МОТИВИ
по н.о.х.д. №751/2020 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви с-в
Врачанският районен съд е сезиран с
внесен от Врачанска районна прокуратура обвинителен акт срещу В.Г.А. за това на 31.03.2019 г., в гр. Враца, в Механа „Нашенци“, находяща се на
бул. „Втори юни“, около 01:50
часа, противозаконно да е пречил
на орган на властта, а именно на старши полицаи ООР при РУ Враца - В.П.Д. и И.Н.И. –и двамата от екип 211, да изпълнят задълженията
си по охрана на обществения ред (прекратяване на скандал с последвало сбиване
между няколко лица, в което участвал и В.А.), като е оказал съпротива - отказал
да изпълни тяхното разпореждане да напусне заведението, дърпал се и опитвал да
нанесе удари на други участници в сбиването, дърпал полицаите за униформите,
хващал се с ръце за различни предмети, подпирал се с крака, поради което се е
наложило Д. и И. да използват спрямо нето водещи техники, за да го изведат
извън заведението и преустановят конфликта –
престъпление по чл.270, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения ВрРП
не поддържа внесеното обвинение и моли за оправдаване на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Р. Б. – ВрАК, излага теза за недоказаност и несъставомерност на деянието,
предмет на обвинението. При това прави искане подзащитният му да бъде оправдан.
Подсъдимият А. се придържа към
тезата на защитника си и в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди и съобрази
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, становищата на
страните, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, прие
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В.Г.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, водач на
специален автомобил в РСПБЗН-Враца, неосъждан, с ЕГН:**********.
На
30.03.2019 г. подсъдимият се намирал в Механа „Нашенци“,
находяща се в гр. Враца, на ул. „Втори юни“. Заведението е разделено на два салона (зали), условно наричани горен и долен. В горната зала на
заведението, на три маси били настанени служителите на
Пожарната, сред които и подсъдимия А., като общият брой на
лицата в тази компания бил около 35 човека. Сред присъстващите от тази компания
били и св. В. Н., Ат. С., Ев. Г., В. Ц.,
П. Т., Н. Г. и Т. М..
На същата
дата и на същото място, но
на друга маса, се намирали и лица от
друга компания –
св. В. Н., И. Н., Ад. Ц. и Ч. К..
Същата
вечер като обслужващ персонал на заведението били св. Г. К., Т. Н.
и К. К. – сервитьорки и св. Г. И.
– дисководещ.
По време на престоя си в заведението, подсъдимият употребил алкохол. Малко след
01:30 часа на 31.03.2019 г. св. Г. И. спрял музиката. Това ядосало подсъдимия и между
него и св. Г. И. възникнал скандал. Виждайки какво се случва св. В. Н.
понечил да защити дисководещия, поради което скандала разраснал и се превърнал
в сбиване между компанията на подсъдимия и компанията на св. В. Н..
По време
на сбиването подсъдимият бил ранен в главата от удар със стъклена бутилка,
която травма била достатъчно сериозна, за да причини на
подсъдимия леко сътресение на мозъка, което в съчетание с приетия преди това
алкохол довело до помрачаване на съзнанието (дезориентация) и до
неадекватност на поведението му.
По повод
на така разигралите се събития бил подаден сигнал на телефон 112, на който
сигнал се отзовали св. В. Д., Д. Д. и Ив. И.
– полицейски служители в РУ Враца, осъществяващи охранителна патрулно–постова
дейност. При пристигането си полицейските служители взели мерки да разтърват
биещите се и да преустановят сбиването, като и разпоредили на всички лица да
напуснат заведението. Така голяма част от посетителите на механата излезли
навън, където следвало да им бъде установена самоличността. Св. В. Н. обаче
останал в тоалетната, за да измие лицето си от кръвта
(резултат от сбиването). При него в тоалетната се намирали и полицейските
служители В. Д. и Ив. И.. През това време св. Д. Д. бил
извън заведението и извършвал действия по установяване на лицата, които вече
били навън.
Междувременно, докато
св. В. Н. се намирал в тоалетната на механата и миел лицето си, дошъл и
подсъдимият. Когато видял св. В.
Н., подсъдимият А. се насочил към него с намерението да го нападне
физически. Свидетелите В. Д. и Ив. И. се намесили за да преустановят сбиване и застанали между подсъдимия и св. В. Н., като им разпоредили да преустановят действията си.
Подсъдимия А. обаче се опитвал да преодолее намесата на
полицейските служители,
в резултат на което възникнало и
физическо съприкосновение между тях – дърпане и бутане. Докато униформените
лица се опитвали да изведат подсъдимия от тоалетната, същият
се хващал с ръце за вратата, подпирал се с крак и се дърпал. Това наложило св. В.
Д. и св. Ив. И.
да използват водещи техники спрямо подсъдимия, за да го изведат извън заведението. В
резултат на
всичко, св. Ив. И. установил, че десният пагон на униформата му се е откопчал и е
паднал на земята.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показания на свидетелите В. Н., А. С.,
Ев. Г., В. Ц., П. Т.,
Н. Г., Т. М., В. Н., И. Н.,
Ад. Ц., Ч. К., Г. К.,
Т. Н., К. К., Г. И., В. Д.,
Д. Д. и Ив. И., от обясненията на подсъдимия, от изготвените и приети съдебно–психолого–психиатрична експертиза,
съдебно–медицинска експертиза и допълнителна четворна съдебно–медицинска
експертиза, както и останалите налични по делото писмени доказателства
и доказателствени средства.
Доказателственият материал
се явява единен, непротиворечив и взаимнодопълващ се по отношение на общата хронология на събитията. Всички разпитани по делото
свидетели заявяват, че на 30.03.2019 г. срещу
31.03.2019 г., в Механа „Нашенци“, находяща се в гр. Враца, на ул.
„Втори юни“, са се състояли празненства, в които участвали както
подсъдимия и неговата компания, включваща св. В. Н., Ат. С.,
Ев. Г., В. Ц., П. Т., Н. Г. и Т. М., както и
компанията на св. В. Н., която включвала св. И. Н.,
Ад. Ц. и Ч. К.. Установява се, че до към 01:30
часа на 31.03.2019 г. всичко е било нормално, но когато св. Г. И. спрял
музиката, възникнал скандал и сбиване,
в резултат на което подсъдимият А. получил нараняване на главата. Свидетелите са единодушни и по отношение на това, че пристигналите на
място полицейски служители са се опитали да преустановят възниклания скандал и
са разпоредили на присъстващите да напуснат заведението, като при извеждането
на подсъдимия, същият
се хващал с ръце за вратата, подпирал се и се дърпал, което наложило св. В. Д. и св. Ив. И.
да използват водещи техники спрямо него, при което десният пагон на
св. Ив. И. се откопчал и паднал на земята. Съдът кредитира показанията на свиделите,
намирайки ги за логични последователни и несъдържащи съществени противоречия по
отношение на релевантните за доказване факти.
Съдът се отнесе с доверие и към
обясненията на подсъдимия. Същият
претендира за липса на спомен за момента когато полицейските служители са се
отзовали на подадения сигнал на тел.112 за сбиването, което негово твърдение се
подкрепя от заключенията на
изготвените по делото съдебно–психолого–психиатрична експертиза и медицински експертизи, както и от показанията
на св. Т., Ц., Ив. И. и М., които твърдят, че подсъдимият се е държал неадекватно. Имайки предвид всички тези
особености твърдението на подсъдимия, че
не си спомня нищо се явява правдоподобно и поради тази причина съдът го
кредитира.
Съдът се отнесе с доверие към заключението на съдебно-медицинска експертиза, съгласно която на подсъдимият е нанесен удар в областта на главата, вследствие на което
е получил разкъсано-контузна рана, като е възможно да му е причинено
мозъчно сътресение в лека степен на фона на употреба на алкохол, което да е
придружено с посочените от същия симптоми, а именно частична ретроградна
амнезия, тежест, уморяемост, замаяност и дезориентация.
Съдът кредитира заключението на
съдебно–психолого–психиатричната
експертиза, според която А. няма груби характерови особености и темперамент,
сдържан е, дисциплиниран и уравновесен. Сочи, че е употребил алкохол, но в рамките на обикновено алкохолно опиване и приема, че подсъдимият не е можел правилно да възприема фактите, свързани със
събитията на 31.03.2019 г. и да прави
обективна оценка на тях и да контролира поведението в съответствие с морала и
закона, поради травмата на главата му. Изтъква наличието на амнезията с оглед нанесената му травма, която е продължила и след като му е оказана медицинска
помощ в МБАЛ „ Христо Ботев“,
гр. Враца.
Съдът кредитира и заключението на допълнителна четворна съдебно-медицинска
експертиза, в което е
посочено, че А. е получил разкъсано
контузна рана по типа на Аркада в областта на окосмената част на главата с
охлузване челно; степенно разстройство на съзнанието, без изпадане с състояние
на безсъзнание; охлузване на гърба; кръвонасядания в лява предмишница; оток на
лява ръка. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието
на тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от
изследвания. По медико-биологичен признак е посочено, че на А. е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите
изясняват, че при така получената травма на А. е причинено лекостепенно
сътресение на мозъка, изразено в помрачаване на съзнанието (оглушеност,
зашеметяване, дезориентация и др.), като на фона на обикновено алкохолно опиване
би могло да доведе до неадекватност на поведението му, която съвпада с данните
по делото. Установява още, че при съчетание на лекостепенно сътресение с обикновено алкохолно опиване, е възможно А. да е бил дезориентиран за кратък период от време и да не е
бил в състояние да направи правилна преценка на събитията.
Съдът кредитира и останалите събрани, но необсъдени писмени доказателства, тъй като същите са в подкрепа на възприетата фактическа
обстановка и останалия доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка и налична доказателствена маса настоящият състав счита, че подсъдимият А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.270, ал.1 НК. Съображенията на съда за този извод са следните:
В изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 НК се
включва всяко умишлено действие или бездействие, респективно съвкупност от
такива, препятстващи изпълнението на възложените на държавните органи и на
лицата с публични функции служебни задължения (Решение №113/20.03.2014 г. по н.д. №207/2014 г. на
ВКС). Така за обективната съставомерност на
престъплението по чл.270, ал.1 НК е необходимо да бъде установено, че: 1. деецът
противозаконно е попречил на орган на властта да изпълни задълженията си; 2.
изпълнителното деяние е извършено спрямо орган на власт, съгласно дефиницията
по чл.93, т.2 НК; 3. поведението на дееца е създало пречки не
за нещо друго, а за изпълнение на служебни задължения (Решение №141/01.08.2016 г. по н.д. №462/2016 г. на
ВКС,
3-то н.о.). Следователно
трябва да бъде извършена такава деятелност, която
обективно да затруднява (най–малкото) осъществяването на служебните задължения.
В случая е несъмнено, че св. В.
Д. и Ив. И.
притежават качеството „орган на власт“ по смисъла
на чл.93, т.1 НК, тъй като са служители на МВР. Факт е, че в
служебните им задължения е било да
преустановят сбиването (в което несъмнено е участвал подсъдимия) и да разтърват
подсъдимия А. и св. В. Н.. Държавното обвинение е приело, че действията от страна на подсъдимия –
неизпълнение на разпореждането да напусне заведението, насочването към св. В. Н. и
опитите му да преодолее намесата на полицейските служители, изразили се в действията по хващане с ръце за вратата и подпиране с крак, докато
униформените лица се опитвали да го изведат от тоалетната, са действия по
пречене на орган на властта да изпълни задълженията си. Но насочването на подсъдимия към св. В Н. и описаните в обвинението опити да преодолее намесата на полицейските служители не са действия, имащи за цел да попречат на
орган на властта да изпълни служебните си задължения. Както в практиката вече е
прието (вж. Р. №220/23.11.2018 г. по н.д. №691/2018 г. на
ВКС, 2-ро НО) не може да се изисква от което и да е лице да съдейства на органите на властта да го задържат, както и не може престъпния характер на оказаната от него съпротива
да се преценява с оглед нейния интензитет. Неизпълнението на
разпореждането да напусне заведението от своя страна се изразява в бездействие от страна на дееца, а
бездействието не може да изпълни обективната съставомерност на престъплението
по чл.270, ал.1 НК, тъй като за да е налице пречене на орган на властта да
изпълни задълженията си се иска извършването на конктертно пречещо действие.
Това е и причината в ЗМвР като отделни нарушения да са разписани както неизпълнението
на полицейски разпореждане, осъществяващо се чрез бездействие, така и преченето
на орган на властта да изпълни служебните си задължения, реализиращо се чрез
конкретни действия. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че описаните в обвинителния акт и
извършените действия от подсъдимия А. не представляват от обективна страна пречене на
орган на властта на смисъла
на чл.270, ал.1 НК, поради което
инкриминираното деяние се явява несъставомерно от обективна страна.
Дори и
обаче да се приеме, че осъществената деятелност представлява от обективна
страна пречене на орган на власт, то несъмнено в случая не е налице
субективната страна на престъплението. Престъплението по чл.270,
ал.1 НК може да бъде осъществено само и единствено с умишлена
форма на вина. Настоящият казус е особен, тъй като подсъдимият е
претърпял травма на главата в следствие на сбиване във въпросното заведение
известно време преди да пристигнат полицейските служители. Както се изяснява от
допълнителната четворна съдебно-медицинска експертиза, подсъдимият А. е получил разкъсано контузна рана по типа на Аркада в областта на
окосмената част на главата с охлузване челно; степенно разстройство на
съзнанието, без изпадане с състояние на безсъзнание; охлузване на гърба;
кръвонасядания в лява предмишница; оток на лява ръка. Подобна
травма би имала отношение върху поведението на подсъдимия и по-конкретно към
способността му да се ориентира правилно в пространството и да възприема
случващото се около него. Направен
е извод, че А. е получил
лекостепенно сътресение на мозъка, изразено в помрачаване на съзнанието
(оглушеност, зашеметяване, дезориентация и др.), като на фона на обикновено
алкохолно опиване, се е достигнало до неадекватност на поведението му, дезориентация за
кратък период от време и
невъзможност лицето да направи
правилна преценка на събитията.
В тази насока е и заключението на съдебно–психолого–психиатричната
експертиза. При това и предвид принципа на чл.303, ал.2 НПК, че подсъдимият
се признава за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по
несъмнен начин и всякога когато е налице съмнение съдът е длъжен да постанови
оправдателна присъда, настоящият състав намира, че не е доказано по
безспорен начин, че по време на инкриминираните си действия подсъдимият е
съзнавал, че не изпълнява полицейско разпореждане и че лицата, с които е влязъл
във физическо съприкосновение в тоалетната на Механа „Нашенци“, са
именно орган на властта.
По изложените съображения, съдът прие, че подсъдимият следва да
бъде признат за невинен в извършено престъпление по чл.270, ал.1 НК и на
основание чл.304 НПК го оправда изцяло по така повдигнатото му обвинение.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото веществени
доказателства - 1 бр. СД диск, находящ се на л.34 в папка 2 от ДП и 1 бр. СД диск с надпис „тел.112“, да
останат на съхранение по делото.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски
остават за сметка на Държавата.
По изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: