О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Варна, 04.2019
год.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 24 – състав, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3976 по описа за 2019 год.:
С определение № 3912/22.03.2019г.
по гр.д. № 3976/2019г., връчено на процесуалния
представител на ищеца на 02.04.2019г., производството по делото, е оставено без
движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на акта да
приведе исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон,
ведно с предупреждение, че при неизпълнение в срок и цялост, производството ще
бъде прекратено.
Преди изтичане на срока
ищецът е поискал продължаване на срока за отстраняване на нередовностите
на исковата молба.
Молбата е удовлетворена
и срокът е продължен само веднъж с една седмица, считано от изтичане на
първоначалния или до 17.04.2019г.
В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63,ал.2 ГПК при продължаване на
законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на
уважителни причини за това, новоопределеният срок не
може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането
на първоначалния срок. Моментът, от който започва да тече новоопределеният
срок, следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че
срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният момент на срока е
определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава
на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е
продължен. Страната е длъжна сама да следи за началото и за края на срока. В
този смисъл определение Определение № 79/04.02.2010г. по ч.гр.д. № 24/2010г. на
ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и имащо характер за
задължителна съдебна практика, Определение № 385/04.10.2010г. по ч.гр.д. №
374/2010г. на ВКС, II г.о., Определение № 36/09.01.2013г. по ч.гр.д. №
817/2012г. на ВКС, TK, I т.о., Определение №736/22.12.2015г. по
ч.т.д.№3509/15г., ВКС, ІІ т.о., Определение №677/21.10.2015г., постановено по
ч.гр.д.№4100/15г., ВКС, ІV гр.о., Определение №735/13.11.2015г., постановено по
ч.гр.д.№5208/15г., ВКС, ІV гр.о., Определение №551/21.08.2015г., постановено по
ч.гр.д.№2596/ 15г., ВКС, ІV, гр.о., Определение №148/10.03.2015г., постановено
по ч.гр.д.№884/15г., ВКС, ІІІ гр.о. и множество други в идентичен смисъл.
В рамките, както на
продължения срок, така и към настоящия момент, ищецът не е отстранил нередовностите
на искова молба, поради което производството по него следва да бъде прекратено,
на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3976/2019г., на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от него на ищеца, чрез процесуалния
му представител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: