РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120106753 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. Т. С. против „СИТИ КЕШ“
ООД искова молба за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6.6 от сключения между
страните Договор за потребителски кредит № ***/25.07.2022 г., предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 2 944,53 лв., както и за присъждане на направените от ищеца
разноски по делото. Ищецът счита, че процесната неустоечна клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора. Твърди също така, че
тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез нея, е в размер над размера на отпуснатия кредит, както и поради това, че
чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се калкулира допълнителна
печалба за кредитора. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, представени
са писмени доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД,
вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като същият
е допустим.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
признало иска и моли да бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът
също така моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото да не бъдат възлагани в
негова тежест, тъй като с извънпроцесуалното си поведение той не е дал повод за завеждане
на делото – не е претендирал от ищеца заплащане на процесната неустойка, не му е
изпращал покани, уведомления или други съобщения за заплащане на неустойката, нито
1
ищецът е заплатил сумата за неустойка. Направено е и възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на Договор за паричен заем Кредирект №
***/25.07.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ООД (заемодател) и М. Т. С. (заемател), с
който на ответника е бил предоставен заем в размер на 2 200 лв., който е следвало да бъде
погасен на 12 месечни вноски в срок до 25.07.2023 г.
Съгласно т. 6.5 на договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
усвояване на заема, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на чл. 33,
ал. 1 на Общите условия, а именно: поръчител или банкова гаранция. В т. 6.6 на договора е
предвидено, че при неизпълнение на т. 6.5 заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 2 944,53 лв. Именно последната цитирана клауза е предмет на предявения по
делото иск, като ищецът твърди, а в отговора си ответникът е признал, че тази неустоечна
клауза е нищожна. С оглед на това и при липсата на спор между страните, както и предвид
изрично направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че искът е основателен
и доказан и следва да бъде уважен. В случая съдът не е обявил, че ще се произнесе с
решение при признание на иска, тъй като липсва направено от ищеца искане в тази насока.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски, а в
отговора си ответникът моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК в негова тежест да не бъдат
възлагани разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска. Съдът намира, че искането на ответника за освобождаване от отговорност за
разноски е неоснователно, тъй като при наличието на процесната клауза за неустойка в
договора ответникът би могъл във всеки един момент да се позове на нея и да претендира от
ищеца заплащането на такава неустойка (макар до момента това да не е сторено), поради
което единствено по съдебен ред ищецът би могъл да се освободи от отговорността за
заплащане на тази неустойка. Ето защо и тъй като ответникът е икономически по-силната
страна по сключения между страните договор, съдът намира, че неговото поведение е
станало повод за предявяването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати
на ищеца направените разноски по делото, които са в размер на 118 лв.
В случая ищецът е бил представлян от адвокат безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния му представител следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 437 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакцията към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие), което предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се
дължи от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата по т. 6.6 от Договор за паричен заем
Кредирект № ***/25.07.2022 г., сключен между М. Т. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, и
„СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7, предвиждаща заплащането на неустойка от заемателя в размер на
2 944,53 лв.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
2
управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати не М. Т. С., ЕГН **********,
от гр. Б., ***, сумата от 118,00 лв. (сто и осемнадесет лв.), представляваща направените от
него разноски по делото.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати на адв. Д. В. М. от АК-
Пловдив, с адрес на кантората гр. П., ***, в качеството му на процесуален представител на
М. Т. С., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в
размер на 437,00 лв. (четиристотин тридесет и седем лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3