№ 981
гр. Перник, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720102654 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит
България” ЕООД срещу А. Е. Д. ЕГН ********** с.******** общ.******
ул.***** № ** за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължат на ищеца:
сумата 285.85 лева – представляваща неизплатена главница по договор
за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чгд № 1402 / 2023 по описа на ПРС - до окончателното изплащане на
задължението.
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора за кредит бил
1000,00 лева със срок от 24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %,
а общото задължение е в размер 1476.67 лева.
Пояснява, че е налице и друг договор, съдържащ допълнителни услуги
ФАСТ и ФЛЕКСИ които оскъпяват основния кредит.
Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни
услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.
Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по
това споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да
бъдат ползвани.
Пояснява претенцията си като сочи, че претенцията в посочения
размер, тъй като до момента е погасено задължение в общ размер 1337.65лв. с
които плащания са погасени : 1190.82лв. част от главница, сумата 76.83лв.
1
като част от лихвата, сума 70лв. погасяване на такси и след всички описани
погасявания остава непогасена посочената сума 285.85лв.
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответницата е депозирала отговор в срок. Оспорва предявените искове
на първо място – като процесуално недопустими, тъй като претенцията по
установителния иск се различава по основание и размер от претенцията
вписана в заявлението, което води до недопустимост, тъй като по закон и при
наличната установена съдебна практика двете вземания – заявеното по чл.410
ГПК в заповедното производство и претенцията по установителния иск
следва да са идентични, а в случая не са
Оспорва и по основание и размер. Намира, че Договорът е
недействителен, поради което дължи единствено чистата стойност по него.
Конкретно сочи, че са налице пороци при посочване на ГПР, тъй като не е
посочена методиката и алгоритъма за неговото формиране. Намира, че
задължението за заплащане на допълнителен пакет услуги също е недължимо
първо предвид акцесорния му характер и второ, предвид неговата
прекомерност. Същото противоречи и на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват, като
процесуалните им представители изразяват писмени становища в хода на
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между ответницата и ищеца е сключен
договор за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.
Договора за кредит е договорен за обща сума 1000,00 лева със срок от
24 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 49,83 %, а общото задължение е
в размер 1476.67 лева.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява,
че:
- ответникът е усвоил сумата по Договора чрез банков превод
- ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1190.82 лева, която е
отнесена за частично погасяване на задължения за главница 481.57лв.,
договорна лихва 221.11лв., задължение по закупен пакет за допълнителни
услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ 488.14лв.,
Възнаградителната лихва върху усвоената част и непогасената главница
518.43лв. е в размер 255.56лв.
2
Вещото лице е изчислило също, че по зададените в Договора параметри
– отпусната сума, брой погасителни вноски и техния размер, уговорения ГЛП
и ГПР обективно съответстват.Сумите за допълнителните услуги ФАСТ и
ФЛЕКСИ по договора не участват при изчисляване на ГПР по
потребителския кредит.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
По допустимостта:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.
С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на
ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в
настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, посочени в исковата молба.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер.
В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на
заповедното производство не съвпадат, поради което предявеният иск е
процесуално недопустим.
Това е така, защото:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.415 ГПК,
като с решението по него съдът се произнася по съществуването или не на
същото право, за което е издадена Заповедта по чл.410 ГПК при съобразяване
на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение пир
възникване и съществуване на вземането.
Недопустимо е кредиторът –вече ищец в установителния иск да
променя материалноправните характеристики на вземането – размер или
основание.Ищецът не може да въвежда други, различни правопораждащи
3
факти
В този смисъл е трайната съдебна практика ТР 4/ 18.06.2014 по
т.д.4/2013 и разясненията по т.11б
В това производство не се прилага чл.214 ГПК относно изменението на
иска
Видно от сравнение между заповедното и исковото производство- е
ясно, че има различие между основанието и размера на предявените искове,
предмет на настоящето исково производство, и тези по заповедното
производство.
Посочване на друга сума / по-голяма или по-малка, както ев случая /от
която произтича вземането, съставляваща изпълнително основание по
смисъла на чл.404 т.1 предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл.422 ал.1 вр.415 ал.1 ГПК
В този смисъл –решение № 169/04.01.2016 т.д.№ 700/2011г. ВКС второ
г.о. по реда на чл.290 ГПК
Следователно, следва да се приеме, че установителният иск се явява
недопустим, исковата молба следва да се върне, производството по делото
следва да се прекрати, а заповедта за изпълнение да се обезсили
В този смисъл са указанията в т.13 от ТР № 4 / 18.06.2014 по т.д. № 4/
2013 ОСГК на ВКС , именно- че компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е исковият съд
По разноските:
Ответницата не е доказала и не претендира разноски, които следва да и
бъдат присъдени при този изход на спора тъй като не е направила такива ,
като адвокатското възнаграждение се дължи на представляващия я адв.М. В.
М. гр.Пловдив по чл.38 ал.1 З Адв., както следва – 480лв. по исковото
производство и 480лв. по заповедното производство.
При гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „Профи кредит
България” ЕООД срещу А. Е. Д. ЕГН ********** с.******** общ.******
ул.***** № ** за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължат на ищеца:
сумата 285.85 лева – представляваща неизплатена главница по договор
за потребителски кредит № 30042239039 /29.01.2020 г.
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чгд № 1402 / 2023 по описа на ПРС - до окончателното изплащане на
задължението- КАТО НЕДОПУСТИМ
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 02654/2023г. по
4
описа на ПРС
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 823 от
31.03.2023г. по чгд № 1402/2023г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати разноски по
чл.38 ал.1 т.2 З Адв. на адвокат М. В. М. гр.Пловдив – сумата 480лв. -
разноски в исковото производство, както и сумата 480лв. разноски по
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник,
а в прекратителната част в едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5