Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  29.01.2016 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                          2. ЕЛЕНА МАВРОВА

                       

при секретаря Д. Ш.,  като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 11575 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, предявени от Е.С.Т. срещу „Ч.Р.Б.“ АД.

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за имот - жилище на първи самостоятелен етаж, находящ се в гр. *************** като му е открита самостоятелна партида с ИТН **********. Сочи още, че на 9.02.2009 г. служители на ответното дружество прекъснали електрозахранването на имота, поради незаплатена ел. енергия за периода 3.07.2005 г. - 20.10.2008 г. на стойност 2 390.23 лв., начислена въз основа на констативен протокол № 1001953/20.10.2008 г. Поддържа, че с влязло в сила решение по гр. дело № 8765/2009 г. по описа на СРС, 49 състав, било признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 2 390.23 лв. по визирания по-горе протокол. Ищецът излага и че по силата на чл.44, ал.1 от Общите условия за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД ответникът му дължи заплащане на неустойка за времето, през което е бил без ел. енергия по вина на електроразпределителното предприятие, която за периода 7.04.2010 г. - 12.06.2011 г. е в размер на сумата от 17 230 лв. Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 25100/2011 г. по описа на СРС, 42 състав, ответникът бил осъден да му заплати част от дължимата неустойка за периода 7.04.2010 г. - 12.06.2011 г. в размер на 4 265 лв. (предявен частичен иск в размер на 4 265 лв. от пълния размер на дължимата за периода 15.06.2009 г. – 12.06.2011 г. неустойка от 29 080 лв.), като остава незаплатена неустойка в размер на 12 965 лв. Сочи и че върху сумата от 17 230 лв. му се дължи обезщетение за забава, предвид оправена на 11.02.2009 г. покана за плащане на неустойката, което обезщетение за периода 7.04.2010 г. - 5.04.2013 г. възлиза на 3 008.60 лв. Т. твърди, че поискал осъждане на ответника за посочените суми по реда на чл.410 и сл. от ГПК, като заповед за изпълнение му била издадена по гр. дело № 15031/2013 г. по описа на СРС, 65 състав, но ответникът подал в срок възражение срещу заповедта. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 12 965 лв. - неустойка за времето, през което е бил без ел. енергия по вина на електроразпределителното предприятие за периода 7.04.2010 г. - 12.06.2011 г.; 3 008.60 лв. - обезщетение за забава за плащане на неустойката в общ размер от 17 230 лв. за периода 7.04.2010 г. - 5.04.2013 г.

Ответникът  с отговора на исковата молба оспорва исковете. Счита същите за недопустими, тъй като спорът вече бил решен с влязло в сила съдебно решение. Излага, че електрозахранването на процесния имот е било преустановено на законно основание, като Е.Т. се явява неизправна страна по правоотношението помежду им, поради което не може да претендира неустойка. Прави възражение за прекомерност на неустойката. Намира иска по чл.86 от ЗЗД за неоснователен, тъй като няма отправена от ищеца покана за цялата претендирана главница, а и последната не е възникнала към датата 7.04.2010 г.

СРС е уважил изцяло претенциите, като се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело № 25100/2011 г. по описа на СРС, 42 състав. В тази връзка е посочил, че силата на пресъдено нещо обхваща и правопораждащите факти, индивидуализиращи спорното право и включващи се в основанието на иска, като в следващото исково производство за друга част от същото вземане могат да се разглеждат само възражения, отнасящи се до размера на вземането и то за непредявената разлика, но не и възражения, които въобще отричат съществуването на вземането, тъй като това съществуване вече е установено със сила на пресъдено нещо. Като е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, СРС е приел, че общият размер на неустойката за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г. възлиза на 17 230 лв., като дължимата се сума, след приспадане на присъдената по предходното дело, е в размер на 12 965 лв. Предвид отправена покана за плащане вх.№ 899743/11.02.2009 г. и на основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД, е направил извод за основателност и на акцесорния иск.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД. Жалбоподателят се позовава на допуснати от СРС нарушения по приемане за разглеждане на недопустим иск, по изготвяне доклада по делото и по отделяне на спорното от безспорното. Счита, въз основа на твърденията в исковата молба, че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, а пасивно легитимирано е „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. Излага, че не са налице предпоставките на чл.42 от Общите условия за ангажиране на отговорността му, както и че неправилно е преценено възражението му за прекомерност на неустойката. Твърди, че Е.Т., противно на твърденията му по делото, е имал неплатени задължения от текущо месечно потребление. Оспорва факта на прекъсване на електрозахранването на датата 9.02.2009 г.; позовава се на липсата на уведомления на ищеца до ответника за липсата на ток в имота. Счита, че Т., ползвайки ел. енергия без заплащане, не е бил изправна страна в договорните отношения, за да може да претендира неустойка. Позовава се на чл.123а от ЗЕ, на чл.84 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и на чл.41, ал.1 от Наредба № 6. Счита, че неустойката е прекомерна и следва да бъде намалена десет пъти. Твърди, че искът по чл.86 от ЗЗД не е бил предявен за главница от 17 230 лв., както и че главното вземане хипотетично не би възникнало в цял размер на 7.04.2010 г., за да се начислява обезщетение за забава върху цялата сума.

Е.Т. счита въззивната жалба за неоснователна.

Пред СГС не са събрани нови доказателства.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото въззивният съд намира за установено следното от фактическа правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е разгледал допустими искови претенции и се е произнесъл по тях, така както са заявени от ищеца. Същият не е допуснал груби нарушения на процеса, които да опорочат постановения съдебен акт.

С влязло в сила решение на СРС, 65 състав, постановено на 6.12.2012 г. по гр. дело № 25100/2011 г. (потвърдено в тази му част с решение на СГС, ІV-г състав, постановено на 2.04.2013 г. по гр. дело № 1887/2013 г.), съдът е осъдил „Ч.Р.Б.“ АД да заплати на Е.С.Т. сумата от 4 265 лв. – неустойка за преустановяване на електроснабдяването до имот, находящ се в гр. **********, ИТН **********, за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г. – иск предявен като частичен при твърдян пълен размер на  неустойката от 29 080 лв., дължима за периода 16.06.2009 г. – 12.06.2011 г. За да уважи претенцията, съдът е заключил, че страните са се намирали в договорно правоотношение, свързано с ползване на електроразпределителната мрежа. Дружеството неправомерно преустановило електрозахранването на процесния имот за периода 9.02.2009 г. – 12.06.2011 г., поради което дължи неустойка, уредена в чл.44, ал.1 от Общите условия, действащи между страните.

Като изхожда от правилата за силата на пресъдено нещо на съдебните решения, въззивният съд приема, че в конкретния случай тя се разпростира върху установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право, както и върху съдебно установените такива: наличието на договорно правоотношение между страните, неправомерно преустановяване от страна на „Ч.Р.Б.“ АД на електрозахранването за обекта с ИТН ********** за периода 9.02.2009 г. – 12.06.2011 г.; отговорност на дружеството за заплащане на неустойка за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г. на основание чл.44, ал.1 от Общите условия за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, предвид наведените от „Ч.Р.Б.“ АД доводи. В тази връзка СГС изцяло споделя изложените от СРС съображения, които следва да се считат мотиви и на настоящия съдебен акт на основание чл.272 от ГПК. Съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд и по въпроса за размера на дължимата главница.

Що се отнася до възражението за прекомерност на неустойката, в случая по отношение на „Ч.Р.Б.“ АД намира приложение разпоредбата на чл.309 от ТЗ. Става дума за търговска сделка, при която едната страна (физическото лице) не е търговец. При тази хипотеза само нетърговецът може да се позове на прекомерност на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, но не и търговецът (в този смисъл е напр. решение № 112/2.12.2013 г. по търг. дело № 426/2012 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).

Предвид изложеното въззивният съд следва да потвърди решението на СРС в частта, в която е уважен искът за главницата.

Относно претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД въззивният съд намира следното:

По делото се претендира обезщетение за забава от 3 008.60 лв., начислено за периода 7.04.2010 г. - 5.04.2013 г. за дължимата неустойка за периода  7.04.2010 г. - 12.06.2011 г. в размер на 17 230 лв.

Съгласно установилата се съдебна практика (напр. определение № 1280/10.10.2011 г. по гр. дело № 1191/2011 г. на ВКС, Г.К., ІV Г.О. и решение № 217/8.10.2013 г. по гр. дело № 1290/2013 г. на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О.), поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД поставя длъжника в забава за заплащане на главно задължение, което е възникнало към момента на връчване на поканата, а не е бъдещо. Длъжникът не може да бъде канен да плаща, наред с вече съществуващото, още и невъзникнало и несъществуващо към датата на връчването на поканата главно задължение – което би възникнало след поканата. За да е налице забава за плащането на това ново главно задължение за следващия първата покана период от време, е необходимо връчването на нова покана до длъжника, която да се отнася именно за тази нова главница.

В този смисъл поканата на Е.Т., връчена на „Ч.Р.Б.“ АД на 11.02.2009 г. (вх.№ 899743),  не е поставила дружеството в забава по отношение на дължимата се  за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г. неустойка, тъй като към датата 11.02.2009 г. вземането за главницата все още не е било възникнало.

Следващата покана за плащане – на сумата от 4 265 лв., представлява исковата молба, по която е образувано гр. дело № 25100/2011 г. на СРС, 42 състав, подадена на 13.06.2011 г. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен по отношение на главницата от 4 265 лв. за периода 13.06.2011 г. – 5.04.2013 г., а не и за останалия размер на дължимата се неустойка. Изчислена от съда, сумата възлиза на 797.53 лв., за колкото се явява основателна тази претенция.

С оглед изхода на спора пред него въззивният съд следва да коригира първоинстанционното решение в частта на разноските, както и да присъди такива за производството пред себе си. По този въпрос същият съобразява, че с представения на 25.01.2016 г. списък по чл.80 от ГПК „Ч.Р.Б.“ АД претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в по-малък размер от заявения преди това. Дружеството няма право на разноски за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И: 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 7.05.2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 65 състав, постановено по гр. дело № 24566 по описа за 2013 г., изменено с определение по чл.248 от ГПК по същото дело от 24.07.2015 г., в частта, в която искът по чл.92 от ЗЗД е уважен за сумата от 12 965 лв., дължима за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г.; в частта в която е признато за установено, че „Ч.Р.Б.“ АД дължи на Е.С.Т. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 797.53 лв. – обезщетение за забава на главница в размер на 4 265 лв. за периода 13.06.2011 г. – 5.04.2013 г., както и в частта, в която в полза на Е.С.Т. са присъдени разноски за исковото производство в размер на 1 575.89 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 903.63 лв.

ОТМЕНЯ  решението в останалата му част И ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г. и за сумата над 797.53 лв. до пълния предявен размер от 3 008.60 лв.

ОСЪЖДА Е.С.Т. да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД разноски пред СРС в размер на 83.05 лв., както и разноски пред СГС в размер на 92.53 лв.

 ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД да заплати на Е.С.Т. разноски пред СГС в размер на 1 132.54 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.