О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………….2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на двадесет и осми септември 2022г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ Ж. адм.д.№ 129/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 ал.1 ГПК, приложим
на осн.чл.144 от АПК, вр. чл.219 ал.3 от ЗУТ.
С молба с.д. № 13027/30.08.2022г.
от Д.И.Г. е поискано изменение на Решение № 1091/03.08.2022г. по адм.д. № 129/2022г.
в частта му за разноските. В молбата се сочи, че съдът правилно е отчел наличието на
списък по чл.80 от ГПК с претендирани разноски в общ размер от 1 310 лв., но
неправилно е редуцирал същите до 10 лв., като е счел, че не е доказано
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. Страната сочи, че
доколкото процесуалното представителство е осъществено от адв.Ж. в пълен обем,
проведени са няколко заседания, а списъкът по чл.80 от ГПК е депозиран
своевременно, моли последния да се приеме като доказателство, относно
материализираното в него изявление за размера на платеното адвокатско
възнаграждение. Страната твърди представяне на договор за правна защита и
съдействие с отразена заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на
1300 лв., като счита за необяснимо отсъствието му по делото. Изказва
предположение, че е останало в заинтересованата страна при запознаване със
същото при представянето му пред съда. По изложените съображения моли съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските, като
осъди Община-Варна да заплати пълния размер на претендираните разноски.
Прилага заверено копие от Договор
за правна защита и съдействие с договорено и отбелязано като заплатено в брой,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.
Препис от молбата е връчена на
ответника – Община Варна, който в срока по чл.248 ал.2 от ГПК е депозирал
писмено становище, с което искането се оспорва. Твърди се законосъобразно
произнасяне на съда при спазване изискванията на закона и съобразно
Тълкувателно решение № 6.
Заинтересованата
страна - Р.С.Д., чрез
пълномощника си адв.И., с молба с.д. № 14151/23.09.2022г. изразява становище за
неоснователност на молбата и в частност за несъстоятелност на твърденията на
жалбоподателя за „попадане“ на договора в заинтересованата страна, доколкото отговорността
за разноски е на ответната страна. Моли да се остави без уважение искането на
страната за изменение на решението в частта за разноските.
След
запознаване с молбата на заинтересованото страна, от Г. е депозирана друга
такава, с която се моли същата да не се взема предвид, докобкото Д. не е страна
в производството по чл.248 от ГПК
За да се произнесе
по молбата, съдът съобрази следното:
Същата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество се явява неоснователна, поради следното:
С Решение №
1091/03.08.2022г. по адм.д. № 129/2022г. на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти състав,
съдът е уважил жалбата на Г., като е прогласил нищожността на Решение № 5-18 от
Протокол № 05 от 19.08.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
Заповед № 0383/30.01.2020г. на Кмета на Община Варна. Със същото решение Община Варна е осъдена да заплати разноски на
жалбоподателя в размер на 10 лв. от общо претендираните такива със списък по
чл.80 от ГПК - 1 310 лв., тъй като по делото е налично пълномощно и е
осъществявано процесуално представителство от адв.Е.Жлязкова, но не са
представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
посочения размер.
Съдът намира, че в
случая не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.
Безспорно, с оглед осъщественото процесуално представителство и изхода на
спора, на осн. чл.143 ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски. По аргумент
обаче на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК тези разноски следва да са
заплатени. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат само когато страната е заплатила такова. В договора следва да е вписан начина на плащане и ако е договорено да е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
В случая по делото
липсва договор за правна защита и съдействие, а следователно и доказателства за
размера, начина на плащане и действителното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Няма и индикации за това -
вписвания в протокола и в други молби на жалбоподателя като приложение.
Представянето на копие от такъв договор с молбата по чл.248 от ГПК от
30.08.2022г. не променя горните изводи, тъй като от тематичното и систематично
тълкуване на нормата на чл.78 ал.1 ГПК, респ. на чл.143 от АПК следва, че тези
доказателства трябва да са представени до приключване на устните състезания.
Съдът не намира за
необходимо да коментира твърденията на молителя, че договорът може да е останал
в заинтересованата страна. Още повече, че последната не е отговорна за
разноски. Обосновано в молбата от 28.09.2022г. се сочи, че з.л. лице не е
страна в това производство. Същата е уведомена по разпореждане на заместващ
съдията-докладчик колега и становището не е взето предвид.
Предвид изложеното и на
основание чл.248
ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, искането за изменение на решението постановено по адм.д. № 129/2022г., в частта за разноските е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.И.Г.
за изменение на Решение № 1091/03.08.2022г. по адм.д. № 129/2022г., в частта за разноските.
Определението
не подлежи на обжалване по арг.на чл.274 ал.4 от ГПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: