№ 3621
гр. С, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110146623 по
описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411
КЗ за установяване дължимостта на сумата в размер на 11664,67 лв., представляваща
непогасена част от заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
погасяването, за която сума в производството по ч.гр.д. № 27966/2021 г. по описа на
СРС, III ГО, 140 състав, е издаден заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021
г.
Ищецът – ЗК „ЛИ“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 24.08.2019 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 16399,46 лв. на застрахованото лице. Твърди,
че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника – „ДЗ“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 213 КЗ (отм.) в
негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в
размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, т.е. сумата от 16414,46 лв. Твърди, че
ответникът е заплатил част от дължимата сума – 4749,79 лв., поради което претендира
останалата непогасена част в размер на 11664,67 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
погасяването. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът – „ДЗ“ АД, в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, оспорва исковете по размер, като излага възражения, че стойността на
щетите по увреденото МПС възлиза на сумата, която е заплатена на ищеца – 4764,79
лв. Твърди, че щетите в предната част на застрахования при ответника автомобил не се
намират в причинна връзка с процесното ПТП. Ето защо, моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено
застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 24.08.2019 г. е настъпило ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ххх,
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, към който момент между
виновния водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, че ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано
при него по застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение в размер на 16399,46
лв., като е поканил ответника да му възстанови заплатената сума и сумата в размер на
15 лв. - ликвидационни разходи, вследствие на което ответникът е заплатил на ищеца
част от претендираната сума.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени
във фактическия състав на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в
който е възникнало регресното вземане в полза на ищеца.
2
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, изготвена на
базата на приложените по делото писмени доказателства, включително двустранен
констативен протокол за ПТП, както и на базата на показанията на свидетеля Й. ИВ.
АНДР. – водач лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ххх при настъпване на
ПТП, механизмът на ПТП е следният: на 24.08.2019 г. около 10:45 часа лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. № ххх се е движил по път III-5802 и в района на км. 13+500 в крива на
десен завой водачът на посоченото МПС е забелязал трактор, навлязъл в неговата
пътна лента и извършващ маневра за завой надясно към черен път, вследствие на което
е задействал спирачната уредба на автомобила. В същото време и същата посока зад
лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ххх се е движил лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег. № ххх. Водачът на посоченото МПС е възприел намаляването на скоростта на
лек автомобил „БМВ“, но не е успял да спре, вследствие на което е настъпил удар
между предната част на лекия автомобил „Фолксваген“ и задната част на лек
автомобил „БМВ“. В резултат на удара от лек автомобил „Фолксваген“, лекият
автомобил „БМВ“ се е изместил напред и е ударил ремаркето на трактора. Видимите
увреждания по отношение на автомобилите са били следните: по отношение на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ххх – щети в предната част на автомобила, по
отношение на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ххх – щети в предната и задната част
на автомобила. Изложеното от вещото лице се потвърждава изцяло от показанията на
свидетеля Й. ИВ. АНДР. – водач лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ххх при
настъпване на ПТП.
Вещото лице дава заключение, че от така представения механизъм на ПТП, от
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, се налага извод, че щетите по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №
ххх, включително и щетите в предната част на посоченото МПС, се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото на 24.08.2019 г. ПТП. Вещото лице сочи, че след
контакта с лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ххх, лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.
№ ххх се е изместил напред и е настъпило съприкосновение с ремарке на трактор, от
което са получени уврежданията в предната част на превозното средство, застраховано
по имуществена застраховка „Каско“.
Съгласно заключението на вещото лице, по средни пазарни цени към датата на
ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС – лек автомобил „БМВ Х5“
с рег. № ххх, възлизат на сумата в размер на 17930,47 лв., а обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение са в размер на 15 лв. На основание чл.
411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
3
отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на дължимото и платено
застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Доколкото ищецът е платил на застрахованото лице сума, която е в по-
нисък размер от размера на действително причинените вреди, а именно – стойността на
действително причинените вреди възлиза на 17930,47 лв., а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 16399,46 лв., то в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума в размер на 16399,46
лв., ведно с 15 лв. – обичайни разноски за определяне на застрахователното
обезщетение, т.е. сумата в общ размер на 16414,46 лв.
Ищецът признава факта, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата от
4749,79 лв. по процесната щета. Ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на сума, по-голяма от признатия от ищеца размер, противно на твърденията
в отговора на исковата молба и въпреки разпределената в тази насока доказателствена
тежест.
Ето защо, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ следва да се уважи за
сумата в размер на 11664,67 лв. - разликата между платената сума – 4749,79 лв., и
дължимата – 16414,46 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 766,58 лв., представляваща разноски в исковото и в
заповедното производство съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Не следва да се възлага в тежест на ответника депозитът за призоваване на
свидетел, заплатен от ищеца, тъй като последният не е използван, съответно – подлежи
на възстановяване в полза на ищеца.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ДЗ“ АД, ЕИК ............, с адрес: гр. С, бул.
„КАД“ х, дължи на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ..............., с адрес: гр. С, бул. „С“ х, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ сумата в размер на 11664,67 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.05.2021 г., до погасяването, представляваща непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
24.08.2019 г. на път III-5802 км. 13+500 между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
4
рег. № ххх и лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ххх, виновен за което е бил водачът на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ххх, гражданската отговорност на който е
била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
за която сума в производството по ч.гр.д. № 27966/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав, в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА „ДЗ“ АД, ЕИК ............, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ х, да заплати на ЗК
„ЛИ“ АД, ЕИК ..............., с адрес: гр. С, бул. „чв, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 766,58 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство
съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5