РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 725/21.4.2022г.
Град Пловдив, 21.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХXIV касационен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 236 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на К.Я.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.
Е.Г., против решение № 2169 от 06.12.2021 г. по а.н.д. №
4082 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 317р-3110/02.03.2021г., издадено от директора на ОДМВР- Пловдив, с което на
касатора на основание чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на т. 7 от Заповед №
РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето.
Касационният
жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото
да се отмени, както и да се отмени наложената глоба. Посочва, че
актосъставителят не е присъствал на установяване на нарушението, а е бил
уведомен от охраната на магазина, нито е установено със свидетелски показания,
нито са установени обстоятелства при извършване на нарушението в коя част на
магазина се е намирал нарушителят, както и други обстоятелства за разкриване на
обективната истина. Счита, че дори този факт да не се отрича от жалбоподателя,
същият е следвало да бъде доказан от административнонаказващият орган. Твърди,
че заповедта няма нормативен характер, поради което не може да се налага санкция.
Посочва, че нормата на чл.209а от Закона за здравето няма конкретно посочени
нарушения, а била препращаща, нито в чл.63, ал.4 от ЗЗ. Според касатора
неправилно са посочени разпоредбите на Закона за здравето, които са нарушени,
както и че материалният закон е приложен неправилно. Твърди се и маловажност на
деянието по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Ответната страна
– ОД на МВР – Пловдив в нарочно становище чрез процесуалния представител юрк. П.
намира касационната жалба за неоснователна. Посочва, че мотивите на съдебното
решение са подробни и ясни. С решението са обсъдени в пълнота събраните
доказателства, като съдът е направил верен извод както по приложението на
материалния, така и на процесуалния закон. Моли да се отхвърли жалбата и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и да се
потвърди решението на районния съд.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на
чл. 212 от АПК.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Пловдив е потвърдил като законосъобразно наказателно
постановление на директора ОД МВР Пловдив, за това, че на 16.01.2021г. около
14,55 ч. е установено, че жалбоподателят в закрито обществено място – магазин
„Кауфланд-1“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 47, като клиент
няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата му, като по този начин не изпълнява
въведената в т.7 заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването – противоепидемична мярка, с което за виновното нарушение на
чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал.
4 от Закона за здравето, във връзка с т. 7 от Заповед №РД-01-609/2020 г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лева.
За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд не е установил при съставянето на
АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство. За доказано приел,
съгласно показанията на актосъставителя Н.М., че на посочените дата и час от
страна на полицейските служители при Пето РУ МВР-Пловдив, които изпълнявали
служебните си задължения, получили сигнал от дежурния на районното, че в
магазин „Кауфланд“ на бул.“Освобождение“ лице отказва да си постави предпазната
маска. Според показанията на свидетеля, при пристигането им на адреса, пред
магазина ги чакала охраната на магазина, както и лицето, като охранителят му
заявил, че тази господин /визирайки жалбодателя Ч./ е отказал да си сложи маска
във въпросния магазин, след което охраната го е помолила да напусне магазина до
тяхното идване. Свидетелят и колегата му попитали жалбоподателя защо не си
слага маска, на което той отговорил, че нямало доказателства, че същата била
предпазна. Свидетелят му разяснил, че ще му бъде съставен АУАН, след което той
го подписал и си тръгнал. Посочва, че лично не е установил, че е без маска.
Охраната била свидетел очевидец на самия акт.
Съдът е обсъдил
подробно приложимите правни разпоредби, като е отчел актуалната редакция
на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, както и
санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, както и е взел предвид
описанието на извършеното нарушение и подробно се обосновал, че търговският
обект представлява закрито обществено място. Направен е извод, че при
установеното и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна
маска, то има неизпълнение на заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването, тъй като съгласно т. 7 от посочената било въведено за всички
присъстващи на закрито обществено място задължение за поставяне на защитна
маска за лице. Обсъдено е и че нарушената разпоредба чл. 63, ал. 4 от ЗЗ не въвеждала забрани или
задължения за гражданите, а само правомощия на министъра на здравеопазването,
като въззивният съд се е позовал на т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), според което бланкетните
наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила,
стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. Съдът е
посочил, че посоченото е относимо към конкретния случай, доколкото с чл. 63,
ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно задължение за спазване на
предвидените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като
дори е придадено предварително изпълнение на заповедите. Съдът е посочил също,
че сочената като нарушена в АУАН и НП заповед РД-01-675/ 25.11.2020г. въвежда
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
27.11.2020г. до 31.01.2021г., поради което е била действащото право към датата
на извършване на нарушението - 16.01.2021г. Обсъдено е и приложението на чл. 28
от ЗАНН, както и определеният размер на глобата.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция счита, че в обжалваното решение
относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са
направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушени,
спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и
при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението, че
не било установено точно, ясно и по безспорен начин нарушението, доколкото от
описанието в АУАН и НП, а и от свидетелските показания на разпитания актосъставител
се установява, че Ч. не е поставил защитна маска, докато се е намирал в
посоченото закрито обществено място, както и че към момента на нарушението е
имало създадено задължение за това със заповед на министъра на
здравеопазването.
Не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че актосъставителят не е установил сам
нарушението. Последното не е и необходимо, тъй като физически не е възможно
компетентните лица да се намират на всяко евентуално място на нарушение във
всеки един момент. Видно е от свидетелските показания на актосъставителя, че
охраната на магазина е сигнализирала дежурния при Пето РУ на МВР за наличие на
лице без маска в магазина, а актът е бил съставен в присъствието на очевидец,
който е посочен в него като свидетел и е установим с личните си данни. От
събраните доказателства се установява, че и самият жалбоподател не е оспорил
това обстоятелство – изложените в АУАН възражения касаят липсата на
предоставено защитно средство от страна на магазина, а не се твърди неистинност
на констатирания от компетентния орган факт
на неносене на маска за лице или друго защитно средство, покриващо носа
и устата в търговския обект. В случай, че е имало съмнение относно верността на
посочените в АУАН твърдения и жалбоподателят ги оспорва, следвало е същият да
прояви активна процесуална дейност – било да поиска разпит и на този свидетел
и/ или изискване на записите от обажданията в дежурната стая на Пето РУ на МВР.
В нито една от жалбите и възраженията си жалбоподателят не оспорва факта на
неносене на маска за лице или друго защитно средство, покриващо носа и устата в
търговския обект на конкретната дата и не е ангажирал никакви доказателства за
оборване на установеното с АУАН, поради което правилно съдът е приел този факт
за безспорен.
Относимите факти
са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното
изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, районният съд е направил законосъобразни правни изводи.
Безспорно е, че
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за извършено
нарушение на въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което деяние, и
съответното за него наказание, са определени със закон – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени
от министъра на здравеопазването и при обявена в страната извънредна епидемична
обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е
изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването.
Специалната разпоредба на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ изрично определя заповедите по
ал. 4 като общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК и се публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, и подлежат на предварително изпълнение. В този смисъл
неоснователни са и възраженията за неправилна квалификация на нарушението и
допуснати процесуални нарушения в този смисъл. При правилната квалификация на
нарушението административнонаказващият орган е приложил и правилно и санкционна
норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Според санкционната норма за установеното
нарушение се предвижда административно наказание глоба в размер от 300 лева до
1000 лева, а в случая е наложена глоба в минималния предвиден от закона размер.
Правилни са
изводите на съда и относно липсата на основания в конкретния случай за
приложение на чл.28 ЗАНН, поради което съдът, на основание чл.221, ал.2,
изр.второ, предл. последно АПК препраща към тях, което прави излишно тяхното
преповтаряне.
С оглед на
изложеното настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и
законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са
обсъдени наведените възражения от наказаното лице.
По изложените
съображения решението на Районен съд следва да бъде оставено в сила.
При извода за
неоснователност на жалбата, то на ответната страна се дължат направените
разноски за юрк. възнаграждение в минимален размер на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лева.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 2169 от 06.12.2021 г. по а.н.д. № 4082 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА К.Я.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР –
Пловдив, съдебни разноски в размер на общо 80 /осемдесет/ лева възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.