Мотиви към присъда №210/14.11.2016г. по НОХД №1492/2016г., издадени на 14.11.2016г.
РП- С. е внесла обвинителен акт против
подсъдимия В.Й.Н. за престъпление по чл.191, ал.3 от НК.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимален
размер от ТРИ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи
за изпитателен срок от ТРИ години.
В съдебно заседание
подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Лично и чрез
защитника си моли съда да му наложи наказанието предложено от прокурора и
същото да се отложи за изпитателен срок от три години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Н. се
запознал със св. З.Х., която била на тринадесет години. Тя живеела в с. Горно
Ботево, общ. Стара Загора и подс. Н. често я посещавал. Отношенията им
прераснали в приятелски и започнали да говорят помежду си за женитба. Започнали
връзка като поддържали периодични интимни отношения.
През месец юни
2015г. подс. Н. предложил на св. Х. *** при родителите му. За целта той
уведомил родителите си за решението им да заживеят на съпружески начала. Освен
това им заявил, че св. Х. е забременяла от него. Родителите и на двамата се
съгласили като свидетелите А. и П. приели съжителството на двамата въпреки
малолетната възраст на св. З.Х.. По време на съжителството им на съпружески
начала св. Х. на 11.03.2016г. родила дете.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели З.Х., Ж.Б., Й.А, М.П, С.М. и К.М, тъй като те са относими към
предмета на делото, последователни са и не противоречат на останалия, събран по
делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Н., тъй като същите кореспондират със събраните
по делото доказателства.
Съдът
кредитира и всички останали писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими
към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.3 от НК, затова че през месец юни 2015г. в с. С., общ. С. като пълнолетно лице, без
да е сключило граждански брак заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14- годишна възраст- З.С.Х. на 13 години.
Деянието е
извършено от подс. Н. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпване на общественоопасните му последици. Той е
знаел, че пострадалата З.Х. няма навършени 14 години, но въпреки това я е
убедил да живеят на съпружески начала и двамата са заживели в дома на
родителите му като семейство.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия Н..
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие искреното му разкаяние, чистото му
съдебно минало, съдействието на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина и добрите му характеристични данни.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Н., съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете,
че следва да му наложи за извършеното от него престъпление, наказание при условията
на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като са налице условия за прилагане разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Намира, че предложеното от прокурора и защитника на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца е подходящо и
с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенция. Съдът
счете, че това наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца подс. Н.
не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане
института на условното осъждане. От събраните по делото доказателства е видно,
че той не е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години „Лишаване от свобода” и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето му не е наложително да го
изтърпи. Съдът счете, че предложения от прокурора и защитника на подсъдимия
минимален изпитателен срок от ТРИ години е подходящ, поради което отложи
изпълнението на определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ
месеца за изпитателен срок от ТРИ години.
Така определеното
наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на подсъдимия.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: