№ 112
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мартин С. Стаматов
като разгледа докладваното от Мартин С. Стаматов Гражданско дело №
20203110109644 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „******, ЕИК ******2,
със седалище: гр. ****, бул. „***** № ***, с която претендира да бъде осъдена Д. Л. Х.
да му заплати сумата от: 505,72 лв. – представляваща обезщетение изплатено от
застрахователя по щета № ************. в размер на 490,72 лв. и ликвидационно
разноски 15 лв., във връзка с ПТП причинено от ответника на 05.06.2015г.
управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 05.06.2015г. в гр. Варна, ответникът управлявал л.
автомобил ************** с peг. № ****** с несъобразена скорост, поради което
ударил паркиран л.а. „******“ с рег. № ****** НК. Според съставен от полицейски
служител на МВР- КАТ протокол за ПТП, виновен водач бил ответникът, който бил
употребил алкохол с концентрация повече от 1,2 промила. Автомобилът на ответника
бил застрахован при ищеца със ЗЗ „ГО“, във връзка с което на невиновния водач било
изплатено обезщетение 490,72 лв., което се претендира от застрахования водач, поради
наличието на употребен алкохол над допустимото по закон. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който признава иска. Не оспорва изложените от ищеца
обстоятелства, с изключение на твърдението, че е получил покана да плати
доброволно. Сочи, че приложената от ищеца покана не е била получена от него, като в
разписката към нея е отбелязано връщането й като непотърсена. Сочи, че ще заплати
претендираната сума.
1
Със становище постъпило в съда на 28.10.2020г. ищецът признава, че е получил
плащане на претендираната сума.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на
иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по
съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237 ал.1 ГПК/.
В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието
без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че
постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за
признание на претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на
ответника за приетия от него ред за разглеждане на делото, като той не е възразил.
Ищецът с нарочна писмена молба преди проведеното открито съдебно заседание е
изразил становище за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 274 КЗ /отм./. е основателен и доказан, но следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Спорният между страните в производството въпрос е как се разпределя
отговорността за разноските, направени в производството, като ищецът претендира
такива да му бъдат присъдени, тъй като въпреки признанието на иска с поведението си
е ответникът е станал причина за предявяване на исковата молба. Ответникът
поддържа, че не е получил извънсъдебна покана от ищеца да заплати доброволно
дължимото задължение и в приложение на общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК, не
следва да дължи разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
2
ищеца. Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с основателността
на предизвикания от него правен спор, преценката за което налага изследване на
извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената
съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал
иска.
С определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., е
прието, че при предявен иск по чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) ако застрахователят не е
поканил делинквента да заплати доброволно задължението си и е направено признание
на иска, приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Този отговор произтича от
непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресния иск
против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.
От приетите по делото писмени доказателства, не се установява ищецът да е
предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу ответника с надлежно
отправена покана за плащане. Представената регресна покана до ответника относно
образуваната при ищеца застрахователна щета съдържа искане за плащане по регреса,
но няма данни да е получена от адресата- длъжник. В разписката за връчване към
писмото, с което е изпратена е посочено, че лицето не е намерено на адреса и пратката
не е потърсена. Видно от връчванията в настоящото производство, ответникът е
намерен на същия адрес лично. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване падежирането на
вземането си и съответно изпадането на ответника в забава като основание на съдебно
повдигнатия спор. При липсата на доказателства за надлежно предявяване на
регресната претенция с посоченото писмо преди подаване на исковата молба и в
съответствие с последиците от разпределение на доказателствената тежест, следва да
се приеме, че твърденията на ищеца да е поканил ответника да заплати претендираната
сума остават недоказани.
От изложеното следва, че по делото не се установи ответникът с поведението си
да е дал повод за завеждане на осъдителната искова претенция срещу него. Наред с
това след получаване на исковата молба, ответникът е направил признание на
предявения иск и е платил изцяло вземането, с което се осъществява и втората
предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка за изключване на отговорността за
разноски на ответника, поради което сторените от ищеца разноски следва да останат в
негова тежест.
По изложените съображения следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски според приложен договор за правна помощ и
списък по чл. 80 ГПК - 300 лв. за адвокатско възнаграждение /което не надвишава
минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС/.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „******, ЕИК ******2, със седалище: гр. ****, бул.
„***** № ***, иск с правно основание чл. 274 КЗ /отм./. да бъде осъдена Д. Л. Х. да
му заплати сумата от: 505,72 лв. – представляваща обезщетение изплатено от
3
застрахователя по щета № ************. в размер на 490,72 лв. и ликвидационно
разноски 15 лв., във връзка с ПТП причинено от ответника на 05.06.2015г.
управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, поради погасяване на задължението чрез плащане в
хода на процеса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 2 ГПК „******, ЕИК ******2, със
седалище: гр. ****, бул. „***** № *** да заплати на Д. Л. Х. сумата от 300 лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4