Р Е Ш Е Н И Е
гр.Д. 26 .05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесет и седми април през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Р.Р. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№ 1801 /2015 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по предявения от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Д. с ЕИК
********* срещу Р.Д.Й. с ЕГН ********** по реда на чл. 422 от
ГПК установителен иск за установяване
на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК под
№ 114/26.03.2015 г., издадена по ч. гр.д. № 1024/2015 г. по описа на Д.ки
районен съд за
сумите: 1439.99 лева – неплатена цена на предоставени ВиК
услуги за периода от 30.09.2008 г. до
22.01.2015 г. на адрес град Д., ***, ведно със законната лихва върху сумата от 1439.99 лв. от 24.03.2015 г. до окончателното изплащане; -478,24 лева – общ размер на обезщетенията за забава върху всяко едно от задълженията за
периода от падежа на дата един месец след издаването на фактурата до 23.03.2015
г.
С протоколно определение от
14.10.2015г. е прекратено производството по делото поради оттегляне на исковете
в частта на предявените искове за сумата от 793.44
лева , представляваща неплатена цена на предоставени ВиК
услуги за периода
30.09.2008г. – 18.01.2012 г. по фактури , както следва : № *********/31.10.2008 г. – 29,38 лв.; №
*********/30.11.2008 г. – 58,75 лв.; № *********/31.12.2008 г. – 48,96 лв.; №
*********/31.01.2009 г. – 9,79 лв.; 10***7102/28.02.2009 г. – 9,79 лв.; №
*********/31.03.2009 г. – 39,17 лв.; *********/30.04.2009 г. – 24,48 лв.;
*********/31.05.2009 г. – 24,48 лв.; № *********/30.06.2009 г. – 24,48 лв.; №
*********/30.09.2009 г. – 53,76 лв.; № *********/21.12.2009 г. – 40,32 лв.; №
*********/25.01.2010 г. – 53,76 лв.; *********/21.05.2010 г. – 53,76 лв.; №
*********/23.06.2010 г. – 53,76 лв.; № *********/26.07.2010 г. – 26,88 г.; №
*********/20.08.2010 г. – 26,88 лв.; № *********/25.10.2010 г. – 13,44 лв.; №
*********/23.11.2010 г. - 13,44 г.; № *********/20.12.2010 г. – 13,44 лв.; №
*********/21.01.2011 г. – 13,44 лв.; № *********/18.02.2011 г. – 13,44 лв.; №
*********/21.03.2011 г. – 13,44 лв.; № *********/20.04.2011 г. – 13,44 г.; №
*********/20.05.2011 г. – 13,44 лв.; *********/20.06.2011 г. – 13,44 лв.; №
*********/20.07.2011 г. – 13,44 лв.; № *********/22.08.2011 г. - 13,44 лв.; №
*********/20.09.2011 г. – 13,44 лв.; № *********/21.10.2011 г. – 13,44 лв.; №
*********/16.11.2011 г. – 13,44 лв.; № *********/20.12.2011 г. – 13,44 лв.; №
*********/19.01.2012 г. -13,44 лв. и за
сумата от 397.60 лева , представляваща обезщетения за забава върху главните
парични задължения по фактури: № *********/31.10.2008 г. – 19,39 лв.; №
*********/30.11.2008 г. – 38,01 лв.; № *********/31.12.2008 г. – 31,04 лв.; №
*********/31.01.2009 г. – 6,09 лв.; 10***7102/28.02.2009 г. – 5,99 лв.; №
*********/31.03.2009 г. – 23,51 лв.; *********/30.04.2009 г. – 14,45 лв.;
*********/31.05.2009 г. – 14,19 лв.; № *********/30.06.2009 г. – 13,94 лв.; №
*********/30.09.2009 г. – 29,05 лв.; № *********/21.12.2009 г. – 20,83 лв.; №
*********/25.01.2010 г. – 27,25 лв.; *********/21.05.2010 г. – 25,51 лв.; №
*********/23.06.2010 г. – 25,01 лв.; № *********/26.07.2010 г. – 12,26 г.; №
*********/20.08.2010 г. – 12,07 лв.; № *********/25.10.2010 г. – 5,79 лв.; №
*********/23.11.2010 г. – 5,68 г.; № *********/20.12.2010 г. – 5,58 лв.; №
*********/21.01.2011 г. – 5,46 лв.; № *********/18.02.2011 г. – 5,35 лв.; №
*********/21.03.2011 г. – 5,24 лв.; № *********/20.04.2011 г. – 5,12 г.; №
*********/20.05.2011 г. – 5,01 лв.; *********/20.06.2011 г. – 4,90 лв.; №
*********/20.07.2011 г. – 4,78 лв.; № *********/22.08.2011 г. – 4,66 лв.; №
*********/20.09.2011 г. – 4,55 лв.; № *********/21.10.2011 г. – 4,43 лв.; №
*********/16.11.2011 г. – 4,21 лв.; № *********/20.12.2011 г. – 4,15 лв.; №
*********/19.01.2012 г. – 4,10 лв.
С протоколно определение от
17.02.2016 г. е прекратено производството по делото поради оттегляне на
исковете в частта на предявените искове за заплащане цена на предоставени ВиК услуги за периода 22.08.2014 г. –
21.01.2015 г. за следните суми и по фактури , както следва :36.97 лева
по фактура № *********/24.09.2014 г. , 14.22. лева по фактура №
*********/20.11.2014 г. , 14.22 лева по фактура № *********/17.12.2014 г. и
14.22 лева по фактура № *********/22.01.2015 г.
Претендират се разноските в
заповедното производство по ч. гр.д. № 1024/2015 г. по описа на Д.ки районен
съд , както и разноските по настоящото гражданско дело ..
Излагат се следните обстоятелства:
Ответникът е потребител
на предоставяни от ищеца услуги, изразяващи се в ползване, отвеждане и
пречистване на вода
и като такъв има открита индивидуална партида – кл. № *** за обект , находящ се на
адрес град Д. , *** ..
Облигационното отношение
се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
В дадения едномесечен срок е
депозиран отговор от ответника Р.Д.Й..Оспорва исковете.
На първо място прави възражение
,че в периода до 14.03.2014 г. не е бил ползвател на услугите на ответното дружество .Излага ,че от горната
дата е титуляр на партида за имота .
На следващо място прави
възражение ,че не може да му се вмени в отговорност след 14.03.2014 г.
повредата на водомера, поради което не дължи претендираните суми до 22.08.2014
г. .Излага,че предписание за смяна на повреден водомер е издадено на 28.04.2014
г. при проверка , на която не е
присъствал и едва на 22.08.2014 г. е извършена смяна на водомера , когато е
издадена и фактура № 00009969/22.08.2014 г.
Претендира разноски по делото и
заплатено адвокатско възнаграждение .
Д.кият районен съд , след преценка
на събраните по делото доказателства , приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
По подадено от „Водоснабдяване и
канализация „ООД заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р.Д.Й. е образувано ч. гр.д. № 1024/2015 г. по
описа на Д.ки районен съд .
По делото е издадена заповед № 114/26.03.2014 г. .
В срока по чл. 414,ал.2 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение .
С разпореждане от 21.04.2015 г. съдът е указал на заявителя ,че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок , като довнесе дължимата
държавна такса .Съобщението е връчено на 22.04.2015 г.
В дадения едномесечен срок „
Водоснабдяване и канализация „ ЕООД е предявило исковете по настоящото
гражданско дело .
Облигационното отношение се
регулира от Закона за водите , Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството .
Установява се по делото ,че през
процесния период 18.01.2012 г. – 22.08.2014 г. ответникът Р.Д.Й. е собственик на недвижим имот , находящ се в
град Д. , *** , *** , а именно : СГРАДА
с кадастрален едентификатор 72624.616.120.4.1 с
предназначение-ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ със
застроена площ *** кв.м. Представят се по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот *** г. на нотариус Ю. Д. с рег. № *** в регистъра на НК,
нотариален акт за дарение на недвижим имот *** г. на нотариус Ю.Д. с рег. № ***
в регистъра на НК и и договор за доброволна делоба ,акт *** г. на нотариус Ю.Д.
.
Не е спорно между страните ,че
след 14.03.2014 г. титуляр на партидата
при ответното дружество за имота е ответникът Р.Д.Й. .
Представени са ОУ на дружеството
ищец за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора .
Предишният собственик на
имота е страна по облигационното
отношение по доставка на вода с ответното дружество до откриването на новата партида на 14.03.2014
г.
Считано
от 17.08.2012г. е в сила новата разпоредба
на чл. 9а от Наредба№4/14.09.2004г. за УРПППВКС , съобразно която промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда, определен в договора или в общите условия. Съгласно чл.62 ал.4 от ОУ
предишният собственик или ползвател на имота е длъжен да закрие партидата си,
като заплати дължимите до този момент суми, а по правилото на чл.63 ал.1
от общите условия ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата
си, ВИК – операторът събира дължимите суми от него до датата на откриването на
партида на новия собственик или ползвател съобразно представения акт за
собственост или вещно право на ползване.
Изложеното обуславя
неоснователност на исковите претенции за
периода 18.01.2012 г. – 14.03.2014 г. /
датата , от която Р.Й. е титуляр на
партидата за имота .
С оглед неоснователност на
главните искове за периода 18.01.2012 г. -14.03.2014 г. ,то неоснователни са и следва да се отхвърлят
и исковете за заплащане на обезщетения за забава за съответните главници от
периода .
Главното задължение за периода
14.03.2014 г. -22.08.2014 г. е формирано
на база служебно начисляване на предоставени В и К -услуги по причина,че през визирания период
индивидуалният водомер,монтиран в процесния имот,е бил повреден.Начисляването е
осъществено на основание чл.23 ал.5 т.1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „***” ЕООД-гр.Д.,одобрени
от ДКЕВР с решение №ОУ-044/23.06.2006 г.Тези ОУ са действали през процесния
период .
Според разпоредбата на
чл.23 ал.5 от горните ОУ при липса на индивидуални водомери или неизправни
такива месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Ищцовото дружество не е имало правно основание да
начислява служебно вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ,тъй като последната клауза
е нищожна в частта,касаеща начисляване на вода при неизправни водомери,по
смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправна
по смисъла на чл.143 т.18 предишна /сега т.19/ от същия закон и противоречаща
на нормативната уредба.Касае се в случая за клауза,която не е уговорена
индивидуално с потребителя,а е част от ОУ /така чл.146 ал.2 от ЗЗП/,поради
което спрямо нея е допустимо приложение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от
ЗЗП-третирането й като нищожна и неприлагането й в отношенията между страните .
Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в
посочената й част противоречи на нормата на чл.39 ал.5 от Наредба №4/2004
г.,цитирана по-горе,според която служебно начисляване на вода по твърдо
дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки обитател при
нетоплофицирано жилище/ от ***-оператора е допустимо само по изключение за
потребители,които нямат монтирани индивидуални водомери.Следователно горната
крайна мярка се прилага само и единствено при липса на монтиран водомер,но не и
при неизправен такъв.Според разпоредбата на чл.39 ал.8 от горната Наредба при
повреден водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество
изразходвана вода,определено обаче въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година.Тази разпоредба
касае само повредени водомери на водопроводно отклонение /общи водомери в
сградите с имоти на повече от един потребител/,но не и повредени индивидуални
водомери /монтирани в жилищата на отделните потребители/.В Наредбата липсва
регламентация при хипотеза на неизправен индивидуален водомер.Очевидно е
обаче,че нормативният акт позволява крайната мярка /служебно месечно
начисляване по твърдо определени показатели-в частност по 5 куб.м вода на всеки
обитател/ само при пълна липса на монтиран водомер.Нормативният акт позволява
служебно начисляване на вода само при повреден общ водомер,но не в горните
размери,а при по-облекчен режим-въз основа на средномесечния разход за същия
период на предходната година,т.е. при отчитане на средното обичайно количество
ползвана вода от потребителя.Горната разпоредба на чл.39 ал.8 от Наредбата по
правилото на чл.46 ал.2 пр.първо от ЗНА следва да се прилага по аналогия и за
индивидуалните водомери на потребителите.Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006
г. е в противоречие на горния нормативен акт в частта си относно неизправните
индивидуални водомери и очевидно представлява уговорка във вреда на
потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на оператора и
потребителите.Тази клауза ограничава правата на потребителя,уредени в
нормативен акт-Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ.Ако се приложи по аналогия
разпоредбата на чл.39 ал.8 от Наредбата,то операторът би могъл в краен случай
да начислява служебно вода при повреден индивидуален водомер само въз основа на
средномесечното потребление на абоната за същия период на предходната година,а
не по правилото по 5 куб.м вода на обитател.В подкрепа на горните изводи следва
да се цитират и променените клаузи за посочените хипотези в сега действащите ОУ
на”Водоснабдяване и
канализация „ ООД град Д. ,одобрени от ДКЕВР с решение
№ОУ-09/11.08.2014 г.,а именно тези на чл.25 ал.8 и чл.26 ал.2 от ОУ,които вече
са в унисон с нормативната уредба в отрасъла и е премахнат неравноправният
характер на клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г.Така според чл.25 ал.8 от
сега действащите ОУ само при липса на индивидуален водомер /не и при неизправен
такъв/ месечното количество вода се определя чрез служебно начисляване на
определени куб.м,а според чл.26 ал.2 при повреждане на индивидуален водомер се
начислява служебно количество вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година за срока на задължителното предписание за
отстраняване на повредата,регламентирано вече изрично с чл.20 ал.1 от ОУ от 2014
г.,като само след неизпълнение на предписанието,връчено по надлежния ред на
потребителя,се прилага служебното начисляване по правилото на чл.25 ал.8 от
ОУ,т.е. по изключение.Тези променени клаузи,съобразени вече с разпоредбите на
Наредба №4/2004 г.,подкрепят изводите на въззивния съд за неравноправния
характер и нищожността на клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в посочената
по-горе част относно неизправните индивидуални водомери.
Изложеното обуславя
неоснователност на исковите претенции за
периода 14.03.2014 г. -22.08.2014
г. и същите подлежат на отхвърляне.
С оглед неоснователност на
главните искове за периода 14.03.2014 г. -22.08.2014 г. ,то неоснователни са и
следва да се отхвърлят и исковете за заплащане на обезщетения за забава за
съответните главници от периода .
Производството по делото е
прекратено поради оттегляне на исковете за установяване дължимост на цена
на предоставени ВиК услуги за периода 22.08.2014 г. – 21.01.2015 г.Предвид липсата на установени
главни задължения , неоснователни са акцесорните претенции за забава.
С оглед неоснователност на
заявените претенции в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация „ ООД град Д. не се следват разноски в заповедното
производство по образуваното ч. гр.д. № 1024/2015 г. по описа на Д.ки районен
съд .
На основание чл. 78 , ал.1 от ГПК
ищецът няма право на разноски в настоящото производство .
На основание чл. 78 , ал.3 от ГПК
на ответника се следват разноски по делото в размер на 300.00 лева адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното , Д.кият районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация ” ООД град Д. , ЕИК
********* срещу Р.Д.Й. с ЕГН ********** по реда на чл. 422 от
ГПК установителени искове за установяване на вземания, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК под
№ 114/26.03.2015 г., издадена по ч. гр.д. № 1024/2015 г. по описа на Д.ки
районен съд за
сумите:-566.92 лева
- неплатена цена на предоставени ВиК услуги за периода от 18.01.2012 г.
до 22.08.2014 г. за недвижим имот
, находящ се в град Д. , *** , *** , а именно :
СГРАДА с кадастрален едентификатор 72624.616.120.4.1 с
предназначение-ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ със
застроена площ *** кв.м. ,ведно
със законната лихва от 24.03.2015 г. до окончателното
изплащане; -80.64
лева – общ размер на
обезщетенията за забава върху всяко едно
от задълженията за периода от падежа на дата един месец след издаването на
фактурата до 23.03.2015 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация ” ООД град Д. , ЕИК
********* да заплати
на Р.Д.Й. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на
300.00 лева адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Д.ки окръжен съд .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :