РЕШЕНИЕ
№ 1433
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502008 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 1985/02.06.2022г. по гр.д.№ 11368/ 2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив – ХІІІ гр.с., с което се признава за установено по
отношение на ЕТ „С.Г.“, ЕИК ***, че Община Първомай, БУЛСТАТ ***, има
вземане спрямо него в размер на:
1 061,33 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси, всяка една в
размер на 96,00 лева без ДДС, за периода м. април 2020 г. до м. декември
2020 г. вкл., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане,
като в полза на ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ е присъдена сумата от 26,00 лева
разноски, направени в хода на заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. №122/2021 г. по описа на ПРС и сумата от 25,00 лева разноски,
направени в хода на исковото производство. С въззивната жалба са
формулирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Счита се, че за администрацията е налице обвързаност да
1
установи осъществяването на наемно правоотношение, а за ответника –
реалното ползване. Извършва се позоваване на проведен разпит на ответника
свидетел в открито съдебно заседание, от 10.05.2022 г., от който се
установява, че в процесния период, процесният обект не е работил, факт,
който не е бил изобщо коментиран в решението. Изтъква се като довод, че
определящо за настоящия казус е наличието на умишлено бездействие на
Кмета на Община Първомай, по отношение на плащанията и неприлагането
на изгоден за нейната администрация, начин на вътрешни правила, а в случая
било видно и от самите общински справки за датите на плащанията.
Изразяват се доводи и от гледна точка на това, че в условията на
пандемичната обстановка не била потърсена комуникация и контрол в
дейността на своите съграждани, а директно им начислявала задължение
наемна цена. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и
присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от Община Първомай, в който жалбата се оспорва
като неоснователна, претендира се присъждане на юриск.възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна , подадена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт и е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
В производство по чл.422, ал.1 ГПК ищецът Община Първомай е предявил
иск против С.П.Г., в качеството му на ЕТ с фирма ЕТ “ С.Г.“ –*** за
установяване на вземане в размер на сумата 1 291,73 лева, представляваща
сбор от месечни такси за поставяне на обект - павилион за хранителни стоки
и сенник, с обща площ от 64 кв м, находяща се на тротоарно пространство в
УПИ ІV – Културен дом в кв.39 по ПЗР на ***, за периода м.април 2020г. –
м.декември 2020г вкл.
С отговора по ИМ исковата претенция е оспорена като неоснователна въз
основа на съображения, извлечени от Наредбата за реда и условията за
поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на Община
Първомай и текста на издадените от Община Първомай Разрешение за
поставяне от 22.05.2018г. и Разрешение за ползване от същата дата, излагайки
тезата за наличие на императивно задължение за ищеца да прекрати
2
действията на издадените разрешения при невнасяне на две поредни такси.
С обжалваното решение при уважаване на така предявения иск районният съд
е мотивирал неоснователността на възражението на ответника относно
непредприети действия от страна на ищеца за прекратяване действието на
издадените разрешения за поставяне и ползване с мотива за липса на искане и
от страна на ответника за прекратяване действието на разрешението поради
невъзможност да се осъществява дейност, каквато независимо от това дали се
осъществява или не, се дължи плащане по издаденото разрешение.
Жалбата е неоснователна.
Видно от представените по делото 2бр. Анекси от 05.11.2019г. към
Разрешение за поставяне № 22/ 22.05.2018г. и Разрешение за ползване от
22.05.2018г. по реда на чл.56 от Закона за устройство на територията и в
приложение на Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на
преместваеми обекти на територията на Община Първомай е разрешено на
ответника поставянето на преместваем обект, представляващ Павилион за
хранителни стоки и предверие и дървен навес с обща площ от 65,24 кв м ,
находящи се на тротоарно пространство като част от УПИ ІV – Културен дом
в кв.39 по ПЗР на ***.
Безспорно е формирано между страните, че разрешенията за поставяне и
ползване са реализирани от ответника чрез поставяне на описания
преместваем обект, представляващ Павилион за хранителни стоки и
предверие и дървен навес с обща площ от 65,24 кв м, находящи се на
тротоарно пространство като част от УПИ ІV – Културен дом в кв.39 по ПЗР
на ***, като за последния е възникнало задължението за заплащане на
дължимите месечни такси за ползване на тротоарното пространство от ПИ,
собственост на ищеца, вкл. за процесния претендиран с исковата молба
период - м. април до м.декември 2020г вкл. Действително на второ място
може да се приеме за установено от ангажирания от ответника свидетел
П.С.Г., син на ответника, твърдението, че в периода на пандемията февруари -
декември 2020г. , в процесния обект трудно се е работело, тъй като не е имало
посещаемост, поради което и малко време се е работило / около един – два
часа на ден/, както и за ответника са възникнали ангажираности във връзка
със здравословното състояние на майката на същия. Независимо от това обаче
не се твърди и не се установява поради изложените обстоятелства да е
3
преустановено ползването на площта от тротоарното пространство в имота,
собственост на ищеца, предмет на издадените разрешения на общината, чрез
премахване ситуирането на процесния преместваем обект , поради което и
преустановяване ползването на процесната част от тротоарното пространство
с описаното местоположение. Следователно независимо от
функционирането на процесния преместваем обект, представляващ павилион
за хранителни стоки, както и обема на извършваната в него работа, които
фактически обстоятелства в процесния казус се явяват неотносими, фактът на
продължаване ползването на процесната част от собствения на ищеца имот
през процесния период обуславя насрещното задължение на ответника от
заплащане на дължимата за това такса съобразно общинската наредба, въз
основа на която са и издадените индивидуални административни актове по
реда на чл.56 ЗУТ. Поддържаните от жалбоподателя възражения за липса на
инициирано прекратяване действието на издадените разрешителни и тяхното
отнемане в хипотезата на неплащане на две поредни такси, визирано в т.5 от
процесните разрешителни, се намира за неоснователно и от въззивния съд,
доколкото се касае за правомощие на административния орган, а не за
императивно задължение. Не се твърди и установява инициатива в тази
насока да е била реализирана и от самия ответник с оглед заявените
затруднения от гледна точка на липсата на условия за пълноценно
функциониране на процесния преместваем обект. Поради това за ответника
не е отпаднало задължението за заплащане на дължимите за процесния
период такси за ползване на общинския имот, което прави жалбата
неоснователна.
Независимо от изхода на правния спор и пред въззивната инстанция не са
налице предпоставките по чл.78, ал.8 ГПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, доколкото депозираният отговор по въззивната жалба
изхожда от Зам.Кмет на Община Първомай, изпълняващ функциите на Кмет
по Заповед № РД-15-445/ 14.07.2022г. , както и страната не е била защитавана
от юрисконсулт по делото.
По така изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1985/02.06.2022г. по гр.д.№ 11368/
2021г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХІІІ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5