№ 2325
гр. В., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110114324 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от СТ. М. СТ., чрез адв. А.В., срещу АНТ. Р.
В., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1500евро, представляваща подлежаща на връщане сума по
неизпълнен договор от 17.03.2021 г. за услуга по организиране и
транспортиране на починало лице от Р. Фр. до Р. Б., за която сума е издадена
по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение №* г. по ч.гр.д.№ * г. на ВРС,
50 състав.
Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2021г. бащата на ищеца
починал на територията на Република Фр.. Сочи, че търсейки лица,
осъществяващи дейност по транспортиране на починали лица от друга
държава е открил координатите на ответника в интернет. Излага твърдения,
че в телефонен разговор с ответника, същият го уверил, че организира
погребения и транспортиране на починали лица, както в Б., така и на
територията на други държави, като може да окаже съдействие относно
организирането и транспортирането на тялото на бащата на ищеца от
Република Фр. до Република Б., както и да подготви и да се снабди с нужната
за целта документация, необходима за погребението. Сочи също, че
договорената цена за услугата била в размер на 6000 лева, като 1500 евро
следвало ищеца да преведе авансово по личната сметка на ответника. Твърди,
че на 17.03.2021г. е превел сумата в размер на 1500 евро по сметка на
ответника. Сочи, че на следващия ден (18.03.2021г.) е провел телефонен
разговор с ответника, който му обяснил, че е изпратил негови служители в
Република Фр., за да започнат подготовката, но впоследствие го информирал,
че не може да извърши услугата по транспортирането, като прекратява
1
всякакво съдействие. Излага твърдения, че поради нетърпящото отлагане на
действията по транспортиране, се е наложило ищецът да потърси услугите на
друго лице, като междувременно от посолството на Република Б. във Фр. му
било обяснено, че ответникът няма съответните разрешителни и документи, а
осъществяване на такъв вид дейност на територията на Република Фр.. Сочи,
че многократно е канил ответника да върне сумата в размер на 1500 евро,
като към настоящия момент същата не е върната. При тези съображения моли
за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, в която се поддържа предявения иск и се моли
за неговото уважаване. Настоява се, че ответникът е въвел в заблуждение
ищецът, че отговаря на изискванията за осъществяване на превоз като
погребална агенция с необходимите разрешителни за това и е получил
неоснователно възнаграждение. Подчертава се, че ответникът не е ангажирал
доказателства, че разполага със специализиран автомобил със специални
охлаждащи системи и регистриран съобразно Наредба №9 от 2005 г., както и
наличието на специален ковчег за транспортиране на тленни останки за лица
починали от инфекциозни болести, в случая от „Ковид“. Намира се, че
фактът, че е служители на ответника са пътували до Фр. без да разполага с
необходимите изисквания и разходването на средства не са основание за
задържане на сумата. Твърди се, че неизпълнението е изцяло по вина на
ответника, поради което моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който оспорва иска по основание. Потвърждава, че е имал
уговорка с ищеца за транспортиране на починалия му баща от Република Фр.
до Република Б., както и че договореното възнаграждение е било в размер на
6000 лв., като ищецът му заплатил авансово сумата в размер на 1500 евро.
Сочи, че изпратил автомобил с двама шофьори за извършване на услугата по
транспортиране, като при пристигането им в Република Фр. – предградията на
Париж били уведомени, че ще ги посрещне роднина на починалия, който ще
съдейства за цялата документация по изписване на тялото от болницата.
Излага твърдения, че пред болницата ги чакала жена, която не била роднина
на починалия, поради което болницата отказала да изпише починалия. Сочи,
че жената, която първоначално ги чакала пред болницата ги изгонила, поради
което двамата шофьори се прибрали в Република Б., тъй като за изписването
на тялото на починалия се изисквало съдействието на близък роднина.
Твърди, че за извършената услуга му е нанесена щета изразяваща се в разход
на гориво – нафта за близо 5000 километра, като разхода на горивото е около
14-15 литра на сто километра, както и авансово заплащане на двамата
шофоьори по 200 лв. на човек, или общо 400 лв. Излага, че е извършвал
превози на починали в други държави, като за тази дейност не се изисквало
специален лиценз, а само акт или съобщение за смърт, декларация на близък
за отказ от аутопсия или за изписване на тялото, като оформянето на
2
документите за вземането на починалия се извършва от негови близки. По
тези съображения претендира отхвърляне на иска и претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва предявения иск и се моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.
Представя писмена защита, в която развива подробни съображения по
същество на спора. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения.
Подчертава се, че от ангажираните гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Македонски и Б.ото извлечение, че ответникът е
осъществил пътуване до Фр. с цел превоз на починало лице в Париж до Б. със
специализиран автомобил „Катафалка“ Пежо Експерт рег. № *. Сочи се, че
ищецът не е осигурил необходимите документи за изписване на починалото
лице, поради което неизпълнението не може да се вмени във вина на
ответника. Настоява се, че ответникът е направил разходи за тол такси,
винетки, гориво, сервиз и гуми на автомобила и възнаграждение на двамата
шофьори. Посочва се, че така заплатената сума е задържана ответника и
напълно обезщетява тези разходи. Сочи се, че фирмата на ответника е
претърпяла пропуснати ползи, тъй като е била лишена от двама работници и
единствения му автомобил за превоз на трупове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, 50
състав, срещу ответника е издадена заповед чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение №* г. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
ответника, поради което са дадени указания за предявяване на иска на
заявителя.
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад
по делото, че страните са се договорили, че ответника ще извърши услугата
по транспортиране на тялото на починалия на ищеца баща от Република Фр.
до Република Б., като възнаграждението на ответника е в размер на 6000 лева;
Сумата в размер на 1500 евро, представляваща авансово плащане е платена от
ищеца на ответника по негова лична Б.а сметка на 17.03.2021 г.; че услугата
по транспортиране на тялото на починалия на ищеца баща от Република Фр.
до Република Б. не е осъществена от ответника.
Видно от представения препис – извлечение от акт за смърт №* г.,
издаден от община А., бащата на ищеца М. С. Ст. е починал на 16.03.2021 г. в
Р. Фр..
От представената справка от ТР се установява, че Р. К. В. е едноличен
собственик на капитала на „С. о. р. - *“ ЕООД с предмет на дейност и
извършване на погребални услуги.
По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС част 2 на
специализиран автомобил „Пежо Експерт“ с рег. № *, собственост на Р. К. В..
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля А. Б. М. и от които се установява, че като шофьор на
3
специализирано транспортно средство – катафалка Пежо, отпътувал за Фр.
заедно със свой колега „Кр.“, за да вземат починало лице от „Ковид“ от
Париж. А.В. получил от сина на покойния сумата от 1500 евро. Излага, че
А.В. им дал пари, за да си закупят храна и винетки, както и за гориво за
пътуването. Зареждали гориво в гр. В., Румъния и Германия, общо шест
резервоара. Платили винетки в Австрия и Румъния, а във Фр. – тол такси
около 50-70 евро. При пристигане в болницата в Париж се срещнали с жена
на име „Пенка“, която трябвало да превежда от френски на български език на
място. Липсвали документи, които сочи , че трябвало да предоставят
роднините, поради което от болницата не предали трупа. Нямали
пълномощно от близките, нито други документи, с които да докажели, че
могат да вземат трупа, поради което им отказали да предадат починалото
лице и се върнали в Б..
От приетата по делото съдебно-автотехническа и оценителна
експертиза се установява, че общият разход на гориво за пътуване на
специализирано транспортно средство катафалка Пежо Експерт с рег. № * по
направление гр. В. – гр. Париж и обратно е в размер на 400л. и е на стойност
от 907,40лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че 1/6 от ресурса на
автомобила /двигателно масло, филтри, гуми/ се амортизира при пробег на
подобно разстояние.
При тази фактическа установеност, настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Същият е
допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, 50 състав.
За основателността на така предявения кондикционен иск е
необходимо ищецът, при условията на главно и пълно доказване, да установи
съществуването на валидно облигационно правоотношение по процесния
договор, че е изправна страна по него, неизпълнение на задълженията на
ответника по него, неосъществяване на основанието в уговореното време и
срок, плащането и размера на заплатената по договора сума.
В тежест на ответника по делото е да докаже, че е изправна страна по
договора, респективно основанието за получаване, респективно задържане на
претендираната сума или погасяване на задължението (плащане или др.).
Съгласно трайноустановената съдебна практика предупреждение за
разваляне на облигационната връзка не е необходимо само ако е налице
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или е
налице безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна
забава на длъжника, или, когато се касае за фикс-сделка (в този смисъл
Решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о.; Решение
№ 100/3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 307/2011 г., II т. о., и др.).
Наличието на валидно възникнала облигационната връзка между
4
страните по процесния договор за транспортна услуга по транспортиране на
починало лице от Република Фр. до Република Б. на 17.03.2021 г. не се
оспорва между страните, както и че за услугата е заплатена сумата от 1500
евро по лична Б.а сметка на ответника.
Не е спорно, че така договорената между страните услуга не е
изпълнена от ответника – превоз на трупа на починалото лице не е
осъществен съобразно уговореното.
Спорният по делото въпрос е относно изправността на страните по
договора, респективно наличие на основание за задържане на заплатената
сума по договора, релевирано като защитно възражение от ответника по
предявения иск.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства съдът
намира, че ответникът не е изправна страна по договора, поради което същият
е развален, поради безполезност на изпълнението, поради забава на длъжника
и дължи връщане на даденото по него.
В случая от ангажираните по делото доказателства не се установява
наличието на уговорки по договора, от които да се заключи задължение на
ищцовата страна да осигури допълнителни документи, респективно да
осигури близък на починалия в болницата, за да бъде предаден от болничното
заведение.
От друга страна, ответникът е следвало да положи грижата на „добрия
стопанин“ /доколкото не се установява да е действал в качеството на търговец
– фирмата, осъществяваща транспортна дейност е на трето неучастващо в
спора лице, на което е регистрирано и специализираното транспортно
средство/, и в случай на необходимост от допълнителни документи за
транспортирането на трупа да уведоми своевременно ищеца. Едва при
неизпълнение от негова страна същият би бил в забава и тогава ответникът би
се освободил от собствената си забава и би могъл да реализира успешно
възражение за неизпълнен договор и задържане на сумата по договора.
В случая доказателства за уведомяване на ищеца за наличието на
допълнителни изисквания към него за изпълнение на услугата не са
ангажирани. От показанията на свидетеля Македонски се установи, че
действително по поръчение на ответника, заедно със свой колега са пътували
с катафалка до Париж, но не се установява уговорките между страните да са
включвали необходимост от представяне на някакви допълнителни
документи и задължение на ищеца да осигури същите. Няма данни
ответникът да е положил необходимите усилия за своевременно уведомяване
на ищеца за изразения отказ от болницата за предаване на трупа и ищецът да
е отказал да предостави необходими за това документи. Още повече, самият
свидетел заявява, че те не са разполагали с пълномощно от ищеца и какъвто и
да е друг удостоверителен документ, с който могат да изпълнят поръчката,
като липсват доказателства ищецът да е отказал да им предостави същите.
С оглед горното, ищецът е изправна страна по договора, доколкото е
заплатил дължимата сума по договора, а ответникът е неизправна такава.
5
Доколкото неизправната страна не може да се позовава на неизпълнен
договор и да задържа сумата по договора, поради виновното си неизпълнение,
дължи връщане на даденото по договора. Предвид на това не следва да се
обсъждат наличието на сторени разходи и техния размер по изпълнението на
договора от страна на ответника, още повече, че не са ангажирани
доказателства за наличие на уговорки между страните относно
обстоятелството за чия сметка следва да бъдат извършени и начинът им на
заплащане.
По изложените съображения съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които
съобразно представените доказателства възлизат на сумата от 460лв., от
които 60лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство. Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна
такса от 60лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени,
поради което не следва да се присъжда такова.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че АНТ. Р. В., ЕГН
********** и адрес в гр. В., ул. "К. № * дължи на СТ. М. СТ., ЕГН
**********, с адрес с. И., общ. А., ул. Х.К. № *, сумата от 1500евро /хиляда и
петстотин евро/, представляваща подлежаща на връщане сума по неизпълнен
договор от 17.03.2021 г. за услуга по организиране и транспортиране на
починало лице от Р. Фр. до Р. Б., за която сума е издадена по реда на чл. 410
ГПК Заповед за изпълнение №* г. по ч.гр.д.№ * г. на ВРС, 50 състав, на
основание чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА АНТ. Р. В., ЕГН ********** и адрес в гр. В., ул. "К. №
*, да заплати на СТ. М. СТ., ЕГН **********, с адрес с. И., общ. А., ул. Х.К.
№ *, сумата от 460лв. (четиристотин и шестдесет лева), представляваща
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, 50 състав; както
и сумата от 60лв. (шестдесет лева), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в първоинстанционното исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7