О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №260229
гр.Пловдив,
29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 135/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Първа инвестиционна банка" АД, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт
М.М. против
разпореждане обективирано в заповед № 261735/18.11.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13828/2020г.
по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков”
№ 37 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК за
сумата 2 594, 05 евро – наказателна лихва за просрочие на основание т.
1.7. от Договора за предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 354-247 от
29.11.2010 г. за периода от 31.03.2014 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 165, 76
евро – наказателна лихва за
просрочие на основание т.1.7. от Договора за периода от 14.05.2020 г. до
08.07.2020 г.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и това стана ясно при анализ на клаузата
по договора. Твърди се липса на нищожност на евентуална клауза за неустойка
изразена в договорна лихва. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изъплнителен лист изцяло.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС
Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор
за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че Договора
за предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 354-247 от 29.11.2010г. е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило,
установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, която норма обаче е нарушена.
Първото основание посочено от РС Пловдив е явно
неправилно, защото разпоредбите на ЗПК не се прилагат по силата на чл.4 ал.1
т.2 от ЗПК за договори за кредит или
договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с
ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, което в казуса е ясно видно от чл.1.12 от
договора.
РС Пловдив обаче е посочил и
второ основание за отказа си. Сочи се че клаузата, с която е установена
наказателна лихва, която по своята правна природа представлява неустойка за
неточно изпълнение на задължението на кредитополучателя да върне в срок
съобразно установения погасителен план предоставения за временно възмездно
ползване финансов ресурс. Сочи се че съобразно разясненията, дадени с т.3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. За какъвто
се приема и настоящия казус.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже
издаването на исканата заповед. В казуса длъжникът физическо лице има качеството
потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. Освен това за неравноправна клауза в
потребителски договор се приема от чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В казуса за
отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна
клауза, без да е необходимо това да е
доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази
вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона
и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят
намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като
в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не
се изисква от закона.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в
заповед № 261735/18.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13828/2020г. по описа на РС Пловдив, с
което е оставено без уважение искането на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37 за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК за сумата 2 594, 05
евро – наказателна лихва за просрочие на основание т. 1.7. от Договора за
предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 354-247 от 29.11.2010 г. за
периода от 31.03.2014 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 165, 76 евро –
наказателна лихва за просрочие на основание т.1.7. от Договора за периода от
14.05.2020 г. до 08.07.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.