О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.София, 30.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа търг.дело № 86 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл.374 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „А.С.“
ООД против Л.П.Б. искове с правно основание чл.145 от Търговския закон. С
исковата молба се твърди, че „А.С.“ ООД е дружество с ограничена отговорност със съдружници В.Х.Л.с
ЕГН ********** и Л.П.Б. с ЕГН **********, при равни дялове. От вписването по партидата
му в Търговския регистър е видно, че дружеството има назначени двама управители - съдружниците В.Х.Л.и Л.П.Б.,
които управляват и представляват същото заедно и поотделно. Твърди се, че
ответникът Л.П.Б., действащ в качеството си на управител на „А.
С.“ ООД, на 26.11.2014 г. е сключил договор
за дарение, обективиран
в Нотариален акт № 45, том IV, peг. № 37498, дело 938/2014 г., съставен от нотариус Р.Д.,
peг. № 274 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски
районен съд, с предмет следният, собствен на „А.
С.“ ООД, недвижим имот:1/10 /една десета/ идеална част от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X - 947 /десети, отреден за имот с планоснимачен номер
деветстотин четиридесет и седем/, квартал 38 /тридесет и осем/ по плана на град
София, местност „Красно село - Стрелбище“, район „Красно село“, ул. *******/двадесет
и седем/, целият с площ от /четиристотин четиридесет и пет/ квадратни метра,
при съседи: ул. „Смърч“, УПИ - XI - 944, УПИ II - 945,946,950, УПИ IX - 948,1086.
Съгласно приложеното по нотариалното дело удостоверение за данъчна оценка,
както и съгласно описаното в т. II на нотариален акт № 45, том IV, peг. № 37498, дело № 938/2014 г., стойността на дарената
идеална част от недвижим имот по данъчна оценка възлиза на 266,60 лв. /двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки/.
В рамките на същия ден, отново на
26.11.2014 г. Л.П.Б., действащ в качеството си на управител
на „А. С.“ ООД, сключил договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
46, том IV, peг. № 37499, дело 939/2014 г., съставен от нотариус Р.Д.,
peг. № 274 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски
районен съд, с предмет следния собствен на „А.
С.“ ООД недвижим имот: НАДЗЕМЕН САМОСТОЯТЕЛЕН ГАРАЖ № 3 /три/, състоящ се
от две гаражни клетки - №3 /три/ и №4 /четири/, с обща застроена площ от 50, 74
/петдесет цяло и седемдесет и четири стотни/ квадратни метра, находящ се в
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X - 947 /десети, отреден за имот с планоснимачен номер
деветстотин четиридесет и седем/, квартал 38 /тридесет и осем/ по плана на град
София, местност „Красно село - Стрелбище“, район „Красно село“, ул. *******/двадесет
и седем/, целият с площ от /четиристотин четиридесет и пет/ квадратни метра,
при съседи: ул. „****“, УПИ - XI - 944, УПИ II - 945,946,950, УПИ IX -
948,1086, за сума в размер на 45 444, 40 лв. /четиридесет и пет хиляди
четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, която сума е
равна на стойността на недвижимия имот, предмет на договора за
покупко-продажба, посочена в удостоверението за данъчна оценка на същия,
приложено към нотариалното дело и описано в т. I, страница втора, параграф
втори от Нотариален акт № 46, том IV, per. № 37499, дело 939/2014 г„ съставен от нотариус Р.Д..
Твърди се, че извършените от името на „А.С.“
ООД действия на разпореждане с
недвижими имоти, вследствие на които същите са отчуждени, е извършено без
необходимото съгласно императивната
разпоредба на чл. 137, ал. 1, т.7 от Търговския закон, възпроизведена и в
Дружествения договор на „А.С.“ ООД - чл. 24, буква „з“, съгласие взето по
съответния ред и обективирано в протокол на Общото събрание на „А. С.“ ООД.
Съгласно съществуващата задължителна
съдебна практика Тълкувателно решение № 3/2013 на ОСГТК на ВКС, решение на
общото събрание на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за
действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на
дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството
орган (управител /управители), но нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира
управлението на дружеството и вътрешните отношения между управителя и
дружеството. Ето защо е налице основание за
реализиране на отговорност от юридическото лице „А. С.“ ООД спрямо управителя Л.П.Б., който действайки в това свое качество на представляващ и
управляващ дружество „А.С.“ ООД извършва правни действия по отчуждаване на недвижими
имоти, без да са спазени предвидените в закона и дружествения договор
изисквания за това, е което причинил вреди на дружеството.
Сочи се, че описаната по-горе разпоредителна
сделка – дарение, води до намаляване активите на дружеството поради самото естество
на сделката, тъй като за насрещната страна няма да възникне насрещно
задължение, включително за заплащане на цена.. С оглед така изложената
фактическа обстановка за „А.С.“ ООД са настъпили вреди, изразяващи се в
намаляване на актива на същото. Размерът на претърпяната вреда считат, че
следва да се определи на база данъчната оценка на предмета на прехвърлителната
сделка, а именно 266,60 лв.
В резултат на втората разпоредителна сделка,
извършена от Л.П.Б., действащ в качеството си на управител на „А.С.“ ООД на
посочената дата, представляваща покупко-продажба на надземен самостоятелен гараж също били причинени
вреди на ищцовото дружество. За извършването на така описаната отчуждителна
сделка липсва надлежно взето решение на органа на управление - общото събрание
на търговското дружество; видно от представения нотариален акт (копие)
продажната цена на недвижимия имот съвпада с размера на данъчната оценка на
същия, поради което тя не е била
най-изгодна за дружеството и води до намаляване на активите на същото, като
сключена при неизгодни условия. Вредата се изразява в разликата между пазарната
цена за този имот и размера на данъчната оценка, по която стойност е отчужден
същия. Изтъква се, че по сравнителни данни за цените на сделките на сходни
имоти (гаражи) към м. ноември 2014г. в гр. София, кв.Стрелбище, средната цена
за квадратен метър е 754 евро. Общата застроена площ на гаражната клетка,
предмет на процесния договор, е 50,74 кв.м., или средната пазарна цена към м.ноември
2014г. би била 38 257,96 евро с левова равностойност 74 826,06 лева (при курс
на еврото спрямо лева 1.95583), която надвишава уговорената с договора цена. По този начин, „А.С.“ ООД
е било увредено със сума в размер на 29 381, 66 лв., явяваща се като разлика
между пазарна цена и данъчна оценка за имота.
На следващо място се твърди, че в резултат на
действията извършвани от Л.П.Б., действащ в качеството си на управител на „А.С.“
ООД в периода от 31.10.2014 г. до 03.07.2015 г. са установени липси от банковата сметка на дружеството в общ размер на 157 430
/сто петдесет и седем хиляди четиристотин и тридесет/ лева. В рамките на
посочения период различни по размер суми са теглени лично, получени или
преведени без основание на трети лица от Л.П.Б.. До момента същият не бил възстановил сумата, не я е
предал и не я е върнал нито по банков път, нито в брой и на „каса“ в
дружеството. За така липсващата сума ответникът отговарял пред дружеството за
вреди от неизпълнението на задълженията му като управител за редовно водене на
счетоводството на управляваното дружество и за полагане на грижата на добрия
търговец при управлението му.
С исковата молба се твърди, че в резултат на
действията извършвани от Л.П.Б., действащ в качеството си на управител на „А.С.“
ООД, на другият съдружник и управител на „А.С.“ ООД В.Х.Л.е отказан достъп до
документите на дружеството, включително счетоводните такива, включително и от
лицето, което води счетоводството на дружеството.
На
08.10.2015 г., съгласно Дружествения договор и законовите изисквания, е проведено
Общо събрание на съдружниците в „А.С.“ ООД, с което е взето решение по
предварително обявения дневен ред – т.1, за търсене на отговорност от
управителя Л.П.Б. за причинени на дружеството вреди поради описаните по-горе негови
действия. След гласуване на общото събрание на съдружниците от 08.10.2015 г. е
взето решение на основание чл. 145 ТЗ да бъде търсена отговорност на
управителя Л.П.Б., във връзка с което Общото събрание възлага на управителя В.Х.Л.да
ангажира процесуален представител за водене на процес срещу Л.П.Б..
С оглед на изложеното ищецът твърди, че са
налице предпоставките за ангажиране на специалната имуществената отговорност на
управителя за вреди, причинени на търговското дружество от неговото управление
- както вредоносни виновни и противоправни действия на управителя спрямо
дружеството, от които са произтекли вреди за ищцовото дружество, така и взето
решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава
отговорност.
С писмения отговор на исковата молба ответникът,
чрез процесуалния си представител –адвокат С., оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Излагат се доводи, че решението на ОС по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, на което се позовава ищцовото
дружество е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което липсва
абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ и същият е недопустим.
С допълнителната искова молба ищецът прави
искане на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящето дело
да бъде спряно до разрешаване на производството по молба за отмяна на влязлото
в сила решение на СГС за отмяна на решението на ОС, подадена с вх. №
105477/22.08.2019 г. по регистратура на СГС.
С
допълнителния отговор ответникът изразява становище, че не са налице основания
за спиране на производството по делото, тъй като лисват данни за образувано
пред съд дело по молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и че
същата е неоснователна. Сочат, че дори и да се възприеме по аналогия правилото
на чл.229 от ТЗ, това не изключва необходимостта от вземане на решение за
търсене на отговорност на управителя по чл.145 ТЗ, взето на редовно свикано и
проведено по правилата на ТЗ и дружествения договор Общо събрание на
съдружниците.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе взе
предвид от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.145 ТЗ управителят отговаря имуществено за причинените на
дружеството вреди. Предпоставка за водене на
иска съгласно закона - чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ, е да е взето от общото събрание за реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. С решение № 41/29.04.2009
г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл по реда
на чл.
290 ГПК, че наличието на взето решение по чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за
предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на
дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена
отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху
фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на
управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. В тази насока
са и решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, I т. о., и
решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, II т. о., в които е
казано, че решението по чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ, представлява
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. Затова решението е от значение
за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към
момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса.
Представянето на решението е в тежест на търговското дружество - ищец, поради
което, ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към
момента на предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, а и когато – както в случая се
установи по несъмнен начин, че взетото решение е било отменено със съдебно решение
по т.д.№ 6614/2015 г. на СГС, ТО, VI-18 състав, вл. в сила на 09.05.2016 г. преди
предявяване на иска, то същият е
недопустим.
Съдът счита, че не са
налице сочените основания за спиране на производството по настоящето дело. За да е налице
преюдициалност по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, трябва да има произнасяне относно правоотношение,
което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо, каквото
произнасяне не може да има в производството по чл. 303 ГПК. В това производство в зависимост от резултата на проверката ВКС или
отхвърля искането за отмяна като неоснователно, или го уважава, като
отменя неправилното решение изцяло или в тази му част, до която се отнася
основанието за отмяна. Когато отмени атакуваното решение ВКС никога не решава
сам по същество делото. Изискването на закона "решението по което делото
ще има значение за правилното решаване на
спора" ще бъде налице, когато се касае до производство, което ще приключи
с акт, който има сила на пресъдено нещо, с този акт правоотношението на
страните ще придобие качеството "пресъдено нещо", което би било
обуславящо за настоящото производство.
Затова – освен, че липсват доказателства за образувано и висящо пред друг съд
дело - което е достатъчно за да се счете искането за неоснователно, то дори и по
молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК да беше образувано такова, това не е основание
за спиране на настоящето производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се
установява наличието на абсолютна процесуална предпоставка, обосноваваща
допустимостта на предявените искове, а именно взето решение на общото събрание
за предявяване на иск за ангажиране имуществената отговорност на Л.Б., като
управител на „А.с.“ ООД в периода 31.10.2014 г. до 03.07.2015 г. и производството по делото следва да се
прекрати, като недопустимо.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски, но тъй като липсва заявено
искане съдът не следва да се произнася.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 86 по описа за 2018 година на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI- 14 състав, по предявени от „А.С.“ ООД с ЕИК ******** против Л.П.Б. с
ЕГН ********** искове с правно основание чл.145 от Търговския закон за причинени
на дружеството вреди в общ размер на 187 078, 26 лева, за периода от
31.10.2014 г. до 03.07.2015 г., като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: