М О Т И В И
към присъда по НОХД 5747 / 2019 г.
по описа на РС – Варна,
постановена на 10. 03. 2020 г.
Подс. Я.Н.Я., ЕГН
: **********,***, област Варна, българин, български гражданин, без образование,
неженен, работи, неосъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл. 194, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, затова, че за времето от 22. 11. 2018 г. до 23. 11. 2018 г. в
с. Дъбравино, област Варна, отнел чужди движими вещи – 5 бр. бали с люцерна, на
стойност 25. 00 лв. /двадесет и пет лв./, от владението на И.С.С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен.
Представителят на РП –
Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направите самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли съда да му наложи наказание „Глоба“, като относно размера предоставя
на съда.
Подсъдимият по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанията и доколкото последните
кореспондират със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли
съда да му наложи наказание в минимален размер.
Защитата изразява
становище, че на подзащитния й следва да бъде наложено наказание „Глоба“, като
относно размера предоставя на съда.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подс. Я.Н.Я. и свид. И.С.С.
живеели в непосредствена близост в с. Дъбравино, област Варна. За времето от
22. 11. 2018 г. до 23. 11. 2018 г. подсъдимият влязъл в двора на свидетеля и
взел оттам 5 бр. бали с люцерна, които оставил в своя двор. Установявайки
липсата на вещите, свид. И.С.С. информирал за
случая органите на реда, като след оперативно – издирвателни мероприятия извършителят
бил установен, а отнетите вещи върнати на собственика им. По случая било
образувано наказателно производство.
Заключение на изготвена
по делото експертиза :
Съдебно – оценителна
експертиза : пазарната оценка на инкриминираните вещи е в размер на 25. 00 лв.
/двадесет и пет лв./.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за
установена като се позовава на
направените самопризнания
на подс. Я.Н.Я. по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата
събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на
чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. И.С.С.,
свид. Ефтим Емилов Василев, свид. Енчо Йорданов Енчев, съдебно – оценителна
експертиза, протокол за доброволно предаване, писмени материали, приети и
приобщени към доказателствения материал.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето
наказателно производство. Същите дават данни относно авторство, предмет, начин
на извършване.
Изготвената и приета по
делото експертиза съдът счита за обективно и компетентно дадена. Същата
изяснява стойността на отнетото. Следва да се акцентира на изключителните
професионализъм и авторитет с които се ползва вещото лице, както и да бъде
отбелязано, че заключението е в пълен унисон с доказателствата по делото.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото. Същите допринасят за изясняване на обективна и субективна
съставомерност.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
Съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна категорично се установи, че
подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи, а именно от
владението на свид. И.С.С. 5 бр. бали с люцерна. По този начин е прекъснал
владението му върху същите, установявайки трайна фактическа власт върху тях.
Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по
така възведеното му обвинение. Горното
съдът прие въз основа на
показанията
на свидетелите, съдебно – оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване,
писмени материали, приети и приобщени към доказателствения материал.
От субективна
страна деянието е
извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин.
Относно вида и размера на наложеното :
При така възприетата правна квалификация, съдът съобрази
наличието на изискуемите предпоставки за приложение на чл. 218 Б, ал. 1 от НК.
За да е налице тази хипотеза, законодателят е въвел изчерпателно няколко
предпоставки - деянието
да е от кръга
на изрично визираните в нормата, в т. ч. по чл. 194, ал. 3 от НК, стойността
на предмета да е до размера
на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване, отнетото да е възстановено или заместено. Когато посочените изисквания са налице и не
са налични посочените в чл. 218, ал. 2 от НК
отрицателни предпоставки, приложението
на коментираната правна норма е задължително.
От приетите
по делото писмени материали се установява,
че подсъдимият не е осъждан за
такова престъпление
и не е санкциониран по административен ред за такова деяние. Стойността на
предмета на престъплението е 25. 00 лв., респективно до размера на две
минимални работни заплати /510. 00 лв. месечно/ за страната към датата на
извършване/22. 11. 2018 г. – 23. 11. 2018 г./. Безспорно отнетото е
възстановено, което обуславя и липсата
на претенция на деликтно основание
за причинени в резултат на деянието
имуществени вреди. За разлика от разпоредбата на чл. 197 от НК, където законодателят е
предвидил открадната вещ да бъде върната, т. е. изисква се елемент на
доброволност от страна на подсъдимия, за
да се приложи чл. 218 Б, ал. 1 от НК, акцента е поставен върху възстановяване на
имуществените вреди претърпени
от пострадалия, без значение
дали това ще стане със съдействие на дееца.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички
предвидени в чл. 218 Б, ал. 1 от НК предпоставки, като същевременно не е налице
нито една от хипотезите за неприложимост на тази разпоредба. В този смисъл
макар да е осъществил състава на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът на
основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК призна подс. Я.Н.Я. за невинен, като на основание чл. 218
Б, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
му наложи административно наказание „Глоба“.
Но за да бъде индивидуализирано
същото следва да се отчетат обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на дееца
съдът отчете съдействието за разкриване на обективната истина, изразените
искрени съжаление и критичност към извършеното, установените трудови навици,
сравнително млада възраст и същевременно проявена в конкретния случай
изключителна дързост, а по отношение на деянието относително невисока стойност
на отнетото. Горното обуславя извода за сравнително невисока обществена
опасност на дееца и относително невисока на деянието.
Съобразявайки принципа и
всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от
съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед
ограничаване възможността му да извършва такива деяния, както и да осъзнае
извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на
тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената
опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В
този смисъл съдът счете за справедливо да определи административно наказание
„Глоба“ в размер на сто лева като прие, че по – голяма снизходителност към дееца
ще е не само неоправдана, но и наказанието не би съответствало на тежестта на
извършеното.
Подсъдимият беше осъден
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД – МВР – Варна сумата от 86. 30
лв. /осемдесет и шест лв. и тридесет ст./, представляваща направени по делото
разноски.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :