Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260066 8.VII.2021 год. гр.
Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
секретар Женя Христова
прокурора
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внчхд дело № 166 по описа за 2021
год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 260001 от 25.02.2021 год.
по нчхд N 30/2020 год. РС- Ивайловград е признал подсъдимия Е.Ф.А. *** за виновен
в това, че на 7.02.2019 год. около 16:00 часа в гр.Ардино, област Кърджали причинил
на В.В.И. *** телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето – оток и кръвонасядане на лявата мишница, като същата
е била причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалата с противозаконни действия, от които е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 вр. чл.130 ал.2
вр. ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Със същата присъда е уважил частично
предявения от тъжителката В.В.И. против подс.Е.Ф.А. граждански иск за обезщетение
на причинени от престъплението неимуществени вреди до размер от 200 лв., като
го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв. В
съответствие с така постановеното е поставил в тежест на подсъдимия разноските
по делото и заплащане на държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв.Д.Ш. ***, който в законния
срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Събраните
доказателства не водели до категоричен извод, че подсъдимият е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинението от частен характер. Установила се фактическа обстановка,
съществено различна от даденото по тъжбата относно описанието на начина на
извършване на престъплението. Безспорно били доказани поучени от тъжителката
наранявания, но не и причиняването им от подсъдимия. Изложеното не давало
основание за постановяване на осъдителна присъда. Поради това се отправя искане
за нейната отмяна и постановяване на нова – оправдателна.
В законния срок против въззивната
жалба не са постъпили възражения от противната страна.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият
– жалбоподател не се явява, а неговият защитник поддържа оплакванията и искането
по жалбата.
Ответникът по въззивната жалба и
тъжител В.В.И. и нейният повереник адв.Б. *** изразяват становище да се остави
без уважение въззивната жалба, като намират обжалваната присъда правилна и
законосъобразна, поради което желаят да бъде потвърдена.
По въззивната жалба не са направени
доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания,
изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
По фактическата обстановка:
Подс.Е.А. е на ** год., роден и живущ ***, **** гражданин, *****, неосъждан, грамотен със **** образование, **** по професия. С положителни характеристични данни.
Подсъдимият имал **** ***** и ***** **** в гр.****. Тъжителката също се занимавала с ****** *****. Двамата съвместно извършили услуга /****/ на търговски партньор от гр.*****. Последният заплатил
услугата, като предал на подсъдимия и дължимата на тъжителката сума. Подсъдимият
обаче не я уведомил, нито изплатил. Научавайки това, на 7.02.2019 год. около 16
часа тя отишла в ***** ****
на подсъдимия на ул.“*** ***“
№** в гр.***, за да си получи парите –
сума в размер на 840 лв. По това време там били подсъдимият, неговата майка
свид.Х.А.и свид.Е.С., клиент. Свид.Т.М., също клиент, пиел бира и пушел на
пластмасова масичка с два-три стола, разположена отвън, пред магазина.
С влизането си в магазина,
тъжителката поставила въпроса, че подсъдимият трябва да ѝ предаде пари.
Той излязъл навън, в опит да предотврати разправията и тя го последвала.
Подсъдимият отрекъл да е получавал парична сума за нея и тогава тъжителката се
обадила по телефона на съконтрахента им в гр.Девин. Включила високоговорителя.
Партньорът им потвърдил, че е предал на подсъдимия парична сума за тъжителката
и го призовал да ѝ я даде.
Въпреки това подсъдимият отрекъл да
дължи пари на тъжителката. Между двамата избухнал скандал. Тъжителката
започнала да крещи, да буйства. Свид.М. решил да си тръгва и помолил
тъжителката да премести автомобила си, с който тя дошла по-късно, тъй като бил
преградил пътя на неговия. След като си тръгнал, разправията продължила. Тъжителката
започнала да блъска и да рита с крак масичката и столовете. Подсъдимият се
опитал да влезе обратно в магазина, или да се прибере в цеха, който бил в
съседство, но тъжителката го задържала. Тогава той я хванал за раменете и я
бутнал назад. Вследствие на това тя залитнала, стъпила накриво и се ударила в
стената на сградата в областта на лявото рамо и мишница.
Приятел на тъжителката на име С.
уведомил полицията за разразилия се конфликт между двамата, като заявил, че
тъжителката е била ударена от подсъдимия. На място били изпратени полицейски
служители – свидетелите З.Ф.и К.С.. При пристигането им саморазправата била
преустановена, но тъжителката била видимо афектирана, развълнувана и ги
уведомила, че чувства болка в областта на рамото, макар нараняване да не било
видимо.
Със заключение на назначена по
делото съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – съдебен лекар, изготвено
въз основа на съдебно-медицинско удостоверение, издадено на тъжителката също от
съдебен лекар при преглед, осъществен на 8.02.2019 год. в 8:30 часа е установено, че на тъжителката
са били причинени – оток и кръвонасядане на лявата мишница и контузия на десния
глезен – болка. Били са причинени болка и страдание, без разстройство на
здравето. Посочен е срок за възстановяване – 15 дни.
Гореописаната фактическа обстановка като
цяло е била възприета и от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция на свой
ред намира, че същата следва да се приеме за безспорно установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, като счита, че след преценката им
поотделно и в съвкупност, същата се установява по несъмнен начин.
С оглед изложените по въззивната
жалба изрични оплаквания и наведени доводи, спорни по фактите са два въпроса – подсъдимият
ли е причинил нараняване на пострадалата – тъжителка и дали това е станало по
описания по тъжбата начин. По тях становището на настоящата инстанция е
следното:
Преди всичко твърдяното телесно
увреждане е безспорно доказано въз основа на заключението на
съдебно-медицинската експертиза, но така също и на съдебно-медицинското
удостоверение, от което става ясно, че то е констатирано на следващия инцидента
ден – 8.02.2019 год., рано сутринта.
Ако има обстоятелства, за което
показанията на всички свидетели да са единодушни, то същите са, че тъжителката
е дошла в магазина, за да предяви паричните си претенции към подсъдимия и през
цялото време активно, дори агресивно е настоявала да си получи дължимото, както
и, че разправията между двамата е била много сериозна, емоционална, сравнително
продължителна и включваща множество действия, извършени от всеки от тях. Поради
това съдът намира, че вероятността така констатираното телесно увреждане да е
било причинено на пострадалата на друго място и по друго време, различни от
изложените по тъжбата, следва да се игнорира. Безспорно е доказан и отказът на
подсъдимия да изплати на тъжителката немалка парична сума, предназначена за
нея, който е бил неоснователен, и е достатъчен мотив за скандал между тях.
По време на същия пред магазина на
подсъдимия се намират само двамата. Свидетелите А. и С. са вътре в помещението,
откъдето наблюдават, а свид.М. си е тръгнал преди края на разправията,
достигнала до саморазправа. Никой не твърди присъствието на друго лице по това
време и на това място, а нараняването на тъжителката е причинено тъкмо тогава и
там.
Свидетелите А. и С.отричат да са
възприели нанасянето на телесно увреждане от страна на подсъдимия на тъжителката
чрез бутане, или по какъвто и да е друг начин. Както вече бе посочено, и
двамата се намират вътре в магазина. Независимо колко е била добра видимостта и
възможността да наблюдават събитията, предвид тяхното многообразие и динамика,
не може да се изключи действието, чрез което е причинено инкриминираното
увреждане, да е станало извън тяхната видимост и обективно да не е могло да
бъде възприето то тях. Освен това
настоящият съд счита, че са налице основания да цени показанията на тези
свидетели в тази им част критично. Свид.А. е ***** на подсъдимия, а свид.С.очевидно
е негов близък.
Най-после относно това, дали
телесното увреждане е причинено тъкмо по описания по тъжбата начин – в тази
насока твърденията по тъжбата се подкрепят от показанията на свидетелите – ****
**** Ф.и С.. Вярно е, че те преразказват това, което им е съобщила самата
тъжителка, но пък техните показания намират подкрепа в останалите събрани
доказателства, изброени по-горе /повод за разправия, констатирано увреждане на
тъжителката и пр./
Впрочем възприемане на механизъм на
причиняване на телесната повреда, различен от описания в тъжбата е грешка,
допусната при първоначалното разглеждане на делото от РС – Ардино, което е и
една от причините за отмяна на тогава постановената присъда, но при сегашното
първоинстанционно разглеждане на делото същата е била избегната.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция няма никакви съменния относно извършителството и авторството на
деянието от страна на подсъдимия, а оплакванията по жалбата в тази насока
оценява като неоснователни.
По правната квалификация на
деянието:
Настоящото разглеждане на делото е
повторно. При първоначалното е била постановена присъда, с която деянието на
подсъдимия е било преквалифицирано на такова по чл.132 ал.1 т.4 вр. чл.130 ал.2
от НК, като е било прието, че пострадалата, чрез свои противозаконни действия,
е довела подсъдимия до състояние на силно раздразнение, в което той е извършил
деянието. Тази присъда, отменена от ОС – Кърджали по жалба на подсъдимия, не е
била обжалвана от тъжителката. Престъплението по чл.132 ал.1 т.4 от НК е
по-леко наказуемо от това по чл.130 ал.2 от същия, поради което при повторното
разглеждане на делото намира приложение забраната за влошаване положението на подсъдимия
– „reformation in peius“. При настоящото разглеждане на делото пред
първата инстанция РС – Ивайловград е съобразил това, като заслужава да се
изтъкне, че установената фактическа обстановка без друго дава основания за
възприемане на тази квалификация.
По вида и размера на наказанието:
Тъй като по делото са били налице
основания за приложение на разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, районният съд
правилно е сторил това, като е освободил подс.А. от наказателна отговорност, след
което му е наложил административно наказание „глоба“ в минималния, установен от
закона размер.
Ето защо видът и размерът на
наказанието не могат да се обсъждат, а и по въззивната жалба няма оплаквания в
тази насока.
По гражданския иск:
Липсва жалба от страна на
тъжителката, а що се отнася до подсъдимия - уваженият размер е минимален и
адекватен на установеното по делото, а именно - причиняване само на болка и
страдание, без разстройство на здравето и кратък срок за възстановяване.
Предвид всичко гореизложено, всички
изложени оплаквания, респ. искания по въззивната жалба се преценяват от
въззивния съд като неоснователни и необосновани, поради което ще следва да
останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Предвид гореизложеното, Хасковският
окръжен съд счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда - правилна
и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260001 от 25.02.2021 година
по Нчхд № 30/2020 год. по описа на РС–
Ивайловград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: