О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./13.11.2015г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тринадесети
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа
докладваното ч.т.дело №1629/2015г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е с правно
основание чл.274 вр.чл.419 ГПК.
Предмет на производството е ЧЖ на ПЕРФЕКТ ООД, ЕИК *********, представлявано от С.В.С, чрез адв.Д.Янакиев от АК
–Варна, срещу разпореждане №28929 от
06.07.2015г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение №4124, издадена по ч.гр.дело №7907 по описа за 2015г. на ВРС, ГО, 19 състав. Твърди се, че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно тъй като е издадено въз основа на
нередовен документ по чл.417, т.2 ГПК и нередовно заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Твърди се, че в извлечението не
се съдържат съществените реквизити, които да позволяват индивидуализация на
вземането, вкл. непогасените вноски. Твърди се, че данни за последното липсват като приложеното
извлечение е бланкетно и най-общо посочва сумата по главницата без уточняване
на погасени и непогасени вноски, падежни дати като не става ясна началната дата
на изискуемост на вземането. Отделно от това, въпреки посочено извършено
плащане на 29.12.2014г., същата дата се сочи и като
дата на изискуемостта. Според жалбоподателя не става ясно
дали кредиторът се позовава на обявена предсрочна изискуемост и дали са спазени
изискванията на т.18 от т.р.4/2013г. на ОСГТК
на ВКС за обявяването и на длъжника. Твърди се, че
извлечението не е редовно тъй като е без дата на съставяне, което не дава
възможност на длъжника да прецени размера на дълга си и евентуално настъпили
преди или след това обстоятелства от значение за размера. Поради това се претендира отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В
срока по чл.275 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./, с който се оспорва основателността на
жалбата. Твърди се, че твърденията в жалбата не почиват на
приложените към заявлението на банката писмени доказателства. Както в
извлечението, така и от приложенията, се установяват основанието, страните по
задължението, подписаните анекси както и крайният срок на договора на 23.05.2015г., съгласно последен подписан анекс №13 от
24.03.14г. Към датата на извлечението главницата по дълга е
била все още непадежирала, но към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, същата е вече падежирала и изискуема. Кредиторът
се позовава именно на настъпилия падеж на задължението преди подаване на
заявлението във ВРС, поради което се твърди неотносимост на позоваването на
т.18 от т.р. на ВКС относно предсрочната изискуемост на дълга. Твърди
се, че в документа по чл.417, т.2 ГПК са посочени всички съществени
обстоятелства – дата на забавата на длъжника 29.12.14г.;
дата на последно плащане по дълга; крайна падежна дата по договора; дата на
падеж на месечните вноски за главница и за лихви. Прави се
възражение, че въпреки позоваване на извършени плащания, длъжникът не е уточнил
същите нито по размер, нито по дати. Поради това се
претендира отхвърляне на ЧЖ като неоснователна ведно с присъждане на разноските
за производството в минимален размер по Наредбата, а именно
1 838 652.40 щ.долара с левова равностойност от
3 347 377.01 лева.
За да се произнесе по жалбата, съдът прецени нейната допустимост
съгласно чл.419, ал.1 от ГПК – същата е подадена от легитимирана страна, в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт като отговаря на
изискванията на чл.275, ал.2 ГПК. Видно от приложеното пълномощно,
жалбата е депозирана от надлежно упълномощен процесуален представител на
длъжника адв.Янакиев от ВАК; призовката за доброволно изпълнение е връчена
видно от приложената разписка на 06.08.15г., а жалбата
подадена на 13.08.2015г. С оглед на изложеното, при извършената преценка
относно допустимостта на жалбата, съдът по същество намира следното:
Производството
пред ВРС, 19 състав е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК на
КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката, срещу ПЕРФЕКТ ООД, представлявано от С.С., за
общо сумата от 1 838 652.40 щ.долара, от които 1 766 227.09
щ.долара редовна главница; 58 016.15 щ.долара просрочена договорна лихва, за
периода от 29.12.14г. до 25.03.15г.; текущи лихви от
25.03.15г. до 22.04.15г.; неустойка върху просрочена
лихва в размер на 1148.78 щ.долара и такса подновяване. Като
основание на вземането на банката е посочен договор за банков кредит от
30.06.2010г. с разрешен размер от
2 665 000 щ.долара и 13 броя анекси към него. В
т.14 от заявлението изчерпателно и подробно са посочени сумите и анексите, въз
основа на които са правени изменения по договора. Посочено
е отсрочването на дълга с отделните анекси като е посочено, че с последния
анекс №13 от 24.02.14г. е уговорен краен
падежен срок по договора на 23.05.2015г., вкл. срокове
и размери на снижаеми остатъци /лимити/ по главницата. В
същата т.14 от заявлението е направен подробен анализ на дължимите суми по
договора към 22.04.2015г. като е подчертано падежирането
на главницата към подаване на заявлението пред заповедния съд през м.07.2015г. Посочени са поотделно останалите дължими суми – за лихви, неустойки
и такси. Съдът намира за неоснователно направеното в жалбата възражение
за нередовност на заявлението – съдът намира, че същото отговаря точно на
изискванията в чл.5 и Приложение №4 от НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съдът не констатира нередовност и на приложенията към заявлението,
в частност извлечението от счетоводните книги на банката.
Съгласно постоянната практика на ВКС,
извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за
претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков
кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния
срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за
предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е
посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените
данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с
твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с
представените от заявителя договор за банков кредит и други доказателства.
В случая не е необходимо уведомяване на длъжника /обявяване/
за обявена предсрочна изискуемост тъй като договорът е падежирал преди подаване
на заявлението по чл.417 ГПК.
От друга страна, въз
основа на падежиралия договор за кредит, съдът намира, че са налице
изискванията и на чл.418, ал.2 ГПК – именно с оглед падежиралото задължение е
настъпила и неговата изискуемост, т.е. налице е подлежащо на изпълнение вземане
на банката. Видно от
последния подписан между страните анекс №13 от 24.02.2014г.,
страните са постигнали съгласие за погасяване на главницата изцяло до
23.05.2014г., освен ако задължението бъде обявено за предсрочно изискуемо. Очевидно, банката не се позовава на настъпила автоматична
изискуемост или обявена такава от кредитодателя.
В производството по разглеждане на жалбата
по чл.419 ГПК, съдът извършва преценката дължима от заповедния съд като
преценява формалната редовност на заявлението и приложения към него документ по
чл.418 ГПК /в случая извлечение от счетоводните книги на банката/ както и
обстоятелствата, които имат значение относно настъпване на изискуемостта на
вземането. Тези предпоставки съдът намира, че са налице,
поради което и жалбата, основана на съображенията по чл.419, ал.2 ГПК, е
неоснователна.
С оглед изхода от спора
съдът следва да разгледа и направеното от насрещната страна – кредитор с
отговора на жалбата искане за присъждане на сторените разноски за
ю.к.възнаграждение. Съдът намира, че на въззиваемата страна се следват разноски, но
изчислени не в съотношение от предявения размер, а съгласно чл.11 от същата Наредба
в размер на 200 лева, на основание чл.78 ГПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ПЕРФЕКТ ООД, ЕИК *********,
представляван от С.С. срещу разпореждане №28929/06.07.2015г. за незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение №4124, постановено по ч.гр.дело
№7907/2015г. на 19 състав на ВРС, на осн.чл.419 ГПК.
ОСЪЖДА ПЕРФЕКТ ООД ЕИК *********, представляван
от С.С., да заплати на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./, ЕИК *********,
София, сторените по делото разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 200 лева,
изчислени съгласно минимума по чл.11 от Наредбата за МРАВ, на основание чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: