Решение по дело №89/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 115
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20194300900089
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Ловеч, 13.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 89 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.М.Ц. против „Е.“ АД (в несъстоятелност), с която е предявен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 38 720,05 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 05.09.2008 г. – 01.09.2009 г. (по трудов договор от 05.09.2008 г.) и за сумата от 50 768,10 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 02.09.2009 г. – 12.12.2010 г. (по трудов договор от 02.09.2009 г.).

В исковата молба се твърди, че с трудов договор от 05.09.2008 г. и анекс към него от същата дата с № 1, на ищеца било възложено да изпълнява и длъжността „Директор производство“ с основно месечно възнаграждение 2 800 лв., което не било изплатено за периода 05.09.2008 г. – 01.09.2009 г. и че общият размер на неизплатените възнаграждения е 38 720,05 лв. Твърди, че с трудов договор от 02.09.2009 г. и анекс към него от същата дата с № 1, на ищеца било възложено да изпълнява и длъжността „Директор производство“ срещу заплащане на основно месечно възнаграждение 2 800 лв., което не било изплатено за периода 02.09.2009 г. – 12.12.2010 г. и че общият размер на неизплатените възнаграждения е 50 768,10 лв. Посочва се, че тези вземания били включени от синдика служебно в допълнителен списък на приетите вземания, но с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, постановено при липса на възражение от длъжника или от друг кредитор, те били изключени от списъка.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Е.“ АД (в несъстоятелност) не е постъпил писмен отговор. От синдика на дружеството ответник е постъпило становище по основателността на предявения иск.

Ищецът, ответникът и синдикът не вземат участие в съдебно заседание.

            Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Съдът е обявил на страните за служебноизвестни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: образуване на т.д. № 2/2012 г. по описа на ОС Ловеч, по което „Е.“ АД е обявено в несъстоятелност; изготвяне от синдика И.Р. на допълнителен списък на служебно прието вземане в общ размер 89 496,15 лв.; постъпване на възражение (вх. № 5136/24.07.2019 г. на ОС Ловеч), подадено от НАП, което е направено искане за изключване на вземането от списъка; постановяване на определение от 24.07.2019 г., с което съдът отказал да одобри списъка на служебно прието вземане в общ размер 89 496,15 лв.

От съдържанието на приетия по делото договор от 05.09.2008 г. (именуван трудов) и анекс № 1 към него от същата дата се установяват две насрещни съвпадащи волеизявления на П.М.Ц. – едното, направено от името на „Е.“ АД, от една страна като работодател, а другото, направено в лично качество като работник. По силата на съгласието работникът поема задължение да изпълнява длъжността „изпълнителен директор“ на „Е.“ АД, а с анекса е установено изменение длъжността – „директор производство“, срещу заплащане на основно месечно възнаграждение е 2 800 лв. и  допълнителното такова от 16,20 %.

От съдържанието на приетия по делото трудов договор от 02.09.2009 г. и анекс № 1 към него от същата дата се установяват две насрещни съвпадащи волеизявления на П.М.Ц. – едното, направено от името на „Е.“ АД, от една страна като работодател, а другото, направено в лично качество като работник. По силата на съгласието работникът поема задължение да изпълнява длъжността „изпълнителен директор“ на „Е.“ АД, а с анекса е установено изменение длъжността – „директор производство“, срещу заплащане на основно месечно възнаграждение е 2 800 лв. и  допълнителното такова от 16,20 %.

Двата договора не са регистрирани в НАП, което се установява от приетата по делото справка от ТД на НАП, офис Ловеч на трудовите договори на П.М.Ц.. От същата справка се установява, че са регистрирани следните трудови договори, сключени с „Е.“ АД: от 01.02.2008 г. (безсрочен), прекратен на 07.05.2008 г.; от 07.05.2008 г. (безсрочен), прекратен на 05.09.2008 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предметът на предявения иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 38 720,05 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 05.09.2008 г. – 01.09.2009 г. (по трудов договор от 05.09.2008 г.) и за сумата от 50 768,10 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 02.09.2009 г. – 12.12.2010 г. (по трудов договор от 02.09.2009 г.), за които се поддържа че са включени служебно от синдика в списък по чл. 687 ТЗ

Съдът намира, че представените по делото договори и анекси към тях не установяват възникване на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Те са сключени в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 предл. 1 ЗЗД представителят да договаря от името на представлявания лично със себе си. Нарушението е налице, защото сключвайки договорите, П.М.Ц. е действал в качеството на представляващ на „Е.“ АД, от една страна като работодател, и в лично качество, от друга страна, като работник. При сключване на договорите ищецът е воден от собствения интерес, които е противостоящ на интереса на представляваното от него дружество. Именно тези случаи са една от хипотезите, обхванати от забраната по чл. 38, ал. 1 предл. 1 ЗЗД.

Отделно от това, с договорите едновременно е установено изпълнение от ищеца на две длъжности – изпълнителен директор на „Е.“ АД и „директор производство“ в същото дружество. Те са несъвместими, защото едната се характеризира с упражняване на работодателска власт, а другата– със спазване на трудова дисциплина. Едновременната концентрация в един субект на качествата работодател и работник е правно невъзможно и с оглед естеството на насрещните задължения на страните по трудовото правоотношение, установени в Глава шеста от КТ. След като за процесния период ищецът е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на „Е.“ АД, правно невъзможно и недопустимо е той да се намирал в трудово правоотношение със същото дружеството. В подкрепа на този извод е установената по делото липса на изпратени до НАП уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ.

По изложените съображения съдът приема, че между ищеца и ответника не е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудови договори и анекси към тях от 05.09.2008 г. и от 02.09.2009 г. С оглед на това се явява неоснователен искът на П.М.Ц. против „Е.“ АД (в несъстоятелност) за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 38 720,05 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 05.09.2008 г. – 01.09.2009 г. (по трудов договор от 05.09.2008 г.) и за сумата от 50 768,10 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 02.09.2009 г. – 12.12.2010 г. (по трудов договор от 02.09.2009 г.).

С оглед размера на вземанията по отхвърлените искове и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса размер на 894,88 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** против „Е.“ АД (в несъстоятелност) иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на следните вземания от трудови правоотношения: за сумата от 38 720,05 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 05.09.2008 г. – 01.09.2009 г. (по трудов договор от 05.09.2008 г.) и за сумата от 50 768,10 лв. – общ размер на трудови възнаграждения за периода 02.09.2009 г. – 12.12.2010 г. (по трудов договор от 02.09.2009 г.).

Решението е постановено при участието на И.В.Р. - синдик на „Е.“ АД (в несъстоятелност).

ОСЪЖДА П.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметката на ОС Ловеч държавна такса в размер на сумата от 894,88 лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: