РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Плевен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430102520 по описа за 2024 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕАД
против А. Д. Б., с правно основание чл. 415 от ГПК, с цена на
иска 1570,84 лева, от които 1262,06 лева – главница и 308,78 лева - мораторна
лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът, чрез назначения за особен представител адвокат,
поддържа писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Против заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е
1
постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е оспорил
вземанията.
От представената справка от ищцовото дружество е видно какъв е
размерът на начислените от последното суми за доставена ел. енергия и за
обезщетение за забава.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да
бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните
по делото. От *** ЕАД не са представени доказателства, че А. Д. Б. има
качество за задължено лице за сочения имот, дали е реален ползвател на
електроснабденият имот през процесният период и че е подавал заявление за
продажба на ел. енергия за битови нужди до ищцовото дружество за
процесния имот.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна, както по основание, така и по размер и следва
да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на установителния иск, дължимите
разноски остават в тежест на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПК,
от *** ЕАД, сЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.К., В.И.Т. и Д.К. Д.а- *** - от всеки двама от ***вете на
*** заедно - представлявано от ***, против А. Д. Б., ЕГН**********, с адрес:
2
***, за признаване за установено по делото, че А. Д. Б., ЕГН **********, по
силата на възникнало облигационно правоотношение по открита при
ищцовото дружество партида с клиентски номер ************ , дължи на
„***“ ЕАД, исковите суми, както следва: 1262,06 лева - главница с ДДС,
представляваща непогасени вземания по процесиите фактури, издадени за
доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода 16.04.2021 г. до
12.02.2022 г. ведно със законната лихва върху същата за периода от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на окончателното
плащане, 308,78 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
05.06.2021 г. до 29.01.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3