се явяват се самостоятелно основание за отмяната на Наказателното постановление. Датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, или да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

Формулирано по начина, обективиран в АУАН и НП, описанието на административното нарушение не дава възможност да бъде извършена проверка на възраженията на касатора, че не е било изискуемо да сключва договори по чл.20, ал.7 от Наредбата и кога точно. Същото препятства и проверката относно спазването на сроковете, предвидени в чл.34, ал.2 от ЗАНН, предвиждащ за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ,  административнонаказателно производство да не се образува, а образуваното да се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.   

Отделно от това, в Наказателното постановление изрично е посочено, че „на 19.04.2021 г., в гр.Хасково, Д.В.Б., в качеството си на кмет на Община Хасково не е сключил договори, с които да делегира правото му да организира безплатни превози на деца и ученици…“. Вписаната дата несъмнено е датата на приключване на проверката на финансовите инспектори от АДФИ, но не и датата на извършване на административното нарушение, а ако се приеме за такава, то е безспорно, че на същата дата административнонаказаното лице не притежава качеството кмет на Община Хасково, каквото е притежавало в периода от 06.11.2015 г. до 29.10.2019 г. според посоченото в АУАН, за да извърши чрез бездействие административно нарушение в това си качество.

Като е потвърдил Наказателното постановление, вместо да го отмени, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. 

Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо наказателното постановление.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №261/29.12.2021 г., постановено по АНД №1250 по описа на Хасковския районен съд за 2021 г., вместо което:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-503 от 26.10.2021 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр.София.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                   2.