№ 72
гр. гр.Велинград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210100403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 357 КТ.
Образувано е по предявен от В. К. А., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 92, против Териториално поделение
Държавно горско стопанство „Алабак“, към ЮЦДП Смолян, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 125 с Директор
инж. И. Ч., иск с правна квалификация по чл.357, ал. 1 вр. чл. 195 КТ, с който
ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № З-
03-164 от 13.03.2024 г., издадена от инж. И. Ч. – изпълняващ длъжността
директор на ТП ДГС „Алабак“, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“.
Ищецът твърди, че работи на длъжност „Лесничей“ при ответника.
Излага, че на 13.03.2024 г. му била връчена процесната заповед, в която се
сочело, че наложеното му наказание е заради това, че има разминаване в броя
на маркираните дървета на терен и броя на маркираните дървета по
сортиментна ведомост и маркирани в трудно достъпни части дървета, което е
квалифицирано от работодателя като неизпълнение на възложената работа
което е нарушение на чл. 187, т.З от КТ. Счита обжалваната Заповед за
незаконосъобразна и моли да бъде отменено наложеното му дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, като на основание чл. 193, ал.2 от
КТ да не се разглежда спора по същество поради нарушение на разпоредбата
на чл. 193, ал.1 от КТ. Твърди, че въпреки, че с нарочно писмо с изх. № В-03-
738 от 12.03.2024г. са му поискани обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ, е
опорочена самата процедура, защото са му поискани обяснения относно
констатирани нарушения от извършена проверка на комисия, която не му е
връчена и в искането за даване на обяснение е посочено че има разминаване в
1
броя на маркираните дървета на терен и броя на маркираните дървета по
сортиментна ведомост и маркирани в трудно достъпни части дървета, но
същевременно не е посочено колко на брой трябва да бъдат маркираните
дървета според сортиментната ведомост и колко дървета са маркирани реално
на терен и не е посочено колко дървета са маркирани в трудно достъпни части
дървета. По същество твърди, че наложеното наказание в цифров вид от
работодателя е квалифицирано като такова по чл. 187, т. 3 от КТ, но такава
разпоредба не съществува, а материалната норма се състои от две отделни
алинеи, което означава, че наложеното наказание е на основание на
несъществуваща в правния мир материално правна норма, като този момент
следва да бъде приравнен дори на липса на наложено наказание. Излага още,
че липсват мотиви по отношение на това какво според работодателя
представлява и „неизпълнение на възложената работа“, като не е посочено и
според кой нормативен и/или вътрешно ведомствен акт. Счита, че е налице и
нарушение на критериите за налага на дисциплинарно наказание
инкорпорирани в чл. 189, ал.1 от КТ и че липсват и каквито и да са мотиви от
страна на работодателя в посока, за що е избрал наказанието „предупреждение
за уволнение“ а не по-лекото наказание „забележка“. Сочи, че нито в
Заповедта, нито посочените в нея друга Заповед и Протокол, не е посочено
кога са извършени вменяваните нарушения, не е посочено времето на
извършване, като са посочени единствено датите, на които са извършени
проверките или констатациите, но не и датите на извършването им. Твърди, че
е налице нарушение и на императива на чл. 195, ал.1 от КТ. Излага, че
извършените маркирания в отдела са осъществени не само от него, а и от
служителите Димитър Китов, Красимир Гълъбов, Мехмед Мандраджи, всеки
от тях използвал своята контролна горска марка с регистрационни номера,
респективно за всеки един от тях както следва: № А6477; № Б 5630; № Б9051,
което обстоятелство се доказва по един несъмнен и безспорен начин от
издадено Позволително за сеч в отдела № 0748611 от 28.12.2023г., където са
посочени използваните контролни горски марки за маркираните за сеч
дървостои. Твърди още, че извършената маркировка на отдела е одобрена без
да има никакви забележки относно разминаване в маркирането между
извършената на терен и тази по сортиментна ведомост и без забележки
относно маркирани дървета в така наречени от работодателя трудно достъпни
части, с оглед на което процесния отдел е отдаден от ДГС Алабак за добив на
дървесина, като за целта е сключен Договор № Д-03-230/20.12.2023г., с
дружеството „АЙРОЛЕС“ ЕООД с ЕИК *********, на което е издадено и
горепосоченото позволително за сеч. Предвид изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответното ТП ДГС „Алабак“, с който оспорва иска и се
моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага, че процесната заповед
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, връчена е
на служителя съгласно изискванията на чл.195, ал.2 о т КТ, спазени са
изискуемите процесуални правила на чл.193, ал.1 от КТ. В заповедта било
посечено за извършител на нарушението инж. В. А., посочено е нарушението-
2
маркирани дървета в трудно достъпни части, посочено е и мястото в отдел 204
„м“, нарушението е извършено в периода на маркиране определен със Заповед
№ 3-03- 164/13.03.2024г. на директора на ТП ДГС „Алабак“ от деня на
заповедта до 30.09.2023г., посочено е и че извършеното нарушение е
нарушение на трудовата дисциплина по реда на чл. 187, ал. 1 т. 3 от КТ.
Твърди, че В. А. е член на комисията извършила проверката и е подписал
Протокол № Прт-03- 24/08.03.2024г., като още на място при самото
извършване на проверката е бил запознат с констатираните нарушения, след
това е подписал и протокола, приемайки, че го е прочел преди да го подпише,
той отново е бил запознат с констатираните нередности. Смята, че е явна
техническа грешка, че е изписано в заповедта чл.187, т.3,а не чл.187, ал.1, т.З и
моли да се вземе в предвид, че ал. 2 на чл. 187 от КТ няма точки, а също така
основанието е изписано и писмено в заповедта - неизпълнение на възложената
работа. Излага, че проверката при която са се констатирали нарушенията е
назначена, защото дърводобивната фирма „Аиролес“ ЕООД е представила в
деловодството на ТП ДГС „Алабак“ Заявление с ВХ№-03-262/29.02.2024г. в
което уведомява директора на стопанството, че е изрязана цялата усвоима
дървесина от отдел 204 „м“, но отделът не може да бъде изпълнен на 100%. С
оглед на заявлението в Протокол № ПРТ-03-14/29.02.2024г. инж. Георги Гагов
и инж. Лазарина Статева експерт контрольори по ГСД в ЮЦДП-гр.Смолян са
дали препоръка да се извърши проверка в отдел 204 „м“. Сочи, че на инж. В.
А. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед №3-03-
885/13.11.2024г. на директора на ТП ДГС „Алабак“ за преждевременно
напускане на работното място на основание чл.187, ал.1, т. 1, предложение
второ от КТ. Твърди, че нарушението е извършено в периода на маркиране
определен със Заповед № 3-03-164/13.03.2024г. на директора на ТП ДГС
„Алабак“ от деня на заповедта до 30.09.2023г. и сроковете посочени в чл. 194,
ал. 1 от КТ са спазени. Излага, че Отдел 204 „м“ е поверен на инж. А. за
маркиране и изготвяне на документацията свързана с маркирацията, той е
лицето което отговаря за отдела, той носи отговорността за неправилна
маркирация и други извършени нарушения, независимо дали са извършени от
него или друг служител, който е маркирал в дадения отдел. В Заповед № 3-
03164/13.03.2024г. на директора на ТП ДГС „Алабак“ изрично е посочено
„Проверката на маркирацията и доокомплектоването на насажденията за
2024г. да приключи до 05.10.2023 г.“, като това се отнася за маркиращите
лесовъди определени за всеки един отдел и подотдел, инж. А. е имал
задължението да провери отдела 204 „м“ за допуснати неточности, негова е
отговорноста, че нарушението не е открито тогава. Ангажира доказателства..
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,
възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения
е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от
имуществената, административнонаказателната или наказателната
3
отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188
КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за
уволнение; 3. уволнение.
Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от една
година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или
участва в стачка.
В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ се предвижда, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се
посочат нарушителят, нарушението – кога е извършено и в какво се изразява,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3
от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня
на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е
изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на
изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.
За основателността на иска по чл. 357 КТ в тежест на ответника-
работодател е да докаже пълно и главно виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение,
установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изслушване или
приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието, спазване срока за налагане на дисциплинарното наказание,
мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, налагане
на дисциплинарно наказание съобразено по вид с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/
служителя.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че със
Заповед № З-03-164 от 13.03.2024 г., издадена от инж. И. Ч. – изпълняващ
длъжността директор на ТП ДГС „Алабак“, връчена на 13.03.2024 г., на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, това
обстоятелство се доказва и от представените по делото писмени
доказателства, а именно Заповед № З-03-164 от 13.03.2024 г., като с
протоколно определение № 104/13.02.2025 г. съдът е обявил за безспорно и
обстоятелството, че освен ищеца и други лица са маркирали в отдела, за което
е представена справка в технологичното досие на процесния отдел.
По делото не е спорно между страните, че към момента на налагане на
наказанието между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищеца е заемал длъжността "лесничей" при ответното дружество.
От процесната заповед се установява, че след извършена проверка от
комисия и съставен констативен протокол № ПРТ-03-24/08.03.2024 г., на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
затова че с извършеното маркиране на дървесина в трудно достъпна част от
насаждението инж. В. А. е извършил нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на възложената работа по чл. 187, т. 3 от КТ.
В бук. V, т. 2 от длъжностна характеристика за длъжност „лесничей“,
4
подписана от ищеца е посочено, като основно задължение на изпълняващ
длъжността лесничей да участва в маркирането, сортиментирането и
комплектоването на ЛФ.
Видно от Заповед № 3-03-262/12.05.2023 г. на директора на ЮЦДП
Смолян е посочено, че маркирането за 2024 г. следва да се извърши съгласно
Заповед № 3-03-182/12.04.2023 г. и одобрен график от Директора на ДГС
„Алабак“ по ГСУ в срок до 30.09.2023 г..
От представения и приет по делото като писмено доказателство График
за маркиране на лесосечен фонд през 2023 г. за 2024 г. на ДГС „Алабак“, гр.
Велинград, за подотдел 204 „м“ е определено ищецът да маркира 170 куб.м.
дървесина.
От представената и приета като писмено доказателство сортиментна
ведомост за изчисляване на обема и сортиментите от маркирания лесосечен
фонд в пл.куб.м. за отдел 204, подотдел 204 „м“, изготвена от ищеца А. се
установява, че същия е посочил като маркирани 282 бр.дървета.
От Протокол № ПРТ-03-24/08.03.2024 г., изготвен от комисия в състав
инж. Ц.Х., инж. К.Ш., инж. В. А.(ищец), С.П. и А.Х. става ясно, че след
извършена проверка на терен на 08.03.2024 г. на отдел 204 „м“, по повод
заявление вх. № 03-262/29.02.2024 г. от фирма „Айролес“ ЕООД, се
констатирало, че по сортиментна ведомост в отд. 204 „м“ са маркирани 282 бр.
дървета бял бор и обща кубатура 142 куб.м. лежаща маса, а при проверката на
терен са преброени общо 213 бр. дървета с кубатура 114 куб.м. лежаща маса,
като за посочената разлика в бройките дървета, кубатура и маркирани дървета
в трудно достъпна част на насаждението инж. В. А. е приложил обяснение.
От покана за даване на обяснения № В-03-738/12.03.2024 г., до ищеца е
видно, че на последния са поискани обяснения как и защо са допуснати
констатираните с Протокол № ПРТ-03-24/08.03.2024 г. нередности в
маркирането на подотдел 204 „м“, като видно от отбелязването върху нея,
същата е връчена на ищеца лично, срещу подпис на 12.03.2024 г., в 15:45 часа.
От депозираното на 13.03.2024 г. обяснение от В. А. става ясно, че
причините за разминаването на данните посочени от него и тези констатирани
при извършената проверка са, че в частта където са отсечени и извозени
стъбла имало дървета с по две разклонения, които са маркирани и записани
като две отделни дървета и още, че в единия край на подотдела има направен
котел и са маркирани дървета в него, както и извън котела, които
представляват разликата до останалите 282 дървета по сортиментната
ведомост. Ищецът е посочил още в обясненията си, че при маркиране на
дървесината се е водил изцяло по показанията на предоставеното му GPS
устройство и мобилно приложение на смартфон за позициониране, като в
някои случаи е било налице отклонение между показателите на GPS
устройство на ДГС Алабак и тези на мобилно приложение, приблизително в
размер от 20м.. Посочил е още, че при обхода и маркирането на буквата е взел
в предвид и това, че и съседната буква „к“ е предвидена за маркиране и е
включена в годишния план за ползване, поради което така наречените
маркирани в трудно достъпни части дървета, могат да бъдат усвоени заедно с
5
усвояването на отдел 204 „к“, като се използват едни и същи извозни пътища
и за двата подотдела. Твърди, че поради това, че подотдел 204 „к“ не е отдаден
на първа тръжна сесия и не е включен в един обект с подотдел 204 „м“,
маркираните дървета в тази част са останали неустоими.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ не поставя изискване към
работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения
по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според
класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Достатъчно е нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин
/решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193 по описа за 2011 г. на IV ГО на
ВКС/.
Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за
еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ /решение № 676
от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо
няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в
друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е
станало достояние на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010 г. по
гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 629 от
1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Целите на
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на
трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание по разбираем за работника или служителя начин/решение № 722 от
3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/.
С оглед даденото задължително тълкуване от ВКС на разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от КТ следва да се приеме, че в конкретния случай работодателят
е мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в
съответствие с изискванията на закона. В нея подробно са изложени фактите и
деянието заради които е наложено наказанието, а именно: маркиране на
дървесина в трудно достъпна част от насаждението, довела до разминаване в
броя на маркираните дървета на терен и броя на маркираните дървета по
сортиментна ведомост и маркирани в трудно достъпни части дървета,
установено с Протокол № ПРТ-03-24/08.03.2024 г., подписан от ищеца.
Посочена е, разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т.3 КТ, сочеща неизпълнение на
възложената работа. От текстовото описание на допуснатото нарушение
недвусмислено следва извод, че визираната от работодателя хипотеза е за
неизпълнение на възложената работа, разминаването в изписването на чл. 187,
т. 3 от КТ, вместо на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ не е довело до
невъзможност за ищеца да разбере за какво му е наложено процесното
наказание. Описанието е подробно и ясно и по никакъв начин не е
препятствало възможността на наказания работник да се защити. В този
6
смисъл и във връзка с възраженията на ищеца следва да се посочи, че не е
изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и
посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона, както и да сгреши
конкретна цифра, което обаче само по себе си не опорочава заповедта за
налагане дисциплинарно наказание. Задължението за работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на
изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по
чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се
защити ефективно. В случая, изложените мотиви в заповедта за налагане на
процесното наказание са достатъчни за формално удовлетворяване на тези
изисквания, поради което съдът счита за неоснователно възражението на
ищеца за липса на мотиви в процесната заповед.
На следващо място неоснователно е и възражението на ищеца, че не е
спазена процедурата по чл. 193 КТ, като от искане за даване на обяснения,
връчено на ищеца лично, срещу подпис на 12.03.2024 г., а и от депозирани от
него на 13.03.2024 г. обяснения се установява, че преди налагане процесното
наказание работодателят е изпълнил задължението си да приеме писмените
обяснения на ищеца. В случая - за работника е било ясно, че са му поискани
обяснения във връзка със съставения констативен протокол № ПРТ-03-
24/08.03.2024 г., съдържанието на който е бил известен на ищеца, как и
защо са допуснати констатираните от комисията, част от която е и самия
ищец, нередности в маркирането на подотдел 204 „м“. От доказателствата по
делото безспорно се установява и че процесното дисциплинарно наказание е
наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като нарушението е установено
въз основа на протокол № ПРТ-03-24/08.03.2024 г., а наказанието е наложено
на 13.03.2024 г. или при спазване законоустановения двумесечен срок.
При това положение следва да бъде изследван въпросът налице ли е
нарушение на трудовата дисциплина. По аргумент от чл. 186 КТ нарушение на
трудовата дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя. Неизпълнението може да се изразява в действие
или бездействие. Когато нарушението се изразява в бездействие във всички
случаи това бездействие следва да кореспондира с конкретно задължение на
работника, възложено му от работодателя.
От приетите писмени доказателства- Заповед № 3-03-151/07.03.2024 г.,
Заповед № З-03-164/13.03.2023 г., график за маркиране на лесосечен фонд през
2023 г., за 2024 г., технологичен план за процесния подотдел, сортиментна
ведомост, карнет опис за извършено маркиране, протокол за извършена
проверка на терен от 08.03.2024 г., безспорно се установява, че в процесния
подотдел е следвало да извърши дейност ищеца, както и че в него е
констатирано разминаване в броя на дърветата и общата кубатура лежаща
маса, като разминаването е значително както по отношение на броя на
дърветата /69 бр./, така и по отношение на кубатура лежаща маса /28 куб.м./.
От длъжностна характеристика на ищеца се установява, че същият има
задължението да участва в маркирането, сортиментирането и комлектоването
на ЛФ /V, т. 2/, така и носи отговорност за изпълнението на възложените
задачи и достоверността и качеството на информацията в документите, които
7
изготвя /VII, т. 1 и т.4/.
При съобразяване изложеното съдът счита, че по делото безспорно се
установява извършеното нарушение на трудовата дисциплина от страна на
ищеца, което не може да бъде оправдано по логичен път от дадените от него
обяснения. По същество в последните същия не отрича наличието на
разминаване в документите, които той е изготвял, респективно в разликата
между предварителния план и осъществените и констатирани на място
дейности, за които той е отговарял. Възражението, че и други лица са
отговаряли за маркирането в процесния подотдел не го освобождава от
отговорност, доколкото от длъжностната му характеристика безспорно се
установява, че той има задължението да следи за правилното изготвяне на
първичните документи, отнасящи се до изпълняваната дейност /V, т. 6-
длъжностна характеристика/.
Обективираното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушение е допуснато от ищеца. Със своите действия/бездействия е нарушил
задълженията си по длъжностна характеристика и съобразно заповедите на
работодателя, посочени по- горе. Неправилен и необоснован е доводът му, че
тези нарушения не съответстват на посочената правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ предвижда, че нарушение на трудовата
дисциплина е неизпълнението на възложената работа. Работата на ищеца,
както бе посочено му е била възложена с длъжностната му характеристика,
предвид длъжността му, като по своето естество вмененото му нарушение е
било в противовес с тези му задължения по длъжностна характеристика.
На следващо място, спорът се концентрира върху съразмерността на
наложеното от работодателя наказание с извършеното от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина.
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение (така Решение № 372 от
01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 516 от
28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 227 от
29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС и др.).
По въпроса относно критериите при преценка тежестта на нарушението,
с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ е създадена задължителна
съдебна практика, според която преценката на критерия - тежест на
допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта
на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера
на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие, респективно - доколко са свързани с по-
8
висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на
работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението,
както и субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението. В този смисъл и решение, постановено по гр. дело №
1417/2011 г. по описа на ВКС.
По принцип дисциплинарното наказание се определя по преценка на
работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност
и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното
неизпълнение. В този смисъл решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. №
1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. №
3149/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр. д. №
299/2009 г. на ВКС, IV г. о..
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При
спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши
съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя, като при констатирано
несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението,
дисциплинарното наказание следва да се отмени.
От трудово досие на ищеца се установява, че със Заповед № З-
03.885/13.11.2023 г. на ищеца му е било наложено на основание чл. 188, т. 1
КТ, дисциплинарно наказание „забележка“, за нарушаване на трудовата
дисциплина с преждевременно напускане на работното място по реда на чл.
187, ал. 1, т. 1, пред. второ, за което наказание не е налице заличаване по
право, т.к. не е изтекъл предвидения срок от една година. Единствено
наложените предходни дисциплинарни наказания, които са заличени по
смисъла на чл. 197 КТ, не могат да бъдат съобразявани при преценката на
спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено дисциплинарно
наказание, тъй като при изтичане на една година от налагане на
дисциплинарното наказание, то се заличава по право и заличаването има
действие занапред сила да се премахнат последиците от наказването и да се
възстанови положението отпреди наказанието.
В контекста на цитираната по-горе съдебна практика, възложените му
9
трудови функции, сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, респ.
са свързани и с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата
като се има предвид и характера на дейността. Съдът отчита и възможността
за настъпване на неблагоприятни последици за работодателя, предвид
доказателствата по делото, че той е обвързан от предхождащи нарушението
облигационни правоотношения, по които е поел задължения за определено
количество дървесина. Следователно неизпълнението на трудовите
задължения на ищеца би могло да доведе до ангажиране договорната
отговорност на работодателя. Отделно от това следва да се отчете и липсата
на самокритично отношение към извършеното, както и наличието на
предходно наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено. В
обобщение съдът счита, че в своята цялост поведението на ищеца съставлява
нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща налагане на
наказание - "предупреждение за уволнение", като при определянето му
работодателят е съобразил всички релевантни данни.
Относно възражението на ищеца за липсата на мотиви от страна на
наказващия орган по отношение вида на избраното наказание, съдът го
намира за неоснователно. Видно е, че в заповедта за налагането му са
изложени достатъчно ясно мотивите на работодателя.
По изложените съображения съдът счита, че заповедта, с която на ищеца
е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ се явява
законосъобразна и следва да бъде потвърдена като предявения от ищеца иск за
отмяната следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските за производството, но доколкото не е направено искане в
тази насока съдът не следва да се произнася по отговорността за тях. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лв., по предявения иск, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, като в случай, че не
погаси доброволно задължението си, следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. А., с ЕГН **********, и адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 92, против Териториално поделение
Държавно горско стопанство „Алабак“, към ЮЦДП Смолян, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 125 с Директор
инж. И. Ч., иск с правна квалификация по чл.357, ал. 1 вр. чл. 195 КТ, с който
ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № З-
03-164 от 13.03.2024 г., издадена от инж. И. Ч. – изпълняващ длъжността
10
директор на ТП ДГС „Алабак“, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА В. К. А., с ЕГН **********, и адрес: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 92 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна
такса в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ и 5 лв. за служебно издаден
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11