№ 19090
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110122185 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр.чл.327, ал.1, ТЗ, вр.чл.318 ТЗ и чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ************ против
************ за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5104/2024 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за
главница и обезщетение за забава по неформални договори за продажба на стоки.
Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви
искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че между двете дружества са били
налице търговски взаимоотношения във връзка с продажба на стоки. През м.декември
2021 г. ответникът преустановил плащанията, като уверил, че се касае за временен
проблем. Ищецът поддържа, че всички търговски продажба били описвани в стокови
разписки, подписани от представители на ************ и от изпълнителя, фактурите
били предадени и осчетоводени от ответното дружество, но въпреки това
задълженията по тях не били изпълнени в законоустановените срокове. Сочи, че до
м.януари 2024 г. задълженията на ответното дружество по издадените фактури с №№
1
**********/31.12.2021 г.; № **********/31.01.2022 г.; № **********/28.02.2022 г.; №
**********/31.05.2022 г.; № **********/30.06.2022 г.; № **********/30.07.2022 г.;
№**********/31.08.2022 г.; №**********/30.09.2022 г.; № **********/31.10.2022 г., е
в общ размер на 1886,19 лева. Тъй като ответникът не е заплатил в срок сумите по
издадените фактури, ищецът претендира и обезщетение за забава от датата на
възникване на задължението до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – в общ размер на 337,96 лева и за периода от 16.01.2022 г. до 25.01.2024 г.,
законна лихва върху главницата и сторените разноски в заповедното и исковото
производство. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от общо 1 886,19 лева, представляваща главница, формирана от дължимите
суми по издадени фактури № № **********/31.12.2021 г.; № **********/31.01.2022 г.;
№ **********/28.02.2022 г.; № **********/31.05.2022 г.; № **********/30.06.2022 г.;
№ **********/30.07.2022 г.; №**********/31.08.2022 г.; №**********/30.09.2022 г. и
№ **********/31.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 337,96 лева, представляваща мораторна
лихва върху главниците, начислена за периода от 16.01.2022 г. до 25.01.2024 г.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът признава
дължимостта на сумите по издадените фактури, но оспорва претенцията на ищеца за
обезщетение за забава с доводи, че ищецът не е удостоверил факта на получаване на
стоките от ответника посредством стокови разписки или по друг начин. Поддържа, че
по електронната поща на дружеството били изпратени единствено фактури, без
обяснения и доказателства за получаване на описаната в тях стока. Твърди се, че
фактурите не били представени на ответното дружество в срок, а едва когато
взаимоотношенията между двете дружества приключили през 2023 г. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения, че дружеството-ответника е спряло
плащанията поради затруднения, тъй като до края на м.ноември 2022 г. последното
закупувало стоки от ищеца и получавало фактури за тях. Оспорват се твърденията за
многократни разговори с управителя на ответното дружество, като се поддържа, че
въпросът е повдигнат едва в началото на 2023 г., когато ответникът е поискал справка
във връзка с годишното счетоводно приключване на 2022 г. Ответникът твърди, че
процесните фактури не са били осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по тях,
като до представянето им с исковата молба не е знаел, че се дължат. По изложените в
отговора доводи и съображения моли разноските по делото да бъдат възложени на
ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените от ищеца искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
2
вр.чл.327, ал.1, ТЗ, вр.чл.318 ТЗ, в негова тежест е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че с ответника са били обвързани от валидно облигационно
отношение по силата на договори за покупко-продажба на стоки; обстоятелството, че
се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предаде
реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника, възникването
на задължението на ответника, размера на същото и изискуемостта му.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за погасяване на дълга.
Настоящият съд приема, че от събраните в хода на производството
доказателства, горепосочените предпоставки бяха безспорно установени. С доклада по
делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без
възражения от страните, съдът е обявил на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че
ответникът признава дължимостта на претендираните от ищеца суми за главници по
процесните фактури.
В подкрепа на предходното, след постановяване на определението по реда на
чл.140 ГПК, по делото е постъпило и приложено платежно нареждане, което не е
оспорено от ищеца и от което се установява, че ответникът е превел на ищеца сумата
от 1886,19 лева на 11.06.2024 г., претендирана като главница в настоящото
производство.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на
ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
извършеното от ответника плащане, като правопогасителен факт, настъпил след
предявяване на исковете, който е от значение за спорното право. Установяване на
последния е основание съдът да отхвърли предявения иск, тъй като вземането е
погасено чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на искането за заплащане на законна лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.01.2024 г. следва да се
има предвид, че законната лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно
забавяне на изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като
законна последица от основателността на предявената претенция. Тя не представлява
отделен иск, тъй като при подаване на исковата молба не е възможно да се посочи
3
размерът й, доколкото не е ясно кога ще бъде платено задължението, респ. какъв ще
бъде периодът на начисляването й. Когато основателно претендираното вземане бъде
удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да
бъде присъдена в полза на ищеца в случай, че ответникът е изпаднал в забава,
независимо че искът ще бъде отхвърлен или производството по делото в тази част е
прекратено, тъй като претенцията му поначало е основателна.
По делото се установява, че ответникът е изпаднал в забава още преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което същият дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху платената главница от 1886,19 лв., считано от
29.01.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до 11.06.2024 г.
/датата на плащане на главницата от 1886,19 лв./.
Изчислена с помощта на калкулатор за лихви, находящ се на интернет страница
www.calculator.bg и при предпоставките на чл.162 ГПК съдът определи размера на
законната лихва върху главницата от 1886,19 лева и за периода от 29.01.2024 г. до
11.06.2024 г. в размер на 97,54 лева.
В конкретния случай спорно между страните е обстоятелството дали ответното
дружество е изпаднало в забава за плащане на сумата за главница, съответно за
ищцовото дружество да е възникнало право да претендира обезщетение за забава.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и момента, от който той е станал изискуем, както и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно,
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение за плащане цената на доставена
стока, съгласно чл.327, ал.1 ТЗ е изпълняемо - с предаване на стоките. Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. По делото липсват доказателства за уговорки в друг смисъл, поради което, с
оглед на извода, че ответното дружество е получило стоките, посочени в исковата
молба, настоящият съд намира, че ответното дружество дължи заплащане на тяхната
цена. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, страните не спорят относно
дължимостта на сумите за главница по издадените от ищеца фактури. От
представените по делото стокови разписки се установява по безспорен начин датата,
на която всяка една от стоките е получена от ответника, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ от този момент е възникнало и задължението за
плащане на дължимата цена. Следователно от датата, следваща датата на получаване
4
на стоките, респективно на издаване на придружаващите я документи, ответникът е
изпаднал в забава. С оглед диспозитивното начало, доколкото в исковата молба
началния период, за който се претендира обезщетение за забава е 14 дни от издаване на
процесните фактури, то съдът е длъжен да се съобрази с поставените от ищеца рамки
на искането. С оглед предходното, изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с
помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес:
www.calculator.bg съдът определи дължимото обезщетение за забава върху главниците
по издадените фактури в претендирания от ищеца размер, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост.
В хода на производството, ответникът чиято бе доказателствената тежест
съгласно чл.154 ГПК да докаже наведените в писмения отговор възражения, не
проведе пълно и главно доказване, че процесните фактури не са осчетоводени от
дружеството, съответно не са били предявени за плащане, поради което следва да
понесе последиците от процесуалното си бездействие.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и пощенски разходи в заповедното и исковото
производство. От съдържащите се в исковото производство доказателства, съдът
констатира, че платената държавна такса е в размер на 33,45 лева, пощенските разходи
в размер на 13,68 лева, а платеното в брой адвокатско възнаграждение е в размер на
696,90 лева. С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 744,03 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от издадената заповед по по
ч.гр.д.№ 5104/2024 г. е, че същата включва разноски за държавна такса в размер на
44,49 лева и 493,45 лева адвокатско възнаграждение, поради което длъжникът –
настоящ ответник следва да заплати и сумата от общо 537,94 лева – разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ************, със седалище и адрес на управление:
************ против ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ************ иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.327,
5
ал.1, ТЗ, вр.чл.318 ТЗ - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1 886,19 лева, представляваща главница по неформални договори за
продажба на стоки, обективирани в издадени фактури, както следва: фактура №
**********/31.12.2021 г.; фактура № **********/31.01.2022 г.; фактура №
**********/28.02.2022 г.; фактура № **********/31.05.2022 г.; фактура №
**********/30.06.2022 г.; фактура № **********/30.07.2022 г.; фактура №
**********/31.08.2022 г.; фактура № **********/30.09.2022 г. и фактура №
**********/31.10.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5104/2024 г. по описа на СРС, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ************
дължи на ************, със седалище и адрес на управление: ************ сумата от
97,54 лева, представляваща законната лихва върху платената в хода на производството
главница в размер на 1886,19 лева, начислена за периода от 29.01.2024 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до 11.06.2024 г. /датата на плащане на
главницата/, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 337,96
лева, представляваща мораторна лихва върху главниците, начислена за периода от
16.01.2022 г. до 25.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ************ да заплати на ************, със
седалище и адрес на управление: ************ сумата от 744,03 лева – разноски в
исковото производство пред първоинстанционния съд и сумата от 537,94 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5104/2024 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6