Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       гр.София, 18.08.2021 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:         

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Димитров

 

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12569 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.08.2020 год., постановено по гр.дело №44548/2015 год. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, е отхвърлен предявения от В.Г.Г. срещу „Ч.Р.Б.“ АД частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 000 лв. – част от вземане с цял размер от 34 995 лв., представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 100 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца В.Г.Г.. Жалбоподателят бил посочил в исковата молба, че претенцията му е с правно основание чл. 59 ЗЗД, но тази квалификация не обвързвала съда, а той следвало сам да я определи. Освен това в уточняващата си молба бил допуснал техническа грешка, посочвайки, че между страните няма сключен валиден договор. Тази грешка била приета от съда като вярна, макар че бил представил като доказателство договор. Бил посочил също така, че съоръжението е изградено със негови средства, съгласно уговорката, постигната в сключения между страните договор №527 от 06.04.2005 год. В изготвеното от вещото лице заключение също бил цитиран сключения между страните договор. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Ч.Р.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че дадената от съда квалификация на спорното право била правилна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът разрешавал правния спор съобразно действителната квалификация на предявения иск, като в разглеждания случай при определяне на действителното основание на спорното материално право СРС бил изходил от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формирали основанието на претенцията и от заявеното в петитума искане за защита. Ищецът търсел обезщетение за неоснователно обогатяване, като твърдял, че изграждайки процесните съоръжения е обеднял за сметка на обогатяването на ответника. Първоинстанционният съд бил съобразил и представения по делото договор  №527 от 06.04.2005 год., който бил сключен между страните с оглед присъединяването на обект вилна сграда в гр.София, м.“Горна баня“, ул.“***“, УПИ ХХІ-2025 от кв.69,   м.“Овча купел“, като именно неговото наличие било изключило уважаването на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД поради субсидиарния му характер. Предвид сключения между страните договор за изграждане на външно ел.захранване, ищецът разполагал с други искове за защита на правата си. С договора бил регламентиран както редът за присъединяване, така и условията при които изградените по реда на чл. 20, ал. 5 Наредба № 6 към ЗЕ съоръжения ще бъдат изкупени. Ако ищецът считал, че ответникът неоснователно не изкупувал съоръженията за присъединяване, то той следвало да търси отговорност за това неизпълнение. Ищецът обаче твърдял, че между страните не са налице договорни отношения във връзка с изграждането на съоръженията за присъединяване и че ответникът се бил обогатил неоснователно, спестявайки средства за изграждането им. Освен това в случая не бил налице и фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като направените от ищеца разходи по силата на сключения между страните договор имали своето правно основание. Ищецът бил сезирал съда и с нов правен спор – предявил бил иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с неизпълнение на договорно задължение, като в тази връзка било образувано гр.дело №50302/2020 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1  ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В случая ищецът твърди /виж съдържанието на исковата молба и уточняваща молба от 14.12.2018 год./, че е изградил съоръжение за присъединяване извън границата на собствения си недвижим имот – ново табло, трансформатор, за което заплатил сумата от 34 995 лв., с която счита, че ответното дружество се било обогатило неоснователно, спестявайки си разходите за това, доколкото това съоръжение ставало негова собственост и той трябвало да го изкупи, като претендира присъждането на сумата от 5 000 лв. /част от цялото му вземане в горепосочения размер/. При тези твърдения настоящият съдебен състав счита, че се касае за иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и СРС. Следва изрично да бъде отбелязано, че ищецът не се позовава на предходно правно основание /преюдициално договорно правоотношение между него и ответника, каквото не е възникнало, не се е осъществило или е отпаднало/.

Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер /чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. Той е поставен на разположение на неоснователно обеднилия се във всички случаи, когато той не може да се защити нито с и.сковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.

В разглеждания случай е установено по несъмнен начин по делото, че на 06.04.2005 год. между страните е бил сключен договор №527 за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 ЗЕ към електроразпределителната мрежа, който има за предмет присъединяването на следния обект: жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХІ-2025, кв.69, в.з.“Горна баня“ към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, чрез изграждане на трансформаторен пост и полагане на кабели средно и ниско напрежение, при конкретно посочени в чл. 2 технически параметри. Страните постигнали съгласие за изкупуване на изградените от клиента /ищеца/ съоръжения за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ответника, след представяне от клиента на изискваните от дружеството документи. Съгласно чл. 18 от договора, ищецът дължал и цена за присъединяване, определена съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия. Страните постигнали съгласие, че договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след сключване на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване на обекта на ищеца /чл. 24/.

При тези данни и обсъждайки поетите задължения в горепосочения договор, настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за присъединяване по чл. 117, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 21, ал. 7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи – НППКЕЕПРЕМ /обн., ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 год., в сила от 04.04.2014 год./, по силата на който ответникът е възложил на ищеца /присъединявано лице/ проектирането и изграждането на съоръжение за присъединяване – трансформаторен пост и полагане на кабели средно и ниско напрежение.

Законът за енергетиката – чл. 116 и чл. 117, урежда изискванията и условията за присъединяване на производители и клиенти към мрежите, както и достъпа до тях, която уредба е доразвита в НППКЕЕПРЕМ. В чл. 2 от наредбата е уредена процедурата, по която се осъществява присъединяването на обекти на потребител към съответната електроразпределителна мрежа, като съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата присъединяваният обект и електрическата централа трябва да отговарят на техническите изисквания на наредбата и правилата по чл. 83, ал. 1 ЗЕ.

Предмет на договора за присъединяване по чл. 17 от Наредбата са правата и задълженията на страните във връзка с присъединяването, както и спазването на необходимите технически условия за присъединяване на обекта към съответната мрежа. Съдържанието на договора за присъединяване на обекти на потребители е уредено в чл. 19 от Наредбата, в която норма са посочени съществените клаузи на договора за присъединяване относно: вида и техническите параметри на съоръженията за присъединяване; финансовите взаимоотношения между страните – цената за присъединяване; сроковете, цените и условията за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване на право на строеж в полза на мрежовия оператор; сроковете и етапите за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и др.

Задължението за изграждане на съоръжения за присъединяване е на мрежовия оператор след прехвърляне на собствеността или учредяване право на стоеж и учредяване на сервитутни права от собственика на имота. Мрежовият оператор изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка и осигурява въвеждането им в експлоатация по реда на ЗУТ и съгласно чл. 21, ал. 5 от Наредбата, лицето, с което се сключва договор за присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването, или за изграждането на съоръженията за присъединяване. Изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно в собственост на мрежовия оператор на база взаимно признати разходи – чл. 21, ал. 7 от Наредбата. Електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, съгласно чл. 23 от наредбата, се подставят под напрежение, когато са изпълнени изискванията за въвеждането им в експлоатация, удостоверено с посочените документи, издадени при условията и по реда на ЗУТ.

От изложеното следва, че договорът за присъединяване на обекти на потребители има нормативна уредба, създадена със специалния ЗЕ и НППКЕЕПРЕМ, който ред е различен от този, предвиден за договора за изработка – чл. 258 и сл. ЗЗД. Поради това и изискуемостта на вземането на присъединяваното лице за изградените от него обекти, не се определя само от изпълнение на задължението за изграждане на обектите и приемането им от възложителя, преценено съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД, а при съблюдаване на изискванията, създадени в приложимата нормативна уредба – виж например Решение № 7 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 59/2013 г., II т. о., ТК и Решение № 156 от 24.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3469/2014 г., I т. о., ТК.

В този смисъл ако ищецът счита, че вземането му за стойността на изграденото съоръжение за присъединяване е изискуемо, то негов източник е сключеният между страните договор, което на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД изключва приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД и на специалните състави по чл. 55 ЗЗД.

В този смисъл релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                            

                                 

                              Р     Е     Ш     И     :  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.08.2020 год., постановено по гр.дело №44548/2015 год. по описа на СРС, ГО, 174 с-в.

ОСЪЖДА В.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                            2/