Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2798/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
/жалба/ вх. № 18382/08.12.2022г. на В.Н.П., ЕГН: **********,***, срещу Решение
№ 1449/04.11.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110203000/2022г. на Районен
съд гр.Варна, двадесет и втори състав.
С жалбата не са изразени доводи относно
незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа депозираната жалба, прави искане за отмяна на въззивното решение.
Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител
К Л – А – главен юрисконсулт, с депозирани писмени
бележки с.д. № 1087/24.01.2023г. оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна,
а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна, с искане съдът да присъди такова
в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата
по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение двадесет и втори
състав на Районен съд гр.Варна е потвърдил НП № 433а – 29 от 16.05.2022г.,
издадено от Началника на РУ Аксаково при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с
което на В.Н.П., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на
основание чл.257, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.
Предвид приетите по делото доказателства, въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2022г. около 00.45 часа в гр. Аксаково, пред
дом на ул.“Орлово гнездо“ № 38 пристигнал дежурен патрул на РУ Аксаково. Същият
бил извикан по повод подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина от страна
на въззивницата П.. При извършването на проверка въззивницата се доближила до
полицейския автомобил. На същата било разпоредено от св. Станчев – служител в
РУ Аксаково и извършващ патрулна дейност, да се отмести от патрулния автомобил
и да не пречи на извършващата се проверка. П. не изпълнила разпореждането и
влязла в пререкание със служителите на полицията и по този начин
възпрепятствала изпълнението на служебните им задължения. Въпреки дадените
указания на въззивницата, че ако продължи да не изпълнява дадените полицейски
разпореждания да се отстрани от служебния автомобил ще й бъде потърсена
отговорност по съответния ред, тя продължила да не изпълнява полицейските
разпореждания. От показанията на св. Станчев дадени в хода на съдебното
заседание било установено, че П. нееднократно същата вечер е подавала сигнал за
нарушаване на нощната тишина, извършени са две проверки и не са констатирани
такива нарушения. Предвид описаното поведение, на П. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, № 372952 от 01.05.2022г. Актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Въз основа на
съставения АУАН е било издадено процесното наказателно постановление.
Предвид установените факти съдът е приел, че административнонаказателното
производство е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране
отговорността на П., не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и
наказателното постановление отговарят на формалните законови изисквания. Съдът
е приел, че нарушението е доказано и правилно административнонаказващият орган
е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивницата по ЗМВР.
Решението е правилно и следва да се остави в сила,
като на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на
въззивното решение.
Настоящият съдебен състав споделя напълно, както
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените
въз основа на нея правни изводи.
Изложените от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователни, несъобразени с
доказателствата по делото.
С разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР е предвидена
административнонаказателна отговорност на физическо лице, което не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление. Предвид посочената разпоредба, за съставомерността на деянието е
достатъчно да се установи неизпълнение от страна на дееца на разпореждане на
орган на МВР, което неизпълнение е извършено виновно. В настоящия случай
обстоятелството, че вместо да изпълни даденото разпореждане, П. е влязла в
пререкание със полицейските служители, се явява напълно достатъчно да обоснове
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР. С разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР е предоставена възможност на полицейските органи да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. С оглед обстоятелството, че
П. е пренебрегнала изпълнението на посочената разпоредба, като не е изпълнил
даденото й полицейско разпореждане, правилно е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е нарушено правото й на защита.
Предвид горното, съдът при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На осн. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
80.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1449 от 04.11.2022г.
на Районен съд гр.Варна, двадесет и втори състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110203000/2022г.
ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН: **********,*** да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: