МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 590
по описа на С. районен съд за 2018г.
Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт
срещу С.Н. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и ”б” НК затова, че на 27.02.2018г. в
гр.С., от магазин за хранителни стоки, стопанисван от „П. … Т.“ ЕООД гр.С., ЕИК
…, представлявано от Д. В. П., в условията
на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 94.75
(деветдесет и четири лева и седемдесет и пет ст.), а именно 1бр. уиски марка
„Джак Даниелс“ в бутилка от 0.700л. на стойност 39.00 (тридесет и девет) лева и
1бр. уиски марка „Джак Даниелс“ в бутилка от 1л. на стойност 55.75 (петдесет и
пет лева е седемдесет и пет ст.) лева, от владението на собственика ЮЛ „П. .. Т.“
ЕООД гр.С., ЕИК …, без съгласието на надлежен представител на търговското
дружество и с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на РП-С. намира
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, за безспорно доказана.
Акцентира на факта, че подсъдимият Н. е с богато криминално минало и че същият
към момента на протичане на настоящото съдебно производство излежава ефективно
наказание лишаване от свобода по друго дело. Предвид тези обстоятелства
предлага наказание една година лишаване от свобода при строг режим, като счита,
че следва се отчетат направеното от него самопризнание в хода на разследването
и изразеното съжаление за стореното.
Защитникът на подсъдимия – адв.М.,
заявява, че изцяло се придържа към изразеното от прокурора досежно това, че
подсъдимият е направил самопризнания и е изразил съжаление за извършеното от
него деяние, което съда да вземе предвид при определяне на наказанието му по
реда на чл.58а, ал.1 НК.
Подсъдимият Н. заявява, че няма смисъл да
говори, че съжалява за извършеното и няма какво да казва. Посочва, че си дава
сметка, че пропилява живота си. В последната си дума към съда сочи „каквото
решите Вие“.
Съдебното производство пред първата
инстанция е проведено по реда на глава ХХVII НПК, като след разясняване правата на подсъдимия,
съобразно регламентираното от законодателя в двете хипотези на чл.371 НПК,
делото протече при съкратено съдебно следствие с пълно признаване на фактите от
обвинителния акт от страна подсъдимия. Същият изрично заяви, че не желае да се
събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на ОА факти, и с
постановеното по реда чл.372, ал.4 от НПК, протоколно определение от 11.10.2018г.
съдът прие направеното самопризнание като подкрепящо се от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Съдът, след преценката и обсъждането на
събраните в досъдебното производство доказателства, приобщени по делото по
предвидения от закона ред, и въз основа на направеното от подсъдимия признание на
фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Н.Н. е роден на ***г***, с
регистриран като постоянен адрес ***, но с фактическо местоживеене в различни
населени места. Същият е с основно образование, не е ангажиран с трудова
дейност и не реализира доходи от работа. Многократно осъждан за извършени от
него престъпления против собствеността и за нерегламентирано държане на
наркотични вещества. На 04.10.2017г. освободен от Затвора-Б., след поредното му
осъждане, и към настоящия момент изтърпява ефективно две години лишаване от
свобода за извършени от него кражби в условията на опасен рецидив на
31.12.2017г. и на 12.01.2018г.
На
27.02.2018г. подсъдимият Н. влязъл магазин „Е.т“ за хранителни стоки, намиращ
се в гр.С. по ул.“С. В.“ № ... Обектът се стопанисвал от „П. .. Т.“ ЕООД гр.С.,
ЕИК …, представлявано от Д. В. П., като
св.А. М., упълномощена от името на
търговеца, осъществявала неговото представителство и управление. В
посочения ден в магазина, на щанда за алкохолни напитки, работела св.Й. Н..
Подсъдимият, облечен в тъмни дрехи и с качулка на главата, се насочил към
посочения щанд и поискал две бутилки уиски марка „Джак Даниелс“ от по 1 литър
всяка. Св.Н. му казала, че в момента има само една бутилка от 1 литър и другите
от посочената марка алкохол са с вместимост 0.700л. Подс.Н. казал, че ще вземе
еднолитровата бутилка и друга от 0.700л., като посочената свидетелка му ги
подала. След като ги взел и се отдалечил от щанда подсъдимият пъхнал двете
бутилки в якето си, преминал през касите, без да заплати стоката и се отдалечил
необезпокояван от обекта. Малко след това св.Н. попитала колежката си касиерка
дали е маркирала две бутилки уиски „Джак Даниелс“ от 1л. и от 0.700л. и
получила отговор, че такава стока не е била заявена от купувач и съответно маркирана
за продадена. Това наложило да бъде уведомена св.М. и в нейно присъствие бил
направен преглед на записа от монтираните в обекта охранителни камери. Записите
отразили движението на влезлия в магазина мъж с тъмни дрехи към щанда с
алкохол, скриването на бутилките и излизането му през касите, без да плати.
Св.М. подала сигнал за извършената кражба до органите на реда и предоставила
записите от камерите за процесния ден 27.02.2018г.
От
депозираното по делото заключение на назначената в досъдебното производство видеотехническа
експертиза, обективирано в Протокол № 17/12.04.2018г., се установява наличието на
информация във вид на видеофайлове, съдържащи изображения на подсъдимия – с
добро лицево заснемане, и фиксиращи влизането в магазина, преминаването му
между рафтовете със стока, облечен в тъмна дреха с гугла на главата, с тъмни на
цвят панталони и тъмни обувки с бели на цвят подметки, с тъмни ръкавици на
ръцете, което след това взема подадени му бутилки от продавачката на щанда и
между рафтовете със стока ги пъха под якето си, след което излиза през касите и
напуска магазина. В хода на досъдебното производство е извършено разпознаване
на подсъдимия от св.Н., възприела отблизо подсъдимия при подаването на
бутилките и описала го като външен вид.
Заключението
на ценовата експертиза е фиксирало стойност на 1бр. уиски марка „Джак Даниелс“
в бутилка от 0.700л. - 39.00 (тридесет и девет) лева и 1бр. уиски марка „Джак
Даниелс“ в бутилка от 1л. - 55.75
(петдесет и пет лева е седемдесет и пет ст.) лева.
По
отношение на подсъдимия Н., поради данни, че употребява наркотични вещества, в
ДП е била назначена СПЕ и проведено експертно изследване от
специалист-психиатър. В заключението вещото лице визира, че С.Н.Н. е с данни за
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиати и със
синдром на зависимост към хероин. Относно състоянието, в което се е намирал към
момента на извършване на деянието, е дадено категорично становище, че Н. не е
бил в променено такова по смисъла на чл.33 НК, което да го препятства във
възможността правилно да възприема и запаметява фактите и може - ако желае, да
дава достоверни сведения по важните за делото обстоятелства. Поради това е
могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди и не е бил лишен от
възможността да разбира свойството и значението на извършеното. Подчертано е от
вещото лице, че подсъдимият е годен да разбира смисъла и предназначението на
налаганите от съда наказания за съответното инкриминирано деяние.
Фактическата
обстановка по делото съдът намира за установена въз основа на събраните в
досъдебното производство писмени доказателства, относими към предмета на доказване
– протокол
за доброволно предаване от 01.03.2018г., заведен с рег.№ 1886р-5767/22.03.2018г.,
и описание движението на подсъдимия от записите на камерите (л.6- л.7), протоколите
за разпит на обвиняем и разпит на свидетели (л.29-30; л.52, л.54), протокол за
разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбуми (л.55-л.60), видеотехническа експертиза
(л.63-л.74), съдебно психиатрична експертиза (л.81 –л.85), съдебно-ценова
експертиза (л.89-л.91), декларация за
семейно и материлано положение и имотно състояние и справките за съдимост,
издадени от Бюро „Съдимост“ при РС-С.. Тези доказателства, надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 НПК,
преценени и обсъдени с направеното от подсъдимия самопризнание, в логическата
им последователност и взаимовръзка, подкрепят последното изцяло.
При така изясненото от фактическа страна,
съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.Н.Н. е
осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 НК
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и ”б” НК.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил действия по прекъсване на упражняваната до момента фактическа власт от
търговеца - чрез нарочно оправомощени физически лица, по отношение на конкретната
инкриминираната стока от магазина. Процесните две бутилки уиски са били скрити
от дееца и същият, без да ги заплати, е установил е свое трайно фактическо
владение спрямо тях, което се доказва от безпрепятственото им отнасяне извън
магазина и съответно действия по разпореждане с тази стока. За тези му действия
не му е било давано съгласие от визираните лица, което очертава
противозаконното присвояване. Предвид стойността на процесните вещи към датата
на извършване на деянието, възлизаща общо на 94.75 (деветдесет и четири лева и
седемдесет и пет ст.) лева, същите се явяват годен предмет на визираното
престъпление.
Наличието на предходните осъждания - 16 на
брой, на подсъдимия Н. за престъпления против собствеността по чл.195 и чл.196 НК, с последвало ефективно изтърпяване на наложените наказания лишаване от
свобода по НОХД № 2741/2008 на
РС-Русе, по НОХД № 558/2012г. на РС-С.,
по НОХД № 575/2012г., по НОХД № 809/2014г., по НОХД №762/2014г., по НОХД № 723/2016г., по НОХД №257/2018г., по НОХД № 274/2018г. – всички по описа на РС-С., обуславят наличието
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б. „а“ и ”б” НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер – наясно е бил, че отнема вещите против волята на
лицето, в чието владение са, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, изразяващи се в пряка имуществена вреда за собственика, и е искал
настъпването на тези последици, а именно установяване на своя фактическа власт
спрямо процесните вещи и възможност за безпрепятствено разпореждане със същите
с цел набавяне на средства, което се очертава и предварително взетото решение
да не заплати взетата стока.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът отчете степента на обществена опасност на извършеното престъпление като
висока, тъй като е засегнато правото на собственост, очертано от законодателя
чрез неговата защита като абсолютно такова, съобрази и стойността на
откраднатите вещи, която е под размера на минималната за страната работна
заплата, преднамереният начин на действие на подсъдимия при осъществяване на
престъплението. Изразеното от него съжаление, макар да следва да се отчита като
смекчаващ фактор, съдът намира за формално изразено предвид всички
доказателства по случая и поредицата престъпления извършени от подсъдимия след
излизането му през октомври 2017г. от затвора.
От данните за последователно увеличаващия
се размер на налаганите на С.Н. наказания лишаване от свобода, и при
първоначално отлагане изпълнението на същите, както и предвид факта, че почти
непосредствено след освобождаването му от затвора на 04.10.2017г. при изтърпяно
наказание една година ЛОС по НОХД № 723/2016г., подсъдимият на дата 31.12.2017г. отново е
посегнал към чуждо имущество с цел лично облагодетелстване и набавяне на
средства за негови потребности по противозаконен начин, очертават високата
степен на обществена опасност на самия извършител и липсата на претърпяна
каквато и да е корекция в поведението му и отношението му към спазване на
установения от закона ред. Съдът намира, че следва да се взема предвид и
оказваното негативно емоционално въздействие от престъплението върху лицата,
търпящи вреди, макар в случая пряко засегнат от вредата да е търговеца.
Видно от данните от справката за съдимост
на Н., същият е извършил три престъпления едно след друго след излизането му от
затвора, без да е проявил намерение и респ. положил усилия да си намери работа
и съответно да реализира доходи чрез своя личен труд. Отявленото му нежелание в
тази насока и въпросът за това как подсъдимият живее може да се поставя на
плоскостта за правото на личен избор, но присъствието му в обществото има
основно отрицателно въздействие.
Съдът намира, че наказание четири години и
шест месеца лишаване от свобода, което да се търпи при строг режим, се явява
справедливо. Поради факта на протичане на съдебното производство в хипотезата
на т.2 на чл.371 НПК и съобразно изискванията на закона за редуциране на
наказанието, същото бе намалено с една трета и подсъдимият следва да търпи три
години лишаване от свобода. Подчертаваното от защитата самопризнание, посочено
и от прокурора, че следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство не намира
опора в регламентираното от законодателя, тъй като именно направеното
самопризнание влече благоприятната за подсъдимия последица за прилагане на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.
Наличието на извършените в условията на реална
съвкупност престъпления от подс. Н. след освобождаването му от Затвора-Б. на
04.10.2017г. и наложените му за тях наказания ЛОС с ефективно изтърпяване - по
НОХД № 257/2018г. по НОХД № 274/2018г. и по настоящото дело – НОХД 590/2018г., всички по описа на Районен съд-С., обуславя
определянето на едно общо най-тежко наказание, съобразно правилата на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК. Съдът определи като такова наказание три години
лишаване от свобода, което подсъдимият да търпи при първоначален строг режим. Съгласно
изискването на чл.25, ал.2 НК и предвид факта, че е започнал да търпи ефективно
наказанието си по присъдата по едно от посочените дела, съдът постанови при изпълнение на определеното общо наказание
да се приспадне изтърпяното изцяло или отчасти наказание по някоя от присъдите
по горепосочените дела.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия Н. да заплати по да заплати по сметка на ОД МВР-С.
сумата 231.28 (двеста тридесет и два лева и двадесет и осем ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: