ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48367
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110125850 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ОПРЕДЕЛИ:
Указва на молителката по насрещната молба в едноседмичен срок от
уведомяването, в писмена молба с препис за другата страна да заяви дали поддържа
искането си за определяне местоживеене на детето при нея, като съобрази, че същото е
определено с чуждестранното съдебно решение, чието изпълнение е признато и допуснато
на територията на Р. България в тази му част, като в случай, че го поддържа, да посочи
правния си интерес от това.
Указва на молителката по насрещната молба, че при неизпълнение на дадените
указания в посочения срок насрещната молба ще бъде върната, а производството по нея –
прекратено.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2026 г. от
09:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на
ответника се връчи препис от отговора на насрещната молба и приложенията.
Да се призове компетентната ДСП с препис от молбата и отговора, по местоживеене
на родителите, като й се укаже, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с
оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Следва да съберат информация и да дадат
становище по отношение на родителските качества на родителите и способността им за
отглеждане и възпитание на детето, условията, които всеки може да предостави за
отглеждане на детето, като посетят жилищата на страните, доходи, подкрепяща среда,
1
емоционална привързаност на детето към всеки от родителите, като по възможност
наблюдават среща между детето с всеки от родителите му, както и да съберат информация и
да дадат становище дали пътуването извън границите на Р. България би нарушило
интересите на детето, както и дали е в негов интерес да бъде изслушано от съда, ако е
навършило 10 г. ДСП следва да даде становище и дали са налице условията на чл. 138а, ал. 3
СК.
Указва на страните да съдействат на ДСП за изготвяне на социалните доклади.
Изготвя следния проект на доклад по делото:
Подадена е молба от Л. Ж. Г. (молител) срещу Е. Г. В. (ответник). Предявена е молба с
правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК за изменение на режим на лични отношения,
обективно кумулативно съединена с молба по чл. 127а, ал. 2 СК.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника. Оспорва
молбата. Предявена е насрещна молба с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК за изменение
на режим на лични отношения между бащата и детето и за определяне местоживеенето на
детето при майката, обективно кумулативно съединен с молба по чл. 127, ал. 2 СК за
упражняване на родителските права и за присъждане на издръжка за детето, и молба по чл.
127а, ал. 2 СК.
В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на насрещната молба.
Приема на основание чл. 157 ГПК представените по делото писмени документи, като
писмени доказателства.
По направените доказателствени искани съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание, след изслушване на страните.
Да се изиска от СДВР, Отдел БДС, справка за издаден и валиден към датата на
справката паспорт на детето на страните.
УКАЗВА на страните, че в тяхна тежест е да докажат по делото следните
обстоятелства: 1) произхода на детето от страните по делото като негови родители; 2) че с
влязло в сила съдебно решение на бащата е определен режим на лични отношения с детето,
както и всички обстоятелства, които са се изменили след влизането в сила на съдебното
решение, обуславящи интереса на детето от поисканите изменения на постановените мерки
относно родителската отговорност; 3) родителския си капацитет, качества и условия да се
грижат и отглеждат детето, подкрепяща среда; 4) всички обстоятелства, които се твърдят от
страните и които обуславят интереса на детето да пътува извън страната.
Задължава страните да се явят лично в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като в случай, че същите не се явят без
представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ
2
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че
за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и
че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
3
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди провеждане
на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда за това, като подадат
молба, към която приложат постигнатото споразумение и посочат телефонни номера, на
които да бъдат уведомени за пренасрочване на делото за разглеждане за по-ранна дата, в
случай че желаят това.
Указва на страните, в случай на постигане на споразумение помежду им, да го
изпратят и на служебния имейл на деловодството на състава: *************@***.*******.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4