Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Габрово, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1582 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по молба на А.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, предявена срещу П.Н.П., ЕГН **********, с правно
основание чл.127а СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
заместено липсващото съгласие на ответника за издаването на паспорт по реда на
ЗБЛД на детето А. П.П. за пътувания извън територията на Република България.
В искова и уточнителна молба
ищцата твърди, че тя и ответникът са родители на малолетното дете А. П.П.,
ЕГН **********, като с влязло в сила решение № 212/10.07.2017 г. по гр.д. №
2520/2016 г. по описа на PC Габрово, на нея е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето. Излага, че през 2012 г. ответникът подписал нотариално удостоверена декларация, с
която дал съгласие детето му А. П. да пътува в чужбина - без ограничение на
срок и държава, с или без придружител, вкл. придружавано от майката А.Г..
В посочената декларация, обаче ответникът пропуснал да даде съгласието си за
снабдяване на детето с паспорт, необходим му за тези пътувания. Твърди, че
отивайки да подаде заявление за издаване на паспорт /м.07.2019 г./, служителите
я информирали, че във въпросната декларация не е дадено съгласие от бащата за
издаване на паспорт на детето. Инвокира съображения, че от години бащата на
детето не живее в Република България, не поддържа връзка с нея и не би могъл
доброволно да подпише декларация за снабдяване на детето с паспорт. Сочи, че
отношенията й с ответника са конфликтни още отпреди последният да замине да
живее в чужбина, като винаги когато се опитала да говори с него по въпроси
свързани с детето, той се държал агресивно и не успявала да проведе нормален
разговор с него. Поради изложеното за ищцата възниквал правен интерес да
предяви настоящия иск, като моли съдът да постанови решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата за
снабдяване на детето със задграничен паспорт за пътуванията извън територията
на Република България.
В законоустановения срок от
ответника, чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор, в който
същият счита предявения иск за недопустим, тъй като с влязло в сила решение №
212/10.07.2017 г. по гр.д. № 2520/2016 г. по описа на PC Габрово съдът е
отхвърлил предявения иск с правна квалификация 127а СК, който е разгледал
съвместно в производството по чл. 127, ал. 2 СК. По същество не оспорва
обстоятелството, че с въпросната декларация не е било дадено съгласие от бащата
за снабдяване на детето със задграничен паспорт. Излага, че такова доброволно
съгласие не е дадено и в производството по гр. д. № 2520/2016 г. по описа на PC
Габрово. Счита, че в случай, че ищцата докаже необходимостта от снабдяване с
документи за пътуване на детето в чужбина, то предявеният иск следва да бъде
уважен.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и с определение от
19.12.2019 г., за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните е отделен фактът, че А.Л.Г., ЕГН ********** и П.Н.П., ЕГН **********
са родители на детето А. П.П., ЕГН **********.
Видно от представена декларация
рег. № 1544 от 26.03.2012 г. с нотариално удостоверен подпис от нотариус
Светослав Василев, р-н на действие РС Габрово ответникът е дал съгласие детето му А. П. да пътува в чужбина - без
ограничение на срок и държава, с или без придружител, вкл. придружавано от
майката А.Г.. В декларацията липсва изрично дадено съгласие на ответника за
снабдяване на детето със необходимите лични документи за пътуването на детето в
чужбина.
С решение № 212/10.07.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2520/2016 г. по описа на
РС Габрово, съдът е прекратил гражданския брак между страните по
настоящото дело, като е предоставил е упражняването на родителските права над
детето А. на ищцата и е определил мерки на лични отношения между детето и
ответника. Със същото решение съдът е отхвърлил молбата на ищцата да бъде
заместено липсващото съгласие на ответника за пътувания на детето със
съгласието и заедно с майка си без ограничение броя на пътуванията, тяхната
продължителност зад граница, както и за издаването на необходимите
документи за тези пътувания на детето извън
страната.
По делото е представен социален
доклад по чл. 15, ал. 6, във връзка с чл.21, т.15 от ЗЗДт, изготвен от
ДСП–Габрово. В него е отразено, че от около две години контактите между детето А.
П.П. и баща му, който живее в Италия, са прекратени, като няма данни последният
да е търсил контакт с детето и да има намерения двамата да възстановят връзката
баща-син. Посочено е още, че след предявяване на иска ищцата А.Г. заминала да
работи в Англия, като липсата й в ежедневието на детето била осезаема. Отразено
е, че на детето му е мъчно за майка му и мечтае да може да замине при нея в
Англия или тя да се прибере. Социалният работник посочва, че основните битови,
здравни, социални и образователни потребности на детето към момента се
задоволяват адекватно от родителите на майката А.Г., които се грижат за момчето
след заминаването й. Отразено е, че интересът на малолетния А. в семейството на
прародителите – А. и Л. Г. е изцяло задоволен и не е установен риск за него.
С кредитираните показания на
свидетеля А. Г. се доказа, че ищцата от месец октомври 2019 г. живее и работи в
Англия, като има желание детето да й гостува през лятната ваканция. Ответникът
от своя страна не се възползва от определения му режим за лични отношения с
детето, като повече от година не е търсил детето по телефона.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите. При липса на съгласие на родителите,
съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда.
Наличието
на предходно решение, с което е отхвърлена молбата на ищцата да бъде заместено съгласието на ответника за пътувания
на детето извън страната, както и за издаването на необходимите документи за
тези пътувания не представлява отрицателната
предпоставка за допустимостта на исканото от съда съдействие. Производството по
чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в
рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност и решението по него не
се ползва със сила на пресъдено нещо, съответно не е пречка за иницииране на
ново производство. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. Отделно от това в случая се твърдят и нови обстоятелства, а и
водещ е интересът на детето.
В случая, ищцата моли съда да уважи молбата й и
да се произнесе с решение, с което да бъде заместено липсващото съгласие на
ответника за издаване на задграничен паспорт за пътуване на детето А. П.П.
извън територията на Република България. Допустимостта на молбата се обуславя и
от наличието на непреодолимо разногласие по спорния въпрос между родителите на
детето, каквото в случая се установи, че обективно е налице. Твърдението, че
ответникът не дава съгласие за издаване на задграничен паспорт за пътуването на
детето извън страната, е отрицателен факт, поради което и в тежест на
ответника, е ангажирането на доказателства за неговото опровергаване (дадено
съгласие). Такива не са събрани, т.е. при релевираното му процесуално
бездействие, фактът на недадено съгласие за снабдяване на детето с документ за
самоличност – паспорт за извеждането му извън територията на страната, е
установен. Липсата на съгласие за снабдяване с задграничен паспорт на детето се
установява и от представената декларация с нотариално удостоверен подпис.
При установеното по безспорен начин
противопоставяне (макар и под формата на липса на всякакво съдействие) от
страна на бащата, детето да пътува в чужбина, спорът следва да се реши от съда,
като се съобрази интересът на детето. В конкретния случай, родителят, на когото
са предоставени родителските права работи извън Република България и детето
следва да може да го посещава през време на ученическите ваканции. В интерес на
детето е същото да пътува за да придобива впечатления за културата на други държави,
като по този начин се разширява мирогледа му, което сочи, че пътуванията ще се отразят благоприятно на
неговото възпитание и развитие като цяло.
Основателността на молбата за
заместване съгласието на ответника, се обуславя и от прогласеното в чл. 35, ал.
1, изр. първо от Конституцията на Република България основно право на всяко
физическо лице свободно да избира своето местожителство, да се придвижва в
рамките на територията на страната и
да напуска нейните предели. Липсващото съгласие на бащата по отношение на
издаването на необходимите документи свързани с пътуването на детето ограничава
упражняването на това конституционно закрепено право, което противоречи на
интересите на детето.
По тези съображения следва да се
постанови акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото
съгласие на бащата за издаването на паспорт на детето по реда на ЗБЛД. В случая
предвид обстоятелството, че нотариално
удостоверена декларация не е ограничена със срок,
то не следва да се определя срок за заместване на липсващото съгласие за
издаване на задграничен паспорт. По отношение на съответните държави, броя на задграничните
пътувания на детето и тяхната продължителност е дадено изрично съгласие от бащата в представената нотариално
удостоверена декларация, като е недопустимо съдът да се намесва в отношения,
при които липсва разногласие между родителите.
По разноските:
Предвид характера на спора –
спорна съдебна администрация, всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата
родители. Следва да се посочи, че въпреки характера на спора, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Габровския районен съд сумата от 25 лв., представляваща
дължимата държавна такса и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за
назначения му особен представител, от внасянето на които ищцата е освободена.
Така мотивиран, Габровски
районен съд,
Р Е Ш И :
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО П.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** за издаването на паспорт
по реда на ЗБЛД на детето А. П.П., ЕГН ********** за пътувания на детето в
чужбина.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово сумата от 25 (двадесет и
пет) лева, представляваща дължимата държавна такса и сумата 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща възнаграждение за назначения му особен представител, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА
предварително
изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 СК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като в частта, с която е допуснато предварително изпълнение,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Габровския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: