№ 13739
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110169809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е след препращане на делото по подведомственост на настоящия съд с
определение от 16.12.2022г. на АССГ по адм.д. № 10951/2022г. Последното дело е било образувано
по жалба с вх. № 42002/21.11.2022г. на И. Г. И. срещу „мълчалив отказ“ на министъра на
вътрешните работи да му изплати полагащо му се обезщетение по чл.234, ал.8 ЗМВР. С
определението на АССГ е прието, че се касае за имуществен спор, който има за предмет
обезщетение по служебно правоотношение и съгласно нормата на чл.125 ЗДСл спорът подлежи на
разглеждане по общия исков ред.
И. Г. И. е предявил иск по чл.234, ал.8 ЗМВР срещу Министерство на вътрешните работи
(предпочитан ответник) и срещу Главна дирекция „Национална полиция“ (евентуален ответник) за
сумата от 3755 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 11.01.2022г. –
07.10.2022г. при прекратяване на служебното правоотношение със заповед рег. № 8121К –
11371/22.09.2022г. на министъра на вътрешните работи, връчена на 07.10.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (02.12.2022г.) до окончателното плащане (искане за
присъждане на законната лихва е направено в хода на устните състезания и това е допустимо
съгласно чл.214, ал.2 ГПК).
Ищецът твърди, че бил назначен по служебно правоотношение при евентуалния ответник –
ГД „Национална полиция“, което правоотношение било прекратено със заповед № 8121К –
109/11.01.2022г. на министъра на вътрешните работи. Последната била отменена по съдебен ред - с
решение № 2151/2022г. по адм.д. № 889/2022г. на АССГ, оставено в сила с решение № 7294/2022г.
по адм.д. № 4454/2022г. на ВАС. Впоследствие при спазване на процедурата по чл.232 ЗМВР
ищецът подал заявление за възстановяване на предишната длъжност, но министърът на
вътрешните работи приел, че ищецът не е явил да заеме длъжността в 14 – дневен срок и със
заповед № 8121К – 11371/22.09.2022г., връчена на 07.10.2022г., отново прекратил служебното
правоотношение. Ищецът претендира, че за периода от 11.01.2022г. – 07.10.2022г. има право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с позоваване на решение на СЕС по
присъединени дела C – 762/18 и C – 37/19, задължително за съдилищата на основание чл.633 ГПК,
съгласно което работникът/служителят има право на платен годишен отпуск за периода от
незаконното уволнение до възстановяването на работа вследствие на отмяна на уволнението със
съдебно решение.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от предпочитания ответник
Министерство на вътрешните работи, който изразява становище за недопустимост на иска,
евентуално – за неговата неоснователност. Възразява, че претенцията следвало да бъде насочена
срещу Главна дирекция „Национална полиция“ в качеството й на самостоятелно юридическо лице,
при което е работил ищецът. Счита, че цитираната съдебна практика на СЕС е неотносима в
настоящия случай, защото ищецът не се явил да заеме длъжността, на която бил възстановен в
предвидения в закона двуседмичен срок. При това поради пропуснат срок за заемане на
предишната длъжност съгласно чл.232 ЗМВР ищецът не бил възстановен на работа.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от евентуалния ответник -
Главна дирекция „Национална полиция“, с който оспорва иска. Оспорва материалноправната си
легитимация да отговаря по предявения иск. Позовава се на това, че след възстановяването на
работа със съдебното решение ищецът не е встъпил в длъжност, поради което за времето от
незаконното му уволнение до повторното прекратяване на правоотношението не му се следвало
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Отделно от това оспорва и крайната дата на
периода, за който се претендира обезщетението, като в таза връзка се позовава на това, че
двуседмичният срок за заемане на длъжността, на която ищецът бил възстановен изтекъл на
02.08.2022г., считано от решението на ВАС от 19.07.2022г.
След подаване на отговора на исковата молба с молба от 20.10.2023г. евентуалният ответник
ГД „Национална полиция“ заявява, че е заплатил на ищеца обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, като му е превел сумата от 3227,68 лева при дължим брутен размер на
обезщетението от 3586,31 лева и след приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ.
Със заявление от 15.01.2014г. ищецът посочва, че не признава плащането за извършено
съгласно законовите изисквания и продължава да поддържа исковата си молба. Отделно от това по
твърдение на евентуалния ответник същият е платил само главницата, но дължима била и
законната лихва от подаване на исковата молба до плащането.
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Страните не спорят за следните обстоятелства, а и същите се установяват от събраните по
делото доказателства, а именно :
Ищецът И. Г. И. е заемал длъжността „началник на отдел „Криминална полиция““ при
Главна дирекция „Национална полиция“, като служебното правоотношение е прекратено със
заповед № 8121К – 109/11.01.2022г. на основание чл.226, ал.1, т.5 и ал.5 ЗМВР (поради
съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена длъжност), връчена
на 12.01.2022г. Последната заповед е отменена по съдебен ред с решение № 2151/31.03.2022г. по
адм.д. № 889/2022г. на АССГ, оставено в сила с решение № 7294/19.07.2022г. по адм.д. №
4454/2022г. на ВАС.
Впоследствие служебното правоотношение на ищеца отново е било прекратено със заповед
№ 8121К – 11371/21.09.2022г. на основание чл.226, ал.1, т.6 ЗМВР – поради неявяване на служителя
да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното
решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която е връчена
на 07.10.2022г. при отказ. Последната заповед е отменена с решение № 7981 от 22.12.2022г. по
адм.д. № 9665/2022г. на АССГ, оставено в сила с решение № 754/23.01.2024г. по адм.д. №
3149/2023г. на ВАС.
Предмет на делото е полагащото се на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от първото прекратяване на служебното правоотношение – 11.01.2022г., до
датата на второто прекратявана на служебното правоотношение – 07.10.2022г.
По спорния въпрос относно пасивната материалноправна легитимация съдът приема, че
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е евентуалният ответник – Главна дирекция „Национална полиция“, а не
предпочитаният ответник – Министерство на вътрешните работи. Това е така, защото заеманата от
ищеца длъжност е в ГД „Национална полиция“, която структура на МВР е юридическо лице
съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР. По аналогия на нормата на чл.61, ал.2 КТ, която следва да намери
2
приложение и при служебното правоотношение (в този смисъл е решение от 27.01.2016г. по гр.д.
№ 3330 по описа за 2015г., IV ГО, ВКС), същото е възникнало между ищеца и структурата, в която
изпълнява служебните си задължения, а именно ГД „Национална полиция“, независимо, че орган
по назначаването е друг – министъра на вътрешните работи. ГД „Национална полиция“ като
юридическо лице разполага и с процесуална правосубектност съгласно чл.27, ал.1 ГПК. При това
именно евентуалният ответник ГД „Национална полиция“, а не предпочитаният такъв – МВР, е
адресат на парични задължения, произтичащи от служебното правоотношение с ищеца.
По правния въпрос относно дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за времето от прекратяване на служебното правоотношение, което е признато за
незаконосъобразно по предвидения по закон съдебен ред, до възстановяване на предишната
длъжност, е прието решение на Съда на Европейския съюз по присъединени дела C – 762/18 и C –
37/19, което е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК. Същото се отнася до
незаконно уволнение по трудово правоотношение, но разрешението следва да намери приложение
и в настоящата хипотеза – при прекратяване на служебно правоотношение със заповед на
министъра на вътрешните работи, отменена като незаконосъобразна по съдебен ред. В цитираното
решение на СЕС е прието, че за периода от уволнението, което впоследствие е било признато за
незаконно, до възстановяването на работа работникът има право на платен годишен отпуск,
независимо че действително не е полагал труд при работодателя. В съображенията на решението на
СЕС е прието, че след като неполагането на труд е поради непредвидени и независещи от волята на
работника/служителя причини, а именно действия на работодателя във връзка с незаконното
уволнение, работникът/служителят има право на платен годишен отпуск за времето, в което
обективно е бил препятстван да работи заради незаконното уволнение.
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства, вкл. изслушано и прието без
възражения заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че в хода на процеса - на 20.09.2023г., евентуалният ответник ГД „Национална
полиция“ е платил на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни през
2022г. в нетен размер от 3227,68 лева (3586,31 лева – бруто, след приспадане на 10 % данък по
ЗДДФЛ). От заключението се установява, че така платеният размер на обезщетението се отнася за
периода 12.01.2022г. – 02.08.2022г. Неоснователно се поддържа от ответната страна, че
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи само до 02.08.2022г., когато е
изтекъл двуседмичният срок по чл.232 ЗМВР за заемане на длъжността, считано от решението на
ВАС от 19.07.2022г., с което окончателно е призната незаконосъобразността на заповедта от
11.01.2022г. за прекратяване на служебното правоотношение. Нормата на чл.232 ЗМВР допуска
изключение при неспазване на двуседмичния срок за заемане на длъжността, на която ищецът е бил
възстановен по съдебен ред, и това е наличието на уважителна причина. Именно поради
установяване на такава уважителна причина, изразяваща се във влошено здравословно състояние,
доказано с издаден амбулаторен лист, заповедта за повторното прекратяване на служебното
правоотношение от 22.09.2022г. е отменена по съдебен ред, видно от мотивите на решение №
2151/31.03.2022г. по адм.д. № 889/2022г. на АССГ, оставено в сила с решение № 7294/19.07.2022г.
по адм.д. № 4454/2022г. на ВАС. Въпреки че заявлението за възстановяване на работа е подадено
след изтичане на 2 – седмичния срок от решението на ВАС от 19.07.2022г., с което окончателно е
призната за незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от
11.01.2022г., а именно на 29.08.2022г., във влязлото в сила решение № 2151/31.03.2022г. по адм.д. №
889/2022г. на АССГ е прието, че това се дължи на уважителни причини. Изхождайки от
съображенията, изложени в решението на СЕС по преюдициалното запитване, че работникът/
служителят има право на платен годишен отпуск, когато е бил в обективна невъзможност да полага
труд поради непредвидими и непреодолими обстоятелства, следва, че в случая незаемането на
длъжността за периода от 02.08.2022г. (изтичане на двуседмичния срок за заемане на длъжността)
до повторното прекратяване на правоотношението от 19.07.2022г. ищецът също има право на
платен годишен отпуск. При прекратяване на служебното правоотношение това право се
трансформира в парично – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като това
обезщетение по чл.234, ал.8 ЗМВР се дължи независимо дали прекратяването на служебното
правоотношение е било законосъобразно извършено или е било отменено по съдебен ред (в този
смисъл е решение № 948 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3128/2008 г., III г. о., ГК, което е
3
постановено във връзка с обезщетението по чл.224 КТ, но разрешението следва да е идентично и
при служебното правоотношение). Предвид изложеното ищецът има право на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за периода 02.08.2022г. – 19.07.2022г., защото невстъпването
в длъжност за посочения период не зависи от неговата воля, като за периода 02.08.2022г. –
29.08.2022г. ищецът е бил обективно възпрепятстван поради влошено здраве, а за периода
29.08.2022г. – 19.07.2022г. органът по назначаване необосновано не е уважил подаденото от ищеца
заявление за възстановяването му на работа, а вместо това незаконосъобразно е прекратил
служебното правоотношение.
В обобщение на горното ищецът има право на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за целия процесен период. Съгласно заключението на вещото лице неговият размер възлиза
на 4210,65 лева - нето (4678,50 лева – бруто, след приспадане на 10 % данък общ доход). След
приспадане на платената в хода на процеса част от дължимото обезщетение в размер на 3227,68
лева, което плащане съдът следва да съобрази на основание чл.235, ал.3 ГПК, непогасеният остатък
възлиза на 982,97 лева. При това искът следва да се уважи до размер от 982,97 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (02.12.2022г.) до окончателното плащане, и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Законна лихва следва да се присъди и върху
платената в хода на процеса част от претендираното обезщетение в размер на 3227,68 лева, считано
от подаване на исковата молба (02.12.2022г.) до датата на плащането (20.09.2023г.). В посочените
части искът следва да се уважи само спрямо евентуалния ответник съгласно изложените по – горе
съображения относно пасивната материалноправна легитимация. Спрямо предпочитания ответник
искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер от 1400 лева –
сбор от адвокатски възнаграждения във връзка с отделни процесуални действия по делото,
подробно описани в списък на разноските по чл.80 ГПК. По делото е представена разписка за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Доколкото на присъждане подлежат само
разноски, извършването на които е доказано (арг. чл.78, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 6/2012г. по тълк.д.
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС), то в случая съдът приема, че ищецът е направил разноски до сумата
от 500 лева. За разликата до пълния претендиран размер на адв. възнаграждение от 1400 лева не са
представени доказателства за плащане и в тази част претенцията е неоснователна, поради което
безпредметно е и произнасянето на съда по възражението за негова прекомерност. В тежест на
евентуалния ответник ГД „Национална полиция“ следва да се възложат направените от ищеца
разноски в пълния доказан размер от 500 лева макар искът частично да се отхвърля. Това е така,
тъй като частичното отхвърляне на иска се дължи на извършено в процеса частично плащане, като
евентуалният ответник не е изпълнил задължението си да плати изискуемото обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение, с което поведение той е дал повод за завеждане на
делото и поради това по арг. от чл.78, ал.2 ГПК не може да се освободи от отговорност за разноски.
В полза на предпочитания ответник – Министерство на вътрешните работи, следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100
лева поради невисоката правна и фактическа сложност на делото – чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул.
„Детелина“ № 10 – адв. Н. Г., иск по чл.234, ал.8 ЗМВР срещу Министерство на вътрешните
работи, адрес : гр. София, ул. „6 – ти септември“ № 29, иск по чл.234, ал.8 ЗМВР за сумата от 3755
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 11.01.2022г. – 07.10.2022г.
при прекратяване на служебното правоотношение със заповед рег. № 8121К – 11371/22.09.2022г. на
министъра на вътрешните работи, връчена на 07.10.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, адрес : гр. София, бул. „Александър
4
Малинов“ № 1, да плати на И. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Детелина“ №
10 – адв. Н. Г., на основание чл.234, ал.8 ЗМВР сумата от 982,97 лева – непогасен остатък (нето) от
дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 11.01.2022г. – 07.10.2022г.
при прекратяване на служебното правоотношение със заповед рег. № 8121К – 11371/22.09.2022г. на
министъра на вътрешните работи, връчена на 07.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (02.12.2022г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 3755 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, адрес : гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 1, да плати на И. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Детелина“ №
10 – адв. Н. Г., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 3227,68 лева (платена част от обезщетение
по чл.234, ал.8 ГПК) за периода от подаване на исковата молба (02.12.2022г.) до плащането
(20.09.2023г.).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, адрес : гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 1, да плати на И. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Детелина“ №
10 – адв. Н. Г., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500 лева – разноски.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Детелина“ № 10 – адв.
Н. Г., да плати на Министерство на вътрешните работи, адрес : гр. София, ул. „6 -ти септември“ №
29, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5