Определение по дело №1007/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20207260701007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

04.11.2020г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: Росица Чиркалева

 

разгледа докладваното от съдия Чиркалева Адм.дело № 1007 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        

        Делото е образувано по жалба от ЕТ „Назмие Мюмюн Ескендер“ ЕИК …, със седалище и адрес на управление: обл. Х., общ. М... б. против АУПДВ №26/311/01171/3/01/04/01 от  02.10.2020г., издаден от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

          В жалбата се инкорпорира и искане по реда на чл. 166, ал.4 от АПК за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт, тъй като последното би  могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Сочи се, че поради обявеното на 13.03.2020г. в страната извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от Covid-19,  семеен хотел „Р.“ не е работил от 13.03.2020г. до 30.09.2020г. През този период хотелът е генерирал единствено разходи, предвид обстоятелството че същият е запазил целия си персонал. Предвид това пристъпването към изпълнение по обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане и изпълнение върху наличните парични средства на едноличния търговец би довело до преустановяване на търговската дейност на същия, а и до лишаването му от доходи. Предвид големия размер на установеното публично задължение, предварителното му изпълнение при липсата на приходи, за дълъг период от време, с оглед ограничените туристически посещения, би въздействало с висок интензитет върху правната сфера на длъжника и вредата от предприетото изпълнение би имала характеристиките на тежка. Вредата за търговеца, в случая би била несъизмерима с преследваната цел  и предполагала въздържане от действия по изпълнението.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата, факти и обстоятелства намира, че производството е подсъдно на Административен съд Хасково съгласно разпоредбата на чл. 133, ал.1 от АПК. Жалбата е допустима и редовна, подадена е в преклузивния, 14 дневен срок, от лице имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, предвид което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал.1, вр. чл.153, ал.1 от АПК, като страни по делото следва да се конституират ЕТ „Назмие Мюмюн Ескендер“, като жалбоподател и Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, като ответник по жалбата.

По направеното искане по реда на чл. 166, ал.4 от АПК, след като се запозна със жалбата, приложените към нея документи и с документите от административната преписка по издаване на оспорения акт, съдът намира искането е допустимо, а разгледано по същество за основателно, по следните съображения:

 Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 165 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица, актове за установяване на публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, предвид липсата на изрична забрана за съдебен контрол, на оспорения акт.

 Предпоставка за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на  оспореният акт е наличие за молителя на някое от основанията по 166, ал.2 от АПК, а именно че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда.

Настоящият състав намира за безспорно, че обявената извънредна обстановка, с оглед усложняваща се ситуация с броя на заразени от COVID -19  лица, намалелия вследствие на това обем на туристическите услуги и големия размер на установеното публично държавно вземане са достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия. Действително, свързаната с предварителното изпълнение на АУПДВ /допуснато с  чл. 27, ал. 8 ЗПЗП/ промяна в имуществото на адресата на акта е типична, предвидима и дължима вреда, но обявяването на извънредно положение, респ. извънредна обстановка променя обществено-икономическите условия, при които актът въздейства върху правната сфера на длъжника и това рефлектира върху интензитета на увредата и е основание тя да се квалифицира като тежка. Това засяга следващия от принципа на съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ баланс на изпълнението и с него биха се засегнали законните интереси на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта. Предизвикваното с АУПДВ имуществено разместване ще причини тежки вреди за жалбоподтаеля освен в контекста на обявеното извънредно положение и заради значителния размер на установеното публично държавно вземане. Събирането на вземането в тази ситуация, ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателя, а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението. В този смисъл е практиката на ВАС по аналогични случаи изразена в  определение № 6042/26.05.2020 г. по адм. д. № 4097/2020 г. на състав на ВАС, първо отделение, Определение № 17017/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение и Определение № 6295/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4403/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, Определение № 6472/02.06.2020  по адм. дело № 4134/2020г., Определение №10134/23.07.2020г. по адм.дело № 7204/2020г.и др.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.1 от АПК; чл.157, ал.1 пр.2 от АПК и чл.163 от АПК  и чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.12.2020г. от 10:00 часа

КОНСТИТУИРА страните по делото както следва

Жалбоподател: ЕТ „Назмие Мюмюн Ескендер“.

Ответник: Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 от АПК, на оспорващата в настоящото производство, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, във вр. с чл.170, ал.1 от АПК, на ответника по жалбата, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на страната, че в 14 дневен срок, считано от получаване на препис от жалбата, може да представи писмен отговор и да посочи доказателства към него.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание, като им се изпрати и препис от настоящото разпореждане с дадените по-горе указания.

Определението не подлежи на обжалване.

 

          СПИРА предварителното изпълнение на АУПДВ №26/311/01171/3/01/04/01 от  02.10.2020г., издаден от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ до приключване на производството по адм. д. № 1007/2020г. по описа на АдмС-Хасково, с влязъл в сила съдебен акт. 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                           Съдия: