РЕШЕНИЕ
гр. София, 8 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1527 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са искове с
правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Т.Т.Г. твърди, че, в качеството си на единствен
наследник на Т. Д. Б., е собственик на едноетажна жилищна сграда с площ от 80
кв.м., състояща се от две спални, кухненско помещение и всекидневна, лятна
кухня с площ от 22 кв.м., състояща се от кухненско помещение и баня, сушилня и
гараж, и две стопански постройки, с РЗП 102 кв.м., находящи се в с.Бисер,
община Х., ул.“********, в УПИ ХІ-158, кв.15 с площ от 890 кв.м. по ПУП на
с.Бисер. Твърди, че на 6/02/2012 год., поради скъсване на язовирната стена на
язовир „Иваново“ („Азмака) или „Ешмеджика“) е наводнено землището на с.Иваново,
а образуваната приливна вълна е заляла и землището на с.Бисер. В резултат от
това пострадал и имотът на ищцата, които били тотално увредени от наводнението,
до степен на пълна негодност за използване. На ищцата било указано от общината
сградите и постройките да бъдат премахнати. За настъпилото събитие било
образувано наказателно производство за извършено престъпление срещу неизвестен
извършител, което към момента било спряно. В хода на това производство било
установено, че причина за скъсването на язовирната стена е лошото техническо
състояние на язовира и липсата на данни за извършвана поддръжка през последните
години. Ищцата твърди, че 2/3 ид.части от язовира е предоставен на М.НА О.(МО)
с ПМС № 148/1961 год. и попада в терена на корпусен учебен център „Корен“, като
от 1961 год. до сега МО ползвало язовира за обучение по подводно кормуване.
Останалата 1/3 ид.част от язовира била актувана с Акт за публична общинска
собственост № 00527 с титуляр община Х.. Доколкото в случая е налице лошо
стопанисване на язовирната стена, то, според ищцата, са налице условията на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците. Ищцата твърди, че в
резултат от наводнението е претърпяла неимуществени вреди, по-конкретно шок,
ужас и стрес, и неудобства от загубата на единствения си дом. В този дом,
изграден от баща й, тя живяла заедно с цялото си семейство от раждането си и
погубването му се отразило крайно болезнено на психиката й; болезнено било и
осъзнаването, че трябва да започне да гради отначало нов дом и да търпи
ограничения в ежедневния си живот от загубата на удобствата на дома си; ищцата
също така понесла тежко загубата на любими вещи, загубата на спомени като
снимки и др.вещи всички погинали при наводнението. Тези свои неимуществени
вреди ищцата оценява на сумата 10 000 лева.Освен това ищцата понесла и
имуществени вреди от унищожаването на имота й и намиращата се в него покъщнина.
Стойността на унищожения имот, включващ постройките описани по-горе,
стопанските постройки, зайчарник, помещение за кокошки и прасе, голям асмалък,
плодни дръвчета – ябълки, дюли, череши, кайсии, круши, малини и един ред лозе,
тя определя на сумата 60 000 лева. Стойността на унищожената покъщнина, включваща
2 броя готварски печки, голям хладилник с фризер, малък хладилник, автоматична
пералня, бойлер за баня, малък бойлер за мивка, 2 броя отоплителни печки за
твърдо гориво, две легла тип русенски, два големи и един малък телевизор, два
комплекта ъглови легла, холова гарнитура с диван, крачна шевна машина, фризер,
газова печка за отопление, фуражомелка, две маси за хранене, шест + осем стола,
електрически мотор за поливане, прахосмукачка, компютър с монитор, малки
домакински уреди (фритюрник, тостер, чушкопек, ел.скара, гофретник, миксер,
пасатор), библиотека и гардероб, тя определя на 8170 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответникът М.НА О.да й заплати обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди в посочените размери, ведно със законната
лихва върху всяка една главница от датата на събитието – 06/2/2012 год.. В
случай, че исковете срещу този ответник бъдат намерени за неоснователни, моли
ответникът община Х. да й заплати обезщетението. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът М.НА О.оспорва
предявените искове. Твърди, че полевият учебен комплекс „Корен“ е предоставен
за управление на Сухопътни войски, които са самостоятелно юридическо лице по
чл.60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Част от
полигона бил имот № 000002 по КВС в землището на с.Иваново, за който бил
съставен акт за публична държавна собственост № 0567/2003 год., чиято граница
бил имот № 000526 и имот № 000527 – язовир със собственик община Х.. В
предоставения на Министерството на отбраната имот с ПМС № 148/1961 год. не
фигурирал воден обект, язовирна стена или водно-стопанско съоръжение, а
язовирът бил посочен като граница на предоставения на МО имот. Язовирът бил
актуван с акт за публична общинска собственост № 250/28/3/2000 год., съставен
на основание Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), съгласно който в собственост на общините преминават язовири, езера и
принадлежащите им плажове, кариери за инертни и други материали от местно
значение. Според тълкуването на параграф 1, ал.1 т.94 от ДП на Закона за
водите, което ответникът прави язовирът бил самостоятелен обект на правото на
собственост, без да включва поземления имот/и върху които е изграден. Ответникът
поддържа, че на МО не е предоставян за управление язовир Иваново,
Министерството не е изграждало язовир или хидро-техническо съоръжение в
границите на учебен полигон „Корен“, затова и язовирът не фигурирал в акт за
публична държавна собственост № 0567/2003 год., с който е актуван имот,
предоставен на МО. Язовирът бил собствен на община Х., като съгласно чл.56 ал.2
от Закона за общинската собственост (ЗОбС), не било необходимо съставянето на
акт за общинска собственост. Ищецът твърди, че между областния управител и МО е
водена кореспонденция за изясняване на собствеността върху язовира, установено
е допускане на грешка в КВС на землището на с.Иваново и Министерството е
изразило съгласие тази грешка да бъде поправена от община Х.. Ответникът
заявява, че МО никога не е ползвало или упражнявало фактическа власт върху
язовира, а той е бил ползван от местното население по предназначение – за
напояване на земеделски земи. В допълнение, този ответник твърди, че липсва
противоправно поведение на негови служители, които в изпълнение на възложени
задачи да са причинили настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че липсва
основание МО да отговаря и като лице под чийто надзор се намира вещта, на
основание изложените твърдения за липса на пасивна легитимация. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът община Х. оспорва предявените искове.
Твърди, че не носи отговорност за вредите, възникнали в резултат от скъсването на
язовирната стена и последвалото наводнение, тъй като общината не е собственик и
не стопанисва язовира. Язовирът бил разположен върху три имота, а именно имот №
2 с площ от 12 000 дка и имоти №№ 526 и 527 с площ от 32 дка. Имот № 2 от своя
страна бил предоставен за управление и стопанисване на М.НА О., както било
посочено и в акта за публична държавна собственост № 0567/23.4.2003 год. По
тази причина ответникът счита, че не носи отговорност за поддръжката на
язовира. Независимо от това, общината е извършвала превантивни действия за
предпазване на населението от аварии, за което е издавала Констативни актове от
19/2/2009 год. и от 21/4/2011 год.; извършвала е собствени проверки на
язовирната стена, като е констатирала нередности, но тъй като не била
собственик на язовира, нямала възможност да извърши конкретни действия. За
констатираните проблеми, общината сигнализирала Областния управител на Хасково,
който от своя страна сигнализирал МО. Общината сигнализирала Областния
управител с писма от 14/11/2011 год. и напомнително писмо от 16/12/2011 год.
Така общината счита, че е предприела нужните действия да сигнализира
компетентните органи за констатираната от нея необходимост да се предприемат
спешни мерки във връзка с лошото техническо състояние на язовира. Ответникът
твърди, че, съгласно чл.138б от Закона за водите, при съществуване на спор за
собственост на язовир, неговата техническа поддръжка и организация се
осъществява от областния управител, до разрешаване на спора. Оспорва по размер
и основание исковете за обезщетение за вреди, като счита, че настъпването на
вредите, по-конкретно имуществените следва да бъде доказано. Този ответник не
оспорва настъпване на вредоносното събитие, както и лошото състояние на
язовирната стена. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а в случай, че бъдат
уважени спрямо общината, да бъде намален размерът им. Претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съдът установи от фактическа страна
следното:
Теню Д. Б. е признат за собственик,
на основание давностно владение, върху дворно място – застроено и незастроено,
находящо се в с.Бисер, окр.Хасковски, с площ от 890 кв.м., за което е отреден
парцел ХІ с пл.№ 158, кв.15, при съседи: улица, Д. Д. Б., К.Д., Д.М.и М.К.У.,
заедно с построената в мястото жилищна сграда, лятна кухня, сушилня и сълма, с
нотариален акт № 215, том І, н.д.459/1981 год. на съдия от РС-гр.Х.. Теню Д. Б.
е починал през 1998 год. и е оставил единствен наследник по закон Троица Т.Г..
С Акт за общинска собственост № 250
от 28/3/2000 год., съставен на основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като
публична общинска собственост е актуван язовир Ешмеджика с площ от 28.621 дка,
представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници имоти 529 –
пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, община Х.;
имот № 020 – пасище, мера, община Х.; имот № 002 – складов терен на М.НА О..
С Акт за общинска собственост № 321
от 3/7/2000 год., съставен на основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като
публична общинска собственост е актуван язовир Ешмеджика с площ от 3.459 дка,
представляващ имот № 000526, в землището на с.Иваново, при съседи: имот №
000528 – пасище с храсти на община Х.; имот № 000466 – дере на община Х.; имот
№ 000529, пасище, мера на МЗГАР (държавен поземлен фонд) и имот № 000002 –
складов терен на МО.
С Акт за държавна собственост № 0567 от 23/4/2003 год.,
като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в
землището на с.Иваново, община Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен
полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год.
на ОбС Земеделие и гори гр.Х. при граници: север – землищна граница на с.Остър
камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, №
000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 –
пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера,
№ 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни
граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на М.НА О.. В АДС е отбелязано, че
от 21/7/1961 год. имотът е предоставен за управление на Министерството на
отбраната, на основание Постановление № 148 на МС от посочената дата.
На 1/6/2004 год. Началникът на
Генералния щаб на сухопътни войски е изпратил до началника на Генералния щаб на
българската армия становище с рег. № Ж100, в което е заявил, че границите на полигон
Корен са определени през 2002 год.от комисия, съставена от представители на МО
и Поземлената комисия на Х. и при провеждане на ученията и бойните стрелби, се
ползвала само територията, в определените граници. В становището е изразено
несъгласие за преместване на границите на полигона, като в частта относно
язовир Иваново е отбелязано, че язовирът се използва от подразделенията за
обучение по подводно кормуване и десантиране и че, независимо, че язовирът се
намира в очертанията на полигона, той се ползвал от местното население.
Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпорежда община Х. и МО няма
отношение към тях.
На 8/1/2009 год. Областният
управител на област Хасково е изпратил писмо до М.НА О.и до община Х., с искане
за информация дали собствеността върху язовир Иваново принадлежи на МО; каква
процедура следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на МО и
какво отношение е взела ТД Гражданска защита в аварийните планове. Писмото е
изпратено по повод констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури, силен теч
от стената на язовира.
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19/1/2009 год., кметът на
община Х. е уведомил Областния управител на област Хасково, че от становището
от 1/6/2004 год. на Началника на ГЩ на сухопътни войски ставало ясно, че
язовирът се намирал в очертанията на полигон Корен и се използва от
подразделенията; че е съставен акт за общинска собственост и не са изяснени
отношения на съсобственост с МО и че община Х. провежда системно наблюдение на
състоянието на язовирната стена и преливника, а потенциалната опасност от
наводнение/скъсване на язовирната стена е залегнала в плана за защита на
населението при бедствия. Приложен е одобрен от кмета на общината авариен план,
съгласуван с Началника на ОУ Пожарна безопасност и защита на населението, в
който е констатирана възможност от скъсване на язовирната стена при обилни
валежи, силно снеготопене или земетресение.
Министерството на отбраната от своя
страна е отговорило на писмото Областния управител от 8/1/2009 год. със свое
писмо от 2/2/2009 год., в което е отбелязано, че имотът, ползван от
министерството за учебен център Корен и актуван с акт са публична държавна
собственост, не включва язовир Иваново, който бил граничен имот на ползвания от
министерството. Отговорено е, че МО не е изграждало подобно съоръжение и такова
не е заведено в баланса. Отговорено е, че е допусната грешка в картата на
възстановената собственост, за поправянето на която МО не възразява да бъдат
предприети действия от собственика на язовира община Х..
След този отговор, областният
управител на област Хасково е информирало кметът на община Х. за отговора на МО
и е поискал информация в срок до 24/2/2009 год. какви действия са предприети за
поправяне на грешката в картата на възстановената собственост.
Отстраняването на фактическата
грешка в картата на възстановената собственост е поискано от кмета на община Х.
с писмо изх. № ОХ – 17-270 от 6/4/2009 год., адресирано до Общинска служба
Земеделие и гори гр.Х.. В писмото изрично е отбелязано, че имотът с № 527 с
площ от 28 621 дка е собствен на община Х., актуван е като публична общинска
собственост и че не е предоставян за ползване и управление на МО.
В отговор до кмета на Община Х. от
22/4/2009 год., Началникът на ОС Земеделие и гори гр.Х. е заявил, че
координатите на терена на корпусен военен полигон Корен били съгласувани с МО и
не можело да се приеме, че в картата на възстановената собственост на землище
с.Иваново е допусната фактическа грешка, а МО следвало да изключи частта от
язовир Иваново попадаща във военния полигон и да я предостави на община Х..
Отговорено е, че актът за общинска собственост ще бъде отразен в картата на
възстановената собственост.
С писмо вх. № 2550 от 19/11/2010
год. кметът на община Х. е поискал съдействие от Областния управител на област
Хасково във връзка с констатирано пропадане на стената на язовир Иваново,
констатирано на 12/11/2010 год. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен
статут на собствеността, язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от
скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са документи относно
собствеността и доклад за техническото състояние на язовира. Докладът, изготвен
от инж.Г. Т.П.констатира недостатъци, деформации и пропадане на язовирната
стена, които към момента на огледа не били критични, предложени са конкретни
ремонтни работи, които да бъдат предприети. Приложен е и констативният протокол
от 12/11/2010 год., съставен по сигнал на жителите на с.Иваново и констативен
акт от 19/2/2009 год., изготвен във
връзка с извършена проверка по Закона за водите от Министерството на
извънредните ситуации, в който е препоръчано да се премахне върба, намираща се
в преливника на язовира и да се изготви нов авариен план.
Във връзка с това писмо, областният
управител на област Хасково е поискал от министъра на отбраната да предприеме
незабавни мерки за отстраняване на констатираните пробойни и за привеждане на
язовира в нормално експлоатационно състояние. Писмото е изпратено до МО, тъй
като областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната
стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен
център на МО.
В отговор на това писмо, с писмо
рег. № 08-00-6 от 9/12/2010 год. министърът на отбраната е уведомил областния
управител, че министерството не е изграждало съоръжението и язовирът не му е
предоставен за управление, респективно не е заведен в баланса на
министерството.
На 21/4/2011 год. е съставен
констативен акт от служител на ГД Гражданска защита, в който е установено, че
язовир Иваново прелива и е с отворен основен изпускател, както и че в язовира
има вода над пределно допустимите количества.
На 14/11/2011 год. кметът на община Х.
е докладвал на областния управител на област Х. са пропадане на язовирната
стена на язовир Иваново и опасност от разрушаването й, като е отбелязано, че
язовирът се стопанисва от МО. В писмо на кмета на община Х. до областния
управител от 16/12/2011 год. е съобщено отново за опасността от разрушаване на
язовирната стена, като изрично е отбелязано, че е неустановена собствеността
върху язовира между община Х. и МО.
Представени са и писмени доказателства,
от които се установява, че към 1970 год. в Хасковски окръг са определени
отговорници за предотвратяване на наводненията, като за язовир Иваново е бил
определен конкретен отговорник и създадена аварийна група. В списък на
язовирите в район Х. е отбелязано, че язовир Иваново е заведен на ТКЗС Иваново
към 1971 год. Язовирът е отбелязан и в списък на язовири, стопанисвани от АПК,
като стопанисван от АПК Х. юг. През 1991 год. е направен разделителен протокол
за отделяне на ТКЗС с.Иваново от АПК Х., като от самия протокол и приложения
към него баланс, не е ясно дали язовир Иваново е бил предмет на разделянето –
същият не е описан и в справка № 1 на преоценените хидромелиоративни обекти. На
1/9/1994 год. ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „3-ти Март“,
с.Иваново, е взела решение да предложи на търг обекти, сред които и „язовир“.
На проведения търг за спечелил обекта „язовир“ е обявен Д.С.С.иП.Г.. С договор
от 3/10/1994 год. Председателя на ликвидационния съвет е продал на посочените
две лица комплекс „язовира“ с.Иваново, заедно с останалите обекти, посочени в
списък.
На 14/2/2012 год. Комисия по чл.196
от ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Х. е прегледала жилищната
сграда, лятната кухня и двете стопански постройки, находящи се в УПИ ХІ-158,
кв.15 по ПУП на с.Бисер и е констатирала, че жилищната сграда е с
компрометирани външни стени; лятната кухня и стопанските постройки са с
компрометирани стени. Комисията е констатирала, че всички сгради са негодни за
ползване и следва да бъдат разрушени.
На 28/2/2012 год.кметът на община Х.
е издал Заповед № 195, с която е наредил премахване на постройките, находящи се
в УПИ ХІ-158, кв.15 по ПУП на с.Бисер. Заповедта е изпълнена на 5/3/2012 год.
Вещото лице по техническата експертиза
относно техническото състояние на язовира дава следното заключение: скъсването
на язовирната стена на язовир Иваново, настъпило на 6/2/2012 год. е
предизвикано от преливане на водни маси през стената от формиралата се висока
водна вълна, след интензивни дъждове, снеготопене и ледоход и от невъзможност
да се отвори предварително повредения спирателен кран на основния изпускател.
Според вещото лице към момента на събитието и поне една година преди това,
състоянието на язовира е било „предаварийно“. Нямало данни за осъществяване на
текуща или инцидентна техническа поддръжка на язовира; поддръжката била
занемарена. Според вещото лице наводнението не е могло да бъде предотвратено
след скъсването на язовирната стена.
Вещото лице по геодезическата
експертиза дава заключение, че язовир Иваново е разположен върху следните имоти: имот № 000526, имот №
000527, имот № 000002, част от имот № 000007 – в землището на с.Бисер и върху
имоти № 000036, № 000038, част от имот № 000035, имот № 000037, част от имот №
011001, част от имот № 011002, имот № 000039, части от имоти №№ 000040 и 000003
– землището на с.Елена. По-голямата част от язовирната стена попадала върху
имот № 000002, а останалата част – върху имоти №№ 000021, 000495 и 000530. Част
от преливника попадал върху имот № 000002, а друга част – върху имот № 501002.
Вещото лице по оценителната
експертиза за недвижимия имот дава заключение, че стойността на едноетажната
жилищна сграда, лятната кухня, стопанската постройка (гараж), като се отчете
овехтяването е 23 045 лева, а на гаражните врати, оградата от телена мрежа
и помещенията за животни – 1710 лева.
Вещото лице по оценителната
експертиза за движимите вещи, дава следната оценка на движими вещи: за две
готварски печки – 407 лева; за хладилник с фризер – 216 лева; за хладилник –
108 лева; за автоматична пералня – 225 лева; за бойлер за баня – 88 лева; за
бойлер за мивка – 54 лева; за две отоплителни печки с дърва – 127 лева; две
легла тип Русе – 52 лева; малък и голям телевизор – 521 лева; комплект ъглови
легла – 139 лева; холна гарнитура плюс диван – 490 лева; крачна шевна машина –
50 лева; малък фризер – 86 лева; газова печка за отопление – 77 лева;
фуражомелка – 245 лева; две маси за хранене – 68 лева; 14 стола – 158 лева;
ел.мотор за поливане – 28 лева; прахосмукачка – 80 лева; компютър с монитор –
150 лева; фритюрник – 22 лева; тостер – 11 лева; чушкопек – 16 лева; ел.скара –
20 лева; гофретник – 26 лева; миксер – 19 лева; пасатор – 14 лева; библиотека –
162 лева, гардероб – 174 лева.
Свидетелката Й.С.Г. – дъщеря на ищцата,
заявява, че чула майка си по телефона, след като разбрала за наводнението от
новините – майка й била разстроена и плачела. В с.Бисер се намирала покъщнината
на майка й, дрехите и вещите й. След като посетила къщата свидетелката видяла,
че нищо не ставало за употреба. След наводнението ищцата започнала да има
здравословни проблеми – със сърцето и да вдига кръвно. Майка й нямала място, в
което да се завърне в с.Бисер.
Свидетелят В. Г. В. – внук на ищцата
заявява, че имотът на баба му бил наводнен от водите на язовира в с.Иваново. В
двора имало едноетажна къща с пристройка и гараж, като къщата и пристройката
били изградени от тухли; къщата била построена върху циментова плоча, била
измазана с циментова мазилка, а покривът бил от керемиди. В къщата имало две
спални, кухня и хол и била с площ от около 100 кв.м. Пристройката
представлявала лятна кухня и имала площ от около 60 км.м. През 2009 год. имотът
бил реновиран, а покривът бил сменен през 2011 год., поради което състоянието
на къщата било добро. Тогава било подменено и цялото обзавеждане, била запазена
само дървената дограма. Свидетелят помагал при ремонта. В къщата имало следните мебели и уреди: голям
и малък хладилник, печка, автоматична пералня, голям бойлер в банята и малък
бойлер на мивката, нафтова печка, печка за дърва и въглища и печка на газ,
голям телевизор в къщата и малък в пристройката, шевна машина, фризер в лятната
кухня, две маси – едната с шест, а другата с осем стола, компютър, тостер,
фритюрник, чушкопек, електрическа скара, гофретник, миксер и пасатор. В едната
спалня на къщата имало две легла с гардероб, а в другата – ъглови легла със
секция; в бокса на хола имало диван с малка маса; секцията била пълна с книги.
В двора на къщата имало помпа за вода и поливане; имало фуражомелка за
животните, в двора имало и дръвчета. Всички тези вещи били изнесени с боклука,
тъй като не можели да бъдат ползвани след наводнението. Свидетелят видял къщата
при наводнението, водата стигала донад кокалчетата му, всичко в къщата било в
кал и мокро, в това число и дрехите и матраците. Баба му била израснала в тази
къща и изведнъж останала без спомени.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
По правната квалификация: Твърденията в исковата молба
дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди
от неправомерни деяния (действия или бездействия) на лица, на които е възложено
извършването на някаква работа. С оглед заявените факти и обстоятелства относно
причините за настъпване на вредите - инцидент, настъпил от скъсана язовирна
стена, който не е резултат от природно бедствие, претенцията е за вреди от
неизпълнение на законово задължение, а не от неупражнен контрол от страна на
собственика на дадена вещ. За да бъде квалифицирана претенцията като искане за
обезщетяване на вреди, настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица
от свойствата и недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно
човешко поведение, дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл.49
от ЗЗД.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно
деяние, от лице или лица, на които е
възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка
причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици.
Настъпването на фактите, съставляващи фактическият състав на отговорността по
чл.49 от ЗЗД се доказва по категоричен начин в настоящото производство, като
всеки един от посочените елементи ще бъде разгледан от съда поотделно. Преди
това обаче, съдът дължи да изследва основния спорен въпрос по делото - кое лице
носи отговорност за поддържане на водното съоръжение, респективно за обезщетяване
на вредите, настъпили от наводнението в с.Бисер, предизвикано от скъсването на
язовирната стена на язовир Иваново.
Язовир Иваново представлява водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, съгласно легалната дефиниция на такъв вид обект, дадена в параграф 1
ал.1 т.94 от Закона за водите, приет през 1999 год. Водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества и на язовирите по списък, приложен към
Закона за водите (в който списък язовир Иваново не е посочен), представляват
публична общинска собственост–вж. чл.19 ал.1 т.4 от Закона за водите.
Създадената със специалния Закон за водите правна уредба относно
принадлежността на правото на собственост върху водностопанските системи и
съоръжения (язовири), съответства на и не променя предшестващата правната
уредба на собствеността върху водни обекти, създадена с общите Закон за
местното самоуправление и администрация от 1995 год. и Закон за Общинската
собственост от 1996 год. В параграф 7 ал.1 т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация е предвидено, че, с влизането в сила на
закона, в собственост на общините преминават язовири, езера и др. от местно
значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд или заведени в баланса
на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество (ал.2). В чл.2
ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост е предвидено, че общинска
собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон. При така създадената правна уредба
е очевидна целта на законодателя – да предостави в собственост на общините местните
водни обекти, което улеснява поддържането им и предоставя ползите от тях на
населението на съответната община. В съответствие с тази правна уредба, съдът
приема, че собственик на язовир Иваново е общината, на чиято територия се
намира язовирът, тоест Община Х.. Правото на собственост на общината върху този
воден обект е възникнало ex lege, с
влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Това е и основанието, на което общината е съставила в своя полза Акт за
публична общинска собственост № 00250/28.3.2000 год. и Акт за публична общинска
собственост № 321 от 3/7/2000 год., а като правопораждащ правото й факт, в
двата акта е посочен параграф 7 т.2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация. Актовете за публична общинска собственост удостоверяват
възникването на правото на собственост и легитимират община Х. като собственик
на имот № 000527 с площ от 28.621 дка в землището на с.Иваново, с посочен начин
на трайно ползване – язовир Ешмеджика (известен още като язовир Иваново) и имот
№ 000526 дка в землището на с.Иваново, представляващ язовир Ешмеджика. Липсват
доказателства, които да оборват констатациите в Акта за публична общинска
собственост. Такива доказателства биха били документи, удостоверяващи
възникване на право на собственост в полза на друго лице, преди влизането в
сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация или наличие
на някои от изключенията по цитирания закон, когато водният обект не би могъл
да бъде придобит от общината – например, ако той е държавна собственост или е
включен в капитала на дружество с държавно имущество или пък, ако е бил частна
собственост.
Не се доказва язовир Иваново да е бил държавна собственост
към момента на влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, нито да е включен в капитала или уставния фонд на дружество с
държавно имущество или да са били налице друг пречки за актуването на язовира
като общинска собственост. По настоящото дело се доказа, че язовирът попада
върху имота, актуван с Акт за публична държавна собственост № 0567. С цитирания
Акт за публична държавна собственост е актуван поземлен имот № 000002 по
картата на възстановената собственост в землището на с.Иваново, с посочен начин
на трайно ползване – друга територия с нестопанско значение. В скицата,
съпровождаща Акта за публична държавна собственост обаче имотът не е отразен
като воден обект. А в самия Акт за държавна собственост язовирът е посочен като
граница на актувания като държавен имот. В същото време към момента на
съставяне на акта за публична държавна собственост язовирът вече е бил актуван
като публична общинска собственост и няма данни да е проведена процедура за
прехвърлянето му от патримониума на общината в патримониума на държавата. Актът за държавна
собственост не създава права на държавата върху имота. Очевидно е, че няколко
години след като по силата на ЗМСМА язовирът е станал публична общинска
собственост, през 1999 год. при приемането на Закона за водите, той не фигурира
сред т.нар комплексни и значими язовири,
по списъка към чл.13 ал.1 от Закона за водите, собствеността върху които е
запазена за държавата. Следователно, язовирът не е считан за държавна
собственост при влизане в сила на Закона за водите. Да се приеме, че поземлен
имот № 000002 представлява реална част от язовир Иваново, би означавало, че
Държавата и Община Х. са притежавали в съсобственост имота, върху който е
разположен язовирът. По делото няма
данни за възникване на съсобственост между Държавата и общината – това може да
стане само въз основа на правопораждащи факти, каквито по отношение на
Държавата не се доказва да са настъпили (така, както е настъпил правопораждащ
правото на собственост на общината факт, какъвто е предоставяне на имота в
полза на общината по силата на закона). В допълнение, подобна съсобственост би
противоречала на целта на Закона за общинската собственост и Закона за
държавната собственост да се разграничат двата вида публична собственост, като
ясно се определят обектите, съставляващи държавна и обектите, съставляващи
общинска собственост. Нещо повече, съсобственост върху имот, върху който се
намира водно съоръжение е възможна, съгласно чл.27 от Закона за водите. Законът
обаче не допуска делба на водния обект, чрез обособяване на реални части от
него, които принадлежат на отделни собственици – чл.28 от Закона за водите. Това
означава, че реално поделяне на язовира между държавата и общината, ако е била
допусната такава съсобственост, би противоречала на закона. При създадената
конкуренция между два констативни акта, удостоверяващи собственост върху язовир
Иваново, съдът дава предимство на този акт, който удостоверява настъпването на
правопораждащи правото на собственост факти – това е актът за общинска
собственост. Преценката на събраните по делото доказателства в контекста на
съществуващата правна регламентация относно собствеността върху водните обекти,
сочи на извод, че язовир Иваново съставлява част от имота, актуван с Акт за
публична общинска собственост, а не част от имота, актуван с Акт за публична
държавна собственост, като двата имота са съседни. Не се доказва язовирът да е
бил предоставен за ползване на МО, доколкото липсва учредителен акт в този
смисъл, изходящ от лицето, разполагащо с право да учреди ползване – общината.
Действително, в писмо от Началника на Генералния щаб на сухопътните войски, се
съдържат данни за фактическо използване на язовира за военни нужди към 2004
год.. Това фактическо положение обаче не може да послужи като основание да се
приеме, че министерството е носител на ограничено вещно право на ползване или
облигационно право да ползва имота за нуждите си. Фактическото използване на
язовира от министерството, ако такова действително е било налице, е създало
отношения между министерството и собственика на язовира, които не са предмет на
настоящото производство и не променят изводите относно собствеността върху
имота. Съдът не възприема тезата на ищеца, че продължилото фактическо ползване
на язовира от МО е имало за последица придобиване на ограниченото право на
ползване от страна на министерството. С приемане на Закона за местното
самоуправление и местната администрация, имотът е придобил статут на публична
общинска собственост. Забраната за придобиване по давност на вещи, които са
публична общинска собственост (чл.86 от ЗС) касае както правото на собственост,
така и ограниченото вещно право на ползване.
По делото не се доказва язовирът да е бил прехвърлен
на частно лице преди влизане в сила на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Представени са доказателства, че имотът е бил
заведен в баланса на ТКЗС Иваново, а впоследствие е бил стопанисван от АПК Х..
Не се доказва обаче по какъв начин имотът е преминал от ТКЗС в полза на АПК –
еднозначни доказателства в този смисъл не се съдържат в представения по делото
разделителен протокол. През 1994 год. обект, наречен „язовир“ и язовирен
комплекс Иваново е продаден от ликвидационния съвет на Земеделска кооперация
„Трети март“ на две физически лица. Предвид липсата на доказателства по какъв
начин язовирът е бил разпределен на земеделската кооперация,съдът приема, че
Кооперацията не е разполагала с правото да се разпореди с имота. Дори и да се
приеме, че язовирът е разпределен на кооперацията и че е налице идентичност на
язовир Иваново с продадения комплекс, договорът за продажба не е произвел
действие, поради неспазване на процедурата за провеждане на търга – по делото не
се доказва да е взето решение на ликвидационния съвет на кооперацията, в
съответствие с изискванията на действалата към този момент Наредба за търговете
(към която препраща чл.43 от ППЗСПЗЗ), което съдържа изискуемата информация, не
се доказва спазване на изискването по чл.48 ал.9 от ППЗСПЗЗ за разгласяване на
търга и провеждането му в определен срок, след разгласяването, както Наредбата
за търговете изисква; не се доказва заплащане на цената от спечелилите търга.
При това положение, съдът приема, че проведеният търг е бил нищожен по смисъла
на параграф 11 ал.2 от ПЗР, като липсват данни да са били налице условията на
параграф 30 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за запазване валидността на сделката,
сключена, след провеждането на търга. Така, следва да се приеме, че към момента
на влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, имотът не е бил прехвърлен валидно на трето лице, поради което закона.
Това разбиране на настоящия съд не противоречи на цитираното в писмените
бележки на община Х. решение № 468, постановено по гр.д. № 921/2009 год. на ВКС
І ГО, тъй като съдът не приема, че е било налице валидно прехвърляне на правото
на собственост върху язовира към момента на влизане в сила на Закона за водите
и на ЗМСМА, нито пък се доказва язовирът да е изграден със средства на
земеделската кооперация. Така, като се приложи принципа, възприет от ВКС в
цитираното решение, става ясно, че към момента на влизане в сила на Закона за
водите и на ЗМСМА, язовирът не е притежаван от частно лице, от земеделска
кооперация и същият е станал общинска собственост.
По изложените дотук съображения, настоящият съд
приема, че язовир Иваново представлява публична общинска собственост и част от
активите на община Х., както и че върху язовира не е било учредено вещно или
облигационно (концесия за водоползване) право на ползване.
Предвид приетото от съда, главният иск за солидарно
осъждане на М.НА О.и на Община Х. за обезщетяване на вредите от наводнението в
с.Бисер следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват основания за възникване на
отговорност на Министерството, респективно не е възникнала солидарна
отговорност между двамата посочени от ищеца ответници. По същите съображения
следва да бъде отхвърлен и искът срещу предпочитания ответник – М.НА О.. Съдът
следва да разгледа евентуално съединения иск, предявен срещу Община Х., която,
по изложените по-горе съображения представлява лицето, което притежава пасивна
материално-правна легитимация да отговаря за вредите от наводнението.
Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на водностопанската
система, като сбор от обекти по смисъла на параграф 1 ал.1 т.94 от Закона за
водите, се осъществява от няколко правни субекта: от собственика на системата
или от лицето, което упражнява право на ползване върху нея – чл.139 ал.1 от
Закона за водите. Както вече беше отбелязано, върху язовир Иваново не е било
учредявано право на ползване. Фактически ползватели на съоръжението могат също
да участват в разходите за поддръжката му, но този въпрос е ирелевантен към
предмета на настоящото производство, доколкото той би рефлектирал върху
създаване на облигационни правоотношения между собственика и фактическия
ползвател, ако има такъв, но няма отношение към правопораждащите факти,
обуславящи възникването на отговорността за обезщетяването на вредите, търсени
в това производство. Законът за водите предвижда в чл.139б, че при спор за
собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. В
настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията между община Х., МО и
Областния управител на област Хасково, както и констативните актове за
собственост, удостоверяващи право на собственост и на общината и на държавата
върху язовира, може да се направи извод, че е бил създаден отрицателен спор за
собственост между община Х. и М.НА О., тъй като всяка от двете институции е
отричала своето право върху имота и е сочила другата институция като
собственик. При този спор за собственост, законът е вменил в задължение на
областния управител да извършва дейностите по чл.137 и чл.138 от Закона за
водите, в какъвто смисъл следва да се разбира задължението на областния
управител да осъществява организацията и техническата експлоатация на язовира.
Отговорността на Областния управител обаче не изключва отговорността на
действителния собственик на съоръжението, а двете институции отговарят
солидарно за причинените вреди. Законът дава възможност на пострадалия да
насочи иска си към всеки един от извършителите на деликта, поради което и съдът
приема, че отговорността на действителния собственик не е изключена, в случаите
на съпричиняване. В случая, отговорността следва да бъде понесена от община Х..
Това е институцията, която с бездействието си е допуснала настъпването на
наводнението, в резултат на което е била причинена смъртта на родителите на
ищеца.
Бездействието на служителите на ответната община е
противоправно, тъй като противоречи на задълженията за действие, които законът
вменява на собственика на язовира във връзка с неговата поддръжка. Поддръжката
на водното съоръжение цели предпазване от вредното въздействие на водата (в
това число и от наводнение – чл.137 ал.1 от Закона за водите) и може да бъде оперативна и постоянна. От
дефинирането на двете понятия оперативна и постоянна защита и с оглед
представените по делото доказателства, съдът приема, че ответната община е
изпълнила задължението си, да осигури т.нар. оперативна защита, като е приела и
съгласувала с компетентния орган (МВР) авариен план за действие. Такъв план е
бил приет от община Х. и съгласуван с компетентния орган. С това обаче е
приключило единствено изпълнение на задълженията по съставяне на нужната
документация. Създаването на документи,
в изпълнение на закона обаче не е в състояние да предотврати
настъпването на такава тежка катастрофа, каквато е настъпила при скъсването на
язовирната стена на язовир Иваново. Затова и законът създава задължение за
осъществяване на постоянна защита от вредното въздействие на водите, при която
предвижда и конкретни практически мерки, които следва да бъдат взети „за предотвратяване и ограничаване на
щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с
плановете за управление на риска от наводнения, и ликвидиране на потенциално
опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им
експлоатация“ – чл.138 ал.1 т.7 от Закона за водите. Множество конкретни
превантивни действия и действия при опасност или при настъпване на бедствия са
предвидени да бъдат извършвани на общинско ниво и в Закона за защита при
бедствия. Условията, редът и изискванията за организация и осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях от своя
страна е било регулирано в действалата до 2016 год. Наредба № 13 от 29/1/2004
год. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, в която са предвидени конкретни по вид
и срокове за извършване работи по контрол и текущ ремонт на посочените
съоръжения. Всички тези действия са насочени към предотвратяване на бедствията
или ограничаване на вредите, в случай на настъпването им и осигуряване на
адекватна защита на пострадалите. В настоящия случай, служители на ответната
община са нарушили задълженията си да действат за осигуряване на постоянната
защита на населението, живеещо на територията на общината. По делото са събрани
множество доказателства, установяващи, че тежкото състояние на язовир Иваново и
в частност на язовирната стена, е било известно на общината няколко години
преди настъпване на трагедията. Още през 2009 год. различни комисии, включващи
представители на община Х. са наблюдавали и оценявали състоянието на язовирната
стена. Доказва се и назначаването на технически експертизи, които от своя
страна са набелязвали мерки за предотвратяване на евентуални катастрофа
(вж.доклад на инж.П., приложен към кореспонденцията между общината и Областния
управител). Издавани са били констативни протоколи от ГД Гражданска защита и
различни комисии към общината. През 2010 год. и няколко месеца преди инцидента,
по назначена от общината проверка отново са констатирани запушване на
преливника, нередности в работа на изпускателя на язовира, пропадане на
язовирната стена, деформация в короната на язовирната стена. От водената
кореспонденция между институциите – Община, М.НА О., Областен управител, става
ясно, че служители на общината са били наясно със съществуващата опасност от
разрушаване на язовирната стена. Всичко обаче е било документирано единствено
на хартия и не са били предприети никакви мерки за предотвратяване на
бедствието. Нещо повече, от изслушаната по делото техническа експертиза се
доказва безспорно, че скъсването на язовирната стена е последица от липсата на
каквато и да било текуща и инцидентна техническа поддръжка. Съдът счита, че допуснатото
от ответника община Х. документиране на техническите неизправности на
язовирната стена, без предприемането на каквито и да било конкретни технически
дейности по отстраняване на тези неизправности, представлява противоправно
деяние, за което посоченият ответник носи отговорност. Бездействието на
служители на ответната община е продължило и след фактическото настъпване на
наводнението, тъй като не се доказва общината да е осигурила практическото
приложение на нито една от предвидените в аварийния си план мерки, нито пък да
е обезпечила прилагането на мерките, предвидени в Закона за защита от бедствия.
Ето защо Общината следва да отговаря за вредите, настъпили в резултат от
неизпълнение на задължението й да осигури безопасността, живота и здравето на
живеещите на нейната територия и опазването на тяхното имущество.
Доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна,
изследване на вината на Общината за настъпване на трагедията не се налага.
Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да
настъпят вредоносните последици, се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От наводнението в с.Бисер и в пряка
причинно-следствена връзка с него ищцата е претърпяла вреди – имуществени и
неимуществени. Имуществените вреди се изразяват в погиване на имущество на
ищцата – жилище и стопански постройки, движими вещи, намиращи се в дома й.
Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде определено от съда въз основа
на стойността на имуществото, за което са събрани доказателства, че е погинало
в резултат от наводнението. По-конкретно това са едноетажната жилищна сграда,
лятната кухня и стопанските постройки, както и движимите вещи, за които се
доказва от свидетелските показания, че са се намирали в къщата и са били
унищожени - една готварска
печка, хладилник с фризер, хладилник, автоматична пералня, бойлер за баня и бойлер за мивка, една отоплителна печка с
дърва, две легла тип Русе, малък и голям телевизор, комплект ъглови легла, холна
гарнитура плюс диван, крачна шевна машина, малък фризер, газова печка за
отопление, фуражомелка, две маси за хранене, 14 стола, ел.мотор за поливане,
компютър с монитор, фритюрник, тостер, чушкопек, ел.скара, гофретник, миксер,
пасатор, библиотека, гардероб. Претенцията за заплащане на обезщетение за
асмалък, плодни дръвчета, една готварска печка, една печка на дърва и
прахосмукачка, следва да бъде отхвърлена, тъй като не се доказа такова
имущество да е съществувало и да е било изгубено от ищцата. В обезщетението не
следва да се включва стойността на погинала ограда, каквато претенция на е била
заявена от ищцата. Като се вземе предвид стойността на погиналото имущество,
определена от двете оценителни експертизи, в полза на ищцата следва да бъде
присъдена сумата 23945 лева за едноетажната жилищна сграда, лятната кухня и
стопанските постройки и 3484 лева за движимите вещи или общо 27 429 лева
обезщетение за имуществени вреди. Искът за обезщетяване на имуществените вреди
от наводнението до пълния предявен размер от 68 170 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
От наводнението в с.Бисер, ищцата е претърпяла и
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, стрес,
притеснение. Настъпването на тези вреди се доказва от разпитаните по делото
свидетели, чийто показания установяват безспорно, че инцидента се е отразил
„зле“ на ищцата, както и че й е било тежко да приеме загубата на бащиния си дом
и всичките й спомени. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следва да определи по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична
ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен
критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според
настоящия съд справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а
присъждането на обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по
начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази отражението, което трагичното събитие е оставило в живота на ищцата –
загубата на бащиния дом и всички спомени, стресът, който трагедия от такъв
мащаб закономерно причинява. При съобразяване на тези обстоятелства съдът
счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на
настоящия случай, обезщетение би била претендираната от ищцата сума от 10 000
лева.
Върху всяко едно от обезщетенията ответната община
дължи и лихва за забава от датата на деликта – 06/2/2012 год.
По
отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът Община Х. следва да заплати в полза на Софийски Градски съд държавна
такса и разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1499.16
лева държавна такса и 430.89 лева разноски.
При този изход на спора и на основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата ответникът Община Х. следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата, предоставил правна помощ безплатно, адвокатско
възнаграждение в размер на 1984 лева (с включен ДДС, съгласно пар.2а от ДР на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.).
Предвид отхвърлянето на иска срещу М.НА О., ищцата
следва да заплати на този ответник, на основание чл.78 ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 300 лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото. В полза на ответника община
Х., ищцата следва да заплати разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 2416.21 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Т.Т.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис
№ 4, адвокат Н.Д. за солидарно осъждане
на М.НА О., с адрес гр.София, ул.“********3 и Община Х., БУЛСТАД********, с
адрес гр.Х. 6450, пл.Възраждане № 1, за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 68 170 лева, изразяващи се в унищожаването на едноетажна
жилищна сграда с площ от 80 кв.м., състояща се от две спални, кухненско
помещение и всекидневна, лятна кухня с площ от 22 кв.м., състояща се от
кухненско помещение и баня, сушилня и гараж, и две стопански постройки, с РЗП
102 кв.м., находящи се в с.Бисер,
община Х., ул.“********, в УПИ ХІ-158, кв.15 с площ от 890 кв.м. по ПУП на
с.Бисер и намиращата се в имота покъщнина и за заплащане на обезщетение в
размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, настъпили в резултат от унищожаването
на имота и стресът от наводнението на с.Бисер на 6/2/2012 год. при скъсване на
стената на язовир Иваново.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен Т.Т.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис №
4, адвокат Н.Д. срещу М.НА О., с адрес гр.София, ул.“********3, за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 170 лева, изразяващи се в
унищожаването на едноетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., състояща се от
две спални, кухненско помещение и всекидневна, лятна кухня с площ от 22 кв.м.,
състояща се от кухненско помещение и баня, сушилня и гараж, и две стопански
постройки, с РЗП 102 кв.м., находящи се в с.Бисер, община Х., ул.“********, в
УПИ ХІ-158, кв.15 с площ от 890 кв.м. по ПУП на с.Бисер и намиращата се в имота
покъщнина и за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от унищожаването на имота и стресът
от наводнението на с.Бисер на 6/2/2012 год. при скъсване на стената на язовир
Иваново.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАД********, с адрес
гр.Х. 6450, пл.Възраждане № 1, да заплати на Т.Т.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д., на основание чл.49
от ЗЗД, сумата 23 945 лева, обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
унищожаване на едноетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., състояща се от две
спални, кухненско помещение и всекидневна, лятна кухня с площ от 22 кв.м.,
състояща се от кухненско помещение и баня, сушилня и гараж, и две стопански
постройки, с РЗП 102 кв.м., находящи се в с.Бисер, община Х., ул.“********, в
УПИ ХІ-158, кв.15 с площ от 890 кв.м. по ПУП на с.Бисер, сумата 3484 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
унищожено имущество, намиращо се в описания имот, а именно: една готварска
печка, хладилник с фризер, хладилник, автоматична пералня, бойлер за баня и бойлер за мивка, една отоплителна печка с
дърва, две легла тип Русе, малък и голям телевизор, комплект ъглови легла,
холна гарнитура плюс диван, крачна шевна машина, малък фризер, газова печка за
отопление, фуражомелка, две маси за хранене, 14 стола, ел.мотор за поливане,
компютър с монитор, фритюрник, тостер, чушкопек, ел.скара, гофретник, миксер,
пасатор, библиотека, гардероб и сумата 10
000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
унищожаването на имуществото и стресът от наводнението в с.Бисер от 6/2/2012
год. при скъсване на стената на язовир Иваново, заедно със законната лихва от 06/2/2012
год. върху всяка една от главниците до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за унищожаване на асмалък, плодни дръвчета,
една готварска печка, една печка на дърва и прахосмукачка, намиращи се в
описания имот и до пълния предявен размер от 60 000 лева за къщата и 8170
лева за движимото имущество.
ОСЪЖДА Т.Т.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. да заплати на М.НА О.,
с адрес гр.София, ул.“********3, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Т.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. ***, БУЛСТАД********, с
адрес гр.Х. 6450, пл.Възраждане № 1, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 2416.21
лева адвокатско възнаграждение и разноски.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАД********, с адрес
гр.Х. 6450, пл.********да заплати на адвокат Н. Н. Д., ШАК с адрес ***,
4-ти полуетаж, офис № 4, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата 1984 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАД********, с адрес
гр.Х. 6450, пл.********да заплати в полза на Софийски Градски съд, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 1930.05
лева – държавна такса и разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: