МОТИВИ към присъдата по НОХД № 602 по описа на
Варненския
Окръжен съд за 2013 година, наказателно отделение
На 20.05.2013г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл
в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт срещу подс. К.Б.И. ***, за престъпление
по чл. 249 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и срещу подс.
К.П.Л. *** за престъпления по чл. 249 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.
26 ал. 1 от НК и по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
При насроченото от
съдията – докладчик предварително изслушване
в с.з. от 02.09.2011г. съдът разясни на подсъдимите правата им и възможностите
за провеждане на съкратено съдебно следствие и след изразеното от тях признание
на фактическите положения по обвинителния акт, подкрепено от събраните в
досъдебното производство доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27
от НПК – чл. 371 т. 2 и следв. от НПК.
В хода на съдебните
прения прокурорът поддържа обвиненията, без да коментира фактите и да анализира
доказателствата с оглед процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК. Прокурорът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство частичното съдействие на подсъдимите, но
посочва и отегчаващи – фактът на предходна съдимост и за двамата подсъдими и нейният
характер. При сума, под размера на минималната работна заплата, изтеглена в
условията на продължавано престъпление и съучастие, предлага на съда да наложи на
подс. И. наказание в размер на три години, което да намали с една трета и да
постанови ефективното му изтърпяване при строг режим. За подс. Л. по
обвинението по чл. 249 от НК предлага същото наказание, а за деянието по чл.
195 от НК – лишаване от свобода за срок от година и шест месеца, което следва
да намали с една трета. При спазване на правилата по чл. 58 А от НК моли
подсъдимите да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което за подс. Л. да бъде определено и при групирането по чл. 23 от НК. Спрямо
подс. Л. обръща внимание, че следва да бъде приведено в изпълнение наказанието
по предходното осъждане по чл. 68 от НК. Предлага кумулативното наказание глоба
да бъде наложено в минимален размер. Моли гражданският иск да бъде уважен и на
подсъдимите да се възложат солидарно направените по делото разноски.
В производството в
качеството на граждански ищец участва свид. Б. Б., която претендира понесени от
деянията на подсъдимите имуществени вреди. Предвид задължителната правна
интерпретация на изразената претенция, съдът допусна за съвместно разглеждане в
наказателното производство два граждански иска – съобразно обвиненията срещу
всеки от подсъдимите, възстановената и останалата невъзстановена част от
паричната оценка на вещите по диспозитивите срещу подсъдимите. В този смисъл
съдът прие иск срещу подс. И. и Л. за сумата
от 80 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 249 от НК, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата,
и иск срещу подс. Л. за сумата от 90.80 лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 195 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 17.09.2012 г. В хода на пренията гражданският ищец поддържа иска си и моли на
подсъдимите да бъде наложено по-ниско наказание.
Подс. И. признава фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт, дава разяснения за причините,
поради които са извършили деянието и съжалява. Твърди, че се е опитал да събере
допълнително пари, за да възстанови напълно причинената щета, но към с.з. не е
в състояние да го стори. В хода на пренията заявява, че няма думи за това,
което са направили, сочи, че седем години и половина не е извършвал
престъпление и е смятал, че няма да се повтори. Предоставя на съда да реши за
наказанието. В последната си дума оценява извършеното като грешка и съжалява.
Защитникът на подсъдимия - адв. Г. Я., посочва, че са налице чистосърдечни самопризнания и
в двете фази на производството, поради което моли наказанието да бъде към минималния
размер. Счита, че такова наказание ще бъде достатъчно да въздейства и поправи
подс. И.. В подкрепа излага доводи за опит от подсъдимия да си намери работа,
да се самоиздържа и да направи всичко възможно да възстанови щетата. Моли за
налагане на глоба в минимален размер, потвърждаване на мерките за неотклонение
и уважаване на гражданския иск.
Подс. Л. признава фактите по обстоятелствената част на
обвинителния акт. Твърди, че няма семейство, опитва се да работи, страда от
епилепсия като не се лекува, тъй като не е здравно осигурен. Съзнава, че
извършил деянията в изпитателния срок по предходното си осъждане. В хода на
пренията заявява, че няма какво да каже. В последната си дума оценява
извършеното като грешка и съжалява.
Защитникът на подсъдимия - адв. Е. С., моли
спрямо него да бъде проявена благосклонност и да се приеме, че страда от
посоченото заболяване, независимо, че не са налице други доказателства. Счита,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства предвид признанията в двете
фази. Намира като справедливо наказание по всяко от обвиненията, определено в
минимален размер, което да бъде намалено с една трета. За размера на глобата,
моли съдът да съобрази финансовото състояние на подсъдимия. Изразява становище
за привеждане на отложеното наказание лишаване от свобода.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното:
Подс. К.И. бил осъждан, като последното наказание
лишаване от свобода за срок от две години с допълнително привеждане по чл. 70
ал. 7 от НК на 7месеца и 28дни, по НОХД № 82/04г. на ВРС по обвинение за
престъпление по чл. 196 от НК, изтърпял на 06.04.2006г.
Подс. К.Л. бил осъждан двукратно през 2010г. за
престъпления по чл. 212 ал. 4 от НК и по чл. 227 Б ал. 2 от НК. По НОХД №
4778/2010г. на СГС с определение в сила от 28.09.10г. му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен
срок от три години.
През м. 09.12г. подсъдимите пребивавали в гр. Варна.
Нямали постоянен адрес и работа.
Свид. Б.В.Б. работила като сервитьор в заведение
„Сабуей", находящо се на спирка „Козирката" в центъра на гр. Варна.
На 17.09.2012 год. до 20.00 часа била на работа. Веднага след приключване на
работния си ден взела два малки сандвича от заведението и носейки портмонето си
излязла от заведението. Седнала на пейка под „Козирката" на 50 метра в
дясно от заведението, където изяла сандвичите и след 15-тина минути си тръгнала,
забравяйки портмонето. Същото било черно на цвят, с правоъгълна форма, кожено,
с цип, с няколко вътрешни прегради. В него се намирали личната й карта, парична
сума от 80 лева, дебитна карта № 437851ххххх8186, издадена от ТБ „Първа
инвестиционна банка" АД, с бележка, на която били написани цифрите на
ПИН-кода й.
По същото време подсъдимите се разхождали в района на
градинката на „Синия пазар" в центъра на гр. Варна. Когато приближили
спирката подс. К.И. минал зад „Козирката", тъй като му се ходило до
тоалетна, подс. К.Л. продължил и видял забравеното на пейката
портмоне на свид. Б.. Прибрал го в джоба на якето си. Когато дошъл и подс. И.
продължили разходката си. Подс. Л. извадил портмонето и дал намиращата се в
него банкова карта на подс. И., тъй като нямал познания как се използва. Решили
подс. И. да провери дали може да изтегли пари от нея.
Отправили към най-близкия банкомат - ATM устройство
РВ843001 на ТБ „Юробанк и Еф Джи България" (Пощенска банка), находящо се
на бул. "Вл. Варненчик" № 20-22, в близост до заведението
„Рощок". В 20.38 часа подс. К.И. направил опит да изтегли пари като въвел
за ПИН - код последните четири цифри на номера на банковата карта. Извършената
транзакция била неуспешна, доколкото въведеният код бил грешен. Подс. Л.
намерил в портмонето ПИН - кода, изписан на листче, след което двамата отишли
до друго ATM устройство
BGEN0043 на ТБ „ДСК", находящо се
на ул. „Д-р Пискюлиев", № 62/64 - банкомат, находящ се в близост до
магазин „СБА" до Колхозния пазар. В 21.01 часа подс. И. въвеждайки верния
ПИН изтеглил парична сума в размер на 50 лева. В 21.05 часа от същото ATM устройство изтеглил още 100
лева. Продължили по бул. “Вл. Варненчик” и в 21.17 часа от ATM устройство AFIB9002 на ТБ „ПИБ", находящо се
на бул. „Вл. Варненчик", № 57, близост до зимно кино „Тракия", подс. И.
изтеглил парична сума в размер на 50 лева.
Подс. И. върнал дебитната
карта на подс. Л., поделили изтеглената общо сума от 200лв. по равно и се
разделили. Подс. Л. взел от портмонето и паричната сума от 80лв., след което
заедно с документите го оставил на пейка в градинката зад Окръжен съд - Варна.
Към 21ч. свид. Б. установила
липсата на портмонето си и се върнала да го търси на пейката. Тъй като не го
открила, незабавно се обадила в ТБ „ПИБ" за да блокират картата й. Служител
на банката я уведомил за вече извършените транзакции по дебитната й карта,
поради което и тя сигнализирала І РУП на МВР гр. Варна.
С протокол за доброволно
предаване /л. 65/ в хода на разследването подс. К.Б.И. предал парична сума с
размер на 120 /сто и двадесет/ лева за възстановяване на част от причинените
щети и те били върнати с приемо-предавателен протокол /л. 66/ на пострадалата Б.Б..
В хода на наказателното
производство била изискана информация от трите банки - ТБ „Първа инвестиционна
банка", ТБ „ДСК" и от ТБ „Българска пощенска банка". Установено
било, че ТБ „ДСК" не разполага с архив от охранителната камера за АТМ
устройството, находящо се на ул. „Д-р Пискюлиев", № 62/64. От ТБ „ПИБ"
и „Пощенска банка" били изпратени записи от камерите на устройствата. При
прегледа им, свид. Петя Неделчева и свид. Методи Х. - служители към Първо РУП -
ОД МВР -Варна възприели на записа по време на конкретната транзакция на
17.09.2012 год. в 20.38 часа двама мъже, които се приближават към банкомата.
Единият работил основно с банкомата, а другият - правил нервни движения,
приближавал се и се отдалечавал от банкомата, в един момент пресегнал с дясната
си ръка и натискал бутони от клавиатурата. Лицето, което постоянно боравило с ATM - устройството на външен вид и
по облекло било същото, което било записано и от охранителната камера на ATM устройството, стопанисвано от
ТБ „ПИБ" /на бул. „Вл. Варненчик", № 57 в гр. Варна/ в 21.17 ч. Свидетелите
Неделчева и Х. разпознали втория мъж като подс. Л., криминално проявен, с
когото били провеждали многократно беседи.
В хода на досъдебното
производство била назначена видео-техническа и лицево идентификационна
експертиза - Протокол № 9/23.01.2013 год. /л. 50-56/ със следните обекти: обект
№1-1 бр. CD-R
"Verdatim", съдържащ запис от охранителна
камера на „Пощенска банка" - клон Рощок, бул. „Вл. Варненчик", №
20-22 от 17.09.2012 год. за времето от 20.32 до 20.44 часа; обект № 2 - 1 бр.
дискета със снимки от охранителната камера на ATM /банкомат/ на „ПИБ" АД,
находящ се в гр. Варна, на бул. „Вл. Варненчик", № 57; обект № 3 - CD-R PRINCO, съдържащ доброволно
предоставени фотоснимки на подс. И..
Видно от заключението на
експертизата видео файла от обект № 1 - CD-R "Verdatim",
съдържащ
запис от охранителна камера на „ПБ" - клон Рощок е цифров презапис от
оригиналните файлове, записан върху твърдия диск на компютърна видео
охранителна система. Не са установени следи от манипулация /намеса/ върху
записаната информация. Записаното изображение е черно бяло без звук, с
вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Снимковите кадри били
обработени с цел повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения. При направената им оценка се установило, че те са с качество,
което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи
заснетите лица и са негодни за лицево-идентификационно изследване.
След преглед на съдържанието на обект № 2 - дискета с
7 бр. фото снимки от охранителната камера на ATM /банкомат/ на „ПИБ" АД,
находящ се в гр. Варна, на бул. „Вл. Варненчик", № 57 не били установени
следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация. Фотоснимките били
експортирани от оригинален видео файл, записан върху твърдия диск на компютърна
видео охранителна система. На тях било фиксирано лице от мъжки пол, опериращо с
ATM устройството. Снимковите кадри
били обработени с цел повишаване на качеството им с помощта на редактор за
растерни изображения. При направената им оценка експертът установил, че те са с
качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци,
характеризиращи заснетото лице. Причини за това били ниска разделителна
способност на заснемащото устройство и лошото качество при заснемане на обекта,
като направените фотокопия са годни за евентуално разпознаване, но не и
категорична идентификация. Фотокопията били приведени в приблизително един и
същи мащаб. Върху тях визуално били съпоставени и анализирани външните
анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация, като се
установило сходство във - форма и охраненост на лицето; вежди; очи; уши, връх
на носа; ноздри; долна челюст и брадичка. Съвпадение се установило и в
конфигурацията на следните частни признаци, индивидуализиращи лицето -
конфигурация на устна апертура и филтрум; конфигурация на ушни миди спрямо
главата - отдалечени; бразда, разположена между бузата и долната челюст. Видно
от заключението на вещото лице резултатът от сравнителния анализ позволява да
се направи извода, че на фотокопията най-вероятно е заснет подс. К.Б.И..
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата
стойност на портмонето с вещите в него възлиза на 90.80 лв.
Изложеното съдът счита
за установено въз основа на събраните по реда на НПК в досъдебното производство доказателства чрез
свидетелските показания на свид. Б., Неделчева и Х., обясненията на подсъдимите,
експертните заключения, писмените доказателства и доказателствени средства и
веществените доказателства. Към съвкупността съдът включва изразените в с.з.
признания от подсъдимите на фактическите положения в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи
се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна на обвинението по
несъмнен начин. Сред материалите на досъдебното производство съдът не установи
несъответствия, непълноти и спорни положения, които да обосноват необходимостта
от допълнителен анализ на доказателствената основа за изводите на съда от
фактическа страна.
След преценката на
релевантните по делото доказателства съдът призна подсъдимите И. и Л. за виновни в това, че на 17.09.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършители използвали платежен инструмент - дебитна
карта № 437851ххххх8186, издадена от ТБ „Първа инвестиционна банка" АД,
без съгласието на титуляра Б.В.Б., като изтеглили обща сума в размер на 200 /двеста/
лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление. Съдът прие, че подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.
249 ал.1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подс. Л. съдът
счете за виновен и в това че на 17.09.2012 г. в гр. Варна отнел чужди движими
вещи, на обща стойност 90.80 лева /деветдесет лева и осемдесет ст./ от
владението на Б.В.Б., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен
надзор. Съдът прие, че действайки по описания начин подс. Л. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Правната оценка на
деянията на подсъдимите се обосновава от фактическите изводи на съда.
Действайки при пряк
умисъл, в съучастие като съизвършители – при общност на престъпните представи и
намерения и с ясно съзнание за психичното отношение и извършените от всеки от
тях фактически действия, за кратък период от време подсъдимите четирикратно
ползвали чуждият платежен инструмент. Успели да довършат деянието в три отделни
успешни транзакции от две различни АТМ устройства. Отделните деяния се явяват
през непродължителен период от време, при еднородност на вината и обстановката,
което обосновава квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК.
Подс. Л.
самостоятелно извършил престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2 от НК, тъй като
отнел владението на свид. Б. върху инкриминираните вещи. С оглед Постановление №
6/71г. на ПВС, изм. с Постановление № 7/87г., забравената вещ в чакалня,
обществено заведение, не следва да се счита за загубена вещ. Лицето, което е
забравило вещта не е прекъснало владението си, тъй като не е било лишено от
възможността да упражни фактическа власт върху нея. Прието е, че отнемането на
такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба. От доказателствата по
настоящото дело се установява, че свид. Б. е забравила портмонето си на пейка
до спирка на обществения транспорт и пред заведението, в което работи, върнала
се да го потърси на това място, но междувременно подс. Л. го взел и се
разпоредил с него и намереното в него. Поради изложеното и съдът прие, че вещта
е била забравена от собственика - оставена на обществено доверие, без постоянен
надзор, което е било възприето от подсъдимия и отнемайки я той е осъществил
признаците на състава по обвинението.
За да определи справедливо наказание на подсъдимите –
от една страна съдът съобрази предвидените в специалните норми и законоустановената
техника по чл. 373 ал. 2 от НПК, препращащ към чл. 58 А от НК.
В рамките на правомощията си при спазване на
принципите на законоустановеност и индивидуализация по чл. 54 от НК на първо
място съдът прецени степента на обществена опасност на извършеното.
Деянието по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26
ал. 1 от НК - разкрива висока степен на обществена опасност. В отнетото
портмоне подс. Л. намерил платежния инструмент и потърсил помощта на подс. И.
за употребата му по предназначение. Поредицата от опити започнала с
импровизирано предположение на ПИН кода, до намирането на актуалния. И двамата
подсъдими активно са участвали в извършването на деянието – всеки според нивото
на личната си компетентност, като са изминали и значителни разстояния между
отделните банкомати за краткото време преди блокиране на картата. Трите успешни
операции са довели до изтеглянето на сума – макар и под минималната работна
заплата, но явяваща се значима част от обичайното възнаграждение на работещата
като сервитьор свид. Б.. Без съмнение са увредени обществените отношения по
гарантиране ползването и защитата на платежните инструменти, интересите на
оторизираното да разполага с информация по тях лице. От друга страна обаче, в
хода на разследването, девет месеца по-късно, подс. И. е възстановил по-голяма
част от изтеглените пари – което влияе на обществената оценка на престъпния
резултат и неговите последици.
Престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2 от НК разкрива
висока степен на обществена опасност, категорично обоснована от високата
морална укоримост на деянието, засегнатите отношения на гарантиране на правото
на собственост на гражданите. Действително броят и видът на отнетите вещи,
размерът на общата им стойност не обосновават сравнителна тежест на извършеното
спрямо другите подобни деяния, но начинът на разпореждане с една от тях –
дебитната карта е довел до самостоятелно осъществяване на другото престъпление.
Личността на подс. И. разкрива завишена
степен на обществена опасност. Осъждан е, като за част от осъжданията е
реабилитиран. След излизането си от затвора след изтърпяване на сериозно
наказание, за един продължителен период от време се е въздържал от извършването
на престъпно деяние. Няма постоянно местоживеене и работа, но е полагал усилия
да се устрои. Проявява загриженост към възможностите и съдбата на подс. Л..
Подс. И. е положил усилия и е възстановил голяма част от изтеглената парична
сума. Признава вината си и в двете фази на производството, съжалява и правилно
оценява извършеното.
Личността на подс. Л. разкрива завишена
степен на обществена опасност. Осъждан е, като деянията са извършени в
изпитателния срок на предходно отложено наказание лишаване от свобода. Няма
постоянно местоживеене и работа. Страда от сериозно заболяване, като не е в
състояние да се лекува предвид липсата на здравно осигуряване. Признава вината
си, съдейства за изясняване на обективната истина, съжалява за извършеното и
има правилно отношение към него.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство
съдът прецени предходната съдимост, невлияеща на квалификацията.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства
съдът последователните самопризнания в двете фази на производството и
правилната оценка на извършеното, като допълнително за подс. И. –
възстановяването на част от щетите, а за подс. Л. – здравословното състояние.
При отчитане спецификата на правната техника при
определяне на наказание в процедурата по чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58 А ал. 1 и
ал. 4 от НК – процесуална възможност за определянето на наказанията на
подсъдимите значително под минимума на чл. 249 ал. 1 от НК и на чл. 195 ал. 1
т. 2 от НК с приложението на чл. 55 от НК е налице. Но от изложените при
очертаване правно значимите за личността на всеки от подсъдимите обстоятелства
не се очертава извод за наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото, предвидено
от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното.
След преценката на изложените обстоятелства съдът
определи наказанието на подс. И. и Л. за деянието по чл. 249 ал. 1 от НК при
условията на чл. 58 А ал. 1 от НК – в минималната граница на основното
наказание, което намали с една трета, както и глоба в размер, съответен на
получената от всеки от тях сума и съобразен и с имущественото им положение.
Съдът постанови ефективното изтърпяване на наказанието като определи съответния
първоначален строг режим и място на изтърпяването му. Съдът прие, този размер и
начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съвместно с ефекта на
кумулативното наказание съответства на тежестта на извършеното от всеки от тях,
значението на настъпилите общественоопасни последици, особеностите на личността
на подсъдимите. С изолирането на подсъдимите за този период се обезпечава и
необходимия като времетраене процес на поправяне в ценностната им система. С
така определените наказания според съда се постига справедлива обществена
оценка и се гарантират целите на наказанието в посока реализиране на
генералната превенция.
Наказанието на подс. Л. за деянието по чл. 195 ал. 1 т.
2 от НК – съдът определи в минималния размер, като постанови за изтърпяване
част намалена с една трета ведно с определяне на първоначалния режим и място на
понасяне. Определеното наказание според съда постига съответствие с извършеното
и реализираните общественоопасни последици. В този интензитет санкцията би
осигурила и необходимото положително въздействие спрямо подсъдимия, който до
този момент не е осъждан за такъв вид престъпление и не е бил обект на
индивидуално въздействие от компетентни специалисти.
След преценката за извършване на две деяния от подс. Л.
при условията на реална съвкупност, за които е наложено наказание лишаване от
свобода, съдът групира по чл. 23 ал. 1 от НК отделните и постанови подсъдимият
да изтърпи най – тежкото, определи първоначалния режим и място на изтърпяване, и
към което по чл. 23 ал. 3 от НК присъедини и наказанието глоба.
Поради данните за характера на предходната съдимост и здравословното
състояние на подсъдимия, първата му фактическа изолация от обществото, свързана
с ефективно изтърпяване на лишаване от свобода, съдът не упражни правомощието
си да постанови увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК. Като размер наложеното като общо наказание предоставя необходимите гаранции
за изграждане и затвърждаване у подсъдимия на очакваните от обществото
положителни промени. Степента на обществена опасност на личността и деянията му
не предполага и не обосновава максимален интензитет на санкционните мерки,
постижим с увеличаване на определеното общо наказание по чл. 24 от НК.
Като взе предвид, че подс. Л. е извършил деянията, за
които е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода, в
изпитателния срок на осъждането по НОХД №
4778/2010 г. на СГС, на основание
чл. 68 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното наказание– лишаване от
свобода за срок от една година, като определи съответния първоначален строг
режим на изтърпяването му в затвор.
С оглед вида на наложеното наказание и на
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимите в хода на съдебното производство с
оглед взетата спрямо тях мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
След като призна за виновни подсъдимите в извършването
на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с което са причинени имуществени вреди
на свид. Б., съдът уважи в пълен размер предявения граждански иск, равняващ се
на невъзстановената част от щетата, като се води от размера на обвинението и
доказателствата за възстановената част. Съдът счете за основателна и
претенцията за присъждане на дължимата законна лихва, считано от датата на
деянието – 17.09.2012г.
След като призна за виновен подс. Л. в извършването на
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 от НК, с което са причинени имуществени
вреди на свид. Б., съдът уважи в пълен размер предявения граждански иск, като
се води от размера на обвинението. Съдът счете за основателна и претенцията за
присъждане на дължимата законна лихва, считано от датата на деянието – 17.09.2012г.
Съдът се разпореди с веществените доказателства по
делото – компютърни дискове и дискета със записи от видеонаблюдение по
банкомати, като прецени естеството и стойността им и постанови унищожаването им
след влизане на присъдата в сила.
Съдът възложи на подсъдимите да заплатят направените
по делото разноски в съответствие с обема на обвиненията срещу всеки от тях,
както и пропорционално дължимата държавна такса по уважените граждански искове.
Водим от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ
ВОС: