МОТИВИ: Срещу подсъдимия Я.Б. *** е повдигнато
обвинение за това, че на 26.06.2018г. в общ.Габрово, на път III-4403, км 3+870
при управление на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес Атего”
с рег***, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ,
чл.27, т.2 от , чл.47 от ,
чл.45, ал.2 от ППЗДвП, чл.46 ал.1 от ППЗДвП,
чл.102 от ППЗДвП при което предизвикал ПТП с автобус
„Пежо Карсан” с рег.№ ***при което по непредпазливост
причинил смъртта на С.Д. Г.и средна телесна повреда
на В.Х.П., С.И.И.Д.М.И., В.А.Г., С.Б.Й., Й.Д.И. и Т.Я.К. – престъпление по
чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б”б” във вр. с ал.1, б”в” във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения от него защитник адв.И.И.-***. Подсъдимият заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и разпореждането за
предаване на съд и разбира повдигнатото му обвинение. Не се признава за
виновен.
Като частни обвинители в процеса са конституирани: П.С.Д.
в качеството и на наследник на С.Г.и Г.Д.Р. –сестра
на С.Г.и лице
от кръга определен с ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по ТД №1/2016г. на
ОСНГТК, както и пострадалите: В.Х.П., С.И.И., Д.М.И., В.А.Г., Т.Я.К., С.Б.Й. и Й.Д.И..
Пострадалите В.П., Д.И. и В.Г. се представляват по делото от повереника им адв.Р.Р. от АК-В.Търново. За всички останали частни
обвинители се явява, като повереник адв.Р.Д. от ГАК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение на
подсъдимия Я.Б.. Счита, че по делото безспорно е доказано, че подсъдимият
е нарушил чл.20 ал.2 от ,
чл.27, т.2 и чл.47 от , чл.45, ал.2 от ППЗДвП, чл.46 от ППЗДвП и чл.102
от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.и средни телесни повреди на В.П., С.И., Д.И., В.Г., С.Й.,
Й.И. и Т.К.. Прокурорът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
недостатъчно добрата сигнализация на пътния възел, а като отегчаващи вината
обстоятелства –наличието на предишни осъждания и наложените административни
наказания за нарушение на ЗДвП. Прави искане на подсъдимия Б. да му се наложи
наказание около средния размер, предвиден за съответното престъпление в закона
и да бъде лишен от право да управлява МПС.
Адвокат Р.Д. в качеството си на повереник на частните
обвинители П.Д., Г.Р., С. И., С. Й. и Й.
И. поддържа обвинението. Повереникът анализира спорните моменти по
делото и всяко от нарушенията, извършени
от подсъдимия. Отчита като отегчаващо вината обстоятелство наличието на
предишни осъждания и тежките последици от извършеното от подсъдимия
престъпление, като смекчаващо вината обстоятелство сочи оказаната от подсъдимия
помощ на пострадалите. Прави искане на Я.Б. да бъде наложено наказание над
минимума предвиден в закона, което да изтърпи ефективно. Претендира за
присъждане на разноски на неговите доверители на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата.
Адвокат Р., в качеството му на повереник на
пострадалите В.П., Д.И. и В.Г. поддържа обвинението. Акцентира на спорните
моменти в делото и изразява становище, че при определяне размера на наложеното
наказание следва да се отчете факта, че в резултат на същото е загинал един
човек и са ранени седем.
Адв.И. С.счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена и тя е различна от изложената в обвинителния акт.
Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и достига до извода, че не е доказано по безспорен начин, че
подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд и моли същия
да бъде оправдан. Алтернативно адв.С.прави искане ако
съдът приеме, че подсъдимия е виновен да приложи разпоредбата на чл.343, ал.1,
б.”е” от НК.
Подсъдимият се присъединява към казаното от неговия
защитник и изразява искрено съжаление за деянието и за състоянието на хората.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
дадени пред настоящия състав на съда – П.Д., В.П., С.И., Д.И., В.Б., М.М., И.М.,
С.И., Д.К., показанията на свидетелите –В.Г., П.Д., Г.Р., Т.К., С.Й., Й.И.
дадени на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитане на основание чл.371, ал.1, т.1 във вр. с
чл.283 от НПК, преценени в съвкупност с протокол за оглед на местопроизшествие
от 26.06.2018г. и повторен оглед на 23.11.2018г. и фотоалбум към тях, протокол
за оглед на веществени доказателства,справка от телефон 112, както и преценени
в съвкупност със заключенията на
автотехническата и медицинска експертиза,
изготвени съответно от вещите лица Б.И. и д-р Я.К. и д-р Р. и със
събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият е професионален водач на
МПС. От месец април 2018г. работел на длъжност „Шофьор на товарен автомобил” в
ЕТ „Мира-Н-Надка В.”- гр. Севлиево.
Я.Б. ***.
През периода 08.06.2018 г.-12.09.2018 г.
била въведена временна организация на
движението във връзка с извършване на
ремонтни дейност по проект „Ремонт на
пътно съоръжение при км 18+693” към обект „Лот 12-Рехабилитация на път II-44 /Севлиево-Драгановци-Габрово/ от км 14+600 до км 28+975.
Изпълнител на СМР бил „Пътстрой-Габрово”АД, на когото
било възложено да постави необходимата пътна сигнализация.
На 26.06.2018 г. подсъдимият
осъществявал трудовите си задължения, като управлявал предоставения му от
дружеството т.а.”Мерцедес Атего” с рег*** от гр.Пловдив до
гр.Севлиево. След гр.Габрово, Б. се насочил към северния обходен път III-5004,
като трябвало да премине през кръстовището между път III-4403. Времето било
дъждовно, но ясно, като пътната настилка била мокра. Водачът се движел с 35 км/ч. На 47 метра
преди кръстовището бил поставен знак №Б1, на него била монтирана и указателна
табела Ж7 с надпис ”Севлиево”. Достигайки затревения разделителен остров, на който нямало поставен
пътен знак, подсъдимият се насочва в ляво за неговата посока движение, като
платното е предназначено за включващите се в северния обходен път на движещите се от с.Рязковци
за гр.Габрово. В този момент по път III-4403 в посока от с.Рязковци
към гр.Габрово се движел автобус марка „Пежо Карсан”
с рег.№ ***, управляван от свидетеля С.И.. Към момента на приближаване на
разклонението, автобусът се движел със скорост от 59 км/ч. Подсъдимият, като
водач на товарен автомобил забелязал движещия се автобус и 12,6 метра преди да
навлече в платното му за движение реагирал за спиране. Подсъдимият не успял да
спре, навлязъл косо в път III-4403. В този момент автобуса бил на 20,6 метра от
мястото на удара и предприел действия
наляво, за да избегне удара. Между пътните превозни средства настъпил удар,
като товарния автомобил ударил автобуса около средата на предната дясна ъглова
част. Най-леко бил ранен св.П.Д., който пътувал на
последната седалка. Той веднага се измъкнал от седалката, излязъл от автобуса и
след това се опитал да окаже помощ на пострадалите си колеги.
Веднага след удара подсъдимият бил силно
изплашен, слязъл от товарния автомобил и съобщил на телефон 112 за възникналото
ПТП.
Зад автобуса пътувал св.И.М.
и лице на име Ц.- колеги на пострадалите. Те веднага спрели, слезли от
автомобила и предприели действия по освобождаване на притиснатите пострадали и
изваждането им от автобуса, като св.М. режел седалки
с ъглошлайф.
На мястото веднага пристигнал и
свидетелят Д.К. – работник в намиращата се в близост база на „ДАЗ
инженеринг”ЕООД, видял големия брой пострадали и веднага се обадил на телефон
112. К. извикал на помощ още колеги и
заедно с шофьора на товарния автомобил се опитвали да окажат помощ на
пострадалите.Свидетелят забелязал, че Я.Б. е в шок и го дръпнал настрани, за да
може да извадят по-леко пострадалите.
На мястото пристигнали служители на
Гражданска защита, полицейски служители, линейки на Спешна помощ и Пътна помощ.
Пътниците в автобуса С.И., Т.К., В.П., Д.И.,
С.Г., П.Д., Й.И., С.Й., В.Г., П.С.и И.М. били
откарани от екипите на Спешна помощ в МБАЛ-Габрово, където били прегледани и с
оглед на уврежданията си били настанени в различни отделения. По пътя към
болницата в линейката починал пострадалия С.Г..
На място Я.Б. бил тестван с техническо
средство за употреба на алкохол и на наркотични вещества, като тестовете
показали отрицателен резултат.
На местопроизшествието на 26.06.2018г. е
извършен оглед от разследващ полицай при ОД на МВР-Габрово и съставен протокол
за оглед на ПТП, към който е приложен и фотоалбум/ стр.2-17 от том 1 на ДП/.
При огледа е иззета тахошайбата на товарния
автомобил.Огледа е локализиран единствено на мястото на удара между двата
автомобила и не обхваща вертикалната маркировка.От снимка №2 от фотоалбума е
видно, че на разделителния остров няма поставен пътен знак.
На 10.07.2018 г. е извършен оглед на
веществено доказателство –товарен автомобил „Мерцедес Атего”
с рег.№ **, за което процесуално следствено действие е изготвен протокол и
фотоалбум / стр.167-183 от том 2 на ДП/.
На 23.11.2018 г. след изготвяне на автотехническата експертиза
на 24.10.2018г., е извършен повторен оглед на местопроизшествието, за което е
съставен протокол за оглед и фотоалбум/ стр.184-191 от том 2 на ДП/. Видно от
него, че в началото на затревения остров е поставен пътен знак Г9-„Преминаване
отдясно на знака”. Премахната е и указателната табела „Севлиево” Ж7, поставена
под знак Б1.
От изготвената на досъдебното
производство химическа експертиза
/ стр.105 от том 2 на ДП/ се установява, че водача на автобуса С.И. е с нулева концентрация на алкохол в кръвта.
На досъдебното
производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза на труп / стр.25-30 от том 1 на ДП/. От заключението на вещото лице
д-р Я.К. се установява, че С.Г., в резултат на ПТП е получил тежка гръдна
травма с масивен двустранен кръвоизлив в гръдната кухина и състояние на
травматично –хеморагичен шок, от който смъртта е настъпила сравнително бързо. Увреждането
е получено в резултат на силен удар с притискане и сътресение на тялото.
На досъдебното
производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза от вещото лице д-р Р. / стр.56-79 от том 2 на ДП/.От заключението на
същата се установява, че при пътно транспортното произшествие пътниците в
автобуса са получили следните увреждания: 1.В.П. е получил счупване на
израстъка на дясната лопатка и напречно счупване на същата; изкълчване на
ставата между израстъка на дясната лопатка и ключицата, като е предприето
оперативно лечение; нарушена е целостта на раменния пояс в дясната му половина,
който анатомично и функционално участва в движението на горните крайници, като
е причинено трайно затруднение на движение то на десния горен крайник за срок
от около 5 месеца; налице е контузия на главата в областта на лявото око с кръвонасядане на клепачите на същото и кръвоизливи -което съставлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от две седмици; 2. С.И. е получил
отчупване на фрагмент на външния ръб на големия пищял на дясната подбедрица, имобилизиран, като травмата е довела до трайно затруднение
на движението на десния долен крайник за срок от 4-5 месеца; счупване на 5-то и
9-то ребро и контузия на долния дял на десния бял дроб – представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; мозъчно сътресение без
загуба на съзнание също довело до временно разстройство на здравето неопасно за
живота за срок от 1-1,5 месеца; 3.Д.И. е получил разкъсване на връзка между
израстъка и дясната лопатка и дясната ключица, предприета имобилизация, причинено е трайно затруднение на движението
на десния горен крайник за срок от 3-4 месеца; травма на главата с охлузване,
довела до мозъчно сътресение без загуба на съзнание-временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за срок от 1-1,5 месеца, както и разкъсно-контузни рани на предната повърхност на двете
подбедрици, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; 4. В.Г. е
претърпял гръдна травма, изразяваща се в счупване на 5-то и 8-мо ребро в ляво и 6-то ребро в
дясно с излив на кръв в дясна гръдна половина с данни
за контузия на десен белодробен дял, като счупването на ребрените дъги е довело
до трайно затруднение на движението на снагата за срок от три месеца; счупване
на тялото на дясната лопатка, което е причинило трайно затруднение на
движението на десен горен крайник за срок от три месеца; мозъчно сътресение с
количествено и качествено нарушение на съзнанието, без загуба на
съзнанието-временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок от
1,5-2 месеца; 5. С.Й.
е получил изкълчване на лявата тазобедрена става, поставен на екстензия-
травмата е довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за
срок от 9-12 месеца; 6.Й.И.
е получил счупване на дясна раменна кост с данни за компресия на лъчевия нерв,
предприето оперативно лечение, като травмата е причинила трайно затруднение на
движението на десен горен крайник за срок от 5-6 месеца; счупване на шийката на
лява бедрена кост, предприето оперативно лечение, като травмата е причинила трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от 12 месеца; причинено е счупване на лъчевата кост на дясна
ръка, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за
срок от 1,5-2 месеца; 7.
П.Д. е получил травма на меките тъкани на главата и кръвонасядания
и охлузни рани в областта на дясно коляно и десен
лакът, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок
от 1 седмица; 8.Т.К.
е получила травматично-хеморагичен шок и нарушено
съзнание, поради черепно-мозъчна травма, представляващи разстройство на
здравето, временно опасно за живота до момента на стабилизиране на кръвните
показатели; тежка черепно-мозъчна травма с кръвоизлив в меките тъкани и разкъсно-контузни
рани и кръвонасядания в областта на главата, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота за срок от 1 месец; двуглезенно счупване на дясна подбедрица, предприето
оперативно лечение, като травмата е причинила трайно затруднение на движението
на десния долен крайник за срок от 5-6 месеца; счупване на големия и малкия
пищял на лява подбедрица, оперативно лечение на същата-причинило трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 8-9 месеца;
счупване на лъчевата кост на лявата ръка причинило трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок от 2 месеца; многобройно счупване на
ребра съставляващо трайно затруднение на движението на снагата за срок от 2-3
месеца; тежка контузия на белите дробове и излив на
кръв в дясната гръдна половина довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота за срок от 2-3 седмици; двустранно счупване на срамните кости
на таза, довело да трайно затруднение на движението на двата долни крайника за
срок от около 3 месеца. Заключението е изготвено на база представената по
делото медицинска документация, касаеща здравословното състояние на всеки един
от пострадалите. Експертът е съобразил мястото, на което всеки от пътниците се
е намирал в автобуса преди произшествието и е достигнал до извода, че
причинените им травми са вследствие процесното ПТП.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза не е
оспорено от страните и съдът го цени като правилно, обосновано и
законосъобразно. На досъдебното производство е
изготвена и допълнителна съдебно медицинска експертиза, касаеща травматичните
увреждания на пострадалия Д.М./ стр.93-98 от том 2 на ДП/. От заключението се
установява, че при транспортното произшествие на И. са причинени следните
увреждания: контузия на двете подбедрици с разкъсно-контузни
рани по предната им повърхност, както и контузия на коленните стави, като
травмата в дясното коляно е довела до трайно затруднение на движението на
десния долен крайник в колянната става за срок от 4-5 месеца. Това заключение
също не е оспорено от страните и съдът го цени като правилно и обосновано.
На досъдебното
производство е изготвена автотехническа експертиза от вещото лице Б.И./
стр.119-160 от том.2 на ДП/.От заключението на експертизата се установява, че
ПТП е било предотвратимо, ако водачът на товарния автомобил е преминал от
дясната страна на разделителния остров. Дори и при нарушение на правилата за
движение и преминаване от лявата страна на острова, водачът на товарния автомобил
е можел да предотврати удара, ако е бил спрял и пропуснал движещия се автобус
по път III-4403. За тази цел водачът на товарния автомобил следвало да се движи
с 22 км/ч. Експертът счита, че
технически водачът на автобуса не е имал възможност да спре от момента,
в който е възприел навлезлия косо в платното му товарен автомобил. Вещото лице
приема, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на пътно
транспортното произшествие е движението на товарния автомобил в лявото за
неговата посока разклонение със скорост, която не му позволява да спре до достигане на път III-4403, към момента на
възникване на видимостта към този път. И навлизането му в платното за движение
на автобуса, в който водача няма техническа възможност да спре до полосата на
движение на товарния автомобил. В съдебно заседание вещото лице И. уточнява, че
видимостта между водача на товарния автомобил и на автобуса е взаимна и към
момента, в който всеки един от тях е възприел другия, водачите не са имали
техническа възможност да предотвратят удара. Видимостта на водача на товарния
автомобил е ограничена от високите храсти, намиращи се отдясно на пътното
платно, по което се е движил автобуса.
В съдебно заседание бе допусната
допълнителна автотехническа експертиза. Вещото лице на база изходните данни от
първоначалната експертиза и събраните на съдебното следствие доказателства дава
становище, че ако товарния автомобил се е движил в платното в дясно от острова,
същият е следвало да направи завой от 90 градуса, за да се включи в пътя в посока
гр.Севлиево, поради което е следвало да намали скоростта до 25,2 км/ч. Вещото
лице дава заключение, че и при тази хипотеза, съобразявайки момента, в който
всеки от водачите ще забележи другия и ще предприеме спиране, отново товарния
автомобил ще навлезе и спре в платното за движение на автобуса и между двете
превозни средства ще настъпи удар, който обаче ще бъде в различни части на
превозните средства и в друго положения спрямо платното за движение.Вещото лице
Б.И. уточнява, че подсъдимият се е движел със скорост от 35 км/ч към момента, в
който е преминал край знак Б1, с тази скорост се е движил и към момента, в
който е забелязал автобуса и е реагирал за спиране.За да спре до зоната на
влизане в платното на автобуса, подсъдимият е следвало да намали скоростта на
25 км/ч. На въпрос на защитата, експертът пояснява, че в дясната част на
острова, на пътното платно няма надлъжна маркировка, въпреки, че пътят е двупосочен и по него се включват идващите от
гр.Габрово.
Заключенията
на автотехническите експертизи, както на основната, така и на допълнителната са
обосновани, мотивирани и съдът ги кредитира като правилни и законосъобразни, в
съвкупност с останалите доказателства по делото.
В обясненията си пред ОС-Габрово,
подсъдимият оспорва частично така установената фактическа обстановка. Обяснява,
че до момента на произшествието никога не бил пътувал по процесния
път. Възприел знака „Пресичане на път с предимство”, под който била поставена
жълта указателна табела с надпис „Севлиево”. Последвал указателната табела,
като решил, че указателната табела
„Пресичането на път с предимство”, касае насрещното движение на превозни
средства в пътната лента в дясно от
острова и навлязъл в платното в ляво на острова. Поради голямата растителност
не видял от Севлиево да идва превозно средство и навлязъл в пътното платно,
тогава видял автобуса и натиснал спирачка. Бусът завил наляво, надясно и се
ударил в него. Подсъдимият твърди, че бил силно изплашен, обадил се на телефон
112 и веднага отворил вратата на автобуса.Твърди, че участвал при рязането на
вратата на автобуса от към шофьора и при изнасянето на ранени от автобуса.
От анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за безспорно,
че подсъдимият Б. за първи път преминавал през процесното
кръстовище. Същият не оспорва, че е преминал край знак Б1 ”Пресичане на път с
предимство”. От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че
знакът е бил на 47 метра от пътя с предимство, по който се движел автобуса,
управляван от св.С.И.. Подсъдимият, нарушавайки
правилата за движение, преминал от ляво
на образувалия се тревен остров. Движел се с 35 км/ ч, не намалил скоростта,
достигайки пътя с предимство, не изчакал да преминат движещите се по пътя с предимство
и не успял да спре, когато забелязал автобуса. От заключението на авто-техническата
експертиза се установява, че при движение с 25 км/ч подсъдимият е можел да спре
при възникване на препятствие на пътя. Подсъдимият преминал край знак Б1 със
скорост от 35 км/ч, не проявил необходимата предпазливост да намали скоростта и
да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Несъстоятелна е защитната позиция на
подсъдимия, че смятал, че пътя с предимство е този, разположен в дясно на
затревения остров от гр.Габрово, защото при тази хипотеза, същият е следвало да
е наясно, че следва да премине по дясното платно, от дясната страна на острова
и тогава няма да има пресечна точка с
идващите автомобили от гр.Габрово и няма причина да се поставя знак Б1, тъй
като движещите се превозни средства в неговото платно нямат пресечна точка с тези, идващи от
гр.Габрово. На следващо място, излагайки тезата, че се е заблудил от
указателната табела с надпис „Севлиево” и е преминал в ляво на острова,
подсъдимият влиза в противоречие с първоначалната си теза и изключва
възможността да е възприел знак Б1, като урегулиращ двулентовия
път, идващ от гр.Габрово. Подсъдимият е дългогодишен професионален шофьор и
въпреки, че се движи в непознат за него пътен участък, е следвало възприемайки
знака Б1, да намали скоростта и да се движи с такава скорост, която да му
позволи да пропусне движещите се превозни средства по пътя с предимство,
независимо дали ще премине отляво или отдясно на острова.
По изложените съображения съдът прие, че
пряка и непосредствена причина за възникналото ПТП е нарушение на страна на
подсъдимия на чл.47 от , а именно, че водачът на
ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които
имат предимство. Подсъдимият се е движил с непроменена скорост от 35 км/ч от
преминаването му край знак Б1 до пътя с предимство, което не му е позволило да
спре и да пропусне движещия се с
предимство автобус. Я.Б. е нарушил и чл.102 от ППЗДвП,
който вменява задължение на водача на ППС да проявява необходимата
предпазливост, за да може да намали скоростта и да спре, за да пропусне ППС,
които имат предимство за преминаване.Така с действията си, подсъдимият е
нарушил чл.46, ал.1 и чл.45, ал.2 от ППЗДвП, като е
нарушил знак Б1”Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Вследствие
допуснатите по-горе нарушения на Закона за движение по пътищата и правилника
към него подсъдимият е причинил пътнотранспортно произшествие на 26.06.2018г.
при което по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и средни телесни
повреди на седем лица пътуващи в автобус управляван от св.С.И.,
за което съдът го призна за виновен.
Съдът прие, че по делото безспорно се
установи, че подсъдимият е нарушил и
чл.27, т.2 от , като е преминал от дясната страна
на тревен остров, разположен на пътно платно с двупосочно движение.
Действително, налице са известни пропуски в урегулирането на кръстовището, като
липсата на надлъжна маркировка и липсата на указателен знак, че следва да се
премине от дясно на острова. Всички тези пропуски при урегулирането на
кръстовището, обаче не изключват нарушението на чл.27, ал.2 от от страна на подсъдимия, който изрично изисква при
налично препятствие или остров в средата на пътното платно с двупосочно движение, водачът да премине от
неговата дясна страна. Съдът обаче прие, че това нарушение не е в пряка
причинна връзка с възникналото пътно транспортно произшествие. От заключението
на допълнителната авто-техническа експертиза се установи, че дори подсъдимият
да е преминал отдясно на острова, отново би възникнал сблъсък между него и
автобуса, но в различни части на превозните средства. Причината за
произшествието е незачитането от подсъдимия на знак Б1 и от там непроявената
предпазливост, движение с непроменена скорост и невъзможност да спре и да
пропусне преминаващите по пътя с предимство. По изложените съображения съдът
призна подсъдимия за невинен в това да е нарушил чл.27, ал.2 от и това да е довело до ПТП.
Съдът анализирайки обясненията на
подсъдимия, че се е обадил на тел.112, за да съобщи за възникналото ПТП и, че е оказал помощ на пострадалите, както и
справката от Дирекция „Национална система 112”, отдел „РЦ 112”-Русе, че именно
подсъдимия се е обадил първи на тел.112 и показанията на абсолютно
безпристрастните свидетели М.М. и Д.К. достигна до извода, че Я.Б. след
произшествието е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на
пострадалите. В показанията си св.М.М.-младши автоконтрольор при
ОД на МВР-Габрово/ стр.50 от том 2 на ДП/ казва буквално следното:”Преди това
установих шофьора на товарния автомобил. Той също помагаше при изваждането на
пострадалите от автобуса, не е стоял безучастно към ситуацията. Поисках му да
ми представи документите си. Той ги представи след като приключиха и с изваждането на последния пострадал от
автобуса.” Свидетелят Д.К. – работник в намиращата се в близост база на „ДАЗ
инженеринг”ЕООД твърди, че вадили пострадалите с помощта на подсъдимия. Фактите,
които свидетелите съобщават, водят до извода, че независимо от силната уплаха,
след деянието подсъдимият е проявил активно поведение и е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Подсъдимият не е медицинско
лице и предприетите от него действия са съобразени с неговия интелект и
житейски опит и са били насочени към спасяване живота и здравето на
пострадалите – обадил се е незабавно на тел.112, помагал е при освобождаването
от седалките и изнасяне от автобуса на ранените лица. Помощта, която е оказал
подсъдимия е била необходима, оказана на живи хора и субективно и обективно е насочена към
спасяване живота на пострадалите. Действително пострадалите от произшествието и
свидетели по делото не си спомнят подсъдимия да им е оказвал помощ. Същите
обаче са били с множество травми и в шок, което обяснява причината, поради
която не са запомнили какво е правил шофьора на товарния автомобил. По
изложените съображения съдът счете, че следва да се приложи намалената отговорност и деянието на подсъдимия да се квалифицира по
чл.343а, ал.1,
б.”г” във вр. с
чл.343 ал.4 във вр. с ал.3, буква”б” във вр. с
ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК. Съдът при
преквалифицирането на деянието съобрази вметката под №1, под линия в НК, а именно,
че препращането в букви „в” и „г” на чл.343а, ал.1 е към ал.2 на чл.343 преди
преномерирането и , като ал.3 със ЗИД, ДВ бр.92/2002г., с който в чл.343 е
създадена нова ал.2.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия Я.Б. за виновен в това, че на
26.06.2018г. в общ.Габрово, на път III-4403, км 3+870 при управление на МПС -
товарен автомобил марка „Мерцедес Атего” с рег***, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ,
чл.47 от , чл.45, ал.2 от ППЗДвП, чл.46 ал.1 от ППЗДвП,
чл.102 от ППЗДвП, при което предизвикал ПТП с автобус
„Пежо Карсан” с рег.№ **, при което по
непредпазливост причинил смъртта на С.Д. Г.и средна
телесна повреда на В.Х.П., С.И.И.Д.М.И., В.А.Г., С.Б.Й., Й.Д.И. и Т.Я.К., като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите престъпление по чл.343а,
ал.1, б.”г” във вр. с
чл.343 ал.4 във вр. с ал.3, буква”б” във вр. с
ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за което го осъди
на четири години лишаване от свобода. От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вина престъпна
небрежност, тъй като Б. не е целял пряко настъпването на престъпния
резултат и не е предвиждал обществено
опасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди и да ги
предотврати.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание, съдът взе предвид
следните обстоятелства, обуславящи наказателната и отговорност: Като отегчаващи вината обстоятелства съдът цени
завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, определяща се
от настъпилия вредоносен резултат. На второ място, като такова съдът цени
факта, че подсъдимият е с дългогодишен
опит като шофьор на тежкотоварен автомобил
и въпреки това е допуснал да
наруши правилата за движение по пътищата, съзнавайки каква опасност
представлява за останалите участници в движението, управлявайки тежкотоварен
автомобил. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете предишните
осъждания на подсъдимия, които го определят като деец със завишена степен на
обществена опасност, като констатира, че от 2012 г. същият няма
противообществени прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
направените самопризнания от подсъдимия и искреното му съжаление за случилото
се. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете недостатъчната и в
известна степен подвеждаща маркировка на пътния възел. За това говорят в
показанията си и св.Д.К. и И.Б.. Св.К. твърди,
че на мястото преди произшествието предмет на настоящото дело е имало и други
по-леки произшествия именно поради лоша пътна маркировка. Неслучайно след
произшествието е премахната указателната табела с надпис”Севлиево” и е поставен
на острова знак, указващ задължително преминаване в дясно от него. Прави
впечатление и, че в представените снимки, схеми и писмен отговор от Директора
на ОПУ-Габрово на досъдебното производство / стр.191-207 от том 2/ се сочи,
че към 26.06.2018г. е бил наличен знак Б1 и се пропуска факта, че под него е
имало указателна табела за гр.Севлиево,
която впоследствие е премахната. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
отчете и факта, че причината, довела до пътно транспортното произшествие е само
едно нарушение на правилата за движение по пътищата, инкорпорирано в две
законови и две подзаконови норми, а именно задължението му да се движи със
скорост, която му позволява да спре и да пропусне движещите се по път с предимство.
На следващо място, съдът отчете и влошеното здравословно състояние на
подсъдимия. При това положение съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание от четири години лишаване
от свобода и постанови същото да се изтърпи при първоначален общ режим, на
основание 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Съдът
съобразявайки тежестта на извършеното престъпление, лиши подсъдимия Б. от право
да управлява МПС за срок от четири години,
на осн. чл.343г във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Съдът по изложените по-горе съображения,
призна подсъдимия Б. за невинен в това, да е извършил горното престъпление,
нарушавайки правилата за движение по
чл.27, т.2 от , както и да е осъществил състава
на по-тежко наказуемото престъпление по чл.343 ал.4 във вр.
с ал.3, буква”б” във вр.
с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК за което е
привлечен да отговаря, поради което го оправда в тази част на обвинението.
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Б. е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред.
На подсъдимия Б. бяха възложени направените по делото
разноски, както следва: да заплати на адв.Р.Д. от ГАК в
качеството му на повереник на частните
обвинители П.С.Д., Г.Д.Р., С.И.И., Й.Д.И. и С.Б.Й. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на
1500.00 лева за всеки от тях или общо сумата от 7500.00 лева / седем хиляди и
петстотин лева/, на основание чл.189 ал.3 от НПК във вр.
с чл.38, ал.2 във вр.
с ал.1 от Закона за адвокатурата и чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения; да заплати по сметка на ОС-Габрово сумата от 456.00 лева /четиристотин петдесет и шест
лева/ - направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК, както и
5.00 лева по сметка на ГОС при служебно издаване на изпълнителен лист; да
заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
сумата от 449.27 лева / четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и
седем стотинки/- направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК,
както и 5.00 лева по сметка на ГОС при служебно издаване на изпълнителен лист.
В този
смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: