№ 630
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 32б от
Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба на „Р.Б.“ ЕООД срещу Определение
№ 11/14.07.2022 г., постановено по преписка с вх. № 937/14.07.2022 г.от
съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано
заличаването на възбрана, вписана въз основа на Обезпечителна заповед,
издадена въз основа на Определение № 141/16.07.2021 г. по ч. т. д. №
541/2021 г. по описа на ОС – гр. Стара Загора. В частната жалбата се
твърди, че съдията по вписванията неправилно приел, че не са налице
доказателства за представителната власт на заявителя. Сочи, че в
Определение № 141/16.07.2021 г. по ч. т. д. № 541/2021 г. по описа на ОС –
гр. Стара Загора съдът е констатирал наличието на представителна
власт, което задължава съдията по вписванията да възприеме същите
изводи дори при непредставяне на пълномощно в производството пред
него. Допълва, че искането за заличаване на възбраната не е искане за
самостоятелно вписване, поради което към него са относими всички вече
представени с първоначално вписаната възбрана актове, както и че
предвид вече допуснатото вписване на възбраната, констатациите за
представителното правоотношение вече са направени. Твърди се,
независимо от горните доводи, че със заявлението са били представени
1
всички необходими пълномощни, за да бъде обоснован извод за
предоставените пълномощия на процесуалния представител на
заявителя. На следващо място, дружеството-жалбоподател оспорва
мотивите на съдията по вписванията и в частта, в която е прието, че
преписите от Определение № 272/ 28.04.2022 г. по ч.т.д. № 1219/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора не следвало да бъдат подписани от
деловодител, а от постановилия ги съдия. Сочи, че преписите са издадени
от съдебен деловодител въз основа на изрично разпореждане на съда,
както и че освен печата на деловодството е положен и печат на Окръжен
съд – гр. Стара Загора, което било стандартна практика в съдилищата в
цялата страна. С тези аргументи изтъква неправилността на
постановения акт и моли за неговата отмяна.
С оглед удостоверената дата на получаване на акта в представената
по делото разписка (26.07.2022 г.), съдът намира, че подадената на
02.08.2022 г. жалба (видно от отбелязването на службата по вписванията)
е депозирана в срок. Тя изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като се запозна с обжалвания акт и със становището на
жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното.
Със заявление № 937/14.07.2022г. адв. Н. Ш. в качеството си на
пълномощник на „Р.Б.“ ЕООД е отправил искане за заличаване на
вписаната възбрана с вх. рег. № 940/22.07.2021 г., том 1, акт № 51, върху
следния недвижим имот, собственост на „К. – 2004“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. К., бул. „О.“ № 63, вх. А, ет. 2, ап. 6,
представлявано от И.Т.Д.[1]К., а именно: едноетажна масивна сграда –
кафе-аператив, със ЗП от 100 кв. м., състояща се от мазе, на първия етаж
– от кухня, две търговски зали и един склад, и стопанска сграда, със ЗП
от 40 кв. м., находящи се в с. Ч., С. област, който имот по действащия
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1225/1977 и Заповед
№ 60/1998 г., съставлява имот с планоснимачен номер 529, кв. 38Б, при
съседи: улица и общинска градина; ведно с всички приращения и
подобрения в имота.
По делото е представено пълномощно в превод от френски ведно с
2
оригинала, с което Ж.П.М. в качеството му на управител на „Р.Б.“ ЕООД
е упълномощил К.Г.Г. да представлява дружеството пред Служба по
вписванията и всички съдилища в страната, както и да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното. Представено
е и пълномощно, с което К.Г.Г. на свой ред е преупълномощил
Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ с правото да
представлява „Р.Б.“ ЕООД пред Служба по вписванията гр. Пирдоп,
като заявява извършването на всякакви вписвания, отбелязвания и
заличавания във връзка с правата на доверителя, да го представлява
пред българския съд във връзка с упражняването на тези права, както и
да преупълномощава трети лица с предоставените му права. С
последващо пълномощно Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и
Баев“ е преупълномощило адв. Н. Ш. с част от правата си, сред които и
правото да иска извършването на всякакви вписвания, отбелязвания и
заличавания от името и за сметка на „Р.Б.“ пред Служба по вписванията
– гр. Пирдоп.
Представен е и препис от Определение № 272/28.04.2022 г. по ч.т.д.
№ 1219/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, заверен от
съдебен деловодител с отбелязване на датата на влизане в сила на акта.
Към преписката е представено и обжалваното Определение №
11/14.07.2022 г.,постановено по преписка с Вх. № 937/ 14.07.2022 г. на
съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано
извършване на исканото заличаване. В мотивите си съдията по
вписванията е посочил, че в приложените към заявлението
доказателства не се съдържат данни за представителната власт на К.Г.Г..
Аргументирал е отказа си и с факта, че отбелязването на датата на
влизане в сила на съдебния акт, чието вписване се иска, е извършено от
съдебен деловодител, който има единствено административно-
подпомагащи функции, но няма компетентност да извършва действия,
изискващи аналитично-правна дейност.
По повод постъпилата срещу определението частна жалба съдията
по вписванията е изразил становище, че същата е неоснователна. В
допълнение към вече изложените мотиви в атакувания акт е посочил, че
3
постановеното ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС изключва
възможността в случай на нередовност на заявлението, на лицето да
бъдат дадени указания за нейното отстраняване. Изтъкнал е още, че е
недопустимо пропуските в действията на заявителя да се поправят в
производството по чл. 274 ГПК, тъй като по този начин се представят
доказателства в нарушение на преклузивния срок по чл. 266, ал. 1 ГПК.
Оспорил е внушенията, че се е опитал да ревизира съдебния акт в
производството по искането, с което е бил сезиран.
Съдът, като се запозна с доводите на жалбоподателя и становището
на съдията по вписванията, намира частната жалба за основателна.
В производството по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 577 ГПК съдът
извършва проверка при условията на пълен въззив, като съгласно
разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК може да събира доказателства и сам,
ако сметне това за необходимо. Налице е процесуалната възможност в
производството по обжалване да бъдат отстранени както грешките на
органа, постановил обжалвания акт, така и тези на страните, като в
пълна степен бъде обезпечен принципът на установяване на обективната
истина.
Изводите на съдията по вписванията относно липсата на
доказателства за представителна власт на лицата са неправилни, макар
и тази констатация настоящата инстанция да прави въз основа на
доказателствата, събрани в производството по частната жалба. От
представените по делото пълномощни се установява по безспорен начин
наличието на представителна власт на всяко от лицата в поредицата от
упълномощителни сделки в обем, достатъчен да ги легитимира за
участие в производството по вписване. Независимо от възможността част
от легитимиращите заявителя пълномощни да не са били представени в
производството пред съдията по вписванията, то същите са доведени до
знанието на решаващия съд и следва да обосноват различния правен
извод на инстанцията в осъществявания от нея контрол над акта.
Следва да бъде отбелязано, че настоящото отменително основание
съдът констатира служебно и доводите на жалбоподателя в тази част не
4
следва да бъдат подкрепени по причина, че същите не намират опора в
закона. Такова неоснователно твърдение в жалбата е аргументът, че щом
съдът в производството по отмяна на обезпечителния запор е
констатирал представителната власт на адв. Ш., то съдията по
вписванията е длъжен да възприеме изводите му за валидно учреденото
представителство в развилото се производство по вписване. Напротив -
заявителят е длъжен да представи доказателства за представителната си
власт за извършване на съответните правни действия от името и за
сметка на представлявания пред органа, който сезира, като за наличието
на представителна власт съдията по вписванията самостоятелно
извършва формална проверка. Няма основание да се счита, че съдебният
състав е изследвал правото на представителя пред Служба по
вписванията в производството по отмяна на обезпечението, предвид че
този въпрос е бил ирелевантен за предмета на делото.
На следващо място, не може да бъде споделен доводът, че щом като при
вписването на възбраната е представено пълномощно, същите документи
са относими и към нейното заличаване. Аргумент в тази посока е чл. 24,
ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията, с който
се регламентира, че със завеждането на документите се образува нова
преписка, а в закона не съществува задължение за съдията по
вписванията да следи за наличието на представително правоотношение
между лица по различни, макар и свързани помежду си, преписки, както
и да прави служебни справки по други заявления, с които предходно е
бил сезиран.
На следващо място, неправилни са мотивите на съдията по
вписванията и в частта относно незаконосъобразното удостоверяване на
влизането в сила на акта, който му е представен за отбелязване.
Аргумент за това настоящата инстанция черпи от мотивите, изложени в
т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното
решение изрично се прави разграничение между формалната проверка
на нотариални актове или актове с нотариална заверка на подписа,
чието вписване в широк смисъл е предвидено в закон, и липсата на
такава проверка както за формата, така и за съдържанието на съдебните
5
актове, които подлежат на вписване. Правният въпрос в случая е
разрешен в противоречие със задължителните указания, а именно, че не
може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че те
не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че съдията по
вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото
съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно; че
когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт
предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го
впише, независимо от неговото съдържание. Ето защо настоящата
инстанция счита, че доколкото изводите на съдията по вписванията се
основават точно на преценката, която според тълкувателното решение не
е в обема на компетентността му по отношение на подлежащ на
отбелязване съдебен акт, то отказът да разпореди заличаването на това
основание се явява неправилен.
Допълнителен аргумент за формирането на вътрешното убеждение
на съда е и фактът, че дори да се приемат за верни констатациите на
разглеждащия заявлението съдия по вписванията, отказът би бил
непропорционална санкция за порок на съдебния акт, който не е
причинен в резултат на поведението на страните по материалното
правоотношение, а се дължи изцяло на технически пропуск на съдебната
администрация. Понасянето на последиците от този пропуск в правната
сфера както на заявителя – кредитор по материалното правооотношение,
така и на длъжника би възложило незаконосъобразно тежестта от
извършеното ненадлежно администриране на лица, които не биха могли
да отстранят нередовността сами.
Следва да бъде взето под внимание и обстоятелството, че заявител
в производството е тъкмо кредиторът по материалното правоотношение,
чийто най-голям интерес би бил от запазването, а не от заличаването на
допуснатата обезпечителна мярка. Фактът, че искането изхожда от
надлежно упълномощен негов процесуален представител, а не от други
заинтересовани лица, в чиято тежест е била наложена мярката, сочи на
извода, че е налице воля за заличаване на възбраната от единственото
лице, което тя обслужва, и което би било увредено от
6
незаконосъобразното заличаване. Поради това няма основание да се
счита, че със заличаването на възбраната интересите на кредитора биха
били накърнени, тъй като с разпореждането ще бъде удовлетворено
тъкмо неговото искане.
За пълнота и в отговор на доводите на жалбоподателя следва да
бъде изяснено, че в тази част същите не си кореспондират с основанията,
изложени от съдията по вписванията при постановяване на отказа,
поради което се явяват извън предмета на делото. Както вече беше
посочено по-горе в съобразителната част на акта, второто и последно
основание за отмяна е липсата на надлежно удостоверяване на датата на
влизане в сила на акта на ОС – Стара Загора, а не ненадлежното
удостоверяване на идентичността между оригинала и неговия заверен
препис.
Въпреки неправилността по същество на основанията, изложени в
жалбата, същата се явява основателна в своето искане, поради което
атакуваното определение следва да бъде отменено, като бъдат дадени
указания на съдията по вписванията за извършване на исканото
заличаване и надлежно отбелязване на акта в книгите по вписванията.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 11/14.07.2022 г., постановено по преписка
с вх. № 937/14.07.2022 г. от съдия по вписванията при Районен съд – гр.
Пирдоп, с което е отказано заличаването на възбраната, вписана въз
основа на Обезпечителна заповед, издадена с Определение №
141/16.07.2021г., постановено по ч.т.д. № 541/ 2021 г. по описа на Окръжен
съд- гр. Стара Загора, за обезпечение на бъдещ иск на „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК:
***, против „К. – 2004“ ЕООД, ЕИК *********, вписана под акт № 51,
том I, вх. рег. № 940/22.07.2021 г. по описа на СВ – гр. Пирдоп.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Служба по
вписванията – гр. Пирдоп за извършване на исканото заличаване
7
съгласно указанията, изложени в мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8