№ 218
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20215001000633 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на адвокат П.К. от АК - С., в
качеството й на пълномощник на Б. Н. Т., ЕГН: ********** против
Определение № 260 от 02.03.2021 г., постановено от Старозагорският
окръжен съд по търг. дело № 376/2019 г.
По силата на обжалваното определение съдът на основание
чл.248 от ГПК е допълнил определението си в частта му относно
съдебните разноски, като е осъдил Б. Н. Т. с ЕГН: ********** да
заплати на Н.Б.Б.А.С. / НББАЗ / сумата от 1 554 лева,
представляваща направени от ответника в производството по делото
съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се поддържа оплакването, че съдът е
присъдил разноски на ответник, срещу който делото е било
прекратено още в процеса на размяна на съдебни книжа. Прекратено
е преди разглеждане на делото по същество. Спора е бил в началната
си фаза, с уточняването на надлежните страни и допустимост на
иска. Претендира се да се намали размера на адвокатското
1
възнаграждение от присъдената сума в размер на 1 554 лева на 100 -
150 лева, съответно на реално извършената работа.
Ответната по частната жалба страна НББАЗ- град С. ЕИК
********* поддържа писмен отговор, съгласно който частната жалба
е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в
частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения от закона
процесуален срок по чл.275 от ГПК от легитимирана страна, поради
което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
По делото е налице влязло в сила определение № 6431 от
02.07.2020 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по
търг.дело№ 376/2019 г., по силата на което производството по делото
е прекратено поради недопустимост на предявения от ищцата Б. Н. Т.
против „НББАЗ“ осъдителен иск. Прекратителното определение е
влязло в сила на дата 22.03.2021 г. ,след което е постановил
определението си, по силата на което съдът на основание чл.248 от
ГПК е допълнил определението си в частта за разноските, като е
присъдил в полза на ответника сумата 1554 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
От гледна точка отговорността за разноски е без значение дали
производството по делото е прекратено още в процеса на размяна на
книжата или това е станало в един по-късен момент.
Съдът е прекратил производството по делото поради
недопустимост на предявения иск, а той е такъв поради това ,че
2
НББАЗ не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск.
За да достигне до този извод съдът е приел, че не е налице нито
една от хипотезите, предвидени в чл.515 от КЗ. От друга страна
налице е хипотезата на чл.515,ал.4 от КЗ, съгласно която увредените
лица, сред които е и ищцата са сезирали представителя на
застрахователя на лекия автомобил, причинил ПТП в Б.. В
определения от закона тримесечен срок са получили мотивиран
отговор, с който им е предложено за заплащане определено
обезщетение.
Ищецът прибързано е предявил иска срещу ответника НББАЗ,
който обаче не е пасивно легитимиран да отговоря по този иск- това
следва от разпоредбата на чл.515,ал.4,т.1 от КЗ.
Правилно съдът е приел, че съгласно чл.78,ал.4 от ГПК
ответника има право на разноски при прекратяване на делото,
независимо, че прекратяването е станало на етап размяна на съдебни
книжа. Съдът е констатира, че дължимото адвокатско възнаграждение
съгласно чл.7,ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е точно определена от
първоинстанционния съд. Същото е в размер на 1295 лева, но
съгласно § 2а от ДР на Наредбата като за регистрираните по ЗДДС
адвокати се начислява ДДС върху определеното възнаграждение в
размер на 1295 лева. В случая размера на адвокатското
възнаграждение е точно 1 554 лева с вкл.ДДС.
В случая тази сума се дължи за това, че ищецът е направил лош
избор на надлежен ответник, като избрания от него ответник не е
пасивно легитимиран. По тази причина следва да понесе
отговорността за направените от ответника съдебни разноски в пълен
размер, без да има значение, какви процесуални действия са
извършени от пълномощника на ответната страна.
3
Да се намали размера на присъденото възнаграждение на 100 или
150 лева е нонсенс, тъй като в случая няма правно основание да се
редуцира размера на възнаграждението.
Следва да се потвърди обжалваното определение, при
постановяването на което съдът е приложил точно закона и чл.248 от
ГПК, на което основание е осъдил ищцата да заплати направените по
прекратеното дело съдебни разноски в размер на 1 554 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДВА Определение № 260504 от 28.04.2021 г.,
постановено от Старозагорският окръжен съд по търговско дело №
376/2019 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд, подадена в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4