Р Е Ш Е Н И Е №249
Бургас, 04.08.2014г.
Бургаският
окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Боряна Димитрова
При секретаря Ани
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 452 по описа за 2013 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на “Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път” № 260, представлявано от П.Н.Д. – изп. директор, Д.Б.Ш. –
изпълнителен директор; М.И.В. – прокурист – съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор,
подадена чрез адв. Златина Иванова Кисьова – САК със съдебен адрес:*** и ет.7 против „Хар
Мил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от М.И.Б. и против М.И.Б.,
ЕГН **********,***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответниците вземането й за сумата от 151 715,46 лв. – главница
по договор за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г. и сумата от
5 957, 94 лв.- лихви за периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., както и
направените в производството разноски. Подробно е изложил основанията на претенциите
си в исковата молба и допълнителната такава. Ангажира и представя
доказателства.
Ответниците са депозирали отговор и допълнителен такъв
в законоустановените срокове, като оспорват предявените искове по основание и
размер, подробно са посочили съображенията и доводите си, чрез процесуалния си
представител-адв. Веска Волева, САК. Те също представят и ангажират
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и
твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна
страна :
Твърденията на страните:
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.01.2007г. е сключен договор
за банков кредит между ,,Юробанк България”АД - от една страна и ,,Хар Мил
България”ООД, представлявано от М.И.Б.- от
друга. По силата на чл.1,ал.1 от договор
№ BL 4258- продукт ,,Бизнес револвираща линия”, на кредитополучателя- ответник
по настоящото дело е бил отпуснат кредит в размер на 150 000 лева за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди.
С
договор за поръчителство от 08.12.2009г., ответницата М.И.Б. се е задължила да
отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя ,,Хар Мил България”ООД
по горепосочения банков кредит. Цитираният по-горе договор е бил изменен и
допълнен с Анекс№1 от 08.12.2009г.(подписан и от поръчителя), чрез който
страните предоговорили остатъчния дълг по кредита и е бил въведен облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания. Съгласно анекса, кредотополучателят ползвал шестмесечен период на
облекчено погасяване на кредита, през който са заплащани само част от
начисляваните лихви, а остатъкът от дължимите лихви са заплащани на датата на изтичане на периода.
След изтичане периода на облекчено погасяване, кредитополучателят се е задължил да погасява дължимите суми на месечни вноски
за срок до 15.02.2017г.(чл.6 от Анекс№1/08.12.2009г.). В чл.8 от анекса, страните
предвидили, че ако кредитополучателят не
заплати една месечна вноска за главница и/или лихва, банката има право да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем.
В договора
е предвидено още, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,
както и при предсрочна изискуемост, дължимата от кредитополучателя лихва следва
да се увеличи автоматично с наказателна надбавка(неустойка) за просрочие на
главницата в размер на 10 пункта(чл.4 от договора).
Поради
просрочване на дължимите вноски, ищецът обявил кредита за предстрочно изискуем
на 29.06.2010г., като изпратил нотариална покана до длъжника.
Предвид поведението на ответниците, ищецът депозирал заявление пред
РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които
впоследствие били издадени по образуваното ч.гр.д.№5958/2010г. по описа на БРС
за следните суми:151715.47 лева(сто петдесет и една хиляди седемстотин и
петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки)- дължима главница по договора
за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г.; 5957.94 лева(пет хиляди
деветстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки)- лихви за
периода 21.05.2010г.- 21.07.2010г., както и за сумата 8018.04 лева(осем хиляди
и осемнадесет лева и четири стотинки)- разноски за адвокатски хонорар и
държавна такса по заповедно производство.
Ответниците са оспорили съществуването на дълга, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Последният е предявен
в срок и е с правно основание чл.422 от ГПК,вр.с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител- адв. Веска Волева - САК, оспорват изцяло предявения иск и твърдят
на първо място, че ищецът няма основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като не e налице
фактическият състав за това, а цитираните в исковата молба клаузи- чл.8 от
анекс №1 и чл.25 ,б.,,г” във вр. чл.26,б.,,в” от договора за кредит, не касаят
предсрочната изискуемост. Освен това, кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем, като отричат да са получавали представената от ищеца нотариална
покана.
Излага се твърдение, че на 21.05.2010г. e направено плащане в размер на 2000 лева- вноска,
многократно надвишаваща дължимото по договора; на 23.06.2010г.- в размер на 2000лв.; на 21.07.2010г. била
внесена сума по кредита в размер на 1700 лева, а на 10.08.2010г.- 1800лева.
Поради горното, ответната страна намира, че е налице точно изпълнение на
договора за кредит, като дори за целия период- от подписване на договора до
обявяването му за предсрочно изискуем, били надплащани суми на банката.
Изразява
се несъгласие с размера на претенцията за главница по кредита -151 715,47
лева, тъй като банката била отпуснала кредит в размер на 150 000 лева.
Твърдят, че са плащани суми за
„автоматични такси”- неуговорени предварително в договора, но начислявани и
удържани без основание.
В писмения отговор се заявява, че след подписване на договора за банков
кредит на 25.01.2007г. и започналото усвояване, било установено, че удържаните
от сметката месечни вноски за олихвяване на кредита били необичайно високи,
като с всеки изминал месец олихвяването се увеличавало. При отправено запитване
към кредитора, било обяснено, че покачването е в резултат на едностранното
вдигане на лихвата от страна на банката(противно на установената с договора
годишна лихва в размер на 10%). Първоначалното олихвяване било в размер на
845.83 лева. Няколко месеца по- късно, вноската нараснала до размер 896.30
лева, т.е. с 50.47 лева в повече от първоначално договореното. Последвало
увеличение в размер на 938.88 лева, докато достигнала до 1762.50 лева, т.е.
повече от два пъти от първоначално договореното.
Посочват се четири клаузи от
процесния договор-чл.3,ал.1; чл.3,ал.3; чл.4 и чл.20, за които се твърди, че накърняват добрите нрави и договорното
равноправие, поради което са нищожни, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, която разпоредбата
считат, че намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл.288 от ТЗ. Излагат се подробни съображения в тази насока. Също така: при уговорките за
едностранно вдигане на лихвите се нарушава
принципа на справедливостта, поради неравностойност на насрещните престации по
договора; липсата на краен размер за повишаването й, обуславя противоречието й
с добрите нрави. Въпреки подписването на договора, ответниците твърдят, че
нищожните по горните съображения клаузи не пораждат задължения за тях.
По
отношение на ответницата М.Б. се навеждат доводи, че посочените клаузи от
договора за кредит и от допълнителното споразумение били неравноправни по
смисъла на чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите. За
неравноправността на клаузите свидетелствали и данните от проверките на
Комисията за защита на потребителите при извършване на проверка на Общите условия и договорите на всички банки в България. Без посочване на обективни критерии, банките
въвеждали възможност за промяна на лихвения процент по договорите за потребителски
и ипотечни кредити, определяли лихви за забава, несъобразени със съществуващата
нормативна уредба, както и обявяване на потребителски и ипотечни кредити за
предсрочно изискуеми при неизчерпателно изброени обстоятелства. В процесния
договор и допълнителните споразумения съществували именно такива клаузи.
Посочва се още, че ответниците нито били уведомени от банката за
вдигането на лихвата, нито имали възможност да се откажат.
Горепосочените клаузи от договора за
кредит и допълнителното споразумение противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Относно Анекс №1 от 08.12.2009г. към
договора за банков кредит, в писмения отговор се твърди, че в чл.5 от същия
било налице начисляването на лихва върху лихва- анатоцизъм, а подобна уговорка
по своето естество е нищожна.
Изцяло е оспорена претенцията в размер
на 2957.94 лева, представляваща претендирана лихва за периода 21.05.2010г.-21.07.2010г,
тъй като нямало изпадане в забава на плащанията. Освен това, ответниците
не били подписвали Общи условия към
договора. Не било известно и как е
формирана лихвата(според методиката на изчисляване).
Не били налице и условията за вдигане
на базовия лихвен процент, тъй като
всички външни индекси, включително Софибор паднали драстично след
подписване на договора. С едностранното вдигане на вноската, банката
прехвърляла изцяло риска върху кредитополучателите.
Ищецът, с допълнителната си искова молба заявява,
че твърденията на ответниците за редовно
и точно заплащане на дължимите вноски,
както и надплащане на суми от тяхна страна, са неверни. Посочва, че кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем на 29.06.2010г.( видно от приложеното
по делото извлечение от счетоводни книги
от 21.07.2010г.), като за главницата просрочената вноска била с падеж 21.06.2010г(№40
по погасителен план), а за лихва- 21.05.2010г(№39 по погсителен план). На
основание чл.24,б.,,г” от договора, банката имала право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Длъжниците
просрочили плащането по кредита, поради което вноската в размер от 1800 лева
(бордеро№225025/10.08.2010г) била с цел неговото погасяване. Последната вноска
от длъжниците била направена на 10.08.2010г., като със същата сума били
погасени частично съдебни разноски (бордеро№8219/17.09.2010г.).
Поддържа изложеното в исковата молба във връзка с
уговорените условия между страните по
кредита и анекса към него. Пояснява, че на основание чл.3 и чл.5 от анекса,
банката имала право да преоформи цялата натрупана сума, като
кредитополучателят дал съгласието си за
извършване на банковата операция.
Оспорва наведените доводи на
ответниците за нищожност на клаузи от договора.
Ищецът намира, че твърдението за
нищожност на договорни клаузи на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД по отношение на ответника ,,Хар Мил България”ООД било в
разрез с императивните разпоредби на
Търговския закон. Посочва, че търговецът- кредитополучател доброволно се
е съгласил с първоначално уговореното в договора.
Счита, че в конкретния случай,
Закона за защита на потребителите не е приложим, включително и по отношение
на ответника- физическо лице- М.Б., като се обосновава.
По отношение клаузите в Анекс №1
от 08.12.2009г., ищецът заявява, че облекчението било реално, тъй като кредиторът
се съгласил за период от шест месеца да
получава фиксирана между страните вноска, в размер, по- нисък от дължимия.
Неоснователни били и твърденията за
недопустимост на олихвяване на изтекли лихви- съгласно разпоредбата на
чл.294,ал.2 от ТЗ, горното изрично се допускало. Още повече, в конкретния
случай се предвиждало просрочените суми по кредита да бъдат прехвърляни към
непросрочената главница, което по същество било не олихвяване на лихви, а
капитализирането им.
Ищецът оспорва и твърдението на ответниците, че в чл. 3 от
анекса било посочено, че същите изплатили цялата сума по договора. Подчертава,
че с горната разпоредба било уговорено, че ответното дружество се
задължавало да погаси натрупаните до момента просрочия по кредита(главница,
лихви, такси, комисионни, застрахователни премии), като в случай на неплащане
на забавените суми, същите следвало да бъдат капитализирани от банката чрез
прибавянето им към непросрочената остатъчна част от главницата.
Излага доводи, че за предоставения
кредит се дължала месечна лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.430,ал.2 от ТЗ, за банката не съществувала правна възможност за неначисляване на лихви.
Намира за неоснователни и неотносими
към спора доводите, наведени в писмения отговор за несъгласие с Общите условия,
неяснотата за начина на начисляване на БЛПМФ и сриването на всички външни
индекси, включително и Софибор. Посочва, че на основание чл.3,ал.2 от договора
за кредит, кредитополучателят, а след това и поръчителят, се съгласили с
уговорената клауза, като всяка промяна на БЛПМФ ставала задължителна за
страните. Що се отнася до методиката на изчисляване и размера на БЛПМФ, ищецът
подчертава, че информацията би могла да бъде получена от интернет страницата
или от всеки служител на банката
В
допълнителния отговор на допълнителната искова молба, ответниците излагат
съображения, че физическото лице- поръчител на кредитополучателя- ,,Хар Мил
България”ООД безспорно имало
качеството,,потребител” съгласно §3,т.1 от Закона за защита на потребителите и
пледира за приложението му.
Във връзка с
възраженията на ищеца относно размера на
месечната вноска, се посочва, че в договора за кредит не било отразено какво съдържа
БЛПМФ и при какви обстоятелства може да бъде изменян(позовава се на чл.58,ал.1,т.2
от ЗКИ). Оспорват се твърденията, изложени в допълнителната искова молба по отношение
методиката за промяна на БЛПМФ.
Поддържат се
твърденията за нищожност на клаузите от договора за кредит и анекс №1,
излагайки доводи в тази насока.
По отношение
на поръчителството, ответниците считат, че съгласно чл.147,ал.1 от ЗЗД,
поръчителят оставал задължен и след падежа на главното задължение, само в
случай на предявяване на иск против
длъжника в течение на шест месеца.
Относно
начислените такси по кредита, в допълнителния отговор се заявява, че същите не
били уговорени в договора, поради което са и недължими .
От
фактическа и правна страна:
Безспорно
по делото се установява, видно
от представения договор, че на
25.01.2007г. между ищеца- като кредитодател и ответното дружество ,Хар Мил
България”ООД-като кредитополучател, представлявано от М.И.Б. е възникнало
валидно правоотношение по Договор за банков кредит, Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА
ЛИНИЯ- ПЛЮС” №BL 4258, по силата на чл.1,ал.1 от
който, на кредитополучателя- първи ответник по настоящото дело е бил
предоставен кредит във формата на кредитна линия в размер на 150 000 лева за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като кредитополучателят се е задължил
да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора. Срокът
на договора е 120 месеца от датата на откриване на заемната сметка, след като
кредитополучателят учреди договорените обезпечения и изпълни специалните
условия по кредита. Видно от Приложението към Договора, сметката е открита на
15.02.2007г. Страните не спорят относно валидно възникналото между тях
правоотношение и усвояването на сумата от страна на кредитополучателя така,
както са се договорили.
Съгласно
чл.2 от договора, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично
задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита до
максималния му размер в рамките на договорения срок. Разходооправдателни документи
кредитополучателят няма задължение да представя, освен ако банката не му ги
поиска.
В
чл.3 от Договора, страните са уговорили, че кредитополчателят дължи годишна
лихва, която включва действащият базов лихвен процент- малки фирми /БЛПМФ/ за
лева, като към датата на подписване на договора той е 10%. В следващите две
алинеи на същия чл.3 страните са приели, че „действащият БЛПМФ не подлежи на
договаряне” и промените стават задължителни, считано от 21-во число след
промяната му, като това е и месечната дата, на която ответникът е следвало да
заплаща ежемесечно начисляваната му лихва.
Така
договорената лихва се увеличава автоматично с наказателна
надбавка/неустойка/ за просрочие на
главница в размер на 10 пункта в случаите на: просрочие на дължимите погасителни
вноски по кредита и при предсрочна изискуемост на кредита.
Страните
са договорили още плащането на : такса одобрение – чл.5, ал.1 от Договора,
такса подновяване- чл.5, ал.2 и комисионна за ангажимент – чл.5, ал.3. Банката
си е запазила правото по време на действие на процесния договор да променя
Тарифата си за такси и комисионни, прилагани при кредитните операции, при това-
промяната е задължителна за страните по договора, т.е. за кредитополучателя.
Случаите,
в които Банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото задължение,
са посочени в чл.24 от Договора. Между тях, в б.”г” е посочен случаят, когато
кредитополучателят „не е изпълнил, което и да е друго задължение, поето по
силата на настоящия договор, договорите, обезпечаващи кредита или по други,
сключени с банката договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска
по главница и/или лихва”. В чл.25 от същия договор, в хипотезата на б.”г” е
договорено, че Банката има право при неизпълнение на което и да е задължение от
договора, да „направи кредита предсрочно и изцяло изискуем...”.
С договор за поръчителство от
08.12.2009г., ответницата М.И.Б. се е задължила да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя ,,Хар Мил България”ООД по горепосочения банков
кредит.
Цитираният по-горе договор е бил
изменен и допълнен с Анекс№1 от 08.12.2009г.(подписан и от поръчителя), чрез
който страните предоговорили остатъчния дълг по кредита и ред за погасяване на
съществуващите вземания. Съгласно анекса, кредотополучателят ползвал
шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита, през който са заплащани
само част от начисляваните лихви, а остатъкът от дължимите лихви са заплащани на датата на изтичане на
периода. След изтичане периода на облекчено погасяване, кредитополучателят се е
задължил да погасява дължимите суми на
месечни вноски за срок до 15.02.2017г.(чл.6 от Анекс№1/08.12.2009г.). В чл.8 от
анекса, страните предвидили, че ако
кредитополучателят не заплати една месечна вноска за главница и/или лихва,
банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Според
ищеца, датата на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем е
29.06.2010г., за главницата-
просрочената вноска е с падеж 21.06.2010г., а за лихвата- 21.05.2010г., от
който момент банката твърди, че е настъпило неизпълнение от страна на
ответниците. Както и самият ищец посочва, на основание чл.24б.”г” и чл.25,
б.”в” от Договора, банката е имала право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем.
По
делото е представена Нотариална покана от 07.06.2010г., изпратена от банката до
ответното дружество, с което го уведомяват, че поради „непогасяване на
формираните просрочия” в общ размер на 159 410 лв. и неизпълнение на
условията по договора, обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Посочва
само, че просроченият дълг е в размер на 1820 лв. към 25.05.2010г. Нотариусът е
удостоверил на 29.06.2010г., че на адреса на ответното дружество никой не е
намерен, както и , че” не вдига телефона”, което той е установил от изложеното
в стикерите от 19.06. и 21.06.2010г. на куриерската служба „Спиди”, чрез която
е предприел връчването. Според чл. 50 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Щом като на адреса,
посочен в ТР като адрес на управление на дружеството, не е намерен никой, който
да получи или да съдейства за получаване на поканата, представителят на нотариуса
е следвало да залепи съобщение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съобразно предвиденото в чл. 50, ал. 4 ГПК,
приложим и при връчване на книжа от Нотариус/ Определение № 479 от
20.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК ,Определение № 517
от 5.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 187/2011г.,IIт.о.,ТК/. Т.е., ако никой не
е бил намерен на адреса, то за Нотариуса или негов служител, според чл.50 ЗННД,
е съществувало задължението да залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, да изчака
законоустановения срок за получаване, след което да приложи разпоредбата на
чл.50, ал.4 ГПК. В случая, събраните доказателства безспорно сочат, че не е приложена
нормата на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК от Нотариуса. Уведомление
изобщо не е поставено и това безспорно се установява от писменото
удостоверяване на Нотариуса. А връчване
на нотариална покана по телефона не съществува като законоустановен способ,
годен да направи връчването на нотариална покана редовно, поради което
удостовереното търсене по телефон е ирелевантно за спора, а и в противоречие
със законовите разпоредби, касаещи връчване на нотариална покана. Следва да се посочи също, че ответното дружество поддържа
актуални общодостъпни- видно от Търговския регистър- данни за търговската си
регистрация, вкл. седалище и адрес на управление, като това негово задължение
като търговец съществува, за да обезпечи трети лица във възможността да
осъществяват с него контакти и уведомяват надлежно търговеца за предприемани и
засягащи неговата или тяхната правна сфера действия. Неизпълнението му
следва да бъде санкционирано с приложимостта на чл. 50 ГПК и при уведомявания в
отношения по връчване съобщения между търговци, при липса на друг законов
уреден и снабден с гаранции за интересите на всяка от страните ред. Подобно неизпълнение
от страна на ответното дружество не е констатирано в случая и Нотариусът не е
бил в невъзможност да завърши надлежно необходимия фактически състав поради
виновно поведение на ответника. Неизпълнението на горепосочената процедура за връчване на
нотариалната покана, дава основание на съда
да приеме, че тя не е редовно връчена на ответното дружество, което
означава и, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. Обявяване
на кредита за предсрочно изискуем по отношение на поръчителя пък изобщо не е
предприето, който извод следва от това, че по делото липсват всякакви доказателства
в тази връзка.
Изложеното
обосновава липсата на първата необходима предпоставка за уважаване на ищцовите
претенции на заявеното основание.
Както бе посочено по-горе, действията, които банката има право да
предприеме при неизпълнение на договора от кредитополучателя при настъпване на
случай на неизпълнение, са изброени в чл.24”г”., като формулировката е
диспозитивна, доколкото в общия текст на чл.24 е използван термина „банката има
право“, а изброяването е по-скоро алтернативно. И това е така, защото Банката е
посочила освен, че има право да обяви предсрочна изискуемост,
но и „да преустанови
предоставянето на суми по кредита до отстраняване на нарушението, да намали
размера на кредита, както и да промени условията на ползването му“. Това
тълкуване на договора налага извода, че за банката-кредитор съществува
възможност да упражни правата си по различни предвидени в договора способи.
Тази възможност кореспондира с предвиденото в ал.2 на чл.60 ЗКИ задължение за
обявяване в случай, че избраният от банката способ е да събере целият неиздължен остатък от кредита
предсрочно. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти за настъпването й. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасената част от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за
вноските с ненастъпил падеж. За да се пристъпи към обсъждане на съществуването
на вземането на това основание, на първо място до длъжника трябва да е
достигнало волеизявлението на банката, за
да стане кредитът предсрочно
изискуем. Именно в този смисъл е и конкретно договореното между страните в
чл.25, б.”в” от Договора. Упражняването на това право от страна на банката се
установи обаче, че е ненадлежно. Предмет на установяване в настоящото
производство е вземането, основано на представения документ-извлечението от
счетоводните книги на банката за вземането, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му
/ТР4/2014, ОСГТК/. При положение, че се установи, че не е обявена волята на
банката и доведена до знанието на кредитополучателя и поръчителя в предхождащ
заповедното производство момент за предсрочна изискуемост на вземането в целия
размер и лихвите по него, т.е. преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
Ето защо, претенциите следва да се
отхвърлят като неоснователни на заявеното основание по изложените по-горе
съображения.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцовата страна следва да понесе разноските,
направени от ответниците в настоящото производство, възлизащи на 6800 лв.
Предвид изложеното, на основание
чл.422 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
исковете на “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път” № 260, представлявано от П.Н.Д. – изп. директор, Д.Б.Ш. – изпълнителен
директор; М.И.В. – прокурист – съвместно от всеки двама изпълнителни директори
или от прокурист заедно с изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „ Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 и ет.7, адв. Кисьова против „Хар Мил България”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев”, бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от М.И.Б. и против М.И.Б., ЕГН **********,***
за приемане за установено по отношение
на ответниците вземането й за сумата от 151 715,46 лв. – главница
по договор за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2010г. до
окончателното изплащане и сумата от 5 957, 94 лв.- лихви за периода
21.05.2010г.- 21.07.2010г..
ОСЪЖДА
“Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от П.Н.Д. – изп. директор, Д.Б.Ш. – изпълнителен директор; М.И.В.
– прокурист – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист
заедно с изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ Хенрик
Ибсен” № 15, ет.6 и ет.7, адв. Кисьова да заплати на „Хар Мил България” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, ж.к. „Изгрев”,
бл. 68, вх. 1, ет. 3, представлявано от М.И.Б. и на М.И.Б., ЕГН **********,***
направените от последните в настоящото производство разноски в размер на 6800
(шест хиляди и осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Окръжен
съдия :