Решение по дело №190/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 112
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20245000600190
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245000600190 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 1/13.02.2024 г., по НОХД № 147/2023г., по описа на
Окръжен съд гр. Смолян, подсъдимият С. А. К. е признат за виновен в това,
че на 28.01.2023г., около 11.00 часа в с. *, обл. *, на първи етаж от къща,
собственост на семейство К., умишлено е умъртвил М. И. Р., ЕГН **********
от с.*, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и
с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
пр.3, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК е осъден на 20 години „Лишаване от
свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е постановено наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 20 години да се изтърпи при
първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание
лишаване от свобода е приспаднато, времето през което подсъдимият е бил
1
задържан, считано от 28.01.2023г. , като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК по отношение на веществените
доказателства – джобно ножче с кафява дръжка /иззето като обект № 5/ и
сребрист метален тиган /иззет като обект № 11/ е постановено да се отнемат в
полза на държавата и да бъдат унищожени като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по въпроса за останалите, иззети веществени
доказателства, след влизане на присъдата в сила, съответно: за първата част
от тях е постановено да се върнат на ОД на МВР – *; втората част от тях,
иззети при протоколи за оглед на местопроизшествие на къща и сграда в с. *,
както и от труп, да бъдат върнати на наследниците на пострадалия М. И. Р. –
М. И. И., Г. М. Р. и Р. И. К.; третата част от тях, иззети при освидетелстването
на лицето С. А. К. са разделени на две – едната част да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат като вещи без стойност, а другата част да му се
върнат; четвъртата част от тях, иззети при освидетелстването на лицето Б. Г.
В., също са разделени на две – едната част да се отнемат в полза на държавата
и да се унищожат като вещи без стойност, а другата част да му се върнат;
петата част, касаеща предадени доброволно ДНК – апликатори от слюнка от
устна кухина и кръвни проби от лицата С. А. К. и Б. Г. В., както и ДНК –
апликатори от лява и дясна ръка, обтривки от устна кухина и кръв от лява
ноздра, както и марлени тампони, иззети при оглед на местопроизшествие от
трупа на М. И. Р., е постановено да се отнемат в полза на държавата и да се
унищожат като вещи без стойност и шесто – 1 бр. Европейска дактилоскопна
карта с отпечатъци от лява и дясна ръка на Б. Г. В., иззети с протокол за
вземане на образци за сравнително изследване, да се приложат към делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият С. А. К. е осъден да
заплати в полза на ОД на МВР – * разноските по делото, в размер на по
6 956,58 лева.
Срещу присъдата на Окръжен съд - Смолян е постъпила въззивна жалба
от подсъдимия С. К., чрез служебния му защитник – адв. В. Т. от АК – * с
оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност, като се моли на
основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК да бъде изменена и да се
намали наложеното наказание.
2
Излагат се съображения, че по делото са установени смекчаващи
отговорността обстоятелства, които не са били отчетени от окръжния съд –
пълното съдействие на подс. К. в хода на наказателното производство,
направените самопризнания, изразената самокритичност и съжаление за
извършеното деяние, както и факта, че в съдебната фаза, производството е
протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК. В тази връзка се моли да се измени
присъдата, като се намали наказанието до предвидения в закона минимум.
Окръжна прокуратура – Смолян е уведомена за постъпилата жалба, но
не е отправила възражения.
Настоящият въззивен състав проведе съдебно следствие, като с оглед на
изложените съображения в жалбата, допусна до разпит вещите лица,
изготвили тройната СМЕ за пострадалия М. Р. – доц. д-р П. Т., д-р К. Х. и д-р
П. Д..
В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
заявява, че жалбата е неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд
изключително подробно и мотивирано е анализирал доказателствата по
случая, като се явява напълно справедливо определеното му наказание от 20
години лишаване от свобода.
Подсъдимият С. К. се явява лично и със служебния си защитник – адв.
В. Т. от АК - *, като поддържат подадената жалба по изложение в нея
съображения. Молят да се съобразят като смекчаващи обстоятелства
направеното самопризнание от страна на подсъдимия и съдействието му на
разследващите органи. Обръщат внимание и на факта, че според вещите лица,
смъртта на пострадалия не е настъпила по особено мъчителен начин, което
трябва да се съобрази при квалифициране на деянието.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с подадената
жалба, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка
на правилността на постановената присъда, намира за установено
следното:
Жалбата е частично основателна, макар и не по изложените в нея
съображения.
В Окръжен съд - Смолян срещу подсъдимия С. А. К. е внесен
обвинителен акт, за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3,
3
вр. чл.115 от НК.
На проведеното разпоредително съдебно заседание е допуснато
предварително изслушване на страните, които са се съгласили при условията
на Глава 27 и на основание чл.371, т.1 от НПК, да не се извършва разпит на
свидетелите и вещите лица.
Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждане на
делото по този ред, като на основание чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК е
одобрил изразеното съгласие на страните да не се извършва разпит на
свидетелите и вещите лица, като е приобщил приложените по делото
доказателства и доказателствени средства по реда на чл.283 от НПК.
Окръжният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна
въз основа на събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимият С. А. К. е роден на * г. в гр. *, живущ в с. *, общ. *,
неженен, осъждан, с основно образование, неработещ, с ЕГН **********.
През последните години и в началото на 2023 г. живеел в стая, в
сградата на бившата „*“ в с. *, тъй като нямал собствено жилище. Не работел,
често употребявал алкохол, многократно осъждан. Нарушавал често и
обществения ред, като от 2017 г. до момента на деянието е имал съставени 14
броя предупредителни протоколи за отговорността, която ще понесе при
нарушаване на обществения ред и извършване на действия, съставляващи
престъпление. Наказван е по административен ред за нарушаване на
обществения ред. От справката за съдимост е установено, че е осъждан 14
пъти за тежки умишлени престъпления по чл.199, ал.1, т.4 от НК; чл.330, ал.3
от НК и по чл.196 от НК.
Пострадалият М. И. Р., с ЕГН **********, живеел в наследствена къща
в същото село, вдовец и нямал деца.
От показанията на свидетелите М. К., А. Д., Т. К., както и на майка му Г.
Р. и сестрите - М. И. и Р. К. е установено, че пострадалият бил кротък човек и
не влизал в пререкания с хората. Понякога прекалявал с употребата на
алкохол, но въпреки това не създавал проблеми. Въпреки, че бил безработен
от много години, Р. помагал на хората от селото и по този начин си изкарвал
прехраната.
От показанията на свидетелите Б. В., М. К., А. Д., Т. К. и обясненията на
4
подсъдимия С. К. е установено, че пострадалият Р. често се събирал с В. и
подсъдимия, като тримата употребявали алкохол. Събиранията им често се
случвали в наследствената къща на св. В. в с. *.
На 27.01.2023 г. свидетелят В. получил по „*“, офис в гр.* сумата от 50
лева, превод от сестра му. За да ги изтегли, същият тръгнал с подсъдимия К.
пеша от с. * към гр. *. След като взел парите, св. В. купил храна, бутилка
спирт и една бира. Бирата дал на подс. К., който седнал на една пейка и
започнал да я пие. След това св. В. предложил на подсъдимия да се връщат
към с. *, но той отказал. Затова свидетелят се качил сам на автобуса и около
18:00 ч. се прибрал в дома си в селото. Там го чакал пострадалият М. Р.. Още
с пристигането си св. В. разредил спирта с вода и двамата с пострадалия
започнали да пият от него до около 22:30 - 23:00 ч., като очаквали подс. К. да
се върне и присъедини към тях. Двамата се намирали в стая на първия етаж от
къщата на св. В., намираща се в с. *, „*“, където легнали на матраци на земята
и заспали, без да дочакат пристигането на подсъдимия.
На следващия ден, на 28.01.2023 г., около 07:30 – 08:00 ч., при тях
пристигнал подс. С. К., който при влизането си им казал: „Аааа, спинкате,
топличко ли ви е“. Свидетелят В. му казал да мирува, ако иска да си сипе
водчица и да си гледа живота. Казал му също, че към 10:00 часа ще отидат до
магазина, за да си купят кафе или цигари - кой каквото иска. Подсъдимият
седнал и изпил две чаши от разредения спирт. Около 10:00 часа тримата
отишли до магазина в с. * като подсъдимият К. взел със себе си останалото
количество разреден спирт. След пристигането си в магазина св. В. купил
цигари за тримата, постояли известно време отпред, пушили и пили от
разредения спирт.
Около 11:00 ч. тримата се върнали в къщата, като влезли в първата стая,
намираща се в западната й част, където св. В. седнал на леглото си, а
подсъдимият и пострадалият седнали на столове до масата, като Р. бил в
близост до печката. От показанията на св. В. се установява, че към този
момент вече нямало нищо за пиене като алкохол. Подсъдимият К. бил видимо
пиян, а на пострадалия Р. не му личало, като двамата започнали да си говорят.
Според обясненията на подс. К., пострадалият Р. започнал да се заяжда с него
за стари неща, тъй като преди години го бил ударил с лост в крака. Това
ядосало подсъдимия и той ударил пострадалия с лявата си ръка. Тези
5
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. В., който в разпита си
пред съдия е посочил, че подсъдимият нещо се ядосал на пострадалия и му
казал - „Абе, ти не помниш ли, как щеше да ме осакатиш с кол?“.
Непосредствено след това, подсъдимият К. станал и ударил шамар на
пострадалия, като започнал да му се кара с думите - „Ти все такива ги
вършиш? Все такива ли ще ги вършиш?“ и постоянно му удрял шамари по
лицето с двете си ръце.
В обясненията си пред разследващия орган на 02.08.2023 г. подсъдимият
К. твърди, че пострадалият Р. му е посегнал с нож, той е хванал ножа и го е
взел, след което му ударил шамар. Окръжният съд не е дал вяра на тези
обяснения, възприемайки ги като изградена защитна версия близо осем
месеца след първоначалните обяснения на подсъдимия, депозирани
непосредствено след деянието. Съобразил е това, че при първоначалния си
разпит св. В. не е посочил подобно обстоятелство. По този повод на
повторния си разпит на 16.08.2023 г. св. В. е посочил, че не е видял М. да
замахва срещу подсъдимия с нож, като е възможно да го е направил, когато
него го е нямало, за да ходи до тоалетна извън къщата. Съдът не е възприел с
доверие показанията на свидетеля, че е възможно пострадалият да е замахвал
с нож, когато го е нямало, защото двамата с подсъдимия не са твърдели до
момента за подобно излизане от къщата.
Изрично подсъдимият при разпита на 02.08.2023 г. е заявил, че е бил М.
заради стари дрязги и това го е подтикнало да го стори. Пострадалият Р. се е
опитвал да се защити, като е протягал ръце над главата си. Свидетелят В. е
направил опит да спре подсъдимия, на което последният му е казал „Ти не се
занимавай, за да не го отнесеш и ти. Не го защитавай“ и продължил да бие
пострадалия, като го е съборил с удар на земята. Падайки на земята Р. е
съборил печката, която по това време горяла, като от нея са се разпилели
дърва и въглени. Свидетелят В. се притеснил да не стане пожар и започнал да
гаси огъня. След като пострадалият Р. бил на земята, подсъдимият продължил
да му нанася силни удари с ритници по главата и тялото.
От приобщените по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК обяснения
на подс. К. е установено, че докато пострадалият е бил на земята, той го е
удрял и ритал по цялото тяло и главата, като въпреки че го е молел да го
остави, същият е продължил да го бие.
6
От показанията на св. В. е видно още, че в един момент подсъдимият е
взел намиращият се наблизо тиган и е ударил Р. в горната част на главата. От
силата на удара тиганът се е изкривил. Тогава свидетелят се е изплашил, че
подсъдимият може да причини непоправими вреди на пострадалия. Затова и е
хванал С. К. за ръката, като му е казал да спре, че ще убие М., но подсъдимият
се е откопчил от него като е нанесъл втори удар с тигана в областта на
слепоочието на пострадалия. След нанесените удари М. Р. лежал на земята, но
все още дишал леко и проявявал признаци на живот.
В обясненията си от 02.08.2023 г. подсъдимият твърди, че не е удрял
пострадалия с тиган по главата. Но съдът не е намерил за достоверни тези
обяснения, защото се опровергават от показанията на свидетеля В.,
заключението на ДНК експертизата, според което изследваната кръв от
дъното на тигана произхожда от лицето М. Р. и заключението по назначената
тройна СМЕ, в която е посочено, че счупването на седми шиен прешлен, без
засягане на гръбначния мозък е причинено от удар с или върху твърд тъп
предмет и свръхмерно движение в областта на шията.
Въпреки безпомощното състояние на пострадалия, който лежал на пода
на стаята и отзад от главата му течала кръв, подсъдимият К. взел едно джобно
ножче от масата, вдигнал нагоре блузата на Р., оголвайки корема му и с ножа
го пробол три пъти в областта на гръдния кош, които наранявания достигали
до черния дроб, като му направил и още две прорезни рани /драскотини/,
напречно на тялото в долната част от гръдния кош. От обясненията на
подсъдимия е установено, че докато е драскал пострадалия с ножа, той е бил
жив и е мърдал, като го е направил, защото е искал да нарани Р.. След това
подсъдимият вдигнал пострадалия на матрака и двамата със св. В. го завили
със завивка, като по това време същият бил все още жив. Това станало към
12:00 - 12:30 ч.
Независимо от тежкото състояние, в което се намирал Р., подсъдимият
не предприел нищо, за да му помогне. Даже преди да напусне къщата, подс.
К. събул обувките от краката на пострадалия и ги взел като казал „За какво са
му тези обувки на М.?“. Взел му също и мобилния телефон, след което се
прибрал в стаята си в сградата на бившата * на с. *. От обясненията на подс.
К. се установява също, че половин час след като напуснал къщата, той се
върнал обратно и видял, че пострадалият Р. не мърда. Премерил му пулса и
7
тогава разбрал, че го е убил, след което отново се върнал в *, където живеел и
заспал.
Свидетелят В. също напуснал къщата и отишъл в дома на св. М. К. в
махала „*“ в с. *, като му споделил, че С. К. е набил М. Р. и е съборил печката
му, а кюнците /тръбите/ са смачкани, поради което не може да спи там.
Двамата решили да сигнализират за случая Спешна помощ и полицията, като
св. В. легнал да спи при К.. След известно време там пристигнал и
подсъдимият К., който му поискал храна. На въпроса на св. К. какво се е
случило, подсъдимият му отговорил, че не е станало нищо, взел
предоставената му храна и си тръгнал.
Около 17:20 ч. св. В. се събудил и двамата с К. отишли до къщата му.
Когато пристигнали там установили, че пострадалият М. Р. имал кръв по
лицето и по завивките под него. Пострадалият не реагирал на повикванията и
докосванията им, поради което К. незабавно подал сигнал на тел. 112.
На 28.01.2023 г., около 18:20 ч., за проверка на място пристигнали
служители от дежурен патрул при РУ – *, които запазили
местопроизшествието до пристигането на екип на ЦСМП – * и ДОГ при ОД
на МВР –*.
Пристигналият на място екип на ЦСМП – * констатирал смъртта на
пострадалия М. Р..
На 28.01.2023 г. бил извършен оглед в къща, собственост на сем. К.,
намираща се в с. *, общ. *, „*“. На първия етаж от къщата, върху матрак на
земята е открит трупът на пострадалия М. Р., като е съставен протокол за
оглед на местопроизшествие. Били иззети като веществени доказателства – 2
бр. стъклени чаши; стъклен пепелник с фасове; 2 бр. запалки /с червени и
сини елементи върху тях/; джобно ножче с обща дължина 16,5 см и дължина
на острието около 6,5 см с кафява дръжка; 1 бр. празна стъклена бутилка с
надпис „BARSKA“ с вместимост 200 мл; лична карта с № * и портфейл;
стъклена чаша /от дървена дъска в мивката/; сребрист метален тиган и един
чифт черни, мъжки обувки.
След приключване на огледа на местопроизшествие, трупът на
пострадалия М. И. Р. бил транспортиран за аутопсия в секционната зала на
„Съдебно отделение“ при МБАЛ –*.
8
На 29.01.2023 г. е съставен протокол за оглед при аутопсията на трупа
на пострадалия М. Р. и иззети като веществени доказателства: 2 бр . ДНК –
апликатори, с които е иззето поднокътно вещество от лявата и дясната му
ръка; 2 бр. марлени тампони, с които са иззети обтривки от дланите от лявата
и дясната му ръка; дрехи от трупа – сиви на цвят чорапи, тъмно сини дънкови
панталони, тъмно син поларен анцуг, тъмно синьо шушляково яке с червена
на цвят материя от вътрешна страна, тъмно синьо горнище /блуза/ с надпис
„STARTER“ с бели букви, черна блуза тип „пуловер“, червена фланелка с къс
ръкав с надпис с бял цвят отпред „CANADA“, черна плетена шапка.
На 29.01.2023 г. е извършен оглед на местопроизшествие в бившата
сграда на * в с. *, общ. *, за което е изготвен съответния протокол с
фотоснимки, като са иззети веществени доказателства – чифт сини на цвят
мъжки обувки с връзки.
На 29.01.2023 г. е извършен и оглед на лице /освидетелстване/, със
съгласието на подсъдимия С. К., при който са иззети ДНК – апликатори от
поднокътно вещество от дясната и лявата му ръка, а чрез марлени тампони са
взети обтривки от дланите на лявата и дясната му ръка, както и 1 бр. черен
мъжки пуловер със зацапвания в предната му част, долнище от черен анцуг
„Puma“.
С протоколи от 29.01.2023 г. за вземане на образци за сравнителен
материал от подсъдимия К. и св. В. са взети кръвни проби.
По време на досъдебното производство са назначени три съдебно-
химически и токсикологични експертизи за употреба на алкохол и
наркотични вещества във ВМА – *.
Видно от заключението на СХТЕ от извършените изследвания на
предоставената кръвна проба от трупа на М. Р. е било установено наличие на
алкохол /етанол/ с концентрация от 2.8 g/L. и на метаболити на медикамента
метамизол. Така установената концентрация на алкохол в кръвта, съгласно
таблицата на DUBOWSKI /2006/ за фазите на остро алкохолно повлияване
/интоксикация/ се отнася към фазата на Объркване, характеризираща се с
дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и
раздразнителност, засилени емоционални състояния /страх, ярост, скръб и
т.о./, нарушение на зрението и възприятията за цвят, форма, движение;
повишен болков праг, повишена мускулна некоординираност, залитаща
9
походка, атаксия, апатия и летаргия.
Видно от заключението на СХТЕ от извършените изследвания на
предоставената кръвна проба от подсъдимия С. К., не е било установено
наличие на алкохол /етанол/; наркотични упойващи вещества и психоактивни
медикаменти. При токсикологичния скрининг на предоставената биологична
проба е установено присъствие на метаболити на метамизол. Той и
метаболитите му не проявяват ефект върху психиката на човека и не са
класифицирани като наркотични вещества по ЗКНВП.
Видно от заключението на СХТЕ от извършените изследвания на
предоставената кръвна проба, взета от св. Б. В., не е установено наличие на
алкохол и наркотични/упойващи вещества.
От заключението на назначената комплексна СППЕ се установява, че
подсъдимият С. К. е с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол. Към момента на извършване на деянието, той е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен в
нейната разновидност – възбудно - агресивна форма.
Вещите лица са посочили в заключението си, че в момента на
извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и
събитията, свързани с инкриминираното деяние, да дава правилни и
достоверни обяснения за тях, както и да участва във всички фази на
наказателното производство, стига да има желание за това. От
психологичното изследване се установява, че С. К. е докачлив, мнителен и
недоверчив, като при отстояване на позициите си може да бъде гневен и
агресивен, особено след употреба на алкохол, когато и без това слабите
социални задръжки стават неефективни.
В обстоятелствена част от заключението при направеното обсъждане се
посочва, че поведението на К. по време на инцидента е в пряка връзка с
личностовите му особености, констатирани при извършеното психологическо
изследване.
Експертите считат, че С. К. активно е участвал във всички етапи на
действието, като не се касае за еднократна реакция при скъсен самоконтрол
над поведението и е наситено със силен емоционален заряд. Генерираното
10
емоционално напрежение и безпокойство е трансформирал в реакции и
действия. К. е склонен към въвличане в афективни преживявания, водещи до
емоционални кризи с алтерниране между идеализация и обезценяване, при
които самоконтролът е неефективен, а реакциите са емоционално обусловени
и поляризирани – към изблици на гняв и агресия или обратно – на
привързаност и обич.
По време на деликта подсъдимият е бил със запазена способност да
долавя особеностите на ситуацията и настъпващите промени в нея. Не е била
прекъснат връзката му с действителността. Той е бил със съхранени психични
възможности за оценка на смисъла на поведението си и контекста на
ситуацията. Няма основание да се приеме, че подсъдимият е бил с афективно,
но не и афектно модулирано поведение по време на инкриминираното деяние.
Поведението му в рамките на случая може да се дефинира като афективно, но
не и афектно детерминирано. От медицинска гледна точка няма основание да
се приеме хипотезата, че С. К. е бил в състояние на физиологичен афект при
реализиране на престъпното деяние.
Видно от заключението на назначената дактилоскопна експертиза №
23/ДКТ-91/28.02.2023 г., върху изследваните обекти - 2 бр. стъклени чаши, 1
бр. стъклен пепелник, 1 бр. празна стъклена бутилка, 1 бр. стъклена чаша
/обект № 5/ и 1 бр. метален тиган не са се проявили и не са открити годни за
идентификация дактилоскопни следи. Върху представените 2 бр. запалки и 1
бр. сгъваем нож с кафява дръжка, също не са се проявили и открили
дактилоскопни следи.
Видно от заключението на назначената ДНК експертиза № 23/ДНК-
168/22.02.2023 г. е установено следното:
За червено-кафеникави зацапвания по острие на нож, по дъно и ръбове
на тиган и за червено-кафява материя от един брой ст. тампон – отривка от
петно в близост до печката /обекти №№ 1.1, 2.1 и 11/ се доказва човешка
кръв.
Изследваната кръв по острие на нож, по ръбове и дъно на тиган и петно
от кръв в близост до печката, както и биологичния материал по лявата длан и
поднокътното вещество от лявата и дясна ръка на трупа на М. Р. /обекти №№
1.1, 2.1, 4, 5, 6 и 11/ произхожда от М. И. Р..
Изследваният биологичен материал от дясната и лява длан и
11
поднокътно вещество от дясната и лява ръка на С. А. К. /обекти №№ 7, 8, 9 и
10/ произхождат от него самия.
За изследваните дръжка на нож /обект № 1.1/ и дръжка на тиган /обект
№ 2.1/ са се установили смеси на клетъчен материал, в които по-голяма част
от изследвания биологичен материал произхожда от лицето М. И. Р..
Останалите алели в смесите от клетъчен материал по тези обекти не могат да
бъдат интерпретирани.
За дясната длан на М. И. Р. /обект № 3/ е установена смес от клетъчен
материал, в която по-голямата част от изследвания биологичен материал
произхожда от лицето М. И. Р., а част от останалия материал от Б. В..
Останалите алели в сместа от клетъчен материал по обект № 3, които се
отнасят към профилите на Р. и В., не могат да бъдат интерпретирани.
В изследваната предна външна част на долнище на анцуг /обект № 12/ е
установена смес на клетъчен материал, в която по-голяма част от изследвания
биологичен материал произхожда от С. А. К., а част от останалия материал от
М. И. Р.. Останалите алели в сместа на клетъчен материал по обект № 12,
които не се отнасят до профилите на Р. и К., не могат да бъдат
интерпретирани.
От заключението на изготвената по делото тройна СМЕ № 8/2023 г. се
установява, че при изследването на трупа на М. Р. са установени: черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в множество травматични увреждания по
кожата на главата /кръвонасядания и оток по горния и долния клепач на двете
очи, охлузвания на носа, устата и челото, разкъсно-контузна рана на долната
устна, брадата и дясна вежда/, кръвонасядане по меките черепни обвивки,
субдурален и субарахноидален хематом, наличие на кръвенист ликвор в
мозъчните стомахчета, мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчни
структури.
Вещите лица са установили още и наличието на 3 прободни
наранявания в областта на гръдния кош, достигащи до черния дроб и наличие
на 200 мл кръв в коремната кухина; наличие на две драскотини в областта на
гръдния кош, в долната част и счупване на 7-ми шиен прешлен.
Експертите заключават, че причината за смъртта на М. И. Р. е тежка
черепно-мозъчна травма с наличие на субдурален /под твърдата мозъчна
обвивка/ и субарахноидален /под меката мозъчна обвивка/ кръвоизлив и
12
вклиняване на малко мозъчни структури с парализа на жизненоважни
мозъчни центрове – на дихателна и сърдечна дейност.
Настъпилата смърт на М. Р. е в пряка причинно-следствена връзка с
нанесения побой от С. К..
Описаните травматични увреждания в областта на главата са причинени
от механизма на удар с или върху твърд тъп предмет със значителна енергия и
отговарят по време и начин да са причинени така, както се съобщава в
предварителните сведения и свидетелските показания.
Счупването на седми шиен прешлен, без засягане на гръбначния мозък е
причинено от удар с или върху тъп предмет и свръхмерно движение в
областта на шията.
Всички прободни наранявания са причинени от действието на предмет с
остър връх и едностранен режещ ръб /нож/. Посоката и дълбочината на
раневите канали на всички прободно-порезни наранявания са измерени по
възприета съдебномедицинска техника и са посочени в описателната част на
експертизата. Ножът е със сравнително тънък гръб и заострен. Напълно
възможно е описаните прободни наранявания да бъдат нанесени с иззетия с
протокол за оглед на местопроизшествие от 28.01.2023 г. един брой джобно
ножче с кафява дръжка, с дължина 16.5 см и дължина на острието около 6,5
см. Възможно е описаните драскотини по гръдния кош на пострадалия да
бъдат причинени от същия нож.
Близостта на раните на гръдния кош дават основание за извод, че са
причинени за кратък период от време, а сходството и в посоките на
нараняване – и за сходно взаиморазположение на нараняващия и жертвата.
Описаните прободни наранявания в областта на гръдния кош имат
слабо отношение към настъпването на смъртта.
Експертите считат, че в конкретния случая настъпването на смъртта на
М. Р. е протекло бързо – за няколко минути, с тежко потискане на всички
функции на ЦНС, поради алкохолното опиване.
Съдът е преценил, че гореописаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия
/т.1, л. 51 – 62 от ДП/, показанията на свидетелите – Б. В., М. К., Т. К., А. Д.,
М. И., Г. Р., Р. К., Н. С. и С. С.; протоколите за оглед на местопроизшествие с
13
фотоалбуми /т. 1, л. 67 - 111 от ДП/; протокол за освидетелстване на лица с
фотоалбум /т.1, л.112-122); протокол за вземане на сравнителни образци от С.
К. и Б. В. /т.1, л.123 -124 от ДП/; протоколи от химически експертизи /т.2,
л.41-54/; заключение на тройна СМЕ /тз2, л.23 - 32 от ДП/; дактилоскопна
експертиза и ДНК експертиза /т. 2, л.62-94 от ДП/ и др., приобщени към
доказателствените материали по делото по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от
НПК.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло и от
настоящия състав на въззивната инстанция.
За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия С. К., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално-следствени действия, изясняващи значимите
факти относно настъпилата смърт на пострадалия Р., макар и в контекста на
института на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1, вр. чл. 372, ал.3 от
НПК.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите в съответните
им части, като е намерил същите за последователни, ясни, точни и
непротиворечиви и ги кредитирал.
Обърнато е специално внимание на обясненията на подс. К. и
свидетелските показания на св. В., които са възприети в съответните им
части, в които не противоречат спрямо останалия доказателствен материал.
Основателно са възприети от окръжния съд и заключенията по
назначените експертизи, като изготвени компетентно и от надлежните
специалисти. В тази насока са и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, както и веществените такива. Поради това
включването им в доказателствения материал е правилно и в съответствие с
процесуалните изисквания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е
достигнал до извода, че те описват по един безспорен начин, гореописаната
фактическа обстановка, въз основа на която е аргументирал и своите правни
изводи.
Въззивният съд намира за доказано по несъмнен начин повдигнатото
14
срещу подс. С. К. обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК, с изключение на
квалифициращия признак по т.6, пр.2.
По делото са налице достатъчно доказателства за инкриминираните
събития, които преценени в съвкупност са довели Смолянския окръжен съд
до несъмнения правен извод за това, че подс. С. К. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3-то, вр. чл. 115
от НК, тъй като на 28.01.2023 г., около 11.00 ч., в с. *, обл. *, на първия етаж
от къща, собственост на сем. К., умишлено е умъртвил М. И. Р. от с.* като
убийството е извършено с особена жестокост.
Не се оспорва, че от обективна страна деянието е осъществено на
28.01.2023 г. около 11.00 ч. в горепосочената къща в с. *, общ. *от
подсъдимия С. К., в каквато насока са неговите обяснения, показанията на св.
В., заключенията на изготвените по делото ДНК експертиза № 23/ДНК-
168/22.02.2023 г. и тройната СМЕ.
Изяснен е и механизмът на извършване на деянието, тъй като смъртта
на пострадалия е настъпила вследствие нанесените множество удари от
подсъдимия с ръце, крака и с метален тиган в областта на главата. За
използването на подобен предмет при нанасянето на ударите сочи в
показанията си св. В., както и заключението на изготвената ДНК експертиза,
според което изследваната кръв по ръбовете на тигана е на М. Р.. А от
заключението на тройната СМЕ е установено и счупване на 7-ми шиен
прешлен, причинено от удар с или върху твърд тъп предмет и свръхмерно
движение на шията, т.е. от силен удар с тиган в областта на главата на
пострадалия.
От показанията на св. В. и обясненията на подс. К. се установява, че
освен ударите с ръце, крака и тиган, има нанесени травматични увреждания и
с нож. Техните разкази се потвърждават и от заключенията на ДНК
експертизата и СМЕ, установяващи наличието на кръв по ножа, която е на
пострадалия, както и констатираните три прободни рани в гръдния му кош.
Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че смъртта е
настъпила в резултат на множество удари, нанесени от подсъдимия С. К. по
горепосочения механизъм в областта на главата на пострадалия М. Р., които
са довели до тежка черепно-мозъчна травма с наличие на субдурален /под
твърдата мозъчна обвивка/ и субарахноидален /под меката мозъчна обвивка/
15
кръвоизлив и вклиняване на малкомозъчни структури с парализа на
жизненоважни центрове – на дихателна и сърдечна дейност, като са нанесени
допълнително и множество прободни и прорезни наранявания с нож в
областта на гръдния кош на убития.
Според вещите лица от тройната СМЕ, смъртта на пострадалия Р. е
настъпила вследствие на причинената му тежка, черепно-мозъчна травма,
която е в пряка причинно-следствена връзка с нанесения му побой от
подсъдимия.
Настоящият състав обаче не споделя виждането на окръжния съд, че е
налице квалифициращия елемент по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК за
извършване на убийството по особено мъчителен начин за убития.
Вярно е, че от заключението на СМЕ се установява как с действията си
подс. К. е нанесъл множество телесни увреждания в областта на главата на
пострадалия, три прободни наранявания в областта на гръдния му кош,
достигащи до черния му дроб, установено е наличие на около 200 мл кръв в
коремната кухина, драскотини в долната част на гръдния кош, както и
счупване на 7-ми шиен прешлен. Също така не може да се отрече и фактът, че
пострадалият е молел подсъдимия да спре, видно от неговите обяснения и
показанията на св. В.. Но, тези обстоятелства сами по себе си не са
достатъчни, за да обосноват извода, че при така установените множество
увреждания, от момента на причиняването им до момента на настъпването на
смъртта, пострадалият е изпитвал силни болки, поради молбите му към
подсъдимия да спре. Неслучайно съдебната практика изисква за този
квалифициращ признак, по делото да се установи наличието на изключителни
страдания на жертвата при лишаването й от живот, не само с нанасянето на
множество удари, какъвто е настоящият случай[1]. Това трябва да е станало,
чрез рязането на части от тялото й, постепенното й задушаване, като
страданията трябва да носят белезите на изключителност, необичайност по
своето качество и обем, така че параметрите на физическите и душевни
изживявания на пострадалия да се явяват неприсъщи спрямо обикновеното
настъпване на смъртта.
По този повод неправилно е виждането на окръжния съд, че преценката
за наличието на смърт по особено мъчителен начин, не е медицински
критерий и не се определя единствено от медицинските експерти, а е
16
юридическо понятие и зависи от доказателствата по делото, преценени в
контекста на правната теория и утвърденост в съдебната практика. Безспорно,
съдът би могъл да не се съобрази със заключението на вещото лице, като
същото не е задължително за него по смисъла визиран в разпоредбите на
чл.154, ал.1 и ал.2 от НПК, но тогава би следвало да се мотивира подобно
различно виждане. Поради тези причини и настоящият въззивен състав
проведе съдебно следствие като разпита вещите лица изготвили тройната
СМЕ, защото именно те могат от експертна гледна точка да изяснят
възможността за подобни извънредни страдания от страна на жертвата на
престъплението, която трябва да е била в състояние да възприема особените
мъчения, на които е била подложена и да успее да преживее психо-
емоционалния стрес от обстановката, в която е поставена. Експертите
убедително изложиха медицинските критерии, наложили тяхното заключение
пред разследващите органи, че смъртта на пострадалия не е настъпила по
особено мъчителен начин за него /л. 32 от т.2 от ДП/. На първо място, поради
тежката степен на алкохолно опиянение, което от медицинска гледна точка се
характеризира с потискане на централната нервна система и сетивност към
външни дразнители, т.е. човекът не осъзнава болката и страданието в степен,
която се установява при липса на употребен алкохол[2]. На второ място,
поради липсата на травматични увреждания по механизма на защитни
наранявания по горните крайници, което доказва, че човекът не осъзнава
действията на извършителя. И на трето място – малкото установено
количество кръв в коремната кухина от 200 мл, защото при нараняване на
черния дроб, като орган с двойно кръвоснабдяване е характерно профузно
кървене, ако човекът е жив. Това означава, че смъртта за пострадалия е
настъпила за много кратък период от време за няколко до десетина минути
/л.30 - 31 от ВНОХД № 190/24 г./. Затова и в тази й част, присъдата следва да
се измени с частичното оправдаване на подсъдимия за този квалифициращ
белег.
По отношение на наличието на особена жестокост по чл.116, ал.1, т.6,
пр.3 от НК, настоящият състав споделя напълно изложените мотиви от
окръжния съд.
Правилно е съобразена съдебната практика, че за този квалифициращ
белег се изисква при извършване на убийството деецът да проявил
17
изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм[3]. В този
смисъл се съобразяват фактическите обстоятелства по умъртвяване на
жертвата като броя и силата на ударите, оръжието, с което е причинено
увреждането, неговата тежест и отсъствието на състрадание към жертвата.
Затова и обосновано е отчетено, че особената жестокост се явява външна
характеристика на убийството, чрез която намират отражение и субективните
качества на дееца. От показанията на св. В. е установено, че подсъдимият е
нанесъл множество удари на пострадалия – първоначално по лицето, а след
падането му на земята е продължил да го удря с ръце и да го рита с крака по
всички части на тялото, вкл. е взел и метален тиган, с който на два пъти го е
ударил силно в главата. Силата на удара с тигана е била до толкова силна, че
дори се е изкривила дръжката му, като е счупен и 7-ми шиен прешлен. След
това независимо, че от главата на пострадалия е потекла кръв и го е молел да
спре, подсъдимият е продължил да го малтретира като му е нанесъл и три
прободни рани в гръдния кош. В този смисъл и правилно е съобразено, че
действията на подсъдимия през разразилия се макар и за кратко побой,
постепенно са ескалирали и са ставали все по-жестоки, независимо от
тежкото състояние, в което се е намирал М. Р.. Накрая е установено, че когато
подсъдимият и св. В. са напускали къщата, пострадалият е бил все още жив,
като независимо от тежкото му състояние С. К. не е потърсил помощ, за да му
се помогне. Дори същият е събул маратонките от краката на жертвата с
думите, че вече не му трябват, взел е и мобилния му телефон, като си е
тръгнал. За това и напълно обосновано е преценено, че в конкретния случай е
налице едно системно и последователно поведение от страна на подсъдимия
на жестоко отношение към пострадалия, което говори за отсъствие на каквото
и да е човешко чувство на милост и състрадание, определящо за този
квалифициращ признак.
От субективна страна деянието е извършено виновно от подс. С. К., под
форма на вината - пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си и е целял настъпването на обществено-опасните му
последици – умъртвяването на Р., което се установява от начина на
извършване на деянието.
От заключението на комплексната СППЕ е видно, че подсъдимият С. К.,
когато е предприел действия по саморазправа с пострадалия е бил в състояние
18
на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на волевите му
актове е било съхранено. Според вещите лица подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
В заключение, при възприетата за установена фактология на
инкриминираните събития, дадената правна квалификация на деянието,
възприета със съответната корекция от въззивната инстанция, сочи за
наличието на осъществено от подсъдимия С. К. престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 6, пр. 3-то, вр. чл. 115 от НК, като същият следва да бъде оправдан за
наличието на квалифициращия белег по т.6, пр.2-ро.
При индивидуализация на наказанието, настоящата инстанция намира,
че не се налага корекция в негова преценка и размер.
За извършеното от подс. С. К. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3-
то, вр. чл. 115 от НК, законодателят е предвидил алтернативни наказания -
лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна.
При обсъждането на въпроса, кое от тези наказания се явява най-
подходящо по вид за подсъдимия, първоинстанционният съд е съобразил
разпоредбите на чл.57, ал.1, вр. чл.56 и чл.54 от НК и основните принципи за
определяне на наказанието, като е обсъдил степента на обществена опасност
на деянието и дееца.
Обществената опасност на деянието е висока, тъй като е засегнат
живота и здравето на човек.
Висока е и обществената опасност на самия деец, предвид на
характеристичните данни и предходните му множество осъждания.
Безспорни отегчаващи наказателната отговорност на подс. К.
обстоятелства са приетите от окръжния съд, сред които се открояват
многобройните му осъждания[4], приоритетно за тежки умишлени
престъпления по чл.195, ал.1, т.2, т.3, чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
„б“ от НК, вкл. по чл.330 и по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и“б“ от
НК с наложени ефективни наказания лишаване от свобода, съставените
множество протоколи за предупреждение за отговорността, която ще понесе
при нарушаване на обществения ред, както и за наложени административни
19
наказания по този повод[5], сочещи за твърде лоши характеристични данни,
вкл. липсата на трудова ангажираност и постоянната злоупотреба с алкохол.
Не са отчетени от съда смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия, като такова би могло да се приеме единствено, направеното в
началото на досъдебното производство самопризнание, в което обяснява
своята версия за случая. Изразеното от К. съжаление за стореното е
направено в един много по-късен етап от наказателното производство.
В конкретния случай, правилно е съобразено, че обществената опасност
на деянието и дееца, макар и да са високи, не биха могли да покрият
критериите на разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК, изискващи престъплението
да се счете за изключително тежко и целите по чл.36 от НК да не могат да
бъдат постигнати, чрез по-лекото предвидено наказание.
Въз основа на гореизложения комплекс от отегчаващи и смекчаващи
отговорността на подс. С. К. обстоятелства, настоящият състав намира за
обосновано виждането на окръжния съд, че в настоящия случай целите на
наказанието могат да се постигнат успешно, чрез първата алтернативна
възможност за наказанието лишаването от свобода.
Съдът е съобразил данните за многобройните осъждания на подсъдимия
за тежки умишлени престъпления с наложено ефективно наказание лишаване
от свобода, преценявайки че същият не се е превъзпитал, не е променял
престъпните си навици и не са постигнати целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът напълно аргументирано е наложил
на подсъдимия С. К. наказание лишаване от свобода в максимално
предвидения срок за деянието от 20 години. Размерът на това наказание
правилно е определен, с оглед тежестта на извършеното квалифицирано
убийство по чл.116, ал.1 от НК с особена жестокост, предходните
многобройни осъждания на дееца с наложени ефективни наказания лишаване
от свобода, които не са допринесли за неговото поправяне и превъзпитание,
високата степен на обществена опасност на неговата личност, която се
характеризира с една твърде трайна и трудно поправима нагласа към
извършване не само на престъпления, но и на правонарушения. За
достигането до този извод не би могло да повлияе обстоятелството, че е
отпаднал единия от двата квалифициращи признака на повдигнатото
20
обвинение за престъплението по чл.116, ал.1 от НК.
Така прецененото като вид и размер наказание лишаване от свобода и
според настоящата въззивна инстанция, би могло да постигне успешно
целите на чл.36 от НК спрямо този подсъдим, като за да се достигне нужния
превъзпитателния ефект, трябва изолирането му в пенитенциарно заведение
да е за един по-дълъг срок.
Законосъобразно, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът е
определил наложеното на подсъдимия К. наказание от двадесет години
лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
Следва, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, да се приспадне от така
определеното наказание на подсъдимия К., времето, през което е бил
задържан, считано от 28.01.2023 г. до влизане на присъдата в сила.
В този ред на мисли и отправеното искане в подадената жалба за
изменение на присъдата като се намали наложеното наказание лишаване от
свобода в минимално предвидения от закона размер се явява неоснователно и
същата следва да се потвърди в тази й част.
По произнасянето за веществените доказателства и направените
разноски.
По отношение на част от веществените доказателства по делото,
действително са налице основанията на чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК за тяхното
отнемане в полза на държавата, защото са послужили като средство за
извършване на умишленото престъпление – джобно ножче с обща дължина от
16,5 см и дължина на острието около 6,5 см с кафява дръжка /иззето като
обект № 5/ и сребрист метален тиган /обект № 11/, които след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожена като вещи без стойност.
За останалите веществени доказателства, правилно е постановено, че
същите подлежат на връщане на техните собственици /подсъдимия, респ.
наследниците на пострадалия/ или да бъдат унищожени, в какъвто смисъл
преценката на окръжния съд в мотивите на постановения съдебен акт се
споделя изцяло от настоящия състав и не се налага преповтаряне /л. 98 – л.100
от НОХД № 147/2023г./.
Вещественото доказателство – 1 бр. Европейска дактилоскопна карта с
отпечатъци от лявата и дясна ръка на Б. Г. В., иззети с протокол за вземане на
21
образци за сравнително изследване на 29.01.2023г., следва да остане
приложена по делото.
Тъй като подсъдимият С. К. е признат за виновен по основната част от
повдигнатото му обвинение, ще трябва на основание чл.189, ал.3 от НПК да
заплати, направените разноски от досъдебното производство за експертизи, в
полза на ОД на МВР –* в размер на 6 956.58 лева. Той ще следва да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен
съд и направените допълнителни разноски пред настоящата инстанция за
изслушване на вещите лица, изготвили тройната СМЕ в общ размер от 300
лева.
По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да се измени
постановената първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й
част по отношение във връзка с прилагането на закон за същото еднакво
наказуемо престъпление за деянието на подс. С. К. с отпадането на
квалифициращия белег по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, като подадената
въззивна жалба с искане за намаляване на наложеното наказание лишаване от
свобода, да се остави без уважение.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
настоящата съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК,
Апелативният съд
[1] Вж. ППВС № 2/16.12.1957 г., изм. и доп. ТПВС № 7/06.07.1987 г., т. 15.
[2] Вж. разясненията за значението на тежкото алкохолно опиване за наличието на този квалифициращ белег, във
вариант изключващ неговото наличие и обратно, когато не го игнорира - Р № 45/3.05.2022 г. по н.д. № 112/2022 г.
на 3 н.о. на ВКС и Р № 397/1.11.2023 г. по н.д. № 562/2023 г. на 1 н.о. на ВКС.
[3] Вж. Р № 7/1982 г. на ОСНК и Р № 532/1976 г. на 2 н.о. на ВС.
[4] В периода от 1993 г. до 2016 г., подробно описани на л. 96 от мотивите към присъдата.
[5] От 2017 г. до момента на деянието - 14 бр. протоколи за предупреждение и 5 бр. административни наказания
за нарушаване на обществения ред, описани на л.96 - 97 от мотивите към присъдата.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1 /13.02.2024г. постановена по НОХД №
147/2023г. по описа на Окръжен съд – Смолян, като признава подсъдимия С.
А. К. за невинен, в това смъртта да е причинена по особено мъчителен начин
22
за убития, като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. А. К., със
снета по делото самоличност, да заплати направените пред настоящата
инстанция допълнителни разноски от общо 300 лева по сметка на
Пловдивския апелативен съд.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-
дневен срок от съобщаването на страните пред ВКС - София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23