№ 8684
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110166305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. С. срещу З, с която са
предявени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: 3545,47 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение на уврежданията, получени от ищцата вследствие на ПТП
от 25.08.2019 г., настъпило на АМ „Струма“ в посока на движение от гр. Перник към
гр. Дупница по вина на водача на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № **, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2023 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 212,94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.06.2023 г. до
03.12.2023 г.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 25.08.2019 г. на АМ
„Струма“ в посока на движение от гр. Перник към гр. Дупница, като водач на л.а.
„Опел Корса“ с рег. № ** е получила телесни увреждания – мозъчно сътресение,
световъртеж, остра стресова реакция, амплитудна депресия, бавновълнова активност в
ляво фронтално – темпорално, лумбална спондилоартроза и осеохондроза,
повърхностна травма на главата, кръвонасядания на лява подбедрица и лява мишница
Били поставени следните диагнози „повърхностна травма на окосмената част на
главата“, „мозъчно сътресение“, „остра стресова реакция“, „други нарушения на
вестибуларната функция, вестибуловегетативен синдром, субкомпенсирана
вестибуларна функция“. Във връзка с лечението си сторила редица разходи за
проведено лечение и закупуване на медикаменти, които претендира в хода на
настоящото производство. Виновен за причиняване на ПТП бил неизвестен водач на
л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № **, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че на 21.06.2023 г. е предявила пред
ответника извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените от ПТП имуществени вреди, но плащане не било извършено. При тези
1
съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
претендираните като имуществени вреди разходи да са извършени от ищцата, както и
същите да са извършени във връзка с процесното ПТП. Оспорва посочените в исковата
молба увреждания да са настъпили следствие на произшествието при твърдения за
неспазване от страна на ищцата на лекарски предписания, предхождащи инцидента.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя - ответник.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаеши се от доказване
обстоятелствата: 1) че на 25.08.2019 г. на АМ „Струма“ в посока на движение от гр.
Перник към гр. Дупница е настъпило ПТП с участници л.а. „Опел Корса“ с рег. № **,
управляван от ищцата Н. Г. С., и л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № **; 2) че ПТП-то е
настъпило вледствие на противоправното и виновно поведение на водача на л.а.
„Фолксваген Венто“ с рег. № **; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то,
гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № ** е била
покрит застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Същевременно по делото е
представено и влязло в сила решение от 26.08.2021 г. по гр.д.№ 2098/2020 г. по описа
на СГС, I ГО, 11-ти състав, потвърдено с решение от 28.03.2022 г. по в.гр.д. №
101/2022 г. по описа на САС, 1-ви граждански състав, последното недопуснато до
касационно обжалване с определение от 10.08.2023 г. по т.д. № 1680/2022 г. на ВКС, с
което ответникът З, е осъден да заплати на ищцата Н. Г. С., на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП. Съгласно чл.
297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК посочените решения следва да бъдат зачетени от настоящия
съдебен състав относно установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства,
съставляващи част от основанието на исковите претенции, а именно реализирано
застрахователно събитие – ПТП с участието на л.а. „Опел Корса“ с рег. № **, и л.а.
„Фолксваген Венто“ с рег. № **, причинено противоправно и виновно от водача на л.а.
„Фолксваген Венто“ с рег. № **, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидно застрахователно покритие
2
към датата на произшествието, претърпени от ищцата, неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Следователно спорът по
делото е концентриран върху това дали в резултат от процесното ПТП ищцата е
претърпяла и твърдените имуществени вреди, респ. в какъв размер е следващото се
вземане за обезвреда.
За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани
писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира
като изготвено обективно, компетентно и добросъвестно, въз основа на представените
по делото медицински документи във връзка с проведеното лечение на ищцата, се
изяснява, че вледствие на инцидента е имала следните посттравматични увреждания:
повърхностна травма на главата, кръвонасядане на лява предмишница, кръвонасядане
на лява подбедрица, черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ - мозъчното сътресение с
последващи оплаквания от главоболие, гадене, повръщане, замайване, нестабилност и
световъртеж, преходни ЕЕГ промени с временно травматично потискане /депресия /на
биоелектричната активност на мозъка, шиен вертебрален синдром, остра реакция на
стрес, довела до безсъние и повишена тревожност, както и еднократен епилептичен
припадък. Установява се, че за възстановяване на претърпените от процесното ПТП
увреждания на здравето на ищцата са били предписани следните лекарства: Лирика,
Конвулекс, Трилептал, Енцефабол, Когнисел, Сомазина, Тебокан, Ноотропил, Уримил,
Ципралекс, Аркоксия, Деган, Пулсет, като също така е било направено изследване ЕЕГ
и са били проведените неврологични консултации и рехабилитации. Експертът
констатира, че на ищцата са били изписани и други лекарствени средства, но същите
представляват хомеопатични продукти, хранителни добавки и медикаменти, а именно:
Калкареа карбоника, Инсулинум, Диаглюко форте, Графитес, Инофолик комби,
Достинекс, Калкареа, Биокулт, Чейндж-о- лайф, Лутеинум, Достинекс, като също така
са били направени и изследвания на Пролактин, TSH, FSH.
Въз основа на кредитираното експертно заключение съдът приема, че в причинна
връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла имуществени вреди под формата на
загуби, изразяващи се в направени разходи за лечение по пера, както следва: 1/
медикаменти – Лирика, Конвулекс, Енцефабол, Когнисел, Уримил, 2/ изследване ЕЕГ и
3/ неврологични консултации и рехабилитации, които разходи по вид съответстват на
медицинските стоки и услуги, описани в следните, приети като писмени доказателства
по делото, разходни документи: 1/ фактура № 4355 от 14.04.2021 г. и касов бон към
нея, 2/ Фактура № 4427 от 17.05.2021 г. и касов бон към нея, 3/ Фактура № 4237 от
10.03.2021 г. и касов бон към нея, 4/ Фактура № 3988 от 23.11.2020 г. и касов бон към
нея, 5/ Фактура № 2004 от 12.08.2020 г. и касов бон към нея, 6/ Фактура № 3848 от
02.10.2020 г. и касов бон към нея, 7/ Фактура № 3628 от 25.06.2020 г. и касов бон към
нея, 8/ Фактура № 5 от 21.07.2020 г. и касов бон към нея, 9/ Касов бон от 07.07.2020 г.,
10/ Касов бон от 02.09.2020 г., 11/ Касов бон от 10.11.2020 г., 12/ Фактура №
********** от 26.05.2020 г., 13/ Фактура № 3589 от 10.06.2020 г. и касов бон към нея,
14/ Касов бон от 29.05.2020 г., 15/ Касов бон от 05.06.2020 г., 16/ Фактура № 5 от
21.07.2020 г., 17/ Фактура № 11 от 20.10.2023 г., 18/ Фактура от 02.03.2021 г. и касова
бележка към нея, 19/ Фактура № 1074 от 28.07.2020 г. и касов бон към нея. Именно за
тези стоки и услуги се установи, че отговарят да са във връзка с възстановяването на
ищеца от получените в резултат на ПТП увреждания на здравето, поради което ищецът
има право на обезвреда в размер, съответен на реално разходваните за тях средства. По
отношение на останалите разходи за закупуване на хомеопатични продукти,
хранителни добавки и медикаменти, както и изследвания на Пролактин, TSH, FSH,
съдът приема, че същите не са направени в пряка връзка с процесното ПТП.
3
С оглед изложеното исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, се явява основателна и следва да се уважи за
сумата от 2243,95 лева, която стойност съдът установява въз основа на горепосочените
разходни документи, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
3545,47 лева искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на претенцията за
мораторна лихва се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): главен дълг, изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. При действието на КЗ /в сила
от 01.01.2016 г./ функционално обусловената от отговорността на делинквента
отговорност на неговия застраховател по отношение на лихвите е лимитирана освен до
размера на застрахователната суми, също и в темпорално отношение, като началният
момент, от който същата е дължима, е този на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Началният момент на дължимото обезщетение за забава от застрахователя е
свързано с придаването на отправена писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ значение на абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на производството по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. След изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, последният дължи законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за собствената си забава. (в този смисъл например Решение № 128
от 04.02.2020 г. по гр. д. № 2466 от 2018 г. по описа на ВКС, ТК, I отд.). Следователно
застрахователят изпада в забава, когато не определи и изплати обезщетение в срока по
чл. 497, ал. 1 КЗ - от по-ранната от двете дати: изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства, изискани съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, или
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 КЗ максимален срок от 3 месеца за
окончателно произнасяне по претенцията на увреденото лице. До този времеви момент
обаче, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
застрахователят покрива лихвата за забава, дължима на увредения от застрахования
деликвент, отговорността на който пряко обуславя отговорността на застрахователя.
Тази лихва е дължима не от датата на непозволеното увреждане, както предвижда
общата разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а считано от по-ранната от двете дати на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - от самия
застрахован или от пострадалия и само доколкото не надхвърля застрахователния
лимит.
В настоящия случай, заявеният период за обезщетението за забава е от 21.06.2023
г. /датата, на която по делото се установява ищцата да е заявила претенцията си пред
застрахователя/ до 03.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/,
поради което предвид уважения размер на иска за главница по реда на чл. 162 ГПК
съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава на стойност от 134,68
лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 134,68
4
лева до пълния предявен размер от 212,94 лева да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 279,62 лева, представляващи деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
В производството на ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв. В. О., САК,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Дължимото адвокатско възнаграждение съдът
определя в минимален размер от 400 лв. с ДДС, като съобразно уважената част от
исковете и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът следва да заплати в полза на
адв. О. сумата от 253,15 лева.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разсноски, като е
доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, съобразно отхвърлената част от исковете, трябва да му
бъде присъдена сумата от 146,85 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖАДА З ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Н. Г.
С. ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 2243,95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лечение на уврежданията, получени от ищцата вследствие на ПТП от 25.08.2019 г.,
настъпило на АМ „Струма“ в посока на движение от гр. Перник към гр. Дупница по
вина на водача на л.а. Фолксваген Венто с рег. № **, чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 134,68 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 21.06.2023 г. до 03.12.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над
сумата от 2243,95 лева до пълния предявен размер от 3545,47 лева и иска с правно
основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 134,68 лв. до пълния предявен
размер от 212,94 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА З, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Н. Г.
С., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 279,62
лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на „З ЕИК ,, със
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, във вр.
чл. 37 ЗПр.Пом сумата от 146,85 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, да заплати на да заплати
на адв. В. О. САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 253,15 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6