ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Град Варна, 29 януари 2020
година.
Варненския Окръжен Съд -
Гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев, в.гр.дело № 96, по описа на ВОС за 2020 година, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба на адв.Б., като процесуален представител на К.Н.Х., против Решение № 1396 от
04.04.2019 година, постановено по гр.дело № 4717/2018 година.
В жалбата се съдържат доводи
за необоснованост на съдебното решение и отсъствието на доказателства при което
то е било постановено.Основно, според жалбата се явява обстоятелството, че
изготвилото експертното заключение вещо лице не е дело еднозначен отговор дали
течът в жилището на ищцата е от апартамента на ответника, които се намира над
нея.Този факт, според жалбата е оставил производството непопълнено с доказателствен
материал предвид изложеното в съдебно заседание и обуславя необосноваността на
решението.
В отговор на въззивната жалба,
адв.П., която представлява въззиваемата Б.Д. намира, че решението се явява
правилно и моли да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба против
Определение № 7505 от 11.06.2019 година, с което е оставено без уважение
искането за присъждане на такива.Искането е същото да бъде отменено, като се
уважи претенцията за разноски.
В писмен отговор против
частната жалба, въззиваемата настоява, че атакуваното определение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
Видно е от материалите по делото, че с искова молба от
30.03.2018 година ищцовата страна, в лицето на Б.Д. е настояла съдът да се
произнесе по искове с правно основание чл.109 от ЗС - а именно да се
преустанови теч баня в апартамент № 57 и да се преустанови теч от подова
настилка на терасата на същия апартамент.Видно е също така, че делото е било
докладвано от съдия - докладчика именно по този начин, с което е бил очертан и
спора между страните.
Настоящата съдебна инстанция
обаче намира, че е нарушен принципа на чл.7 от ГПК, касаещ обективност, пълнота
и всестранност на развитото производство, най - вече с оглед на факта, че
Съдебно техническото заключение е било дадено от лице, което не притежава
компетентност за това.Вещото лице Онцов има специалност „Строителен
инженер", а не ВиК специалист.Ето защо, най - вече с оглед наведените
основания в жалбата, ВОС приема, че производството не е било изяснено от
фактическа страна.За да стане това е редно да се изготви ново Съдебно
техническо заключение, със същите поставени въпроси, но вече от нарочен
специалист ВиК, каквито има в Списъка на вещите лица към ВОС.В качеството на
такъв съдът приема ,че следва да се назначи В.Н.Г. ***, тел.: 0887 554230, e-mail: vesign(a>abv.bg - специалист ВиК на сгради и
съоръжения; водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура; конструктивна ВиК системи; технологична на пречиствателни
станции на природни води, битови и промишлени отпадни води; третиране и
управление на отпадъци; технологична на пожарогасителни системи с вода и
пожарогасителна пяна, които следва да отговори на
същите въпроси, зададени в исковата молба и по които е взело становище
в.л.Онцов, при депозит в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, вносими от
въззивника К.Н.Х., в едноседмичен срок от уведомяването по сметка Вещи лица на
ВОС.
Предвид горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.03.2020 година, от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА извършването на допълнителна
СТЕ, която да даде заключение на същите въпроси, зададени в исковата молба и по
които е взело становище в.л.Онцов.
В КАЧЕСТВОТО НА ВЕЩО ЛИЦЕ съдът назначава експерт ВиК В.Н.Г.
***, тел.: 0887 554230, e-mail: vesign(5)abv.bg
-специалист
ВиК на сгради и съоръжения; водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура; конструктивна ВиК системи; технологична на
пречиствателни станции на природни води, битови и промишлени отпадни води;
третиране и управление на отпадъци; технологична на пожарогасителни системи с
вода и пожарогасителна пяна, при депозит в размер на 350 /триста и петдесет/
лева, вносими от въззивника К.Н.Х., в едноседмичен срок от уведомяването по сметка
Вещи лица на ВОС.
Не съм съгласна с мнението на
състава, че следва да бъде допуснато провеждане на нова съдебно-техническа
експертиза по следните съображения:
По делото пред първата
инстанция в производство по член 207 от ГПК с разпореждане № 16542 от
30.04.2018 г. е допусната СТЕ с определена задача и за вещо лице е назначен
Танислав Онцов. Никоя от страните не е направила възражения по член 198 от ГПК,
свързани с квалификацията на вещото лице. Също така никоя от страните не е
оспорила заключението на вещото лице, респективно да е поискала допълнително
или повторно заключение съгласно член 201 от ГПК. Във въззивната жалба
ответникът е навел доводи за необоснованост на заключението на вещото лице,
като сочи, че същото при изслушването му пред първата инстанция е посочило
различни хипотези и вероятности. Искане за назначаване на допълнителна или
повторна експертиза не е направено от въззивника.
С оглед на така изложеното и, съобразявайки постановките на точка 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, намирам, че въззивният съд не може служебно да назначи експертиза, позовавайки се на член 7 от ГПК. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква, когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това, каквото в случая липсва, доколкото оплакването за нарушаване на съдопроизводствените правила е по повод, че първоинстанционният съд не е ценил събраните доказателства в тяхната цялост, в съвкупност и взаимовръзка. Тоест, наведените от въззивника доводи са досежно преценката на заключението на вещото лице, а не за нарушение на процесуалните правила. Оплаквания относно недопускане на допълнителна или повторна експертиза, както и във връзка с квалификацията на вещото лице не са изложени. Доколкото във въззавната жалба няма позоваване на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, то въззивният съд не може служебно да назначи експертиза с позоваване нарушение на член 7 от ГПК. Прогласеният в член 7 от ГПК принцип на служебното начало не е императивна материалноправна норма, каквато има предвид ВКС в цитираното тълкувателно решение.
Светла Пенева