РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. гр. Лом, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620101504 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и И
Е – председател на управителния съвет, чрез процесуален представител П. А., адрес:
против Д. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес: , установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за
признаване за установено по отношение на Д. Е. Д. с ЕГН **********, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 648,65 лева, от които 545,04 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 93,63 лева мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 28.06.2021 г., както и сума за извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 8,35 лева - главница за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 1,64 лева - лихва за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., присъдени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 309/2022 г. по описа на PC – Лом.
Твърди се в исковата молба, че на 28.07.2021г. ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р
1
К Е.а с ЕГН: ********** за сумата в общ размер на 1945,97 лева, от които 1635,08 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2017г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 28.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 280,89 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 28.06.2021г., както и сума за извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 25.07 лева - главница за периода от м.06.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, и 4.93 лева- лихва за периода от 31.07.2018г. до 28.06.2021г., като се
претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С определение № 347 от 21.03.2022 г. съдът е спрял производството,
тъй като е установено, че Р К Е. е починала. Съдът е конституирал наследниците на
същата – Е Д. Е., Д. Е. Д. и В Е. Б. По ч.гр. дело № 309/2022г. по описа на PC – Лом е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците на основание чл.415, ал.1, като със
съобщение, получено от дружеството на 21.07.2022г. съдията -докладчик по
цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу подалия възражение Д. Е. Д.. В законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК се предявява иск за установяване на вземането на ищеца за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Д. Е. Д., като клиент на ТЕ, за
топлоснабден имот, находящ се в за процесния период. Ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот в процесния период, е клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190. от ДР на Закона за енергетиката.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 271809, е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.
1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО” ООД. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки, които се прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията,
че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. Твърди
се в отговора, че се оспорват така предявените искове в цялост като неоснователни и
недоказани. Оспорва, че като наследник на майка си Р К Е. с ЕГН ********** дължи
на ищцовото дружество сумите по исковите претенции. Твърди, че всички дължими
2
суми към „Топлофикация- София" ЕАД са изцяло заплатени от майка му като
единствен наследник на лелята на ответника - Ц К Н, ЕГН: **********, и
впоследствие лично от ищеца за периода 01.01.2021 до 30.07.2021 г., като наследник на
майка му. Мотивите на ответника са следните: Имотът, предмет на иска, е продаден
на 15.07.2021 г., съгласно приложения към отговора нотариален акт.; Всички дължими
суми на името на Ц К Н ЕГН: **********, починала на 18.01.2021 г. са напълно
изплатени съгласно приложен документ.; След многократни заявления към
„Топлофикация-София" ЕАД за коригиране на данните в системата им след плащането
на дължимите задължения получили официално писмо, в което ги уведомяват, че
данните в базата им са коригирани.; 3а периода от 01.01.2021г. до датата на продажба
па апартамента, задълженията към „Топлофикация-София" ЕАД са изплатени в цялост
лично от ответника, за което прилага съответните касови бележки. В тази връзка счита,
че отношенията между ищцовото дружество и ответника са окончателно уредени,
което прави исковите претенции неоснователни и недоказани. Неоснователна е и
претенцията за акцесорното вземане за лихва, доколкото неговото съществуване,
изискуемост и ликвидност са винаги обвързани с това на главното вземане. В
настоящия случай счита, че не е налице правопораждащ юридически факт, а ищецът
неоснователно е предявил настоящата искова претенция.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца
«Топлофикация София» ЕАД. Депозирана е молба за даване ход на делото в отсъствие
на ищеца, с която се поддържа иска.
Ответникът Д. Е. Д. в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв.
Н. А. от АК- Монтана, който при устните състезания не оспорва иска, като навежда
съображения относно присъждането на разноските.
В с.з. третото лице помагач МХ „Елвеко“ ООД не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 309 по описа на Районен съд – Лом за 2022 г.,
образувано вследствие на прекратено и изпратено по подсъдност ч.гр.дело №
44405/2021 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. рег. № 33443 от 28.07.2021 г., за
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу Р К Е.а с ЕГН: ********** за
сумата в общ размер на 1945,97 лева, от които 1635,08 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г, ведно със законната лихва от 28.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 280,89 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 28.06.2021г.,
както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 25.07 лева -
главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
3
28.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.93 лева- лихва за периода
от 31.07.2018г. до 28.06.2021г., като се претендират и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заявлението е
издадена Заповед № 189 от 25.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Р К Е.. С определение № 347 от 21.03.2022 г. съдът е
спрял производството, тъй като е установено, че Р К Е. е починала след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и е указал на ищеца възможност да
заяви желание производството да продължи срещу правоприемниците на длъжника.
Съдът с Определение № 512 от 03.05.2022 г. е възобновил производството и е
конституирал наследниците на длъжника – Е Д. Е., Д. Е. Д. и В Е. Б. От изброените
наследници единствено Д. Е. Д. е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 309/2022г. по описа на PC – Лом. С разпореждане № 1387
от 07.07.2022 г. заповедният съд е указал, че дружеството - кредитор може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок срещу подалия възражение Д. Е. Д.. В
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането на ищеца срещу Д. Е. Д., предмет на издадената заповед за изпълнение. Във
връзка с изложеното съдът намира, че предявения иск да допустим.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да заплати сумите, предмет на заповедното производство,
представляваща стойността на топлинни услуги, предоставени за топлоснабден имот в
. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване
на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на вземането –
изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, включително всички наведени
правопогасяващи възражения.
Следва да се установи първо наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото. Съгласно Решение по гр. дело № 3675 от 1999 г. на СРС
Цветанка Нончева, след прекратяване на сключен граждански брак с И П У, е призната
за собственик на семейното жилище - топлоснабдения недвижим имот – апартамент,
находящ се в . Майката на ответника - Р К Е. с ЕГН **********, е единствен
наследник на починалата си сестра Ц К Н, ЕГН: **********. На 15.07.2021 г. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том ІІІ, рег. № 7289,
дело № 511/2021 г. на Валери Манчев – нотариус с рег. № 053 от РНК, Р Е. прехвърля
4
правото на собственост върху имота на трети лица. Р Е. е оставила наследници Е Д. Е.
– съпруг, В Е. Бянова – дъщеря и ответника Д. Е. Д. – син. Т.е. ответникът за
процесния период – м. 05/2017 г. до м. 04/2020 г., преди продажбата на имота, е бил
съсобственик на имота с дял от 1/3 идеална част /чл. 5, ал. 1 от ЗН/. Следователно, по
делото безспорно е доказано, че в процесния период на консумация на топлинна
енергия - от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ответникът е бил съсобственик на процесния
апартамент в гр. София. Ето защо ответникът се явява пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря за задължението за заплащане на потребената топлинна
енергия в процесния апартамент за целия исков период.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието за потребител, от своя страна, има легално определение в закона, а именно
в §. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в която разпоредба е посочено, че потребител е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. На основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела
в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да
бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди
съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е
нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота. Ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота. Нещо повече – Съдът на ЕС в Решение от 05.12.2019г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 приема, че законодателството в България, което задължава
собствениците на апартаменти в сграда – етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставка на отопление и не използват парно в своето жилище, не нарушава правото на
Европейския съюз. В това решение се приема, че се допуска национална правна
5
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, както и че се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия
за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е
необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е
предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които,
приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие,
поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за
сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договора за
продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.
Заключение по исканата от ищеца съдебно – техническа експертиза не бе
допуснато, тъй като ответникът заяви в съдебно заседание, че не спори относно
разпределението и консумацията на топлинната енергия за исковия период, поради
което такава експертиза се оказва безпредметна и натоварваща страните с разноски.
Няма спор, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена,
съответно в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от „МХ
ЕЛВЕКО” ООД. Следователно имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва
продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата
на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
ответникът има качеството потребител на доставената топлинна енергия и на
основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да
се посочи, че сключването на договор като източник на облигационно правоотношение
между страните по действащия ЗЕ не изисква спазването на някаква форма,
включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и
чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо
изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя. Поради изложеното, съдът приема, че между
6
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, както и Закона за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия за целия имот,
а ответникът - да заплаща нейната цена.
Услугата “дялово разпределение” в сградата, където се намира процесният имот,
се извършва от „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. Това се установява и от приложения на л. 51 от
делото Договор от 30.04.2002г. и Договор от 20.05.2015 г. на л. 27-44, сключени между
ищеца и дружеството за дялово разпределение „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. Няма спор, че
процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за исковия период. Дяловото
разпределение, извършвано от фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД за сградата и процесния
имот, е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и
данни от уреди за сградата и имота. Не се и твърди от ответника, че топлинната
енергия не е отчитана съгласно приложение към чл. 61, ал.1 на Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост.
От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвено
от в.л. Г. Е., се установява, че за процесния период от м. май, 2017 г. до месец април,
2020г. ищецът е издал за процесния имот фактури на обща стойност 1590,26 лева, а
след издадени изравнителни сметки на фирмата за дялово разпределение на стойност
12,69 лева общата сума е 1602,97 лева главница за незаплатена топлинна енергия. Не
са постъпили плащания по фактурите за процесния период, като постъпилото
плащане от 652 лева е за периода от м. 05.2020 г. до м. 08.2021 г., т.е. извън процесния
период. Остатъкът на непосените задължения е 1602,97 лева главница за консумирана
топлоенергия за исковия период, като 1/3 част е равна на 534,32 лева, с общо лихва
върху главницата за периода от 14.09.2018 г. – 23.07.2020 г. - 143,33 лева, а 1/3 част –
47,78 лева за исковия период. Общо главницата за дялово разпределение за периода м.
06.2018 г. – 04.2020 г. е 23,98 лева, а 1/3 ид.ч. е 7,99 лева, с общо лихва за забава
върху главница за дялово разпределение – 5,03 лева за периода 31.07.2018 г.–
23.07.2020 г., а 1/3 ид.ч. – 1,68 лева. Общият размер на дължимите суми според
вещото лице е 1775,31 лева или 1/3 – 591,77 лева общо за ответника.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено по категоричен начин, че потребената в процесния апартамент
топлоенергия е в количество и на стойност за исковия период, така както е установена
от вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, като над тези размери
исковата претенция за главници следва да бъде отхвърлена. Към датата на
приключване на съдебното дирене ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми за главница.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
7
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на
задълженията за предоставени топлинни услуги, определен в чл. 33, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София. В тежест на ответника и при доказване на горните
обстоятелства е да докажат погасяването на дълга на падежа. В приложените на л. 48-
49 Общи условия от 2014 г., одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016г., в чл. 33, ал.
1 е определен срока, в който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С изтичането на този срок ответникът е изпадал в забава
за неплатената сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимите суми. Видно от заключението на вещото лице
/таблица 4/ по ф.96775311/31.07.2018 г. начислението на лихва е започнало 45 дни
след издаването й – 14.09.2018г., като същото важи и за останалите издадени фактури
№ *********/31.07.2019 г. и № **********/31.07.2020 г. Изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Вземането на ищеца за получаване
на цената за потребената енергия е срочно, като длъжникът е изпаднал в забава за
плащането на цената на потребената топлинна енергия и дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ, считано от датата на
изпадане в забава по всяко фактурирано задължение до 23.07.2020 г. /макар това да не е
датата, която ищецът сочи като крайна дата на претенцията/. Претендира се върху
главницата, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2017г. до м.04.2020г., мораторна лихва за забава, считано от 15.09.2018 г. до
28.06.2021 г. в размер на 93,63 лева, както и мораторна лихва в размер на 1,64 лева за
периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г. върху главницата за дялово разпределение за
периода от м.08.2018г. до м.04.2020г.
Вещото лице изчислява лихвата върху главницата за консумирана енергия в
размер на общо 143,33 лева, считано от падежа на всяко отделно задължение по всяка
от трите фактури до 23.07.2020г., като вещото е ползвало посочената крайна дата, тъй
като такава е била поставената задача, формулирана от ищеца още с исковата молба.
Неясно защо вещото лице сочи, че последната фактура е без лихва – ф. №
**********/31.07.2020 г. на стойност 527,12 лева. Искът за лихвата е предявен с
крайна дата 28.06.2021 г. и не е оттеглен от ищеца, поради което съдът следва да се
произнесе по цялото му искане, независимо, че задачата по заключението е била
непълна. Съдът намира, че допълнителното преизчисление може да изготви
посредством онлайн калкулатор, без да се налага връщане на делото отново в о.с.з. за
изготвяне на допълнително експертно заключение досежно изчисляване лихвата за
пълния период на претенцията.
Съдът, посредством онлайн-калкулатор на ел. адрес:
8
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html извърши следните преизчисления
досежно мораторната лихва по фактури, както следва: ф.96775311/31.07.2018 г. на
стойност 491,14 лева за периода от 15.09.2018 г. до 28.06.2021 г. – лихва 138,87 лева;
ф.№ *********/31.07.2019 г. на стойност 584,71 за периода от 15.09.2019 г. до
28.06.2021 г. – лихва 106,06 лева и ф.№ **********/31.07.2020 г. на стойност 527,12
лева за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2021 г. – лихва 42,02 лева. Общо сумата за
мораторна лихва за забава върху главницата от общо 1602,97 лева по трите фактури за
целия исков период е 286,95 лева, или 1/3 идеална част съставлява 95,65 лева, а
ищецът е претендирал по-малка сума – 93,63 лева. Ето защо искът за мораторна лихва
върху главницата по издадените фактури за консумация следва да се уважи в пълен
размер от 93,63 лева.
Лихвата за дялово разпределение се претендира общо 1,64 лева, като вещото
лице е изчислило същата на стойност 1,68 лева, поради което тази претенция е
доказана в пълен размер.
Следва да се отхвърли искът за главница за консумирана енергия над размера от
534,32 лева / съставляваща 1/3 от 1602,97 лв./ до пълния претендиран размер – 545,04
лева, както и да се отхвърли за главница за дялово разпределение над размера от 7,99
лева до пълния претендиран размер от 8,35 лева.
Вземането на “Топлофикация София” ЕАД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цената на потребената от ответниците топлинна енергия и
главница за дялово разпределение е акцесорно и се погасява в случай, че главното
вземане се погаси, каквото погасяване не е настъпило по отношение на главното
задължение.
От гореизложеното следва, че установителният иск на “Топлофикация – София”
ЕАД следва да бъде уважен за част от претендираната сума, а именно за сума в общ
размер на 637,58 лева, от които 534,32 лева главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., 93,63 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 28.06.2021
г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сума за извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 7,99 лева - главница за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020
г., 1,64 лева - лихва за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 309/2022 г. по описа на
PC – Лом, като се отхвърли искът за главница за незаплатена топлинна енергия за
размера над 534,32 лева до пълния претендиран размер от 545,04 лева, както и да се
отхвърли искът за главница за дялово разпределение за размера над 7,99 лева до
пълния претендиран размер от 8,35 лева.
9
По разноските: Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплатят на ищеца разноски, сторени в исковото производство, както следва: за
държавна такса – 176,48 лева, 250,00 лв. за изплатено възнаграждение за вещо лице по
съдебно-икономическата експертиза /200,00 лева е останал неусвоен депозит/ и
юрисконсултско възнаграждение – 250,00 лв., т.е. общо разноски 676,48 лева. Искът е
уважен на 98 процента, като от тези общи разноски за исковото производство от
ответника се дължат 662,95 лева. Неусвоеният депозит ищецът следва да поиска с
нарочна молба да бъде върнат, но не и възложен в тежест на ответника.
Претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева е съобразено с
чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно който в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, препращаща към Наредба за заплащането на правната помощ, чл. 25,
ал. 1, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая претендирано юрисконсултско
възнаграждение е малко над средния посочен размер, като ответникът не е направил
възражение за прекомерност срещу същото.
Следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца по заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете, т.е. в размер от 98 процента.
Такива са направени - 38,92 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение - 100 лева, или общо 138,92 лева, но от тях следва да се дължат само
1/3 част от ответника, т.е. 46,30 лева. С оглед уважената част от претенцията от тези
46,30 лева се дължат 98 % - 45,37 лева общо разноски за заповедното производство.
Ответникът не е направил изрично искане за присъждане на деловодни
разноски, като такива не следва да се присъждат в негова полза, макар съобразно
отхвърлената част от иска /2 %/ да му се дължат.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес: , дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, представлявано от А А -
Изпълнителен директор, с адрес: сумата 637,58 лева /шестстотин тридесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки/, от която: 534,32 лева /петстотин тридесет и четири
лева и тридесет и две стотинки/ главница за незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., 93,63 лева /деветдесет и три лева и шестдесет и
три стотинки/ лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до
28.06.2021 г., 7,99 лева /седем лева и деветдесет и девет стотинки/ главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,
1,64 лева /един лев и шестдесет и четири стотинки/ лихва за забава върху тази главница
за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
309/2022 г. по описа на PC – Лом, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена
топлинна енергия за размера над 534,32 лева /петстотин тридесет и четири лева и
тридесет и две стотинки/ до пълния претендиран размер от 545,04 лева /петстотин
четиридесет и пет лева и четири стотинки/, както и за главница за дялово
разпределение за размера над 7,99 лева /седем лева и деветдесет и девет стотинки/ до
пълния претендиран размер от 8,35 лева /осем лева и тридесет и пет стотинки/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес: ,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, представлявано от А А
- Изпълнителен директор, с адрес: сторените деловодни разноски в общ размер на
708,32 лв. /седемстотин и осем лева и тридесет и две стотинки/, от които 662,95 лева
/шестстотин шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски в исковото
производство и 45,37 лева /четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/
разноски, сторени от ищеца в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр. София – „МХ Елвеко” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление .
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен
срок от съобщаването му до страните.
11
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
12