Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2589 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
Акционерно застрахователно дружество „В. – В.И.Г.С.“ (чуждестранно дружество,
регистрирано в Република Северна Македония) кумулативно субективно съединени
искове с правно основание чл. 17, пар. 1, вр. чл. 34 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
за солидарното осъждане на Б.“ ЕООД и „В.“ ЕООД да заплатят на ищеца сумата
27 406,94 евро.
Според твърденията в исковата молба и
уточнителната молба на ищеца от 21.12.2018г. съдебно предявеното вземане
произтича от следните обстоятелства:
- договор за имуществена застраховка на
товари по време на превоз, сключен между ищеца и „Р.Ф.“ ДООЕЛ (чуждестранно
дружество, регистрирано в Република Северна Македония) със застрахователна
полица №501069000016 от 22.12.2015г.;
- договор за международен превоз на товари от
Скопие до Ереван с изпращач „Р.Ф.“ ДООЕЛ и превозвачи „В.“ ЕООД и Б.“ ЕООД;
- повреди в товара на стойност 24 665,19
евро, настъпили от ПТП на 29.12.2015г. в Армения по вина на водача на товарния
автомобил на Б.“ ЕООД, с който е извършван превозът;
- плащане от ищеца на застрахователно
обезщетение на „Р.Ф.“ ДООЕЛ за повредите в товара и разходите по определянето
им в общ размер 27 406,94 евро (според твърденията в уточнителната молба
от 21.12.2018г. част от плащането е извършено чрез прехвърляне на вземания на
ищеца срещу „Р.“ АД в полза на „Р.Ф.“ ДООЕЛ), като последица от което ищецът се
е суброгирал в правата на изпращача срещу превозвачите.
Ответниците оспорват исковете по основание с
възражения, че не са страни по договор за превоз с „Р.Ф.“ ДООЕЛ (твърденията на
ответника „В.“ ЕООД са, че е спедитор по договор с получателя на товара, а
твърденията на ответника Б.“ ЕООД са, че превозът с негов автомобил е извършен
от трето лице, на което автомобилът е отдаден под наем); повредите в товара не
са покрит риск по договора за застраховка, сключен с полица №501069000016 от
22.12.2015г.; не е налице валидно плащане на обезщетение по полицата; дори да е
извършено плащане, то е без основание и не обусловя суброгация на ищеца в права
на „Р.Ф.“ ДООЕЛ срещу ответниците; не е предявена рекламация от получателя на
стоките; вземанията за обезщетение на вреди от превоза са погасени по давност.
Оспорват исковете и по размер с възражения,
че стойността на повредите по товара е по-ниска от претендираните суми, както и
възражения, че сумите надхвърлят лимита на отговорността на превозвача.
Основният спор между страните се концентрира
върху това дали ответниците са превозвачи при извършването на процесния превоз,
респективно дали са субекти на отговорността по чл. 17, пар. 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
за обезщетение на вреди от повреди на товара при превоза.
Единствените представени от ищеца
доказателства за установяване на процесния договор за превоз са две
международни товарителници без номера с дати от 22.12.2015г. (първата, издадена
за превоз на процесния товар от Скопие до София, а втората, издадена за превоз
на същия товар от София до Ереван).
И в двете товарителници като
изпращач е посочено македонското дружество „Р.Ф.“, а като получател –
арменското дружество „Е.“, като видно от съдържанието на товарителниците,
същите са издадени за превоз на един и същ товар (8 палета с лекарства с тегло
1 220,14 килограма).
В двата представени от ищеца преписи
от товарителницата за превоза от Скопие до София (приложени на л. 34 и 197 от
делото) в графата „превозвач„ не се чете наименование на конкретно юридическо
или физическо лице, а е изписан номер „*******“, като в графата „последователни
превозвачи“ е изписано наименованието на „В.“ ЕООД на латиница.
В преписа от същата товарителница,
представен от ответника „В.“ ЕООД (приложен на л. 285 от делото), в графата
„превозвач“ е посочено „MAG LTD“, което се
установява от останалите представени от ответника доказателства, че
представлява дружеството „М.“ ЕООД, на когото ответникът е възложил
извършването на процесния превоз от Скопие до София със заявка-договор от
17.12.2015г. (приложена на л. 287 от делото).
Видно от съдържанието на въпросната
заявка с нея е указано „В.“ ЕООД да бъде вписано в графата „последователни
превозвачи“ на товарителницата, като очевидно нареждането е дадено за
осигуряване на възможност за вдигане на товара от разтоварния пункт в София от
представители на „В.“ ЕООД, а не за поемане на самостоятелни задължения по
извършване на превоза на товара от Скопие до София.
Представените от ищеца преписи от
товарителницата за превоза от София до Ереван (приложени на л. 35 и 198 от
делото) са нечетливи в графата „превозвач“, освен това поначало не са допустим
източник на доказателствени изводи по делото относно страните по процесния
договор за превоз, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 183 ГПК
да представи оригинал на документа.
В представения от ответника „В.“
ЕООД препис от товарителницата за превоза от София до Ереван (приложен на л. 279
от делото) текстът в графата „превозвач“ също не е особено четлив, но
съвкупната му преценка с останалите доказателства, представени от ответника,
обусловя извод, че в товарителницата като превозвач е посочено дружеството „Е.Т.“
ЕООД.
При описаното съдържание на
товарителниците единствената част от съдържанието им, която може да предпостави
изводи за участие на ответника Б.“ ЕООД при извършване на процесния превоз,
представлява текстът в графата „номер на товарния автомобил“, в която са
посочени следните два регистрационни номера – ******* и *******, доколкото по
делото не е предмет на спор, а се и установява от представеното свидетелство за
регистрация на автомобила (л. 191 от делото), че ответникът Б.“ ЕООД е
собственик на товарен автомобил с рег. № *******.
Само по себе си това обстоятелство не
достатъчно да обуслови извод, че именно Б.“ ЕООД е превозвач при превоза на
процесния товар, тъй като правото на собственост върху автомобила не поражда
права и задължения във връзка с извършвания с автомобила превоз.
Следва да се отбележи, че от представеното от
самия ищец свидетелство за регистрация на ремарке с рег. № ******* (л. 190 от
делото) се установява, че собственик на посоченото в товарителницата ремарке е „Е.Т.“
ЕООД, тоест дружеството, което според представените от ответника „В.“ ЕООД
доказателства е превозвач при превоза на процесния товар от София до Скопие.
Съвкупната преценка на съдържанието на цитираните
товарителници и останалите представени документи относно превоза (заявки и
фактури) обуславя недвусмислени доказателствени изводи, че превозът на
процесния товар от Скопие до София е извършен от „М.“ ЕООД, а превозът на
товара от София до мястото на повреждането му в Армения е извършен от „Е.Т.“
ЕООД, но от значение за настоящото дело е, че доказателствата не установяват
поети от ответниците по делото задължения на последователни превозвачи във
връзка с превоза.
Ответникът Б.“ ЕООД въобще не е посочен в товарителниците
или в други писмени доказателства по делото като превозвач.
Ответникът „В.“ ЕООД е посочен в една от
товарителниците като превозвач, но останалите доказателства по делото
установяват твърденията на този ответник, че задълженията му във връзка с
превоза са поети в качеството му на спедитор по договор, сключен с получателя
на товара, а не в качеството му на превозвач.
По-съществено в случая е, че дори да се
приеме, че ответникът „В.“ ЕООД е бил превозвач по договора за превоз от Скопие
до София, за който е съставена първата товарителница, представена от ищеца, само
по себе си това обстоятелство не може да ангажира отговорността на ответника за
обезщетение на вредите от повреди в товара, настъпили при превоза от София до
Скопие.
Съгласно изричния текст на чл. 34 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
последователните
превозвачи отговарят солидарно за повреди при превоза само ако превозът е
извършен въз основа на един-единствен договор.
Съставянето на една товарителница за превоза
от Скопие до София и втора товарителница за превоза от София до Ереван поначало
предполага сключени два самостоятелни договора за превоз, още повече в случаи
като процесния, при които в товарителниците са посочени различни превозвачи.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 2 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
не предпоставя различни изводи, тъй като касае хипотези на превози на различни
стоки или с различни превозни средства от едни и същи превозвачи (един или
няколко последователни превозвача).
Това разбира се не означава, че в случаите на
съставени повече от една товарителница за изпълнението на един договор за
превоз, правоимащият по договора е лишен от възможността да установи
действителното съдържание на договора, а оттам и наличие на основания за
ангажиране на солидарната отговорност на превозвачите по чл. 34 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
но както се посочи и по-горе, освен процесните товарителници, ищецът не е
ангажирал никакви други доказателства за установяване на действителното
съдържание на правоотношенията, в чието изпълнение е извършен процесният
превоз.
С оглед общото правило на чл. 4 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
съдът по изложените съображения дължи да приеме, че всяка от процесните две
товарителници е издадена за самостоятелен договор за превоз, което пък означава,
че липсва основание превозвачите, посочени в товарителницата за превоза от
Скопие до София, да отговарят за повреди, настъпили при превоза на товара от
София до Ереван, за който е съставена втората товарителница.
Изложеното е достатъчно предявените
осъдителни искове срещу ответниците Б.“ ЕООД и „В.“ ЕООД да се приемат за
неоснователни и да бъдат отхвърлени.
Независимо от това следва да се отбележи, че
исковете се явяват недоказани по основание и с оглед липсата на доказателства,
от които да се установи, че право на обезщетение за повредите в процесния товар
има именно чуждестранното дружество „Р.Ф.“ ДООЕЛ, в чийто права ищецът твърди,
че се е суброгирал с плащането на застрахователно обезщетение.
Както се посочи по-горе дружеството „Р.Ф.“
ДООЕЛ е посочено като изпращач в процесните товарителници, но само по себе си
това му качество не обуславя и качеството правоимащ по смисъла на Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
респективно не обуславя право на дружеството на обезщетение по чл. 17, пар. 1
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
за повреди на товара при превоза.
Правоимащ по смисъла на конвенцията може да
бъде изпращачът или получателят на товара според това в чия правна сфера е
възложен рискът от повреди на превозвания товар.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства
по делото, от които да се установи съдържанието на правоотношенията между
изпращача „Р.Ф.“ ДООЕЛ и получателя „Е.“, но също и доказателства, от които да
се установи кое от посочените дружества дължи възнаграждение за процесния
превоз (при липса на други доказателства поетото задължение за възнаграждение
за превоза може да презюмира право на обезщетение за вреди от липси и повреди
при превоза), поради което основателни се явяват и възраженията на ответниците,
че доказателствата по делото не установяват с изискуемото от процесуалния закон
пълно и главно доказване вземане за обезщетение на лицето, в чиито права ищецът
твърди, че е суброгирал с плащане на застрахователно обезщетение.
Следва да се посочи, че самото плащане на
застрахователното обезщетение също не се установява в твърдяния от ищеца обем,
доколкото според твърденията в исковата молба част от плащането е извършено чрез
прехвърляне на вземания на ищеца срещу „Р.“ АД, но представения договор за цесия
между ищеца и застрахования „Р.Ф.“ ДООЕЛ сам по себе си не установява
вземанията, за чието прехвърляне е сключен, а други доказателства, от които да
се установява, че въпросните вземания съществуват и то в посочения в договора
за цесия размер, също не са ангажирани по делото.
По изложените съображения предявените
осъдителни искове не са доказани по основание и подлежат на отхвърляне, което
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставя основателност на претенцията на
ответника Б.“ ЕООД за присъждане на разноските, които е направил за адвокатско
възнаграждение за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Акционерно
застрахователно дружество „В. – В.И.Г.С.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление Република Северна Македония, гр. Скопие, ул. *******искове с
правно основание чл. 17, пар. 1, вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
за солидарното осъждане на Б.“ ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** и „В.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплатят сумата 27 406,94 евро – вземане за обезщетение, дължимо по
договор за международен превоз от Скопие до Ереван за повреди в товара,
настъпили на 29.12.2015г. в Армения, придобито от ищеца след плащане на
застрахователно обезщетение по договор, сключен с „Р.Ф.“ ДООЕЛ със
застрахователна полица №501069000016 от 22.12.2015г.
ОСЪЖДА Акционерно
застрахователно дружество „В. – В.И.Г.С.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление Република Северна Македония, гр. Скопие, ул. *******да заплати на
Б.“ ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 1 920,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: